Бъдете горди, че сте християни!

„Който се хвали, с Господа [Йехова — НС] да се хвали.“ — 1 КОРИНТЯНИ 1:31.

1. Каква тенденция се наблюдава в отношението на хората към религията?

 „АПАТЕИЗЪМ.“ Един коментатор по религиозните въпроси наскоро използва тази дума, за да опише отношението, което много хора имат днес към вярата си. Той обяснява: „Най–голямото движение сред съвременните религии не е религия, а нагласа, която най–добре отговаря на описанието „апатеизъм“.“ Допълнително той определя апатеизма като „незаинтересуваност от собствената си религия“ и казва, че много хора „вярват в Бога ..., но не се интересуват от него“.

2. (а) Защо не е изненадващо, че хората са станали апатични към духовните неща? (б) Защо равнодушието е опасно за истинските християни?

² Тази апатия не изненадва изследователите на Библията. (Лука 18:8) Не е чудно, че хората не се интересуват по принцип от религия, тъй като фалшивата религия е заблуждавала и разочаровала човечеството открай време. (Откровение 17:15, 16) За истинските християни обаче проникващият дух на безразличие и липса на пламенност е опасен. Ние не можем да си позволим да станем безразлични към вярата си и да загубим пламенността си в службата за Бога и за библейската истина. Исус предупредил за такова равнодушие, когато през първи век се обърнал към християните в Лаодикия: „Не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. ... [Ти] си хладък.“ (Откровение 3:15–18)

Кои сме ние

3. В какви отношения християните могат да се гордеят с това, което са?

³ За да се борят с духовната апатия, християните трябва ясно да съзнават кои са и да се гордеят с това, което са. Като служители на Йехова и като ученици на Христос, можем да намерим описание за себе си в Библията. Ние сме „свидетели“ на Йехова и „съработници на Бога“, тъй като активно споделяме ‘благовестието’ с другите. (Исаия 43:10; 1 Коринтяни 3:9; Матей 24:14) Ние сме хора, които ‘се обичат един друг’. (Йоан 13:34) Истинските християни „чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото“. (Евреи 5:14) Ние сме „светила на света“. (Филипяни 2:15) Стараем се ‘да живеем благоприлично’ сред народите. (1 Петър 2:12; 2 Петър 3:11, 14)

4. Как един поклонник на Йехова може да определи какво не е?

⁴ Истинските поклонници на Йехова знаят също какво не са. „Те не са от света“, както техният водач, Исус Христос, не бил част от света. (Йоан 17:16) Те се държат настрана от „другите народи“, които „са в мрак умствено и са отчуждени от живота, който произлиза от Бога“. (Ефесяни 4:17, 18, НС) В резултат на това последователите на Исус ‘се отричат от нечестието и от световните страсти и живеят разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят’. (Тит 2:12)

5. Какво означава напътствието ‘да се хвалим с Йехова’?

 ⁵ Ясният ни възглед за това кои сме и взаимоотношенията ни с Върховния владетел на вселената ни подтикват ‘да се хвалим с Йехова’. (1 Коринтяни 1:31) В какъв смисъл се хвалим? Като истински християни, ние се гордеем с това, че Йехова е нашият Бог. Ние следваме напътствието: „Който се хвали, нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята.“ (Йеремия 9:24) „Хвалим се“ с привилегията да познаваме Бога и с честта да бъдем използвани от него да помагаме на другите.

Предизвикателството

6. Защо на някои може да им е трудно да поддържат ясно в съзнанието си това, което ги отличава като християни?

⁶ Трябва да признаем, че не винаги е лесно да поддържаме ясно в съзнанието си това, което ни отличава като християни. Един млад мъж, който бил израснал в християнско семейство, разказва, че за известно време изпитвал духовна слабост: „Понякога имах чувството, че не знам защо съм Свидетел на Йехова. Познавах библейската истина от малък. Но понякога си мислех, че това е просто една от многото установени, общоприети религии.“ Други може би позволяват тяхната същност да бъде оформена от развлекателната индустрия, от средствата за масова информация и от настоящия възглед за живота, който не е в хармония с Божиите принципи. (Ефесяни 2:2, 3) Някои християни може понякога да се чувстват неуверени в себе си и да преосмислят своите ценности и цели.

7. (а) Какъв самоанализ е подходящ за служителите на Бога? (б) Къде се крие опасността?

⁷ Дали е погрешно от време на време внимателно да изследваме себе си? Не. Сигурно си спомняш, че апостол Павел насърчил християните да изследват себе си: „Продължавайте да изпитвате дали сте във вярата; продължавайте да доказвате какво сте самите вие.“ (2 Коринтяни 13:5, НС) Апостолът ни насърчава да полагаме старателни усилия да откриваме всяка духовна слабост навреме и да предприемаме необходимите стъпки да се поправяме. Когато един християнин изпитва себе си дали е във вярата, той трябва да прецени дали неговите думи и дела са в съгласие с това, в което твърди, че вярва. Но ако самоанализът ни е насочен в погрешна посока, като ни подтиква да търсим своята индивидуалност извън християнския сбор или да търсим отговори, които не са свързани с взаимоотношенията ни с Йехова, той ще се окаже безсмислен и дори може да бъде пагубен в духовно отношение. * Никога не бихме искали ‘да отпаднем от вярата’! (1 Тимотей 1:19)

Християните не са предпазени от трудности

8, 9. (а) Как Моисей изразил неувереността си? (б) Как реагирал Йехова на чувствата на Моисей? (в) Как на тебе лично ти влияят уверенията на Йехова?

⁸ Трябва ли християните, които понякога се съмняват в себе си, да смятат, че са отпаднали от вярата? Разбира се, че не! Всъщност сигурно ще е утешаващо за тях да знаят, че верни служители на Бога в миналото са изпитвали подобни чувства. Да вземем за пример Моисей, който проявил необикновена вяра, лоялност и преданост. Когато получил на пръв поглед непреодолима задача, той плахо попитал: „Кой съм аз?“ (Изход 3:11) С този въпрос той вероятно искал да каже: „Аз съм никой!“ Или: „Не съм способен!“ Някои аспекти от произхода на Моисей може да са го карали да се чувства неподходящ. Например това, че принадлежал към народ от роби, че бил отхвърлен от израилтяните и че не говорел гладко. (Изход 1:13, 14; 2:11–14; 4:10) Той бил пастир, а египтяните се отвращавали от пастирите.  (Битие 46:34) Не е чудно тогава, че Моисей се чувствал неподходящ да бъде освободител на поробения народ на Бога!

⁹ Йехова вдъхнал увереност на Моисей, като твърдо му обещал две неща: „Непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих: когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.“ (Изход 3:12) Бог казал на неуверения си служител, че ще бъде непрестанно с него. Освен това Йехова го уверил, че със сигурност ще освободи народа Му. През последвалите векове Бог продължил да уверява служителите си, че ще ги подкрепя. Например чрез Моисей той казал на израилтяните, когато били на прага на Обетованата земя: „Бъдете силни и дързостни ..., защото Господ [Йехова — НС], твоят Бог, Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе, нито ще те остави.“ (Второзаконие 31:6) Йехова също уверил Исус Навиев: „Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти. ... Ще бъда ... с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя.“ (Исус Навиев 1:5) Бог обещава и на християните: ‘Никак няма да ви оставя и никак няма да ви забравя.’ (Евреи 13:5) Тази силна подкрепа от Бога трябва да ни кара да се гордеем, че сме християни!

10, 11. Какво помогнало на левита Асаф да поправи нагласата си спрямо стойността на службата за Йехова?

¹⁰ Около пет века след Моисей един верен левит на име Асаф писал откровено за своите съмнения относно ползата от придържането към праведността. Докато полагал усилия да служи на Бога, въпреки изпитанията и изкушенията, Асаф виждал как някои хора, които се подигравали с Бога, ставали по–силни и по–богати. Как това се отразило на Асаф? „А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха — признава той. — Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми. Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите.“ Той започнал да се пита струва ли си да бъде поклонник на Йехова. „Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, и съм измил в невинност ръцете си — мислел си Асаф. — Тъй като съм измъчван цял ден.“ (Псалм 73:2, 3, 13, 14)

¹¹ Как се справил Асаф с тези безпокоящи го чувства? Дали ги отрекъл? Не. Той ги изразил в молитва към Бога, както виждаме от 73 псалм. Повратният момент за него било посещението му в светилището на храма. Докато бил там, той осъзнал, че предаността към Бога е най–добрият начин на живот. След като възвърнал признателността си за службата за Йехова, той по–ясно започнал да разбира, че Йехова мрази злото и че в определеното време злите ще бъдат наказани. (Псалм 73:17–19) Като поправил нагласата си, Асаф още по–ясно осъзнал каква привилегия има като служител на Йехова. Той казал на Бога: „Аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш, и подир това ще ме приемеш в слава.“ (Псалм 73:23, 24) Асаф бил отново горд със своя Бог. (Псалм 34:2)

 Те знаели много добре кои са

12, 13. Дай пример за библейски личности, които се гордеели с взаимоотношенията си с Бога.

¹² Един начин, по който можем да укрепим представата си за това кои сме като християни, е да изследваме вярата на лоялните поклонници, които въпреки трудностите се гордеели с взаимоотношенията си с Бога, и да им подражаваме. Да разгледаме примера на Йосиф, синът на Яков. Когато бил юноша, той бил коварно продаден като роб и отведен в Египет, стотици километри далече от своя боящ се от Бога баща и от топлата, любеща атмосфера на дома му. Докато бил в Египет, Йосиф нямало към кого да се обърне за богоугоден съвет, а трябвало да преодолява трудни ситуации, които поставили на изпитание неговия морал и упованието му в Бога. Той обаче положил усилия да запази ясна в съзнанието си мисълта, че е служител на Бога, и останал верен по отношение на това, което знаел, че е правилно. Дори и при неблагоприятни условия той се гордеел, че е поклонник на Йехова, и не се срамувал да изрази възгледите си. (Битие 39:7–10)

¹³ Около осем века по–късно едно малко момиче от Израил, което било робиня на сирийския военачалник Нееман, не забравило, че е поклонничка на Йехова. Когато възникнала възможност да даде добро свидетелство за Йехова, то смело го направило, посочвайки Елисей като пророк на истинския Бог. (4 Царе 5:1–19) Години по–късно младият цар Йосия, въпреки че  живеел в покварена среда, провел дълготрайни реформи в религията, възстановил Божия храм и върнал народа към поклонението на Йехова. Той се гордеел със своята вяра и своето поклонение. (2 Летописи, 34 и 35 глава) Когато били във Вавилон, Даниил и неговите трима другари евреи не забравили, че са служители на Йехова, и дори когато изпитвали натиск или били изкушавани, те запазили моралната си безкомпромисност. Явно те се гордеели с това, че са служители на Йехова. (Даниил 1:8–20)

Бъди горд, че си християнин

14, 15. Какво означава да се гордеем като християни?

¹⁴ Тези служители на Бога имали успех, защото се научили да се гордеят с позицията си пред Него. А как стои въпросът с нас днес? Какво означава да се гордеем с това, че сме християни?

¹⁵ Това означава да изпитваме най–вече дълбока признателност, че сме част от народа, носещ името на Йехова, който има неговата благословия и одобрение. Бог не се съмнява относно това кой му принадлежи. Апостол Павел, който живял в епоха на значително религиозно объркване, писал: „Господ [Йехова — НС] познава Своите Си.“ (2 Тимотей 2:19; Числа 16:5) Йехова се гордее със „своите“. Той заявява: ‘Който докача вас, докача зеницата на окото Ми.’ (Захария 2:8) Явно е, че Йехова ни обича. Ние от своя страна трябва също да изпитваме дълбока любов към него. Павел отбелязва: „Ако някой обича Бога, тогава Бог го познава.“ (1 Коринтяни 8:3, НС)

16, 17. Защо християните, и млади, и стари, могат да се гордеят с духовното си наследство?

¹⁶ Младите хора, които са израснали в истината, ще направят добре да изследват дали в резултат на личните си взаимоотношения с Бога проявяват качества, които все повече ги отличават като християни. Те не могат да разчитат просто на вярата на своите родители. Павел писал за всеки служител на Бога: „Пред своя си господар той стои или пада.“ И продължава: „Всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.“ (Римляни 14:4, 12) Ако просто равнодушно приемаме да продължим семейната традиция, не можем да поддържаме близки и трайни взаимоотношения с Йехова.

¹⁷ През цялата история е имало приемственост при свидетелите на Йехова. Тази линия се простира от верния Авел (преди около 6000 години) до „голямото множество“ от съвременни Свидетели и ще продължи сред многобройните поклонници на Йехова, които ще се наслаждават на безкрайно бъдеще. (Откровение 7:9; Евреи 11:4) Ние сме настоящите верни поклонници от тази редица. Какво богато духовно наследство имаме!

18. Как нашите ценности и стандарти ни отличават от света?

¹⁸ Нашата християнска същност включва определени ценности, качества, стандарти и характеристики, които ни определят като християни. Това е ‘Пътят’, единственият начин, по който да водим успешен живот и да сме угодни на Бога. (Деяния 9:2; Ефесяни 4:22–24) Християните ‘се уверяват във всички неща’ и се ‘държат здраво за онова, което е добро’! (1 Солунци 5:21, НС) Ние ясно виждаме голямата разлика между християнството и света, който е отчужден от Бога. Йехова не оставя място за неяснота между истинското и фалшивото поклонение. Чрез своя пророк Малахия той заявява: „Тогава  изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи.“ (Малахия 3:18)

19. Какво никога няма да се случи с истинските християни?

¹⁹ Тъй като ‘да се хвалим с Йехова’ е толкова важно в този объркан свят, какво може да ни помогне да продължаваме да се гордеем с нашия Бог и да съзнаваме ясно кои сме? В следващата статия ще намерим някои полезни предложения. Докато ги разглеждаме, може да си сигурен в едно: Истинските християни никога няма да станат жертва на „апатеизма“.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Как християните ‘се хвалят с Йехова’?

• Какво научи от примера на Моисей и Асаф?

• Кои библейски личности се гордеели с това, че са служители на Бога?

• Какво означава да се гордеем, че сме християни?

[Въпроси]

[Снимка на страница 14]

Моисей бил неуверен в себе си за известно време

[Снимка на страница 15]

Много хора от древността се гордеели с това, че са служители на Йехова