Да пазим християнската си същност

„Вие сте Мои свидетели, казва Господ.“ — ИСАИЯ 43:10.

1. Какви хора е привлякъл Йехова към себе си?

 КОГАТО си в някоя Зала на Царството, обърни внимание на хората около тебе. Кого виждаш на това място за поклонение? Може би виждаш добросъвестни млади хора, които внимателно слушат мъдростта от Писанието. (Псалм 148:12, 13) Вероятно ще забележиш глави на семейства, които се стараят да бъдат угодни на Бога в един свят, който руши основите на семейството. Сигурно ще забележиш и възрастни хора, които непоколебимо се придържат към отдаването си на Йехова, въпреки болестите поради напредналата възраст. (Притчи 16:31) Всички те изпитват дълбока любов към Йехова. Затова той с радост ги е привлякъл към себе си. „Никой не може да дойде при Мене — потвърдил Синът на Бога, — ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:37, 44, 65)

2, 3. Защо може да е трудно да поддържаме ясна представата си за това кои сме като християни?

² Нима не сме радостни, че сме част от народ, който има одобрението и благословията на Йехова? Но в тези „усилни времена“ да поддържаме ясна представата си за това кои сме като християни може да е трудно. (2 Тимотей 3:1) Това се отнася особено за младите, които са израснали в истината. „Въпреки че посещавах християнските  събрания — признава един младеж, — нямах ясни духовни цели и честно казано в мене не се беше породило желание да служа на Йехова.“

³ Други, макар и да имат искреното желание да служат на Йехова, могат да бъдат объркани поради силния натиск от връстниците, влиянието на света и склонността ни към грях. Наистина, когато изпитваме силен натиск, можем постепенно да изгубим християнската си същност. Например много хора в днешно време смятат, че библейските стандарти относно морала са остарели или че са неприложими в съвременния свят. (1 Петър 4:4) Някои са на мнение, че не е важно дали се покланяме на Бога по начина, по който той изисква. (Йоан 4:24) В писмото си към ефесяните Павел казва, че в света има ‘дух’, или преобладаваща нагласа. (Ефесяни 2:2) Този ‘дух’ упражнява натиск върху хората да се приспособят към мисленето на едно общество, което не познава Йехова.

4. Как Исус подчертал необходимостта да пазим християнската си същност?

⁴ Но като отдадени служители на Йехова, ние съзнаваме, че би било трагично за всеки един от нас — млад или възрастен — да изгуби своята християнска същност. Правилният възглед за нашата християнска същност може да се основава само на стандартите на Йехова и на това, което той очаква от нас. Това е така, защото сме създадени по негово подобие. (Битие 1:26; Михей 6:8) Библията сравнява християнската ни същност с връхна дреха, която се вижда от всички. Относно времето, в което живеем, Исус предупредил: „Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му.“ * (Откровение 16:15) Ние не искаме да „събличаме“ християнските си качества и стандарти на поведение и да позволяваме на света на Сатана да ни оформя. Ако това се случи, ще изгубим „връхната си дреха“. Това би било жалко и срамно.

5, 6. Защо духовната стабилност е важна?

⁵ Ясната ни представа за това кои сме като християни оказва влияние на начина ни на живот. Как? Ако един поклонник на Йехова изгуби тази представа, вниманието му може да бъде отвлечено от други неща и той да няма определена насока или цели в живота. Библията многократно предупреждава относно такава нестабилност. „Който се съмнява — казва ученикът Яков, — прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“ (Яков 1:6–8; Ефесяни 4:14; Евреи 13:9)

⁶ Как можем да запазим християнската си същност? Какво може да ни помогне да ценим повече привилегията си да бъдем поклонници на Всевишния Бог? Нека да разгледаме следващите начини.

Изгради здраво християнската си същност

7. Защо е от полза да молим Йехова да ни изследва?

⁷ Непрестанно укрепвай взаимоотношенията си с Йехова. Най–ценното притежание  на християнина са личните му взаимоотношения с Бога. (Псалм 25:14; Притчи 3:32) Ако започнем да се съмняваме в християнската си същност, тогава трябва внимателно да изследваме качеството и дълбочината на тези взаимоотношения. Псалмистът подходящо се молел: „Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, опитай вътрешностите ми и сърцето ми.“ (Псалм 26:2) Защо такова изследване е важно? Защото самите ние не можем правилно да преценим своите най–дълбоки подбуди и най–съкровени желания на сърцето. Само Йехова има пълното разбиране на вътрешната ни личност — нашите подбуди, мисли и чувства. (Йеремия 17:9, 10)

8. (а) Как това, че Йехова ни изпитва, ни е от полза? (б) Какво ти е помогнало да напреднеш като християнин?

⁸ Като молим Йехова да ни изследва, ние го каним да ни изпита. Той може да допусне ситуации, които да разкрият истинските ни подбуди и състоянието на сърцето ни. (Евреи 4:12, 13; Яков 1:22–25) Ние трябва да приемаме такива изпитания, защото те ни предоставят възможност да покажем дали сме лоялни на Йехова. Те могат да покажат дали сме „съвършени и цели, без никакъв недостатък“. (Яков 1:2–4) А докато трае изпитанието, можем да израстваме в духовно отношение. (Ефесяни 4:22–24)

9. Защо е необходимо да доказваме на себе си библейската истина? Обясни.

⁹ Докажи библейската истина на себе си. Представата за това кои сме като служители на Йехова може да загуби яснотата си, ако не е здраво основана на познание от Писанието. (Филипяни 1:9, 10) Всеки християнин, независимо от възрастта си, трябва да докаже сам на себе си, че това, в което вярва, е действително истината от Библията. Павел насърчил събратята си по вяра: „Уверявайте се във всички неща, дръжте се здраво за онова, което е добро.“ (1 Солунци 5:21, НС) Младите християни, които са израснали в истината, трябва да разберат, че не могат да разчитат само на вярата на родителите си. Давид насърчил сина си Соломон ‘да познае Бога на баща си, и да Му служи с цяло сърце’. (1 Летописи 28:9) Нямало да бъде достатъчно младият Соломон само да наблюдава как баща му укрепва вярата си в Йехова. Трябвало сам да опознае Йехова, както и направил. Той умолявал Бога: „Дай ми, прочее, мъдрост и разум, за да се обхождам прилично пред тия люде.“ (2 Летописи 1:10)

10. Защо няма нищо лошо в това да задаваме искрени въпроси от добри подбуди?

¹⁰ Силната вяра се гради върху познание. „Вярването е от слушане“ — казал Павел. (Римляни 10:17) Какво имал предвид с това? Той имал предвид, че като се храним от Божието Слово, ние изграждаме вярата си и укрепваме доверието си в Йехова, в неговите обещания и в неговата организация. Като си задаваме искрени въпроси относно Библията, може да намерим насърчителни отговори. Освен това в Римляни 12:2, НС, Павел ни съветва ‘да докажем на себе си в какво се състои добрата, угодна и съвършена воля на Бога’. Как можем да го постигнем? Като придобиваме „точното познание на истината“. (Тит 1:1, НС) Духът на Йехова може да ни помогне да разберем дори трудни въпроси. (1 Коринтяни 2:11, 12) Трябва да се молим за помощ от Бога, когато ни е трудно да разберем нещо. (Псалм 119:10, 11, 27) Йехова иска ние да разбираме Словото му, да вярваме в него и да му се подчиняваме. Той се радва, когато задаваме искрени въпроси от добри подбуди.

Бъди решен да вършиш това, което е угодно на Бога

11. (а) Какво естествено желание може да се окаже примка за нас? (б) Как можем да съберем смелост да противостоим на натиска от връстниците?

¹¹ Стреми се да угодиш на Бога, а не на хората. Нормално е донякъде да изграждаме своята същност, като се стремим да принадлежим към даден кръг хора. Всеки един от нас има нужда от приятели и се чувства добре, когато е приет от другите. По време на юношеските години, а също и след това, може да изпитваме голям натиск от околните, което може да породи силно желание да им подражаваме или да им угодим. Но приятелите и връстниците не винаги са  истински загрижени за нашето добруване. Понякога те просто искат да има някой с тях, когато вършат нещо погрешно. (Притчи 1:11–19) Когато християнинът се поддаде на натиска от страна на околните, той обикновено се опитва да скрие своята същност. (Псалм 26:4) „Не позволявайте да бъдете оформяни от поведението на света около вас“ — предупредил апостол Павел. (Римляни 12:2, „Йерусалимска Библия“) Йехова ни дава силата, от която се нуждаем, за да се преборим с всеки натиск, който ни се оказва. (Евреи 13:6)

12. Какъв принцип и чий пример могат да ни помогнат да останем верни, когато става въпрос за доверието ни в Бога?

¹² Когато някакво силно влияние отвън застрашава да замъгли представата ни за това кои сме като християни, е добре да помним, че лоялността ни към Бога е много по–важна от общественото мнение или от начините на постъпване на повечето хора. Думите в Изход 23:2 служат като сигурен принцип: „Да не следваш множеството да правиш зло.“ Когато по–голямата част от израилтяните се съмнявали в способността на Йехова да изпълни своите обещания, Халев твърдо отказал да се присъедини към мнозинството. Той бил сигурен, че може да се разчита на Божиите обещания, и бил богато благословен за позицията, която заел. (Числа 13:30; Исус Навиев 14:6–11) Дали и ти по подобен начин си готов да се противопоставиш на влиянието на някое широко разпространено мнение, за да запазиш взаимоотношенията си с Бога?

13. Защо е мъдро другите да знаят позицията ни като християни?

¹³ Нека другите знаят, че си християнин. Изказването, че нападението е най–добрата защита, е вярно, когато защитаваме християнската си същност. Когато се противопоставяли на усилията им да вършат волята на Йехова в дните на Ездра, верните израилтяни заявили: „Ние сме слуги на Бога на небето и на земята.“ (Ездра 5:11) Ако сме засегнати от реакциите и критиките на враждебно настроените хора, може да се парализираме от страх. Ако винаги се опитваме да угодим на всеки, това ще отслаби нашата резултатност. Затова не се страхувай. Винаги е добре другите да знаят, че си Свидетел на Йехова. С уважение, но твърдо, можеш да обясниш своите ценности, вярвания и позицията си като християнин. Нека другите знаят, че си решен да се придържаш към високите стандарти на Йехова по въпроса за морала. Изясни, че ти няма да направиш компромис с християнските принципи. Покажи, че се гордееш с моралните си стандарти. (Псалм 64:10) Като отстояваш позицията си на верен християнин, това може да те укрепи, да ти бъде като защита и дори може да подбуди някои да проявят интерес към Йехова и неговия народ.

14. Трябва ли присмехът или противопоставянето да ни обезсърчават? Обясни.

¹⁴ Разбира се, някои може да ти се подиграват или да ти се противопоставят. (Юда 18) Ако другите не откликват благоприятно на усилията ти да им обясниш  своите ценности, не се обезсърчавай. (Езекиил 3:7, 8) Колкото и усилия да положиш, няма да можеш да убедиш хора, които не искат да бъдат убедени. Спомни си случая с фараона. Нито бедствие, нито чудо — нито дори личната загуба на първородния му син — могли да го убедят, че Моисей говори от името на Йехова. Затова не позволявай страхът от човека да те парализира. Доверието и вярата в Бога могат да ни помогнат да преодолеем страха. (Притчи 3:5, 6; 29:25)

Учи се от миналото, гради за бъдещето

15, 16. (а) Какво представлява духовното ни наследство? (б) Каква полза можем да извлечем, ако размишляваме за духовното си наследство в светлината на Божието Слово?

¹⁵ Цени своето духовно наследство. Християните ще извлекат полза, ако размишляват за своето богато духовно наследство в светлината на Божието Слово. Това наследство включва истината от Словото на Йехова, надеждата за вечен живот и привилегията да бъдем представители на Бога като възвестители на добрата новина. Виждаш ли своето място сред неговите Свидетели, сред групата от хора, на които е поверена задачата да проповядват животоспасяващото послание за Царството? Помни, че Йехова е този, който заявява: „Вие сте Мои свидетели.“ (Исаия 43:10)

¹⁶ Можеш да се запиташ: „Колко ценно е за мене това духовно наследство? Дали го ценя достатъчно, за да поставя вършенето на Божията воля на първо място в живота си?  Дали признателността ми за него е достатъчно силна, за да ме укрепва да устоявам на всяко изкушение, което може да причини загуба на наследството ми?“ Духовното ни наследство може да ни придаде също силно чувство на духовна сигурност — на което можем да се радваме само в организацията на Йехова. (Псалм 91:1, 2) Ако направим преглед на забележителните събития от съвременната история на организацията на Йехова, ще се убедим, че никой или нищо не може да заличи народа на Йехова от лицето на земята. (Исаия 54:17; Йеремия 1:19)

17. Какво още е необходимо освен да разчитаме на духовното си наследство?

¹⁷ Разбира се, не можем да разчитаме единствено на духовното си наследство. Всеки един от нас трябва да развие близки взаимоотношения с Бога. След като положил големи усилия да изгради вяра в християните във Филипи, Павел им писал: „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.“ (Филипяни 2:12) Не можем да разчитаме на някой друг за своето спасение.

18. Как теократичните дейности могат да укрепят представата ни за това кои сме като християни?

¹⁸ Участвай колкото се може повече в християнските дейности. Установено е, че „работата оказва голямо въздействие върху личността“. На християните днес е възложено да участват в жизненоважната дейност по проповядване на добрата новина за установеното Царство на Бога. Павел казал: „Понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба.“ (Римляни 11:13) Нашата проповедна дейност ни отличава от света и участието ни в нея обогатява християнската ни същност. Като участваме активно в теократичните дейности, например в християнските събрания или в програмите за построяване на места за поклонение, или като помагаме на онези, които са в нужда, и се включваме в други подобни дейности, ще укрепим представата си за това кои сме като християни. (Галатяни 6:9, 10; Евреи 10:23, 24)

Ясна представа — видими благословии

19, 20. (а) Каква полза имаш ти лично от това, че си християнин? (б) Какво ни придава истинска стойност?

¹⁹ Нека за момент се замислим за изобилието от благословии и предимства, на които се радваме като истински християни. Ние имаме привилегията Йехова лично да ни познава. Пророк Малахия казал: „Боящите се от Господа говореха един на друг; и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоменателна книга пред Него за ония, които се бояха от Господа [Йехова — НС] и които мислеха за името Му.“ (Малахия 3:16) Можем да бъдем приятели на Бога. (Яков 2:23) Животът ни е обогатен, защото е изпълнен със смисъл и защото имаме ползотворни цели. Имаме също надежда за вечно бъдеще. (Псалм 37:9)

²⁰ Помни, че твоята истинска същност и стойността ти като личност се определят от това колко ценен си за Бога, а не от това какво мислят хората за тебе. Другите могат да ни преценяват според неправилни човешки стандарти. Но това, че Бог ни обича и че проявява личен интерес към нас, ни придава истинска стойност — ние му принадлежим. (Матей 10:29–31) От своя страна, любовта ни към Бога може да ни даде най–ясната представа за това кои сме и най–добрата насока в живота. „Ако някой обича Бога, тогава Бог го познава.“ (1 Коринтяни 8:3, НС)

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Защо е важно за християните да пазят духовната си същност?

• Как можем да изградим здраво християнската си същност?

• Какви фактори могат да ни помогнат да вземем правилното решение, когато става въпрос за това на кого да угодим?

• Как ясната представа за това кои сме влияе върху бъдещето ни като християни?

[Въпроси]

[Снимки на страница 21]

Като участваме активно в християнските дейности, това ще укрепи християнската ни същност