‘Когато някой те принуди’ да работиш

„ЕЙ, ТИ! Спри с това, което правиш, и веднага ела да ми носиш багажа.“ Как мислиш, че щял да реагира през първи век един юдей, ангажиран с някаква работа, ако римски войник му заповяда това? В своята Проповед на планината Исус препоръчал: „Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.“ (Матей 5:41) Как слушателите на Исус разбрали този съвет? И какво е значението му за нас днес?

За да разберем това, трябва да знаем какво представлявала задължителната работа в древността. Този обичай бил добре известен на израилтяните по времето на Исус.

Задължителната работа

Сведения за задължителната работа (или корвѐ) от Близкия изток датират още от XVIII в. пр.н.е. В административни текстове от древния сирийски град Алалах се говори за група хора, призовани от властта за извършването на лични услуги. В Угарит, град, разположен на сирийския бряг, имало подобни изисквания към земеделците, освен ако не били официално освобождавани от царя.

Разбира се, хората от завладените или подчинени територии често били принуждавани да работят. Египетските надзиратели принуждавали израилтяните да работят като роби, за да правят тухли. По–късно израилтяните карали ханаанските жители на Обетованата земя да вършат тежка работа и този обичай продължил по времето на Давид и Соломон. (Изход 1:13, 14; 2 Царе 12:31; 3 Царе 9:20, 21)

Когато израилтяните поискали да имат цар, Самуил им обяснил какво щял по право да изисква царят от тях. Той щял да взема свои поданици, които да карат колесниците му и да бъдат конници, да орат, да жънат, да правят оръжия и т.н. (1 Царе 8:4–17) Но докато се строял храмът на Йехова, макар че чужденците били принудени да работят робски труд, ‘от израилтяните Соломон не направил никого задължителен работник [роб — НС], а те били военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му’. (3 Царе 9:22)

А що се отнася до израилтяните, които участвали в строителните проекти, в 3 Царе 5:13, 14 се казва: „Цар Соломон събра набор от целия Израил, и събраните мъже бяха тридесет хиляди души. И изпращаше ги в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца у домовете си.“ Един учен казва: „Няма съмнение, че израилските и юдейските царе се възползвали от корвѐ, за да си осигурят безплатна работна ръка за своите строежи и за обработването на земите им.“

Соломон направил задължителната работа тежка. Трудът бил толкова непосилен, че когато Ровоам заплашил да го направи още по–тежък, целият израилски  народ се разбунтувал и убил с камъни служителя, назначен над хората, призовани за принудителен труд. (3 Царе 12:12–18) Въпреки това тази служба не била отменена. Аса, внукът на Ровоам, призовал всички юдеи, „без никакво изключение“, да построят градовете Гава и Масфа. (3 Царе 15:22)

Под римска власт

От Проповедта на планината личи, че през първи век юдеите знаели за възможността да бъдат ‘принудени’ да работят. Този израз идва от гръцкия глагол агарѐво, който първоначално се отнасял за дейността на персийските куриери. Те имали власт да принуждават хората да работят, да отнемат коне, кораби и всичко останало, необходимо за бързото изпълнение на държавните дела.

По времето на Исус територията на Израил била във владенията на римляните, които били възприели подобен обичай. От населението в провинциите на Ориента, освен обикновените данъци, можело да бъде изисквана и задължителна работа, която да се извършва редовно или при определени случаи. Хората изобщо не я одобрявали. Освен това често се случвало римляните да отнемат насилствено животни, каруци и колари, които да служат на държавата. Според историка Майкъл Ростовцев управителите „се опитвали да направляват и да организират [този установен обичай], но това било напразно, защото докато той съществувал, щял да причинява само злини. Префектите, които действително се стремели да спрат своеволията и потисничеството, присъщи за този обичай, издавали указ след указ ... Но той продължавал да угнетява хората“.

Един гръцки учен обяснява: „Всеки можел да бъде задължен да носи багажа на войската на определено разстояние, а също да върши каквато и да е работа, възложена му от римляните.“ Точно това се случило на киринееца Симон, когото римските войници ‘заставили’ да носи мъченическия стълб на Исус. (Матей 27:32)

В равинските текстове също се говори за този обичай с лоша слава. Например на един равин му наредили да пренесе миртови дръвчета в един дворец. Римляните вземали  работници от техните работодатели и им възлагали други задачи, като после работодателите трябвало да платят на работниците. Разпореждали се с товарните животни и с воловете. Когато ги връщали, ако изобщо го правели, животните вече не били годни за работа. Ето защо хората гледали на временното отнемане на тяхното имущество или на животните им, като на безвъзвратно изгубени. Затова в една юдейска пословица се казвало: „Ангарията е като смъртта.“ Един историк споделя: „Римляните били в състояние да съсипят някое село, като използват за ангария воловете, с които хората орели земята, вместо определените за целта товарни животни.“

Можеш да си представиш каква ненавист изпитвали израилтяните към тази работа, особено когато римляните се отнасяли към тях арогантно и несправедливо. Като се има предвид омразата, която изпитвали към езичниците, властващи над тях, юдеите упорито негодували срещу унижението да бъдат принуждавани да вършат такъв мъчителен труд. Няма запазен закон, от който да разберем точното разстояние, което трябвало да измине някой, принуден да носи товар. Вероятно мнозина не се съгласявали да направят и крачка повече от изискваното.

Такъв бил обичаят, на който Исус се позовал, когато казал: „Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.“ (Матей 5:41) Като чули това, някои трябва да са помислили Исус за неразумен. Но какво имал предвид той?

Как трябвало да постъпят християните?

Казано просто, Исус препоръчал на слушателите си, ако властите ги принудят да извършат някакъв вид задължителна служба, да го направят с готовност и без да негодуват. Така те отдавали „Кесаревото на Кесаря“, но и не пренебрегвали задължението си да отдават „Божието на Бога“. * (Марко 12:17)

Освен това апостол Павел увещавал християните: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба ... Ако вършиш зло, да се боиш; защото [владетелят] не носи напразно сабята.“ (Римляни 13:1–4)

Така Исус и Павел признали правото на царя или на властите да наказват онези, които нарушават изискванията им. За какво наказание ставало въпрос? Гръцкият философ Епиктет, който живял през първи и втори век, обяснява: „Ако неочаквано поискат нещо от тебе и войникът вземе магарето ти, дай го, без да се противиш и да роптаеш, за да не те набият и да загубиш магарето си.“

Но при определени случаи, както в миналото, така и днес, християните разбират, че не могат с чиста съвест да се  подчинят на изискванията от закона. Понякога последствията са сериозни. Някои християни биват осъждани на смърт. Други лежат години наред в затвора, защото отказват да участват в дейности, които нарушават неутралитета им. (Исаия 2:4; Йоан 17:16; 18:36) При други случаи християните преценяват, че могат да се съгласят с отправените към тях изисквания. Например някои смятат, че с чиста съвест могат да извършват работа под цивилно разпореждане, която не е свързана с военните и е от полза за обществото. Това означава да помагат на възрастни хора или на инвалиди, да работят като пожарникари, да почистват плажове и паркове, да работят в горското стопанство, в библиотеки и т.н.

Естествено, работата може да е различна във всяка страна. Следователно, за да реши дали ще се съгласи с изискванията на закона, или не, всеки християнин трябва да следва своята обучена от Библията съвест.

Да извървим втората миля

Принципът, на който учел Исус, с готовност да извършваме изискванията от закона, не се отнася само за изискванията на властите, но и за взаимоотношенията между хората в ежедневието. Как ще постъпиш, ако някой човек, който има власт над тебе, те помоли да направиш нещо, което ти предпочиташ да не правиш, но което не е в противоречие с Божия закон? Сигурно смяташ, че над времето и силите ти са наложени неразумни изисквания и може би негодуваш. В резултат на това може да се настроиш враждебно към този човек. От друга страна, ако си премълчиш и се съгласиш, може да загубиш вътрешния си мир. Тогава как да постъпиш? Както препоръчал Исус — извърви още една миля. Направи повече, отколкото се изисква от тебе, и то с готовност. С такава нагласа няма да смяташ, че другите те използват, а че оставаш господар над действията си.

Един автор отбелязва: „Много хора през целия си живот вършат само неща, които се изискват от тях. За тях животът е труден и те са постоянно изморени. Други правят повече от изискваното и с готовност дават от себе си.“ Всъщност в много ситуации трябва да изберем дали да извървим само задължителната миля, или ще изберем да извървим две. В първия случай настояваме на собствените си права. Във втория може да ни очакват много възнаграждаващи преживявания. Ти как би постъпил? Вероятно ще си по–щастлив и по–резултатен, ако гледаш на дейностите си не просто като на задължения, или неща, които трябва да свършиш, а като на неща, които искаш да свършиш.

А ако си човек, притежаваш власт? Ясно е, че не е нито любещо, нито християнско да използваш властта си, за да принуждаваш другите да вършат против волята си това, което ти искаш от тях. Исус казал: „Управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.“ Но християните не постъпват така. (Матей 20:25, 26) Макар че авторитарният подход може да е резултатен, колко по–добри ще са взаимоотношенията между хората, ако любезните и подходящи молби са посрещнати с уважение и охотен дух! Да, готовността да извървиш две мили, вместо една, наистина ще обогати живота ти.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 25]

ЗЛОУПОТРЕБА СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ТРУД В ДРЕВНОСТТА

Чрез задължителния труд хората често били принуждавани да вършат допълнителна работа, както се вижда от наредбите, целящи да ограничат такива злоупотреби. През 118 г. пр.н.е. Птолемей Евергет II, който управлявал Египет, наредил на служителите си: „Не принуждавайте жителите на страната да ви вършат лични услуги, нито използвайте добитъка им (за ангария).“ В допълнение на това се казвало: „Никой не трябва да отнема ... лодки за лични цели под какъвто и да било претекст.“ Според един надпис, датиращ от 49 г. и намиращ се в Храма на Големия оазис (Египет), римският областен управител Вергилий Капито признава, че войниците имали незаконни изисквания към населението, и наредил: „Никой да не взема или да не изисква нищо ..., освен ако няма писмено разрешение от мене.“

[Снимка на страница 24]

Киринеецът Симон бил заставен да носи стълба

[Снимка на страница 26]

Много Свидетели са били в затвора заради това, че отстоявали християнската си позиция