Сравняваш ли се с другите?

КОЙ от нас не е срещал човек, който изглежда по–добре, по–известен е, схваща нещата по–бързо или получава по–добри оценки в училище? Може би другите се радват на по–добро здраве, на по–удовлетворяваща работа, на по–голям успех, или изглежда, че имат повече приятели. Вероятно имат повече притежания, повече пари, по–нова кола или просто изглеждат по–щастливи. Дали се сравняваме с другите по отношение на някои от изброените неща? Неизбежно ли е да реагираме така? Защо християните се стремят да не се сравняват? И как можем да бъдем доволни, без да се сравняваме с другите?

Защо и кога се сравняваме с другите

Вероятно една причина, поради която някои може да се сравняват с другите, е, че така запазват самоуважението си или се стремят да го увеличат. Ние, хората, често изпитваме удовлетворение, когато виждаме, че се справяме толкова добре, колкото и връстниците ни. Друга причина е, че като се сравняваме, ние се опитваме да намалим неувереността в себе си, да разберем способностите и ограниченията си. Наблюдаваме какво постигат другите. Ако са като нас в много отношения и вече са осъществили определени цели, можем да смятаме, че и ние сме в състояние да ги постигнем.

Най–често се сравняват онези хора, които си приличат — от един и същ пол са, нямат голяма разлика във възрастта и общественото положение и се познават. Когато смятаме, че имаме големи различия с някого, не сме толкова склонни да се сравняваме с него. Казано по друг начин, вероятността някое обикновено момиче на юношеска възраст да се сравнява с някой топ модел е по–малка, отколкото да се сравнява със съученичките си, и малко вероятно е моделът да се сравнява с някое обикновено момиче.

За какви неща се сравняваме? Основа за сравнение могат да бъдат притежания или качества, които обществото смята за ценни, било то интелигентност, красота, богатство, дрехи. Но обикновено се сравняваме за неща, които ни интересуват. Вероятно няма да завиждаме за размера на нечия колекция от пощенски марки, освен ако не проявяваме специален интерес към събирането на марки.

Сравненията предизвикват най–разнообразни реакции, вариращи от задоволство до обезсърчение, от възхищение и  желание за подражание до безпокойство или враждебност. Някои от тези чувства са навреждащи и не са съвместими с християнските качества.

Когато сравненията се превърнат в съревнование

Мнозина, които се стремят да излязат „победители“ в сравненията, проявяват съревнователен дух. Те искат да са по–добри от другите и не са доволни, докато не видят, че го постигат. Не е приятно да си сред такива хора. Приятелствата и взаимоотношенията с тях са напрегнати. На такива хора не само че им липсва смирение, но обикновено не прилагат библейския съвет да обичат ближния си, тъй като нагласата им лесно може да накара другите да изпитват унижение и чувство за малоценност. (Матей 18:1–5; Йоан 13:34, 35)

Когато караме хората да се чувстват „победени“, в известен смисъл ги нараняваме. Според една авторка „неуспехите ни са още по–болезнени, когато изглежда, че хора в положение като нашето са се сдобили с притежанията, които ние искаме“. Следователно съревнователният дух поражда завист, негодувание и недоволство към някого заради притежанията, успеха, общественото положение, репутацията, предимствата и другите неща, на които се радва той. Това води до още по–голямо съревнование, което се превръща в един порочен кръг. Библията осъжда надпреварата. (Галатяни 5:26, НС)

Като омаловажават постиженията на конкурентите си, завистливите се стремят да спасят нараненото си самоуважение. Такива реакции може да изглеждат дребнави, но ако не бъдат разпознати и овладяни, могат да доведат до злонамерени действия. Да разгледаме два библейски разказа, в които завистта била подбуждащата сила.

Докато живял сред филистимците, Исаак бил благословен с ‘овце, говеда и много слуги, и затова филистимците му завиждали’. Подбудени от завист, те затрупали кладенците, изкопани от бащата на Исаак, Авраам, и филистимският цар помолил Исаак да напусне областта. (Битие 26:1–3, 12–16) Завистта им била злобна и унищожителна. Те просто не могли повече да понасят благополучието на Исаак, който живеел сред тях.

Векове след това Давид станал известен с победите си на бойното поле. Израилтянките възхвалявали подвизите му, като пеели: „Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди.“ Макар че получил известна възхвала, Саул сметнал сравнението за унизително и в сърцето му се надигнала завист. Оттогава нататък развил лоши чувства към Давид. Не след дълго направил първия от поредицата опити да убие Давид. Само каква злоба може да произлезе от завистта! (1 Царе 18:6–11)

Затова ако постиженията или предимствата, на които се радват другите, пораждат в тебе завист или съревнователен дух, бъди нащрек! Това са отрицателни чувства, несъвместими с мисленето на Бога. Но преди да разгледаме как можем да устояваме на такива чувства, нека обсъдим нещо друго, което ни кара да се сравняваме.

Самопреценката и задоволството

„Дали съм интелигентен, чаровен, компетентен, в добра физическа форма, уважаван и обичан? До каква степен?“ Едва ли стоим пред огледалото и си задаваме такива въпроси. Но според една авторка „такива въпроси често се прокрадват в ума ни и безмълвно настояват за донякъде задоволителни отговори“. Някой, който е несигурен в себе си, може да размишлява над тези въпроси, без да има желание за съревнование или склонност към завист. Той просто си  прави самопреценка. Това не е непременно лошо, стига да не се сравняваме с другите.

Ние притежаваме различни способности, които зависят от различни фактори. Винаги ще има хора, които изглежда, че се справят по–добре от нас. Затова вместо да ги наблюдаваме завистливо, трябва да сравняваме действията си с Божиите праведни стандарти, които осигуряват надеждно ръководство за това какво е правилно и погрешно. Йехова се интересува от всеки един от нас поотделно. На него не му е необходимо да ни сравнява с когото и да било. Апостол Павел ни съветва: „Всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго [няма да се сравнява с другиго — НС].“ (Галатяни 6:4)

Да победим завистта

Понеже всички сме несъвършени, необходими са енергични и продължителни усилия, за да победим завистта. Едно е да знаем, че Писанието казва „изпреварвайте да си отдавате един на друг почит“, но съвсем друго е да го правим. Павел признал собствената си склонност към грях. За да се пребори с нея, той трябвало ‘да уморява тялото си и да го поробва’. (Римляни 12:10; 1 Коринтяни 9:27) За нас това може да означава да отхвърляме лошите мисли за съревнование и да ги заместваме с положителни. Трябва да се молим, като искаме от Йехова да ни помогне ‘да не мислим за себе си по–високо, отколкото трябва да мислим’. (Римляни 12:3)

Изучаването на Библията и размисълът върху наученото също помагат. Мисли например за бъдещия рай, който Бог обещава. Тогава всички ще се радваме на мир, на добро здраве, на изобилие от храна, на удобни домове и удовлетворяваща работа. (Псалм 46:8, 9; 72:7, 8, 16; Исаия 65:21–23) Дали тогава хората ще са подтикнати да се сравняват помежду си? Едва ли. Няма да имат причина да го правят. Вярно е, че Йехова не ни е разкрил всяка подробност относно бъдещия живот, но с основание можем да предположим, че всеки ще е в състояние да се посвети на интересите и работата, която му харесва. Един ще изучава астрономия, друг ще създава красиви тъкани. Защо единият да завижда на другия? Дейностите на нашите събратя ще ни насърчават, няма да са причина за негодувание. Подобни чувства ще бъдат част от миналото.

Ако това е животът, който желаем, не трябва ли да се стремим да развиваме същата нагласа още днес? Ние вече се радваме на духовен рай, освободени сме от много от проблемите на света около нас. Тъй като в Божия нов свят няма да има съревнователен дух, трябва да го избягваме още сега.

Тогава погрешно ли е да се сравняваме с другите? Дали има ситуации, в които е подходящо?

Подходящи сравнения

Много сравнения водят до огорчение или до обезсърчение, но не е необходимо винаги да става така. Във връзка с това нека да обърнем внимание на съвета на апостол Павел: „Да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.“ (Евреи 6:12) Като се стремим да развиваме качества подобни на качествата на верните служители на Йехова в древността, това ще доведе до добри резултати.  Вярно е, че ще са необходими известни сравнения. Но те могат да ни помогнат да намерим примери, на които да подражаваме, и области, в които се нуждаем от подобрение.

Да разгледаме примера на Йонатан. Донякъде той имал причина да завижда. Като най–големия син на израилския цар Саул, Йонатан може да е очаквал да стане цар, но Йехова избрал Давид, който бил 30 години по–млад от Йонатан. Вместо да изпитва лоши чувства, Йонатан бил забележителен човек, който неегоистично се сприятелил с Давид и го подкрепял като назначен от Йехова цар. Йонатан наистина бил духовен човек. (1 Царе 19:1–4) За разлика от баща си, който виждал в Давид съперник, Йонатан разбрал, че Йехова ръководи нещата, и се подчинил на волята Му. Той не се сравнявал с Давид, като питал: „Защо Давид, а не аз?“

Никога не бива да се чувстваме заплашени, сякаш събратята християни се опитват да ни надминат или да заемат мястото ни. Съперничеството е погрешно нещо. Зрелите християни се отличават с дух на сътрудничество, единство и любов, а не на съревнование. Социологът Франческо Алберони казва: „Любовта е най–големият враг на завистта. Когато обичаме някого, ние му желаем доброто и се радваме на успеха и щастието му.“ Затова ако в християнския сбор някой получи дадено назначение, ще е любещо и ние да се радваме. Така постъпил Йонатан. Подобно на него и ние ще бъдем благословени, ако подкрепяме онези, които вярно служат на отговорни позиции в организацията на Йехова.

С право можем да се възхищаваме на чудесния пример на събратята християни. Уравновесените сравнения могат да ни подбудят по благотворен начин да подражаваме на вярата им. (Евреи 13:7) Но ако не сме внимателни, сравненията ще се превърнат в състезание. Ако чувстваме, че някой, на когото се възхищаваме, ни превъзхожда, и се опитваме да омаловажаваме постиженията му или да го критикуваме, подражанието ни ще прерасне в завист.

Никой несъвършен човек не е идеален модел за подражание. Затова Писанието казва: „Бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада.“ И още: „Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ (Ефесяни 5:1, 2; 1 Петър 2:21) Качествата на Йехова и Исус — любовта, топлотата, съчувствието и смирението им — трябва да е онова, на което да се стремим да подражаваме. Трябва да отделяме време, за да сравняваме своята личност с техните качества, цели и начини на постъпване. Това ще обогати живота ни, като ни осигури надеждно ръководство, стабилност и сигурност, и ще ни помогне да станем зрели християни. (Ефесяни 4:13) Ако се стремим да даваме най–доброто от себе си, за да подражаваме на съвършения им пример, несъмнено по–рядко ще се сравняваме с хората.

[Снимка на страници 28, 29]

Цар Саул завиждал на Давид

[Снимка на страница 31]

Йонатан никога не гледал на по–младия Давид като на съперник