Чудесата — факт или измислица?

ЛЕПЕНКАТА върху една минаваща кола веднага привлякла вниманието на мъжа. На нея пишело: „Има чудеса — питайте ангелите.“ Макар че бил религиозен, човекът не бил сигурен какво точно трябвало да означава това. Дали лепенката показвала, че шофьорът вярва в чудеса? Или по–скоро така той иронично намеквал, че не вярва нито в чудесата, нито в ангелите?

Може би ще ти е интересно какво е казал немският писател Манфред Бартел: „Думата „чудо“ веднага разделя читателите на два противникови лагера.“ Хората, които вярват в чудеса *, са убедени, че те се случват, и при това често. Например според сведенията, през последните няколко години вярващите хора в Гърция са смятали, че чудеса стават приблизително веднъж в месеца. Това накарало един епископ от Гръцката православна църква да предупреди: „Вярващите са склонни да придават на Бога, на Мария и на светците човешки черти. Хората не бива да отиват толкова далече.“

В други страни вярата в чудеса не се среща толкова често. Според едно проучване, направено в Германия през 2002 г. от института „Аленсбах“, 71% от хората смятат, че чудесата са измислица. Сред останалите, които вярват в чудеса, три жени твърдят, че са получили послание от Дева Мария. Няколко месеца след като тя уж им се явила, заобиколена от ангели и един гълъб, в немския вестник „Вестфаленпост“ пишеше следното: „Досега около 50 000 поклонници, търсещи изцеление болни, както и просто любопитни хора, са проявили жив интерес към виденията на тези жени.“ Очакваше се в селото да дойдат още 10 000 души, за да видят как Мария ще се яви отново. Подобни случаи, при които хората твърдят, че Дева Мария се е явявала, имало и в Лурдес (Франция) през 1858 г. и във Фатима (Португалия) през 1917 г.

Как стои въпросът с религиите, които не са християнски?

Почти във всички религии присъства вярата в чудеса. В „Енциклопедия на религиите“ се дава обяснението, че основоположниците на будизма, на християнството и на исляма гледали на чудесата по различен начин, но допълва: „Историята на тези религии безпогрешно показва, че чудесата и разказите за тях са били неразделна част от вярванията на човека.“ В същия справочник пише, че „самият Буда понякога бил подтикнат да върши чудеса“. По–късно, когато „будизмът бил пренесен в Китай, будистките мисионери често прибягвали до чудодейните си способности“.

След като в енциклопедията се споменават няколко такива предполагаеми чудеса, накрая се прави заключението: „Едва ли човек ще повярва на всички тези разкази за чудеса, записани от религиозните  писатели, но несъмнено те са били замислени с намерението да се прославя Буда, който можел да дарява и ревностните си последователи с подобна чудодейна сила.“ В същия източник се казва относно исляма: „По–голямата част от мюсюлманите не престават да очакват чудеса. Според традициите (хадит) Мохамед вършел много чудеса пред хората при най–различни случаи. ... Смята се, че дори след смъртта си светците вършат на гробовете си чудеса за вярващите и поклонниците ги умоляват да им помагат.“

Какво да кажем за чудесата в християнството?

Много от християните имат различни мнения относно чудесата. Някои приемат за достоверно библейското повествование за чудесата, вършени от Исус или от Божиите служители преди него. Но много други са съгласни с протестантския реформатор Мартин Лутер. В „Енциклопедията на религиите“ за него се казва следното: „Както Лутер, така и Калвин, писали, че епохата на чудесата е свършила и повече не бива да очакваме да стават чудеса.“ В същия справочник пише още, че католическата църква се придържала към вярването в чудеса, „без да се опитва да го обясни“. Но „високообразованите хора сред протестантите стигнали до извода, че най–важен за християнството е моралът и следователно нито Бог, нито създанията от духовния свят общуват с нас или оказват пряко влияние върху живота ни“.

Други хора, които твърдят, че са християни, сред които и някои духовници, се съмняват в достоверността на чудесата, споменати в Библията. Да разгледаме примера с библейския разказ за горящия храст, записан в Изход 3:1–5. Според книгата „Какво казва в действителност Библията“ много немски теолози не смятат, че в разказа става въпрос за буквално чудо. По–скоро те го  тълкуват като „символ на вътрешната борба на Моисей поради изгарящите го отвътре угризения на съвестта“. В книгата пише още: „Пламъците може да се разбират също като цветя, които изведнъж разцъфват при слънчевата светлина на Божието присъствие.“

Едва ли такова обяснение ти се струва задоволително. Тогава в какво да вярваш? Дали е разумно да вярваме, че изобщо някога са ставали чудеса? А какво да кажем за чудесата в днешно време? Тъй като не можем да попитаме ангелите, към кого да се обърнем?

Гледната точка на Библията

Никой не може да отрече, че в повествованието на Библията се разказва как в миналото Бог се намесвал в живота на хората и вършел дела, надхвърлящи човешките способности. В Библията четем, че той „извел людете Си Израиля из Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас“. (Йеремия 32:21) Представи си как най–могъщият народ по онова време бил унижен с десет бедствия, нанесени от Бога, сред които и смъртта на всеки първороден. Това наистина били чудеса! (Изход, 7–14 глава)

Векове след това четиримата писатели на евангелията описали около 35 чудеса, които извършил Исус. Според думите им Исус дори извършил повече чудеса, отколкото те записали. Дали тези разкази са действителни, или са измислица? * (Матей 9:35; Лука 9:11)

Ако Библията в действителност е Божието Слово на истината, тогава имаш сериозни основания да вярваш в чудесата, описани в нея. В Светото писание се съдържат ясни разкази за чудесата, станали в миналото — чудодейни изцеления, възкресение на мъртви и други чудеса — но освен това се показва ясно, че вече не стават такива чудеса. (Виж блока на 4 страница, озаглавен „Защо днес не стават чудеса както в миналото?“.) Дали това означава, че дори онези, които приемат записаното в Библията като достоверна информация, намират за неоснователна вярата в чудеса, ставащи в днешно време? Нека да видим отговора на този въпрос в следващата статия.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 4]

ЗАЩО ДНЕС НЕ СТАВАТ ЧУДЕСА КАКТО В МИНАЛОТО?

В Библията се говори за най–различни чудеса. (Изход 7:19–21; 3 Царе 17:1–7; 18:22–38; 4 Царе 5:1–14; Матей 8:24–27; Лука 17:11–19; Йоан 2:1–11; 9:1–7) Много от тях служели като доказателство, че Исус бил Месията и имал Божията подкрепа. Последователите на Исус през първи век имали чудодейни дарби: те например говорели различни езици и разбирали вдъхновените изказвания. (Деяния 2:5–12; 1 Коринтяни 12:28–31) Тези чудодейни дарби били от полза за християнския сбор, който тогава съществувал едва отскоро. Защо?

Една от причините е, че по онова време съществували много малко преписи на Писанието. Обикновено само богатите хора притежавали свитъци и книги. В страните, където нямало християни, хората не знаели нищо за Библията, нито за нейния автор, Йехова. Християнското учение трябвало да се предава от уста на уста. Благодарение на чудодейните дарби се виждало, че Бог използва християнския сбор.

Павел обаче обяснил, че тези дарби щели да отминат, след като изпълнят предназначението си. „Другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.“ (1 Коринтяни 13:8–10)

Днес хората могат да притежават Библията, както и различни показалци и енциклопедии. Над шест милиона обучени християни помагат на другите да получат познание за Бога въз основа на Библията. Така че вече не са необходими чудеса, които да докажат, че Исус Христос е назначеният от Бога Избавител и че Йехова подкрепя служителите си.