Биографичен разказ

Използвахме нашите променящи се обстоятелства, за да свидетелстваме надлъж и нашир

РАЗКАЗАНО ОТ РИКАРДО МАЛИКСИ

Когато загубих работата си заради християнския си неутралитет, семейството ми и аз помолихме Йехова да ни помогне да планираме бъдещето си. В молитвата изразихме нашето желание да увеличим проповедната си служба. Скоро след това ние се отправихме на едно номадско пътуване, което ни отведе в 8 страни на два различни континента. В резултат на това имахме възможност да проповядваме по далечни места.

РОДЕН съм през 1933 г. на Филипините в семейство, което посещаваше Филипинската независима църква. Всички от 14–членното ми семейство принадлежаха към тази църква. Когато бях на около 12 години, се помолих на Бога да ми покаже истинската вяра. Един от учителите ми ме записа в часа по религия и станах предан католик. Никога не пропусках да се изповядам в събота или да посетя неделната служба. Но започнах да изпитвам съмнения и неудовлетворение. Безпокояха ме въпроси, свързани с адския огън и троицата, и също какво става с хората, когато умрат. Отговорите на религиозните водачи бяха повърхностни и незадоволителни.

Получавам удовлетворяващи отговори

Докато бях студент, се събрах с една компания, с която участвах в побои, играех комар, пушех и вършех други отблъскващи неща. Една вечер срещнах майката  на един мой колега. Тя беше Свидетелка на Йехова. Зададох ѝ същите въпроси, на които търсех отговор от учителите ми по религия. Тя отговори на всичките ми въпроси чрез Библията и аз бях убеден, че това е истината.

Купих си Библия и започнах да изучавам със Свидетелите. Скоро посещавах всички събрания на Свидетелите на Йехова. Като последвах мъдрия библейски съвет, че „лошите другари покваряват добрите нрави“, спрях да общувам с неморалните си приятели. (1 Коринтяни 15:33) Това ми помогна да напредна в изучаването на Библията и накрая да се отдам на Йехова. След като през 1951 г. се покръстих, служих за известно време като целодневен служител, тоест като пионер. След това през декември 1953 г. се ожених за Ауреа Мендоса Крус, която стана моя партньорка в живота и вярна съработничка в службата.

Отговор на молитвите ни

Ние наистина искахме да бъдем пионери. Но желанието ни да служим на Йехова по–пълно не се осъществи веднага. Въпреки това не спряхме да молим Йехова да ни предостави още възможности да му служим. Животът ни беше труден. Въпреки това не преставахме да мислим за духовните си цели и на 25 години бях назначен за служител на сбора, или за председателстващ надзорник в сбора на Свидетелите на Йехова.

Като придобих повече познание от Библията и разбрах по–добре принципите на Йехова, осъзнах, че моята работа е в противоречие със заетата ми според съвестта позиция на неутрален християнин. (Исаия 2:2–4) Реших да напусна. Това се оказа изпитание за вярата ни. Как щях да се грижа за потребностите на семейството ми? Отново се обърнахме в молитва към Йехова Бог. (Псалм 65:2) Казахме му за какво се притесняваме и от какво се страхуваме, а и също, че желаем да му служим там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма. (Филипяни 4:6, 7) Нямахме представа колко много възможности ще ни се предоставят!

Започваме нашето пътуване

През април 1965 г. приех работа като началник на отдела за спасителни операции и потушаване огъня на аварирал самолет на международното летище „Виентян“ (Лаос) и ние се преместихме там. В град Виентян имаше 24 Свидетели и ние се радвахме да проповядваме с мисионерите и малкото местни братя. По–късно бях преместен на летището „Удон Тани“ (Тайланд). В град Удон Тани нямаше Свидетели. Ние провеждахме като семейство ежеседмично всичките събрания. Проповядвахме от къща на къща, правехме повторни посещения и започнахме библейски изучавания.

Помнехме съвета на Исус към неговите ученици, че трябва да ‘принасят много плод’. (Йоан 15:8) Така бяхме решени да следваме техния пример и да продължаваме да възвестяваме добрата новина. Скоро се радвахме на първите резултати. Една млада тайландка прие истината и стана наша духовна сестра. Двама американци също приеха истината и след време станаха християнски старейшини. Повече от десет години проповядвахме истината в северен Тайланд. Колко щастливи сме да знаем, че днес има сбор в Удон Тани! Някои от семената на истината, които засяхме, все още дават плод.

Но за съжаление отново трябваше да се преместим и се молехме „Господарят на жетвата“ да ни помогне да продължаваме да участваме в проповедната дейност. (Матей 9:38) Бяхме преместени в Техеран, столицата на Иран. Това беше по времето, когато държавата се управляваше от шах.

Проповядваме в трудни райони

След като пристигнахме в Техеран, веднага намерихме духовните си братя и сестри. Там имаше малка група с вестители от 13 националности. Трябваше да се приспособим, за да проповядваме добрата новина в Иран. Макар че не се сблъскахме с  открито противопоставяне, трябваше да бъдем предпазливи.

Поради работното време на някои заинтересувани хора, понякога водехме библейски изучавания до полунощ или чак до сутринта. Но само колко щастливи бяхме да видим плодовете от усилната работа! Няколко семейства от Филипините и от Корея приеха християнската истина и се отдадоха на Йехова.

Следващото ми работно назначение беше в Дака (Бангладеш). Пристигнахме там през декември 1977 г. Това беше друга държава, където не беше лесно да проповядваме. Но винаги помнехме, че трябва да бъдем дейни в службата. С ръководството на духа на Йехова успяхме да намерим много т.нар. християнски семейства. Някои от тях жадуваха за освежителните води на истината, намираща се в Светото писание. (Исаия 55:1) В резултат на това започнахме много библейски изучавания.

Помнехме, че Божията воля е „да се спасят всичките човеци“. (1 Тимотей 2:4) За щастие никой не се опита да ни създава проблеми. За да преодолеем предразсъдъците, се стараехме да използваме много приятелски подход. Подобно на апостол Павел, ние се опитахме да ‘станем на всички всичко’. (1 Коринтяни 9:22) Когато хората ни питаха защо ги посещаваме, любезно им обяснявахме причината и установихме, че повечето бяха добре настроени.

В Дака намерихме една местна Свидетелка и я насърчихме да се присъедини към нас в християнските събрания и по–късно в проповедната дейност. После съпругата ми изучаваше Библията с едно семейство и ги покани на събранията ни. Благодарение на любещата милост на Йехова цялото семейство прие истината. По–късно двете им дъщери помагаха да се превежда библейска литература на бенгалски език и голяма част от роднините на това семейство също опознаха Йехова. Много други хора, които изучаваха Библията, приеха истината. Повечето от тях сега служат като старейшини или пионери.

Тъй като Дака е много гъсто населен град, ние поканихме някои наши членове на семейството да ни помогнат в проповедната дейност. Някои от тях откликнаха на поканата и дойдоха при нас в Бангладеш. Колко щастливи и благодарни сме на Йехова за възможността, която имахме, да участваме в проповядването на добрата новина в тази страна! От скромно начало само с един вестител, днес в Бангладеш има два сбора.

През юли 1982 г. трябваше да напуснем Бангладеш. Сбогувахме се с братята със сълзи на очи. Не след дълго получих работа на международното летище „Ентебе“ (Уганда), където щяхме да прекараме четири години и седем месеца. Какво щяхме да направим за възхвала на великото име на Йехова в тази страна?

Служим на Йехова в източна Африка

Когато пристигнахме на международното летище „Ентебе“, един шофьор чакаше мене и съпругата ми, за да ни закара до квартирата. Когато напускахме летището, започнах да му проповядвам за Божието Царство. Той ме попита: „Вие Свидетел на Йехова ли сте?“ Когато потвърдих, той каза: „Един ваш брат работи на контролната кула.“ Веднага го помолих да ме заведе  там. Срещнахме се с брата, който много се зарадва да ни види, и се уговорихме за събрания и за служба.

По онова време в Уганда имаше само 228 вестители на Царството. През първата година там сеехме семената на истината заедно с двамата Свидетели в Ентебе. Тъй като хората там обичат да четат, успяхме да разпространим много литература, включително стотици списания. Поканихме братя от столицата Кампала да ни помагат през почивните дни да проповядваме в Ентебе. На първия ми публичен доклад присъстваха петима души, в това число и аз.

През следващите три години изживяхме едни от най–щастливите моменти в живота ни, когато виждахме хората, които учехме на истината, как откликват и бързо напредват. (3 Йоан 4) На един окръжен конгрес се покръстиха шестима от нашите изучаващи. Много от тях казаха, че са били насърчени да се стремят към целодневната служба, защото ни виждаха как служим като пионери, въпреки че работехме на пълен работен ден.

Установихме, че работното ни място също може да бъде плодотворен район. Веднъж заговорих един пожарникар на летището и споделих с него библейската надежда да живеем в рай на земята. Показах му от неговата Библия, че послушните хора ще живеят в мир и единство, като повече няма да страдат от бедност, липса на жилище, войни, болести или смърт. (Псалм 46:9; Исаия 33:24; 65:21, 22; Откровение 21:3, 4) Като прочете тези мисли от собствената си Библия, това събуди интереса му. Веднага започна да изучава Библията и да посещава всички събрания. Скоро след това се отдаде на Йехова и се покръсти. По–късно се присъедини към нас в целодневната служба.

Докато бяхме в Уганда, два пъти избухваха граждански размирици, но те не попречиха на духовните ни дейности. Семействата на хората, работещи за международни служби, бяха прехвърлени за шест месеца в Найроби (Кения). Онези от нас, които останаха в Уганда, продължиха да ходят на християнски събрания и да проповядват, макар че трябваше да сме предпазливи и внимателни.

През април 1988 г. назначението ми приключи и отново трябваше да се местим. Напуснахме сбора в Ентебе с дълбоко удовлетворение поради духовния напредък там. През юли 1997 г. отново имахме възможност да посетим Ентебе. Тогава някои от предишните ни изучаващи вече служеха като старейшини. Колко бяхме развълнувани да видим, че на публичното събрание присъстваха 106 души.

Преместваме се в необработван район

Дали щяхме да имаме нови възможности да продължим службата си? Да, следващото ми работно назначение беше на международното летище „Могадишу“ (Сомалия). Бяхме решени да се възползваме добре от тази нова възможност да служим в необработван район.

Проповядвахме най–вече на служители в посолствата, на работници от Филипините и на други чужденци. Често ги срещахме на пазара. Ходехме им на гости. Като съчетавахме изобретателността, съобразителността и предпазливостта с пълно упование в Йехова, можехме да споделяме библейските истини с другите и това се  оказа резултатно при хората от различни националности. След две години напуснахме Могадишу, точно преди там да избухне война.

След това от Международната организация за гражданска авиация ме назначиха в Янгон (Мианмар). Отново се откри добра възможност да помогнем на хората с честни сърца да научат за целите на Бога. След Мианмар ни назначиха в Дар ес Салам (Танзания). Тук беше много по–лесно да проповядваме от къща на къща, защото имаше английска общност.

Във всичките страни, в които работехме, почти нямахме проблеми, когато проповядвахме, макар че в много случаи бяха наложени ограничения върху дейността на Свидетелите на Йехова. Благодарение на моята работа, която беше свързана с правителствени или международни служби, хората не оспорваха дейността ни.

Светската ми работа изискваше от мене и от съпругата ми да живеем като номади три десетилетия. Но ние гледахме на работата ми само като на средство, с което да осъществим главната си цел. Винаги сме искали да подкрепяме интересите на Царството. Благодарни сме на Йехова, че ни помогна да използваме добре нашите променящи се обстоятелства и да се радваме на прекрасната привилегия да разпространяваме добрата новина надлъж и нашир.

Обратно там, откъдето тръгнахме

Когато навърших 58 години, реших да се пенсионирам рано и да се върна във Филипините. Когато пристигнахме, се молехме на Йехова да насочва стъпките ни. Започнахме да служим в сбора в град Трес Мартирес, провинция Кавите. Когато отидохме, там имаше само 19 вестители на Царството. Бяха направени уредби за служба всеки ден и бяха започнати много библейски изучавания. Сборът постепенно нарастваше. По едно време съпругата ми имаше 19 изучавания, а аз 14.

Скоро Залата на Царството ни стана твърде малка. Молихме Йехова да ни помогне. Един брат и съпругата му решиха да дарят земя и от клона ни дадоха заем за строеж на нова Зала на Царството. Новата сграда оказа голямо въздействие върху проповедната служба и с всяка изминала седмица броят на присъстващите нарастваше. Понастоящем пътуваме по един час в едната посока, за да помагаме на друг сбор със седемнайсет вестители.

Съпругата ми и аз ценим привилегията, на която се радвахме, да проповядваме в толкова много различни страни. Като си спомняме за своя номадски начин на живот, ние сме дълбоко удовлетворени, като знаем, че го използвахме по най–добрия възможен начин — да помагаме на другите да учат за Йехова!

[Карта на страници 24, 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ТАНЗАНИЯ

УГАНДА

СОМАЛИЯ

ИРАН

БАНГЛАДЕШ

МИАНМАР

ЛАОС

ТАЙЛАНД

ФИЛИПИНИТЕ

[Снимка на страница 23]

Със съпругата ми Ауреа