Ползата от уреждането на разногласията

ЕДУАРД бил на смъртно легло, а Бил все още го мразел. Преди 20 години Едуард бил взел решение, което коствало работата на Бил. Те били близки приятели, но това ги разделило. Едуард се опитал да се извини, за да умре спокойно, но Бил отказал да го изслуша.

След близо 30 години, когато Бил умирал, той обяснил защо отказал да прости. „Ед не трябваше да постъпва така с най–добрия си приятел. Не можах да се примиря с това дори след двайсет години. ... Може и да не съм бил прав, но тогава мислех така.“ *

Не всички междуличностни конфликти имат толкова трагичен завършек, но те често нараняват хората или ги огорчават. Да помислим как се чувства човек като Едуард. Осъзнавайки, че неговото решение е нанесло вреда, той навярно живее с чувство за вина и за загубата на нещо ценно. Но когато се замисли как неговият обиден приятел отхвърля приятелството им като нещо без стойност, това го наранява.

Друг обаче, който споделя възгледа на Бил, вижда себе си като невинна жертва и може да е много огорчен и обиден. Според него бившият му приятел е действал съзнателно и може би дори го е наранил нарочно. Често когато има конфликт между двама души, всеки е убеден, че той е прав  и че вината е изцяло в другия. Така двама бивши приятели започват да водят война.

Те воюват с тихи оръжия — единият се обръща на другата страна, когато другият минава покрай него, или не си обръщат никакво внимание, когато са в компания. Тайно се наблюдават един друг от разстояние, но когато погледите им се засекат, се гледат един друг със студенина и омраза. Когато си проговорят, те използват обидни думи, които сякаш пробождат с нож.

Но макар и да изглежда, че изцяло се противопоставят един на друг, те вероятно са на едно мнение по някои въпроси. Може да признават, че имат сериозен проблем и че прекратяването на едно близко приятелство е много тъжно. И единият, и другият чувства болката от нанесената му рана, и двамата знаят, че трябва да се направи нещо, за да я излекуват. Но кой ще поеме инициативата, за да възстанови добрите отношения? Никой не е склонен да го направи.

Преди две хиляди години апостолите на Исус Христос понякога се впускали в разгорещени спорове. (Марко 10:35–41; Лука 9:46; 22:24) При един от тях Исус ги попитал: „За какво спорехте по пътя?“ Засрамени, никой от тях не отговорил. (Марко 9:33 [НС], 34) Ученията на Исус им помогнали да разрешат несъгласията помежду си. Неговите напътствия и тези на някои от неговите ученици продължават да помагат за изглаждането на конфликти и възстановяването на добрите взаимоотношения между приятели. Нека да видим как.

Старай се да уреждаш разногласията

„Не искам да говоря с този човек. Не искам да я виждам повече.“ Ако си казвал тези думи спрямо някого, трябва да предприемеш действия, както е показано в следващите цитати от Библията.

Исус учел: „Като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей 5:23, 24) Той също казал: „Ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия.“ (Матей 18:15) Дали ти си обидил някого, или някой е обидил тебе, думите на Исус подчертават необходимостта ти да говориш за проблема незабавно с другия човек. Трябва да направиш това „с кротък дух“. (Галатяни 6:1) Целта на този разговор не е да запазиш репутацията си, като намираш оправдания за своите действия или принуждаваш другия да ти се извини, а да възстановиш добрите отношения. Дали този библейски съвет действа?

Ърнест * е началник в голяма фирма. В продължение на много години работата му изисквала да разрешава деликатни въпроси с всякакви хора и да поддържа сътрудничеството и добрите отношения. Той е бил свидетел на това колко лесно могат да възникнат конфликти. Затова казва: „Понякога имах разногласия с другите. Но когато това се случеше, отивах при човека и говорех за проблема. Иди при него незабавно. Говори очи в очи с него, като имаш за цел да запазиш добрите взаимоотношения. Този подход винаги има успех.“

Алисия има приятели от различни култури. Тя казва: „Понякога казвам нещо и след това се замислям, че може да съм обидила човека. Отивам и му се извинявам. Може би се извинявам по–често, отколкото трябва. Но дори и човекът да не е обиден, аз се чувствам  по–добре от това, че съм се извинила. Тогава знам, че няма недоразумения.“

Преодоляване на препятствия

Пътят към помирението обаче често е блокиран от различни препятствия. Дали някога си казвал: „Защо аз трябва да поемам инициативата? Той причини проблема.“ Или дали когато отиваш при някого да разрешите даден проблем, си чувал ответната реакция: „Нямам какво да ти кажа“? Някои хора реагират по този начин, защото са емоционално наранени. В Притчи 18:19 се казва: „Брат онеправдан е по–недостъпен от укрепен град, и разногласията им са като лостове на крепост.“ Затова имай предвид чувствата на другия. Ако той откаже да говори с тебе, изчакай известно време и опитай пак. Тогава ‘укрепеният град’ може да е отворен и ‘лостовете’ на вратата към помирението може да са махнати.

Друго препятствие може да бъде чувството за собствено достойнство. За някои хора да се извинят или дори само да говорят с другия, с когото имат проблем, е унижение. Да искаш да запазиш достойнството си е нормално, но дали това, че отказваш да възстановиш добрите отношения подсилва достойнството ти, или го уронва? Дали зад тази загриженост за достойнството ти не се крие гордост?

Библейският писател Яков казва, че има връзка между свадливия дух и гордостта. След като изобличил ‘боевете’ и ‘крамолите’ между някои християни, той казал: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ (Яков 4:1–3, 6) Как гордостта затруднява възстановяването на добрите взаимоотношения?

Гордостта заблуждава хората да си мислят, че са нещо повече от другите. Гордите хора смятат, че имат правото да отсъдят моралната стойност на другия. По какъв начин? Когато възникнат някакви разногласия, те често гледат на своя противник като на безнадежден случай, който няма шанс да се поправи. Гордостта подтиква някои хора да смятат, че този, с когото са имали разногласия, не заслужава тяхното внимание, още по–малко искрено извинение. Следователно тези, които са подбуждани от гордостта си, често допускат конфликтите да продължават, вместо да ги разрешават по подходящ начин.

Подобно на барикада, която спира движението по пътя, гордостта ни пречи да направим първите стъпки за преодоляване на проблема. Затова ако чувстваш, че нещо те възпира да отидеш и да се помириш с другия човек, може би се бориш с гордостта си. Как можеш да я превъзмогнеш? Като развиеш противоположното ѝ качество — смирението.

Направи точно обратното

В Библията се говори за смирението като за нещо много ценно. „Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот.“ (Притчи 22:4) В Псалм 138:6 четем какъв е Божият възглед за смирените и за гордите: „Ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; а високоумния познава отдалеч.“

Много хора приравняват смирението с унижението. Изглежда, че световните водачи мислят по този начин. Въпреки че цели народи се подчиняват на волята им, политическите водачи нямат смелостта смирено да признаят грешките си. Ако чуеш политически водач да казва „Съжалявам“, това ще бъде отразено в новините. Когато бивш правителствен служител наскоро се извини за свой пропуск, имащ фатални последици, неговите думи бяха сензация за журналистите.

Обърни внимание как един речник определя смирението: „Качество на смирен човек, или такъв, който няма високо мнение за себе си,... противоположното качество на гордостта, или високомерието.“ Така че смирението се отнася за възгледа, който човек има за себе си, а не мнението на другите за него. Да признаеш смирено грешките си и искрено да помолиш за прошка не те унижава, напротив, това допринася за по–добрата ти репутация. Библията казва: „Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, и преди прославянето то се смирява.“ (Притчи 18:12)

 По отношение на политиците, които не се извиняват за грешките си, един лектор отбелязва: „За съжаление изглежда те мислят, че признаването на грешките е признак на слабост. Слабите и несигурни хора трудно казват „Съжалявам“. Тези хора, които казват „Направих грешка“, са великодушни и смели, и това не уронва достойнството им.“ Същото важи и за тези, които нямат политическа власт. Ако положиш усилия да замениш гордостта със смирение, ще имаш по–големи шансове да възстановиш добрите взаимоотношения при възникването на междуличностен конфликт. Забележи как едно семейство разбрало тази истина.

Едно недоразумение обтегнало отношенията между Джули и нейния брат Уилям. Уилям толкова се ядосал на Джули и на съпруга ѝ Джоузеф, че прекъснал всякакви контакти с тях. Той дори върнал всичките подаръци, които Джули и Джоузеф са му правели през годините. След месеци близостта, на която се радвали тези брат и сестра, била заменена с огорчение.

Джоузеф обаче решил да приложи Матей 5:23, 24. Той се опитал да се обърне към Уилям с кротък дух. Изпращал му писма, в които се извинявал, че го е обидил, и насърчавал съпругата си да му прости. След време Уилям видял, че Джули и Джоузеф наистина искат да се помирят с него, и омекнал. Уилям и съпругата му се срещнали с Джули и Джоузеф, извинили се един на друг, прегърнали се и възстановили приятелството си.

Ако и ти имаш силното желание да разрешиш конфликт между тебе и някой друг, с търпение прилагай библейските наставления и положи усилия да възстановиш добрите отношения с този човек. Йехова ще ти помогне. Това, което Бог казал на древните израилтяни, ще се окаже вярно и в твоя случай: „Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река.“ (Исаия 48:18)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 7]

Извинението често възстановява добрите отношения