Словесните двубои — защо са навреждащи?

„От где произлизат боеве, и от где крамоли, между вас?“ — ЯКОВ 4:1.

БИБЛЕЙСКИЯТ писател Яков не задал този въпрос на войниците от римските легиони, които водели завоевателни войни, нито искал да разбере мотивите за бунта на юдеите сикарии през първи век. Той говорел за словесни двубои, в които участват само двама души. Защо? Защото подобно на войните, междуличностните конфликти също са пагубни. Обърни внимание на следните разкази от Библията.

Синовете на патриарха Яков мразели брат си Йосиф толкова много, че го продали в робство. (Битие 37:4–28) По–късно царят на Израил Саул се опитал да убие Давид. Защо? Защото му завиждал. (1 Царе 18:7–11; 23:14, 15) През първи век две християнки, Еводия и Синтихия, нарушили мира в целия сбор с техните разпри. (Филипяни 4:2)

Не толкова отдавна мъжете уреждали разногласията помежду си чрез дуели, изправяйки се един срещу друг със саби или пистолети. Често единият от двамата бивал убит или осакатяван за цял живот. Днес тези, които враждуват, обикновено ограничават оръжията си до остри, пронизващи думи. Макар че не се лее кръв, словесните атаки нараняват чувствата и репутацията. И от тези „войни“ често страдат невинни хора.

Обърни внимание какво се случи преди няколко години, когато един свещеник от англиканската църква обвини друг свещеник, че злоупотребява с финансовите средства на църквата. Тяхната разпра стана публично достояние и миряните се разделиха на две групи. Някои от тях отказвали да посещават службите, които водел свещеникът, когото те не одобрявали. Тяхната неприязън станала толкова силна, че когато били в църквата за поклонение, не си говорели. Когато самият свещеник, който отправяше обвинения, беше уличен в  сексуална неморалност, кавгите станаха още по–разгорещени.

Архиепископът на Кентърбъри призова двамата духовници да се помирят, като нарече тяхната вражда „язва“ и „скандал, който позори името на нашия Господар“. През 1997 г. един от свещениците се оттегли от длъжност. Другият не напусна църквата, докато не се пенсионира. Той остана до последния момент, до 70–годишнината си на 7 август 2001 г. Във „Вестника на англиканската църква“ се споменава, че денят, в който се пенсионирал свещеникът, съвпаднал с празника на Свети Виктриций. Кой бил този „светия“? Това бил един епископ от четвърти век, бичуван заради това, че отказал да воюва. Отбелязвайки контраста в нагласите, вестникът посочва: „[Пенсиониралият се свещеник] не пожела да се откаже да воюва в тази църковна битка.“

Тези свещеници можеха да избегнат да наранят себе си и другите, ако бяха приложили съвета от Римляни 12:17, 18: „Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“

Как реагираш ти? Ако някой те обиди, дали раздразнението те подбужда да се впуснеш в словесен двубой? Или се въздържаш да отправяш груби думи, защото искаш да запазиш добрите взаимоотношения? Ако ти обидиш някого, дали избягваш после този човек, като се надяваш след време той да забрави за случилото се? Или бързо се извиняваш? Независимо дали прощаваш, или молиш за прошка, като се стремиш да запазиш добрите взаимоотношения с другите, това ще те направи по–щастлив. Библейските съвети могат да ни помогнат да разрешим дори дългогодишни конфликти, както ще разберем от следващата статия.