Да не живеем вече за себе си
Да не живеем вече за себе си
„[Христос] умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си.“ — 2 КОРИНТЯНИ 5:15.
1, 2. Каква заповед от Писанието подбудила последователите на Исус през първи век да преодолеят егоизма?
ТОВА е последната нощ на Исус на земята. Само след няколко часа той ще даде живота си в полза на онези, които ще проявят вяра в него. През тази нощ Исус казал на своите верни апостоли много неща, които били важни. Едно от нещата била заповед, свързана с качество, което щяло да отличава неговите последователи. „Нова заповед ви давам — казал той, — да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35)
2 Истинските християни трябва да проявяват самопожертвувателна любов един към друг и да поставят интересите на събратята си по вяра пред своите. Те не трябва да се колебаят дори да ‘дадат живота си за приятелите си’. (Йоан 15:13) Как първите християни откликнали на новата заповед? В своя известен труд „Апологетика“ писателят Тертулиан от втори век цитирал хора, които се изказвали за християните: „Вижте колко се обичат, дори са готови да умрат един за друг.“
3, 4. (а) Защо трябва да се противопоставяме на егоизма? (б) Какво ще обсъдим в тази статия?
3 Ние също трябва ‘един другиму теготите да си носим, и така да изпълняваме Христовия закон’. (Галатяни 6:2) Но егоизмът е най–голямата пречка за спазването на Христовия закон и това да ‘обичаме Йехова, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да обичаме ближния като себе си’. (Матей 22:37–39) Като несъвършени хора, ние сме склонни да бъдем егоцентрични. Освен това стресът в ежедневието, надпреварата в училищата и на работното място и борбата да свържем двата края подсилват тази наша склонност. Да, и егоизмът продължава да съществува. Апостол Павел предупредил: „В последните дни ... човеците ще бъдат себелюбиви.“ (2 Тимотей 3:1, 2)
4 В края на земната си служба Исус казал на учениците си три неща, които щели да им помогнат да преодолеят егоизма. Кои са те, и как можем да извлечем полза от неговите напътствия?
Сигурна противоотрова!
5. Какво разкрил Исус на своите ученици, докато проповядвал в северна Галилея, и защо тази информация била шокираща за тях?
5 Исус проповядвал близо до Кесария Филипова в северна Галилея. Тази спокойна, живописна местност вероятно е изглеждала по–подходяща за почивка, отколкото за уроци по себеотрицание. Но докато бил там, Исус започнал да разкрива на учениците си, че „трябва да отиде в Йерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен“. (Матей 16:21) Колко шокиращи трябва да са били тези разкрития за учениците на Исус, тъй като дотогава те се надявали техният Водач да установи свое Царство на земята. (Лука 19:11; Деяния 1:6)
6. Защо Исус строго порицал Петър?
6 Петър веднага ‘отвел Исус настрани и започнал да го укорява с думите: ‘Бъди добър към себе си, Господарю, такова нещо изобщо няма да ти се случи.’ Как реагирал Исус? „Като се отвърна от Петър, той му каза: „Отдръпни се от мене, Сатана! Ти си препятствие на пътя ми, защото не мислиш за това, което е Божие, а за това, което е човешко.“ Какъв контраст между двата възгледа! Исус с готовност приел самопожертвувателния път, който Бог му определил — този, който щял след няколко месеца да доведе до смъртта му на мъченическия стълб. Докато Петър препоръчвал по–лесния път. „Бъди добър към себе си“ — казал той. Несъмнено Петър имал добри намерения. Но Исус го порицал, защото в този случай Петър позволил да бъде повлиян от Сатана. Петър ‘не мислел за това, което е Божие, а за това, което е човешко’. (Матей 16:22, 23, НС)
7. Какво поведение посочил Исус, че трябва да имат неговите последователи, според записаното в Матей 16:24?
7 Подобни думи, като тези на Петър, могат да се чуят и днес. Светът обикновено подтиква човек да бъде „добър към себе си“ или да води „лесен начин на живот“. Но Исус препоръчвал съвсем друга умствена нагласа. Той казал на учениците си: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб и нека ме следва непрекъснато.“ (Матей 16:24, НС) „Тези думи не са покана към външните хора да станат ученици на Христос — се казва в „Нова Библия на тълкувателя“, — те по–скоро подтикват онези, които вече са откликнали на призива, да се замислят върху това какво означава да си ученик на Христос.“ Вярващите трябва да предприемат трите стъпки, които Исус посочил, записани в този стих. Нека да разгледаме всяка една поотделно.
8. Обясни какво означава да се отречеш от себе си.
8 Първо, ние трябва да се отречем от себе си. Гръцката дума за „отричане от себе си“ означава готовност да кажеш „не“ на егоистичните си желания или на личните си удобства. Да се отречем от себе си не е просто въпрос на временно отказване от някои удоволствия, нито означава да водим аскетичен или самоунищожителен начин на живот. Това означава, че ние вече ‘не принадлежим на себе си’, доброволно сме предали живота си и всичко свързано с него на Йехова. (1 Коринтяни 6:19, 20, СИ) Вместо да е насочен към собствената ни личност, животът ни е съсредоточен върху службата за Бога. Да се отречем от себе си означава да сме решени да вършим волята на Бога дори когато несъвършените ни склонности ни карат да вършим точно обратното. При отдаването си и при покръстването си ние показваме, че сме изцяло предани на Бога. Оттогава се стремим да живеем според своето отдаване до края на живота си.
9. (а) Какво символизирал мъченическият стълб, когато Исус бил на земята? (б) В какъв смисъл вземаме мъченическия си стълб?
9 Втората стъпка е да вземем мъченическия си стълб. През първи век мъченическият стълб символизирал страдание, позор и смърт. Обикновено само престъпници били екзекутирани на мъченически стълб или мъртвите им тела били повесвани на него. С този израз Исус показал, че християнинът трябва да е подготвен да понесе преследване, презрение или дори смърт, защото не е част от света. (Йоан 15:18–20) Християнските ни стандарти ни отличават от света, затова светът ‘ни хули’. (1 Петър 4:4) Това може да стане в училище, на работното ни място или дори в семейството. (Лука 9:23) Въпреки това ние сме готови да понасяме презрението на света, защото не живеем вече за себе си. Исус казал: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.“ (Матей 5:11, 12) Всъщност, това, което е от значение, е да имаме Божието благоволение.
10. Какво означава непрекъснато да следваме Исус?
10 Като трето, Исус Христос казал, че трябва да го следваме непрекъснато. Според „Тълковен речник на думите на Новия завет“ от У. Е. Вайн думата „следвам“ означава да бъдеш спътник — „някой, който върви по същия път“. В Първото послание на Йоан 2:6 се казва: „Който казва, че пребъдва в [Бога], сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.“ Как ходел Исус? Любовта на Исус към неговия небесен Баща и към учениците му не оставяла място за егоизъм. „Христос не угоди на Себе си“ — писал Павел. (Римляни 15:3) Дори когато бил изморен или гладен, Исус поставял нуждите на другите пред своите. (Марко 6:31–34) Той давал също много от себе си, за да проповядва за Царството и да поучава. Нима не трябва да му подражаваме, като пламенно изпълняваме задачата си ‘да правим ученици от всичките народи и да ги учим да пазят всичко, което Исус заповядал’? (Матей 28:19, 20, Ве) Във всичко това Христос ни е оставил образец, и ние трябва ‘да следваме Неговите стъпки’. (1 Петър 2:21)
11. Защо е важно да се отречем от себе си, да вземем мъченическия си стълб и непрекъснато да следваме Исус Христос?
11 Да се отречем от себе си, да вземем мъченическия си стълб и да следваме нашия Образец непрекъснато е изключително важно. Като правим това, ще противодействаме на егоизма, който е голяма пречка за проявяването на самопожертвувателна любов. Освен това Исус казал: „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:25, 26)
Не можем да служим на двама господари
12, 13. (а) Какво притеснявало младия управител, който потърсил съвет от Исус? (б) Какъв съвет дал Исус на младия мъж, и защо?
12 Няколко месеца след като Исус обърнал внимание на учениците си колко е важно да се отрекат от себе си, един богат млад управител се приближил към него и го попитал: „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“ Исус му казал: „Пази заповедите [непрекъснато — НС].“ И след това цитирал някои от тях. Младият мъж казал: „Всичко това съм пазил.“ Явно мъжът бил искрен и полагал усилия да спазва заповедите на Закона. Затова попитал: „Какво ми още не достига?“ В отговор Исус отправил към младия мъж забележителна покана: „Ако искаш да бъдеш съвършен [цялостен — „Нова американска стандартна Библия“], иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.“ (Матей 19:16–21)
13 Исус разбрал, че за да може младият мъж да служи всеотдайно на Йехова, той трябва да се избави от това, което отклонява вниманието му — материалното му богатство. Истинският ученик на Христос не може да служи на двама господари. Той ‘не може да бъде роб на Бога и роб на парите’. (Матей 6:24, НС) Неговото око трябва да е „здраво“, фокусирано върху духовните неща. (Матей 6:22) Да се избави от притежанията си и да ги раздаде на бедните е проява на самопожертвувателност. В замяна на жертвата в материално отношение, Исус предложил на младия управител неоценимата привилегия да натрупа съкровище на небесата — съкровище, което ще гарантира вечния му живот и му дава възможност да управлява с Христос в небето. Младият мъж обаче не бил готов да се отрече от себе си. Той ‘си отишъл наскърбен, защото бил човек с много имот’. (Матей 19:22) Но други последователи на Исус реагирали по–различно.
14. Как четирима рибари откликнали на поканата на Исус да го следват?
14 Около две години преди това Исус отправил подобна покана към четирима рибари: Петър, Андрей, Яков и Йоан. Двама от тях ловели риба по това време, а другите двама кърпели мрежите си. Исус им казал: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.“ И четиримата тръгнали с него, дори след време окончателно оставили риболова и следвали Исус до края на живота си. (Матей 4:18–22)
15. Как една съвременна Свидетелка на Йехова е направила жертва, за да следва Исус?
15 Много християни в днешно време подражават на примера на четиримата рибари, а не на богатия млад управител. Те жертват богатство и слава в този свят, за да служат на Йехова. „Когато бях на 22 години, трябваше да взема важно решение — разказва Дебора. — След като изучавах Библията за около шест месеца, исках да отдам живота си на Йехова, но семейството ми силно се противопоставяше. Те бяха мултимилионери и смятаха, че ако стана Свидетелка, това ще бъде позор за тях пред обществото. Дадоха ми 24 часа да реша кое да избера — разкошният живот или истината. Ако не прекъснех всякакви контакти със Свидетелите, семейството ми щеше да ме лиши от наследство. Йехова ми помогна да взема правилното решение и ми даде сили да се справя с всичко това. Последните 42 години прекарах в целодневна служба и никога не съм съжалявала за нищо. Като обърнах гръб на егоистичния, изцяло насочен към удоволствията начин на живот, избегнах празнотата и нещастието, което изпитват членовете на семейството ми. Заедно със съпруга ми сме помогнали на повече от сто човека да научат истината. Тези духовни деца са много по–ценни за мене от всякакви материални богатства.“ Милиони други Свидетели на Йехова споделят нейните чувства. А как стои въпросът с тебе?
16. Как можем да покажем, че не живеем вече за себе си?
16 Желанието да не живеят вече за себе си е подбудило хиляди Свидетели на Йехова да служат като пионери, или целодневни възвестители на Царството. Други, чиито обстоятелства не позволяват да участват в целодневната служба, развиват пионерски дух и подкрепят проповедната дейност за Царството според най–добрите си възможности. Родителите проявяват подобна нагласа, когато отделят голяма част от времето си и жертват личните си интереси, за да обучават децата си в духовно отношение. По един или друг начин всеки един от нас може да покаже, че поставя интересите на Царството на първо място в живота си. (Матей 6:33)
Чия любов ни принуждава?
17. Какво ни подбужда да правим жертви?
17 Не е лесно да проявяваш самопожертвувателна любов. Но помисли какво ни подбужда. Павел писал: „Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всичките ... и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.“ (2 Коринтяни 5:14, 15) Любовта на Христос ни принуждава да не живеем вече за себе си. Каква силна мотивация е това! Тъй като Христос е умрял за нас, нима не изпитваме моралното задължение да живеем за него? Да, благодарността, която изпитваме за дълбоката любов, която Бог и Христос са проявили към нас, ни принуждава да отдадем живота си на Бога и да станем ученици на Христос. (Йоан 3:16; 1 Йоан 4:10, 11)
18. Защо си заслужава да водим самопожертвувателен живот?
18 Дали си заслужава да не живеем вече за себе си? След като богатият млад управител отхвърлил поканата на Христос и си отишъл, Петър казал на Исус: „Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?“ (Матей 19:27) Петър и другите апостоли искрено се били отрекли от себе си. Каква щяла да бъде тяхната награда? Исус им казал първо за привилегията, която щели да имат — да управляват с него в небето. (Матей 19:28) След това им обърнал внимание на благословиите, на които всеки един от неговите последователи щял да се радва. Той казал: „Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време ..., а в идещия свят вечен живот.“ (Марко 10:29, 30) Ние получаваме много повече от това, което сме жертвали. Нима нашите духовни бащи, майки, братя, сестри и деца не са много по–ценни от всичко друго, от което сме се отказали заради Царството? Кой имал по–възнаграждаващ живот — Петър или богатият млад управител?
19. (а) От какво зависи истинското щастие? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?
19 Чрез своите думи и дела Исус показал, че щастието произлиза от даването и служенето на другите, а не от егоизма. (Матей 20:28; Деяния 20:35) Когато не живеем вече за себе си, но непрекъснато следваме Христос, намираме голямо удовлетворение от живота още сега и пред нас стои перспективата за вечен живот в бъдеще. Разбира се, когато се отричаме от себе си, Йехова става нашият собственик. Следователно ставаме роби на Бога. Защо това робство е възнаграждаващо? Как то засяга решенията, които вземаме в живота си? Следващата статия обсъжда тези въпроси.
Спомняш ли си?
• Защо трябва да се противопоставяме на егоистичните си склонности?
• Какво означава да се отречем от себе си, да вдигнем мъченическия си стълб и да следваме Исус непрекъснато?
• Какво ни подбужда да не живеем вече за себе си?
• Защо си заслужава да водим самопожертвувателен живот?
[Въпроси]
[Снимка на страница 11]
„Бъди добър към себе си, Господарю“
[Снимка на страница 13]
Какво попречило на младия управител да следва Исус?
[Снимки на страница 15]
Любовта принуждава Свидетелите на Йехова да служат като пламенни възвестители на Царството