Словото на Йехова е живо

Основни моменти от Първа книга на царете

ГОДИНАТА е 1117 пр.н.е. Изминали са около 300 години, откакто Исус Навиев завладява Обетованата земя. Стареите в Израил идват при един от пророците на Йехова с необикновена молба. Пророкът представя въпроса в молитва пред Йехова и Той одобрява молбата им. Това отбелязва края на периода на съдиите и началото на ерата на царете. Първа книга на царете описва вълнуващи събития, свързани с този повратен момент в историята на Израил.

Писана от Самуил, Натан и Гад, Първа книга на царете обхваща период от 102 години — от 1180 до 1078 г. пр.н.е. (1 Летописи 29:29) В нея се разказва за четирима водачи в Израил. Двама от тях са съдии, а другите двама — царе. Двама са послушни на Йехова, а двама — не. Запознаваме се и с две образцови във вярата жени и с един смел, но великодушен воин. Тези примери ни дават ценни уроци за това на каква нагласа и действия е добре да подражаваме и какви да избягваме. Следователно съдържанието на Първа книга на царете може да окаже въздействие върху мислите и поведението ни. (Евреи 4:12)

САМУИЛ СЛУЖИ КАТО СЪДИЯ СЛЕД ИЛИЙ

(1 Царе 1:1 — 7:17)

Време е за Празника на събирането и Анна, която живее в Рама *, е много радостна. Йехова е отговорил на молитвите ѝ и тя е родила син. За да изпълни обета си, Анна дава сина си Самуил да служи в „Господния дом“. Там момчето ‘слугува Господу пред свещеника Илия’. (1 Царе 1:24; 2:11) Когато Самуил е все още много млад, Йехова говори с него, като произнася присъда над дома на Илий. Когато Самуил пораства, целият Израил го признава за пророк на Йехова.

След време филистимците нападат израилтяните. Вземат ковчега на договора и убиват двамата синове на Илий. Като чува новината, възрастният Илий умира. Той „съди Израиля четиридесет години“. (1 Царе 4:18) Притежаването на ковчега се оказва пагубно за филистимците, затова те го връщат на израилтяните. Сега Самуил съди Израил и в страната царува мир.

Отговори на библейски въпроси:

2:10: Защо Анна се молила на Йехова да „даде сила на царя Си“, когато тогава нямало човешки цар над Израил? Това, че израилтяните щели да имат човешки цар, било предсказано в Моисеевия Закон. (Второзаконие 17:14–18) Когато бил на смъртно легло, Яков изрекъл пророчество: „Не ще липсва скиптър [символ на царска власт] от Юда.“ (Битие 49:10) Освен това за Сара — предшественичката на израилтяните — Йехова казал: „Царе на племена ще произлязат от нея.“ (Битие 17:16) Следователно Анна се молела за бъдещия цар.

3:3: Дали Самуил наистина е спал в Най–святото? Не. Самуил бил левит от семейството на каатците, които не били свещеници. (1 Летописи 6:33–38) Като такъв, той нямал право ‘да влиза и да вижда святите неща’. (Числа 4:17–20) Единствената част от светилището, до която Самуил имал достъп, бил дворът на скинията. Затова трябва да е спал там. Вероятно Илий също е спал някъде в двора. Изразът „гдето беше Божият ковчег“ явно се  отнася за мястото, където била разположена скинията, и двора около нея.

7:7–9, 17: Защо Самуил принесъл всеизгаряне в Масфа и издигнал олтар в Рама, когато жертви трябвало да бъдат принасяни само на мястото, което Йехова избере? (Второзаконие 12:4–7, 13, 14; Исус Навиев 22:19) След преместването на свещения ковчег от скинията в Сило, присъствието на Йехова не било вече видно там. Така че като представител на Бога, Самуил принесъл всеизгаряне в Масфа и също издигнал олтар в Рама. Явно тези негови действия били одобрени от Йехова.

Поуки за нас:

1:11, 12, 21–23; 2:19. Постоянството на Анна в молитва, нейното смирение, признателността ѝ за милостта на Йехова и постоянната ѝ майчина обич са пример за всички боящи се от Бога жени.

1:8. Какъв хубав пример дава Елкана, като насърчавал другите с думи! (Йов 16:5) Първо той задал въпрос на потиснатата Анна, с който не я обвинявал: „Защо е нажалено сърцето ти?“ Това я подтикнало да говори за чувствата си. Тогава Елкана я уверил в обичта си, като казал: „Не съм ли ти аз по–желателен от десет сина?“

2:26; 3:5–8, 15, 19. Като прилежно изпълняваме дадената ни от Бога задача, като се възползваме от духовното обучение и като сме учтиви и проявяваме уважение, ще ‘придобиваме благоволението’ на Бога и на хората.

4:3, 4, 10. Дори толкова свят предмет като ковчега на договора не служел като талисман за защита. Трябва ‘да се пазим от идоли’. (1 Йоан 5:21)

ПЪРВИЯТ ЦАР В ИЗРАИЛ — ЩЕ УСПЕЕ ЛИ, ИЛИ ЩЕ СЕ ПРОВАЛИ?

(1 Царе 8:1 — 15:35)

Самуил е верен на Йехова през целия си живот, но синовете му не спазват Божиите закони. Когато стареите в Израил представят молбата за човешки цар, Йехова им позволява да имат такъв. Самуил следва напътствията на Йехова и помазва за цар Саул, един красив вениаминец. Саул укрепва позицията си като цар с победата си над амонците.

Храбрият син на Саул, Йонатан, нанася поражение върху филистимския гарнизон. Филистимците излизат срещу израилтяните с огромна армия. Саул изпада в паника и проявява непокорство, като самият той принася всеизгарянето. Проявявайки смелост, Йонатан само със своя оръженосец атакува предната стража на филистимците. Заради прибързаната клетва на Саул победата над филистимците не е пълна. Но Саул „воюва против всичките си околни неприятели“. (1 Царе 14:47) При поразяването на амаличаните обаче той не се подчинява на Йехова, като запазва онова, което е „обречено“ на изтребление. (Левит 27:28, 29) Накрая Йехова отхвърля Саул като цар.

Отговори на библейски въпроси:

9:9: Какво означава изразът „оня, който се нарича пророк, се наричаше по–напред гледач“? Това може да означава, че тъй като пророците станали по–значими в дните на Самуил и по време на управлението на царете в Израил, думата „гледач“ била заменена от думата „пророк“. За Самуил се смята, че е първият от пророците. (Деяния 3:24)

14:24–32, 44, 45: Дали Йонатан загубил Божието благоволение заради това, че ял мед и нарушил клетвата на баща си? Явно с това свое действие Йонатан не загубил благоволението на Бога. Първо той не знаел за клетвата на баща си. Освен това клетвата, която била подбудена или от неискрена пламенност, или от погрешен възглед за упражняване на царска власт, причинила проблеми на народа. Как може такава клетва да бъде одобрена от Бога? Въпреки че Йонатан бил готов да приеме последствията от нарушаването ѝ, животът му бил пощаден.

15:6: Защо Саул показал милост към кенейците? Кенейците произлизат от тъста на Моисей. Те помогнали на израилтяните, когато тръгнали от Синайската планина. (Числа 10:29–32) В Ханаанската земя  кенейците живели заедно с юдеите за известно време. (Съдии 1:16) И макар че по–късно живели заедно с амаличаните и с други народи, кенейците останали дружелюбни към израилтяните. Затова Саул с основание ги пощадил.

Поуки за нас:

9:21; 10:22, 27. Когато Саул станал цар, скромността и смирението му го предпазили от това да действа прибързано, когато „някои лоши човеци“ не приемали царуването му. Такава умствена нагласа ни предпазва от неразумни постъпки.

12:20, 21. Не позволявай на „суетностите“, като упованието в хората, във военната сила на народите или идолопоклонството, да те отклонят от службата на Йехова.

12:24. За да продължаваме да имаме почтителен страх от Йехова и да му служим от цяло сърце, е много важно да размишляваме за ‘великите дела, които е извършил’ за служителите си в миналото и които продължава да върши в днешно време.

13:10–14; 15:22–25, 30. Внимавай да не станеш самонадеян — независимо дали това се изразява с дела на непокорство или с проява на гордост. (Притчи 11:2)

ЗА ЦАР Е ИЗБРАНО МОМЧЕ ОТ ПАСТИРИТЕ

(1 Царе 16:1 — 31:13)

Самуил помазва Давид, който е от племето на Юда, за бъдещ цар. Скоро след това Давид убива филистимския великан Голиат само с един камък, изстрелян от прашка. Давид и Йонатан стават близки приятели. Саул назначава Давид за военачалник. Вследствие на многото победи на Давид, жените в Израил пеят: „Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди.“ (1 Царе 18:7) Изпълнен със завист, Саул иска да убие Давид. След три опита за убийство, Давид бяга от Саул и се крие от него.

През годините, когато живее като беглец, Давид два пъти пощадява живота на Саул. Среща красивата Авигея и се оженва за нея. Когато филистимците възлизат срещу израилтяните, Саул се допитва до Йехова. Но Йехова го е изоставил. Самуил умира. Отчаян, Саул се допитва до спиритически медиум и разбира, че ще бъде убит в битката срещу филистимците. В битката Саул е тежко ранен, а неговите синове са убити. Повествованието завършва със смъртта на Саул, провалил се в своето управление. Давид все още се укрива.

Отговори на библейски въпроси:

16:14: Какъв зъл дух измъчвал Саул? Злият дух, който не давал спокойствие на Саул, били лошите склонности на ума и сърцето му — силното му желание да върши това, което е погрешно. Когато Йехова оттеглил светия си дух, Саул загубил закрилата от Бога и в него преобладавал собственият му зъл дух. Тъй като Бог позволил този дух да заеме мястото на светия дух, този зъл дух бил определен като „зъл дух от Господа“.

17:55: С оглед на записаното в 1 Царе 16:17–23 защо Саул питал чий син е Давид? Запитването на Саул не било просто за да разбере името на бащата на Давид.  Най–вероятно той искал да знае що за човек е бащата на това момче, което току–що било извършило забележително дело — убило великан.

Поуки за нас:

16:6, 7. Вместо да ни прави впечатление външният вид на другите или да бързаме да ги преценяваме по него, трябва да се опитваме да гледаме на другите така, както Йехова гледа на тях.

17:47–50. Можем смело да посрещаме противопоставяне или преследване от подобни на Голиат врагове, защото „боят е на Господа“.

18:1, 3; 20:41, 42. Истински приятели могат да бъдат намерени сред онези, които обичат Йехова.

21:12, 13. Йехова очаква от нас да използваме умствените си способности, за да се справяме с трудни ситуации в живота. Той ни е дал своето вдъхновено Слово, което ни дава проницателност, познание и мисловни способности. (Притчи 1:4) Разполагаме също с помощта от назначените християнски старейшини.

24:6; 26:11. Какъв хубав пример ни дава Давид за искрено уважение към помазаните от Йехова!

25:23–33. Благоразумието на Авигея ни служи за пример.

28:8–19. В усилията си да заблуждават и да вредят на хората, злите духове могат да се представят за определени мъртви личности. Трябва да избягваме всяка форма на спиритизъм. (Второзаконие 18:10–12)

30:23, 24. Това решение, основано на Числа 31:27, показва, че Йехова цени не само онези, които са начело в дейността на сбора, но и онези, които ги подкрепят. Каквото и да правим тогава, нека ‘работим от сърце, като на Господа, а не като на човеци’. (Колосяни 3:23)

Какво е „по–приемливо от жертвата“?

Каква основна истина се откроява от живота на Илий, Самуил, Саул и Давид? Тази: „Послушанието е по–приемливо от жертвата, и покорността — от тлъстината на овни. Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството.“ (1 Царе 15:22, 23)

Каква привилегия имаме да участваме в целосветската проповедна дейност и в правенето на ученици! След като принасяме „благодарствени приноси от устните си“ за Йехова, трябва да правим и всичко възможно да се подчиняваме на напътствията, които той дава чрез своето писано Слово и чрез земната си организация. (Осия 14:2; Евреи 13:15)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 23]

Първият цар на израилтяните бил смирен и скромен владетел, но след време станал горд и самонадеян

[Снимка на страница 24]

В какво можем да бъдем уверени, когато се сблъскваме с противопоставяне от подобни на Голиат врагове?