Направи Йехова свой Бог

ВЪВ времето, по което била писана Библията, някои хора се радвали на толкова близки взаимоотношения с Йехова, че той бил наречен техен Бог. Например в Светото писание Йехова е наречен „Бог на Авраама“, ‘Бог на Давида’ и „Илиевият Бог“. (Битие 31:42; 4 Царе 2:14; 20:5)

Как всеки един от тези мъже развил близко приятелство с Бога? Какво можем да научим от тях, така че и ние да изградим и да поддържаме здрави лични взаимоотношения със Създателя?

Авраам ‘повярва в Йехова’

Авраам е първият човек, за когото в Библията се казва, че повярвал в Йехова. Авраам спечелил одобрението на Йехова най–вече със своята вяра. Той дори се радвал на Божието одобрение в толкова голяма степен, че Създателят по–късно представил себе си на Моисей като „Бог Авраамов“, както и Бог на Исаак и Яков — синът и внукът на Авраам. (Битие 15:6; Изход 3:6)

Как Авраам развил такава вяра в Бога? Първо, той изградил вярата си върху здрава основа. Може би бил учен в пътищата на Йехова от сина на Ной, Сим, който видял с очите си спасителните дела на Бога. Сим бил свидетел на това как Йехова ‘опазил с още седем души Ноя, проповедникът на правдата, когато нанесъл потоп върху нечестивия свят’. (2 Петър 2:5) Може би Авраам научил от Сим, че щом обещае нещо, Йехова със сигурност ще го изпълни. Във всеки случай, когато получил от Йехова едно обещание, Авраам се зарадвал и живял с непоколебима увереност в изпълнението на това обещание.

Освен че имала здрава основа, вярата на Авраам била укрепена чрез дела. Апостол Павел писал: „С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.“ (Евреи 11:8) Тази проява на послушание засилила вярата на Авраам и във връзка с това ученикът Яков писал: „Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата.“ (Яков 2:22)

Йехова също позволил вярата на Авраам да бъде подложена на изпитание и така тя станала по–силна. Павел казва още: „Благодарение на вярата си, когато беше подложен на изпитание, Авраам беше готов да принесе в жертва Исаак.“ Изпитанията укрепват вярата и я правят ‘по–скъпоценна от златото’. (Евреи 11:17, НС; 1 Петър 1:7)

 Макар че Авраам не доживял да види изпълнението на всички Божии обещания, той се радвал, че другите следвали примера му. Съпругата му Сара и още трима членове на неговото семейство — Исаак, Яков и Йосиф — също са посочени в Библията като изключителни примери на силна вяра. (Евреи 11:11, 20–22)

Да подражаваме на вярата на Авраам днес

Изключително важно е всеки, който иска да направи Йехова свой Бог, да притежава вяра. Павел писал: „Без вяра не е възможно да се угоди Богу.“ (Евреи 11:6) Как може един служител на Бога днес да развие вяра, подобна на вярата на Авраам?

Подобно на Авраам, нашата вяра също трябва да бъде изградена върху здрава основа. Най–добрият начин да стане това е чрез редовно изучаване на Библията и основаните на нея издания. Като четем Библията и размишляваме върху прочетеното, можем да се уверяваме, че обещанията на Бога ще се изпълнят. Така биваме подтикнати да променяме живота си въз основа на това уверено очакване. Вярата ни бива засилена още повече чрез дела на послушание, които включват участие в службата и посещение на християнските събрания. (Матей 24:14; 28:19, 20; Евреи 10:24, 25)

Вярата ни при всички случаи ще бъде подложена на изпитание — може би чрез противопоставяне, сериозна болест, смърт на близък човек или по някакъв друг начин. Когато оставаме лоялни на Йехова при изпитания, това прави вярата ни още по–силна и така тя става много по–ценна от златото. Независимо от това дали ще видим в своя живот изпълнението на всички Божии обещания, или не, вярата ще ни приближава все повече до Йехова. Освен това примерът ни ще насърчава и други хора да подражават на нашата вяра. (Евреи 13:7) Това станало с Ралф, който наблюдавал примера на родителите си и подражавал на тяхната вяра. Той казва:

„Когато живеех с родителите си, те насърчаваха всички нас да ставаме рано, за да можем да четем Библията заедно. Така прочитахме цялата Библия.“ Ралф продължава да чете Библията всяка сутрин и до днес и така денят му започва с добро начало. Преди Ралф излизал на служба с баща си всяка седмица. Той споделя: „Така се научих да правя повторни посещения и да водя домашни библейски изучавания.“ Сега Ралф служи като доброволец в един от клоновете на Свидетелите на Йехова в Европа. Само какво възнаграждение получили родителите му за своята вяра!

Мъж според сърцето на Йехова

Давид, който се родил около деветстотин години след Авраам, е забележителна личност измежду служителите на Йехова, за които се говори в Писанието. Пророк Самуил казал следното, когато Йехова избрал Давид да бъде цар: „Господ Си потърси човек според сърцето Си.“ Между Йехова и Давид съществувала толкова близка връзка, че по–късно, когато пророк Исаия говорел на цар Езекия, нарекъл Йехова ‘Бог на Давида’. (1 Царе 13:14; 4 Царе 20:5; Исаия 38:5)

Макар че бил мъж според сърцето на Йехова, тоест бил угоден на Бога, понякога Давид оставял желанията му да го ръководят. Три пъти той извършил сериозен грях — допуснал ковчегът на договора да бъде пренесен по неправилен начин в Йерусалим, извършил прелюбодейство с Витсавее и направил така, че съпругът ѝ Урия да бъде убит, и наредил да бъде извършено преброяване на хората в Израил и Юда,  макар че Йехова не бил заповядал това. Във всеки един от тези случаи Давид нарушил Закона на Бога. (2 Царе 6:2–10; 11:2–27; 24:1–9)

Когато обаче осъзнал греховете си, Давид поел отговорността за тях и не прехвърлил вината на друг. Той признал, че пренасянето на ковчега не било уредено както трябва и добавил, че ‘не били потърсили Йехова според както било заповядано’. Когато пророк Натан го изобличил за прелюбодейството, което извършил, Давид отговорил: „Съгреших Господу.“ И когато Давид осъзнал колко неразумно постъпил при преброяването на народа, признал: „Съгреших тежко като извърших това нещо.“ Давид се разкаял за греховете си и останал близо до Йехова. (1 Летописи 15:13; 2 Царе 12:13; 24:10)

Когато грешим

Примерът на Давид ни насърчава много, когато полагаме усилия да направим Йехова свой Бог. Щом като човек, който бил според сърцето на Йехова, извършил толкова сериозни грехове, не бива да се отчайваме, когато независимо от всичките ни усилия понякога правим грешки или дори извършим сериозен грях. (Еклисиаст 7:20) Можем да намерим насърчение в това, че когато Давид се разкаял, греховете му били простени. Това станало и с Уве a преди няколко години.

Уве служел като старейшина в един от сборовете на Свидетелите на Йехова. Веднъж той се поддал на грешните си желания и извършил неморалност. Отначало Уве, подобно на цар Давид, се опитал да скрие това, надявайки се, че Йехова ще си затвори очите пред греха му. След време обаче съвестта му започнала да го гризе по–силно и той признал за случилото се на един друг старейшина в сбора и били предприети действия, за да може Уве да получи помощ и да се възстанови от духовната беда.

Уве се разкаял за греха си и останал близо до Йехова и до сбора. Той бил изключително благодарен за помощта, която му била оказана, и няколко седмици по–късно писал на старейшините, за да изрази своята искрена и дълбока признателност: „Вие ми помогнахте да изчистя укора, който бях нанесъл на името на Йехова.“ Уве могъл да запази взаимоотношенията си с Йехова и след време отново получил привилегии в този сбор.

„Човек със същото естество като нас“

Илия живял един век след Давид и бил един от забележителните пророци на Йехова. Той бил защитник на истинското поклонение по време, когато навсякъде царели поквара и неморалност, като докрай останал непоколебим в предаността си към Йехова. Тогава не е чудно, че неговият приемник Елисей веднъж нарекъл Йехова „Илиевият Бог“! (4 Царе 2:14)

Въпреки това Илия не бил свръхчовек. Яков писал: „Илия беше човек със същото естество като нас.“ (Яков 5:17) Например след като чрез Илия било нанесено жестоко поражение над поклонниците на Ваал, царица Йезавел заплашила пророка със смърт. Как реагирал той? Илия се уплашил и избягал в пустинята. Там седнал под един храст и скръбно казал: „Доволно е сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по–добър от бащите си.“ Илия вече не искал да бъде пророк, а предпочитал да умре. (3 Царе 19:4)

Йехова обаче проявил разбиране към чувствата на Илия. Той го укрепил и го уверил, че не е сам, защото имало и други, които били лоялни поддръжници на истинското поклонение. Освен това Йехова продължавал да оказва доверие на Илия и му възложил още задачи. (3 Царе 19:5–18)

Силното безпокойство на Илия не означавало, че той бил изгубил благоволението на Йехова. След около хиляда години, когато Исус се преобразил пред Петър, Яков и Йоан, кои личности избрал Йехова да се появят във видението заедно с Исус? Това били Моисей и Илия. (Матей 17:1–9) Очевидно е, че Йехова смятал Илия за образцов пророк. Въпреки че Илия бил човек „със същото естество като нас“, Бог ценял  усилията му за възстановяването на истинското поклонение и освещаването на Божието име.

Нашата борба в емоционално отношение

Служителите на Йехова днес може от време на време да са обезсърчени или да изпитват безпокойство. Колко утешително е да знаем, че Илия изпитвал същите чувства! И само какво насърчение намираме в това, че както Йехова разбрал чувствата на Илия, така разбира и нашата борба в емоционално отношение. (Псалм 103:14)

Ние обичаме Бога и ближните си и желаем да вършим делото на Йехова, като проповядваме добрата новина за Царството. От друга страна обаче, може да сме разочаровани от липсата на положителен отклик, когато проповядваме, или дори обезпокоени поради заплахите от враговете на истинското поклонение. Въпреки всичко можем да бъдем уверени, че както Йехова помогнал на Илия да продължава да върши делото му, така ще помогне и на служителите си днес. Нека разгледаме случая с Херберт и Гертруд.

Те били покръстени като Свидетели на Йехова в Лайпциг (в бившата ГДР) през 1952 г. По онова време животът бил тежък за служителите на Йехова, тъй като проповедната им дейност била забранена. Какво изпитвал Херберт относно проповядването от къща на къща?

„Често изпитвахме силно безпокойство. Когато ходехме от къща на къща, не знаехме дали всеки момент няма да се появи някой от властите и да ни арестува.“ Какво помогнало на Херберт и на останалите да превъзмогнат страха си? „Отделяхме много време за лично изучаване на Библията и Йехова ни даде сили да продължаваме да проповядваме.“ Когато бил на служба, Херберт имал някои много интересни случки, които го укрепвали и дори го развеселявали.

Той срещнал една жена на средна възраст, която се заинтересувала от Библията. Когато след няколко дни Херберт я посетил отново, там имало и един млад мъж, който слушал техния разговор. След няколко минути Херберт забелязал нещо, което го накарало да изтръпне. На един стол в ъгъла на стаята имало полицейска шапка. Тя била на младия човек, който очевидно бил полицай и имал намерение да арестува Херберт.

„Вие сте от Свидетелите на Йехова! — възкликнал младият мъж. — Дайте си документите.“ Херберт му подал личната си карта. Тогава се случило нещо неочаквано. Жената се обърнала към полицая и го предупредила: „Ако се случи нещо на този Божи човек, повече не те искам в къщата си.“

Младият мъж се спрял за момент, върнал картата на Херберт и го оставил да си върви. По–късно Херберт разбрал, че полицаят ходел с дъщерята на тази жена. Явно мъжът решил, че е по–добре да продължи да ходи с момичето, отколкото да предаде Херберт.

Да направим Йехова свой Бог

Какво можем да научим от тези разкази? Подобно на Авраам, трябва да имаме много силна вяра в обещанията на Йехова. Като Давид, трябва да се обръщаме към Йехова с искрено разкаяние, когато грешим. И подобно на Илия, трябва да разчитаме на Йехова за сили, когато изпитваме силно безпокойство. Така ще направим Йехова свой Бог сега и за цялата вечност, защото той е „живият Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най–вече на вярващите“. (1 Тимотей 4:10)

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 25]

Вярата на Авраам ставала по–силна чрез делата му на послушание

[Снимка на страница 26]

Подобно на Давид, трябва да се разкайваме, когато грешим

[Снимка на страница 28]

Йехова ще разбере и нашите чувства, също както разбрал чувствата на Илия