Въпроси на читатели

Не направил ли Павел компромис с християнската си вяра, когато казал пред Синедриона „Аз съм фарисей“?

За да разберем думите на Павел, записани в Деяния 23:6, трябва да обърнем внимание на контекста.

След като бил нападнат от юдеите в Йерусалим, Павел се обърнал към тълпата. Той споменал, че е ‘възпитан в тоя град [Йерусалим] при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите им закон’. Въпреки че за известно време народът слушал неговата защита, когато накрая хората се изпълнили с гняв, хилядникът го завел в крепостта. Тъкмо когато щели да го бичуват, Павел казал: „Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?“ (Деяния 21:27 — 22:29)

На следващия ден хилядникът завел Павел пред Синедриона, висшият юдейски съд. Павел се вгледал внимателно в присъстващите и когато видял, че Синедрионът е съставен от садукеи и фарисеи, казал: „Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.“ В резултат на тези думи възникнала разпра между фарисеи и садукеи, ‘защото садукеите казвали, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признавали и двете’. Някои, които били от страната на фарисеите, спорели разгорещено: „Никакво зло не намираме у тоя човек.“ (Деяния 23:6–10)

Понеже бил известен като много ревностен християнин, Павел нямало да може да убеди Синедриона, че е активен член на сектата на фарисеите. Тези от тях, които присъствали, нямало да приемат за фарисей някого, който не вярвал във всичките им учения. Следователно изказването на Павел, че е фарисей, трябва да е било в ограничен смисъл и явно присъстващите фарисеи разбрали думите му в този контекст.

Съвсем ясно е — когато Павел казал, че го съдят поради надеждата за възкресение на мъртвите, той имал предвид, че в това отношение приличал на фарисеите. В какъвто и да било спор за възкресението Павел щял да бъде причислен към фарисеите, а не към садукеите, които не вярвали във възкресението.

Вярванията на Павел, като християнин, не били в конфликт с тези на фарисеите по въпроса за възкресението, ангелите и някои аспекти на Закона. (Филипяни 3:5) Така че в тези граници Павел могъл да свърже себе си с фарисеите, и присъстващите в Синедриона разбрали, че неговите думи са употребени в този тесен смисъл. Следователно Павел се възползвал от своето минало, за да се справи с предубедения върховен юдейски съд.

Въпреки това най–силното доказателство, че Павел не направил компромис с вярата си, е фактът, че и занапред се радвал на одобрението на Йехова. В нощта след като Павел казал тези думи, Исус го насърчил: „Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.“ Тъй като Павел имал Божието одобрение, трябва да направим извода, че той не е направил компромис с християнската си вяра. (Деяния 23:11)