Дали твоята вяра те подтиква към действие?

СТОТНИКЪТ бил убеден, че Исус можел да излекува парализата на слугата му. Но той не го поканил в дома си, вероятно защото се почувствал недостоен или понеже бил езичник. Вместо това стотникът изпратил няколко юдейски старейшини да отидат при Исус с думите: „Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.“ Разбирайки, че стотникът вярвал в способността му да лекува дори от разстояние, Исус казал на хората, които го следвали: „Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ (Матей 8:5–10; Лука 7:1–10)

Тази случка ни помага да обърнем внимание на една основна истина относно вярата: истинската вяра не е пасивна, а е подкрепена с дела. Библейският писател Яков обяснява: „Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Яков 2:17) Този факт става още по–ясен, когато разгледаме един истински пример за това какво може да се случи, когато вярата не се проявява в дела.

През 1513 г. пр.н.е. народът на Израил бил свързан с Йехова Бог чрез договора на Закона. Като посредник на този договор, Моисей предал на израилтяните думите на Бога: ‘Ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, тогава ще  бъдете свят народ.’ (Изход 19:3–6) Да, светостта на Израил зависела от послушанието.

Векове по–късно юдеите започнали да отдават по–голямо значение на изучаването на Закона, отколкото на прилагането на неговите принципи. В своята книга „Животът и времето на Исус Месията“ Алфред Едершайм пише: „Равините — силните на деня — отдавна били решили, че изучаването е по–важно от делата.“

Вярно е, че на израилтяните в древността било заповядано старателно да изучават Божиите изисквания. Лично Бог им казал: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:6, 7) Но дали някога Йехова е възнамерявал изучаването на Закона да е по–важно от делата, които са в хармония с принципите му или са посочени в него? Нека видим това.

Обширно изучаване

Да се набляга изцяло на изучаването на Закона може да е изглеждало разумно на израилтяните, щом като според едно юдейско предание Бог прекарвал три часа всеки ден в изучаване на Закона. Разбираемо е защо някои юдеи може да са мислели: „Ако Бог изучава редовно Закона, не трябва ли неговите земни създания да са изцяло погълнати от същото?“

До I век това, което най–силно вълнувало равините — подробно да анализират и тълкуват Закона, — вече напълно било изкривило тяхното мислене. „Книжниците и фарисеите ... говорят, а не вършат — казал Исус, — защото свързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите  те не искат нито с пръста си да ги помръднат.“ (Матей 23:2–4) Тези религиозни водачи натоварвали обикновените хора с безброй правила и постановления, но самите те лицемерно си намирали заобиколни пътища, чрез които да избегнат спазването на същите тези правила. Освен това онези, които се съсредоточавали върху обширно изследване, били „пренебрегнали по–важните неща на закона — правосъдието, милостта и верността“. (Матей 23:16–24)

Каква ирония, че в опитите си да утвърдят собствената си праведност, книжниците и фарисеите в крайна сметка нарушили същия Закон, който твърдели че пазят! Дългите години на спорове за думи и други несъществени детайли от Закона не ги приближили повече до Бога. Резултатът от тази нагласа бил подобен на отклонението, причинено от това, което апостол Павел нарекъл „празнословия“, „противоречия“ и изкривено „знание“. (1 Тимотей 6:20, 21) Сериозен проблем било влиянието, което тези безкрайни изследвания оказали върху тях. Всъщност те не успели да изградят вяра, която да ги подтиква към правилни действия.

Умове пълни с познание, но сърца лишени от вяра

Колко се различавало мисленето на религиозните водачи от Божието! Малко преди израилтяните да влязат в Обетованата земя, Моисей им казал: „Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.“ (Второзаконие 32:46) Ясно е, че Божиите служители не трябвало да бъдат само изследователи на Закона, но и негови изпълнители.

Неведнъж обаче народът на Израил показвал, че е нелоялен към Йехова. Вместо да вършат това, което е правилно, израилтяните ‘не Му повярвали, нито послушали гласа Му’. (Второзаконие 9:23; Съдии 2:15, 16; 2 Летописи 24:18, 19; Йеремия 25:4–7) Накрая, като не приели Исус за Месията, юдеите достигнали най–ярката си проява на невярност. (Йоан 19:14–16) Впоследствие Йехова Бог отхвърлил Израил и насочил вниманието си към езичниците. (Деяния 13:46)

Несъмнено трябва да внимаваме да не паднем в същия капан — да си мислим, че можем да се покланяме на Бога с умове, пълни с познание, но с лишени от вяра сърца. С други думи, необходимо е нашето изучаване на Библията да бъде повече от едно интелектуално упражнение. Точното познание трябва да достигне до сърцата ни, за да окаже добро влияние в нашия живот. Логично ли ще е да се учим как да отглеждаме зеленчуци, но никога да не посеем дори едно семе? Вярно, ще натрупаме познание как да се грижим за градината, но никога няма да наберем нещо! По същия начин хората, които научават за Божиите изисквания чрез изучаване на Библията, трябва да позволят семената на истината да достигнат до сърцето. Така те ще поникнат и ще ги подтикнат към действие. (Матей 13:3–9, 19–23)

„Бивайте и изпълнители на Словото“

Апостол Павел казал: „Вярването е от слушане.“ (Римляни 10:17) Този естествен процес — от чуване на Словото на Бога до проява на вяра в неговия син, Исус Христос — отваря пред нас пътя към вечния живот. Така че се изисква повече от това просто да кажеш: „Аз вярвам в Бога и в Христос.“

Исус насърчавал своите последователи да имат такава вяра, която да ги подтиква към действие: „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.“ (Йоан 15:8) След време природеният брат на Исус, Яков, писал: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели.“ (Яков 1:22)  Как обаче да разберем какво трябва да правим? С думи и дела Исус показал какво трябва да правим, за да угодим на Бога.

Докато бил на земята, Исус усилно работел, за да подкрепя интересите на Царството и да възхвалява името на своя Баща. (Йоан 17:4–8) По какъв начин? Много хора биха си спомнили как Исус чудодейно изцелявал болните и недъгавите. Но Евангелието от Матей изяснява основния начин: „Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството.“ Ясно се вижда, че Исус не ограничавал службата си, говорейки неофициално само с някои приятели и познати или с тези, които живеели в близост до него. Той напрягал всичките си сили и използвал всякакви начини, с които разполагал, за да стигне до хората „по цяла Галилея“. (Матей 4:23, 24; 9:35)

Исус обяснил на своите последователи, че те също трябва да правят ученици. Той им осигурил съвършен пример, който да следват. (1 Петър 2:21) На своите верни ученици казал: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20)

Трябва да признаем, че участието в проповедната дейност е истинско предизвикателство. Сам Исус казал: „Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.“ (Лука 10:3) Когато срещнем противопоставяне, естествената ни склонност е да се отдръпнем назад и така да си спестим ненужните проблеми и притеснение. Нещо такова се случило в нощта, когато Исус бил арестуван. Обзети от страх, апостолите избягали. По–късно същата вечер Петър три пъти се отрекъл от Исус. (Матей 26:56, 69–75)

Освен това, може да се изненадаш, че дори апостол Павел трябвало да полага големи усилия, за да проповядва добрата новина. Павел писал до сбора в Солун: „Одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.“ (1 Солунци 2:1, 2)

Както Павел и другите апостоли, и ти можеш да преодолееш страха от това да говориш за Божието Царство. Как? Най–важното е да се научиш да разчиташ на Йехова. Ако изцяло се доверим на Йехова, тази вяра ще ни подтикне към действие и така ще можем да вършим волята му. (Деяния 4:17–20; 5:18, 27–29)

Трудът ти ще бъде възнаграден

Йехова добре знае какви усилия полагаме, за да му служим. Например той знае кога сме болни или изморени. Разбира, че понякога се чувстваме несигурни и се съмняваме. Когато финансовото бреме ни тревожи или нашите чувства ни объркват, Йехова винаги е наясно със ситуацията ни. (2 Летописи 16:9; 1 Петър 3:12)

Колко радостен трябва да е Йехова, когато въпреки нашето несъвършенство и трудностите, нашата вяра ни подтиква към действие! Нежната загриженост, която той изпитва към своите верни служители, не е повърхностна — тя е обвързана с едно обещание. Вдъхновен от Бога, апостол Павел писал: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.“ (Евреи 6:10)

Можеш да имаш доверие на описанието в Библията, според което Йехова е ‘Бог на верността и няма неправда в Него’, който „възнаграждава тия, които го търсят“. (Второзаконие 32:4; Евреи 11:6) Например една жена от Калифорния (САЩ) си спомня: „Преди да създаде семейство, баща ми служил десет години като целодневен служител. Аз много харесвах случките за това как Йехова го е подкрепял в службата му. Много пъти, за да излезе на служба, баща ми  давал последните си пари за бензин. Когато се прибирал след това вкъщи, често съвсем неочаквано намирал пред вратата си хранителни продукти.“

Освен материално, ‘Бащата на милосърдието и Богът на всяка утеха’ ни подкрепя също в емоционално и духовно отношение. (2 Коринтяни 1:3, СИ) Една сестра, която през годините преживяла много изпитания, казва: „Като разчиташ на Йехова, изпитваш чувство на удовлетвореност. Това ти дава възможност да му се довериш и да видиш как той действа, за да ти помогне.“ Наистина, можеш смирено да се приближиш до ‘Този, който слуша молитва’, с увереност, че той ще обърне внимание на личните ти тревоги. (Псалм 65:2)

Много благословии получават тези, които участват в духовната жетва. (Матей 9:37, 38) Както за мнозина участието в проповедната служба се оказало полезно за здравето им, така то може да повлияе и на тебе. По–важното обаче е, че свидетелстването ни помага да заздравим връзката си с Бога. (Яков 2:23)

Да продължаваме да вършим добро

Би било погрешно един служител на Бога да реши, че Йехова е разочарован от него, когато ограниченията или напредналата възраст не му позволяват да прави в службата всичко това, което би искал. Същото се отнася и за тези, които са възпрепятствани поради лошо здраве, семейни отговорности или други обстоятелства.

Спомни си, че когато апостол Павел се почувствал ограничен поради болест, или пречка, той ‘три пъти се молил на Господа тя да се отмахне’ от него. Вместо да излекува Павел, за да може да прави повече в службата на Йехова, Бог казал: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Коринтяни 12:7–10) Затова бъди сигурен, че независимо от трудните обстоятелства, в които може би се намираш, твоят небесен Баща оценява това, което правиш, за да подкрепяш неговите интереси. (Евреи 13:15, 16)

Нашият любещ Създател не изисква от нас повече, отколкото можем да дадем. Той просто иска да имаме вяра, която да ни подтиква към действие.

[Снимка на страница 26]

Дали изучаването на Закона било достатъчно?

[Снимки на страница 29]

Вярата ни трябва да е подкрепена с дела