Надежда сред отчаянието — конгрес в бежански лагер

БЕЖАНСКИЯТ лагер в Какума е разположен в северната част на Кения, близо до границата със Судан. В него живеят над 86 000 души. Районът е изключително сух, с дневна температура достигаща 50°С. Проявите на насилие сред бежанците са често срещани. За мнозина лагерът е място на отчаяние. Други бежанци обаче имат надежда.

Сред тях са няколко Свидетели на Йехова, които пламенно известяват добрата новина за Царството. Те са част от малък сбор, който се намира в Лодуър, 120 километра южно от лагера. Следващият най–близък сбор е на 8 часа път с кола от Лодуър.

Тъй като за бежанците е трудно да пътуват извън лагера, мнозина не могат да посещават конгресите, организирани от Свидетелите на Йехова. Поради тази причина беше уредено ден на специален конгрес да бъде проведен вътре в лагера.

Пътувайки на север

За да подпомогнат конгреса, 15 Свидетели от град Елдорет, намиращ се на 480 километра южно от лагера, и един изучаващ, който им предложил своя микробус заедно с шофьор, с готовност предприели трудното пътуване до сухия север. Искреното им желание било да насърчат и подкрепят своите братя.

Пътуването започнало през една хладна ранна сутрин в западния планински район на Кения. Неравният път минавал нагоре през селскостопански земи и гори, а след това се спускал надолу в сърцето на пустинния шубрак. Стада от кози и камили пасели насред тази неплодородна земя. Хора от местните племена минавали покрай братята, облечени в традиционните си дрехи, носейки тояги, лъкове и стрели. След като пътували 11 часа, Свидетелите достигнали до Лодуър — горещо и прашно селище с население от 20 000 души. Посрещнати радушно от своите домакини Свидетели, пътниците решили да си починат малко, за да бъдат готови за изпълнените с дейности почивни дни.

Следващата сутрин посетителите отишли да разгледат забележителностите на околността. Непременно трябвало да видят най–голямото езеро в Кения — Туркана. Заобиколено от километри пустош, това езеро е дом за най–голямата  популация крокодили в света. Богатите на химични елементи води на езерото помагат на малкото хора, живеещи по брега му, да преживяват. Гостите прекарали приятно вечерта с местния сбор, посещавайки Теократичното училище за проповедна служба и Събранието за службата. Сборът има хубава Зала на Царството, построена през 2003 година като част от програмата на Свидетелите за строежи в страни с ограничени средства.

Денят на специален конгрес

Неделята била определена като ден за провеждане на специалния конгрес. Сборът в Лодуър и гостуващите братя получили разрешение да влязат в лагера в 8 часа сутринта. Свидетелите с нетърпение очаквали да започнат подготовките отрано. Криволичещият път минавал през един пуст район покрай границата със Судан. Наоколо се извисявали назъбени планини. В откриващата се пред очите им гледка се виждало село Какума. Преди това било валяло и на места прашният път бил наводнен. Повечето домове били тухлени, с ламаринен или брезентов покрив. Заедно живеели етиопци, сомалийци, суданци и други, всяка група в своя район. Накрая посетителите били посрещнати ентусиазирано от бежанците.

Конгресът се състоял в един учебен център. Рисунките по стените му показвали  ужасите на бежанския живот, но през този ден нагласата в залата изразявала надежда. Всеки доклад бил изнасян на английски език и на суахили. Някои докладчици, говорещи и двата езика, сами си превеждали. Един брат, бежанец от Судан, изнесъл първия доклад, „Да изследваме фигуративното си сърце“. Останалите части били изнесени от гостуващи старейшини.

Специален момент на всеки конгрес е покръстването. В края на доклада за покръстване единственият кандидат се изправил, като всички погледи били обърнати към него. Заедно с баща си, Жилбер бил избягал от родината си по време на геноцида, започнал там през 1994 г. Първоначално те се надявали да намерят сигурност в Бурунди, но скоро осъзнали, че все още били в опасност. Жилбер избягал в Заир, след това в Танзания — понякога, криейки се в гората, — а накрая и в Кения. Мнозина се просълзили, когато докладчикът го приветствал като брат в сбора. Стоейки пред 95 човека, присъстващи на малкия конгрес, Жилбер отговорил на двата въпроса, зададени му от докладчика, с ясно и уверено „Ндийо“ — „Да“ на суахили. Няколко братя заедно с него изкопали малък басейн, който покрили с брезента, взет от покрива на собствения му подслон в лагера. Изразявайки нетърпението си да се покръсти, същата тази сутрин той сам бил напълнил басейна, кофа след кофа!

Един от основните моменти по време на следобедната сесия били случките, свързани с необичайната ситуация на Свидетелите бежанци. Един брат разказал как се приближил към човек, който си почивал под едно дърво.

„Кажи ми, винаги ли е безопасно да седиш под дърво?“

„Да“, отговорил мъжът, след което добавил: „Но не и през нощта.“

Тогава братът му прочел Михей 4:3, 4: „Ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши.“ „Виждаш ли“, обяснил той, „в Божия нов свят това винаги ще е безопасно.“ След това мъжът приел помагало за изучаване на Библията.

Една сестра, която пътувала до Какума, наскоро била загубила трима близки от семейството си. Говорейки за братята в лагера, тя казала: „Там имат толкова много трудности и въпреки това братята са запазили вярата си твърда. Макар че живеят там, където няма щастие, те с радост служат на Йехова и са в мир с него. Това ме насърчи да запазя своя мир и да служа на Йехова. Нямам от какво да се оплаквам!“

Твърде скоро конгресният ден наближил към своя край. В последната част докладчикът обявил, че са присъствали представители от 8 различни страни. Един от Свидетелите бежанци отбелязал, че този конгрес бил доказателство за единството и любовта, които Свидетелите на Йехова имат помежду си в един разделен свят. Това е едно истинско християнско братство. (Йоан 13:35)

 [Блок/Снимка на страница 25]

ИЗГУБЕНИТЕ МОМЧЕТА ОТ СУДАН

От началото на войната в Судан през 1983 г., пет милиона души били изгонени от домовете си. Сред тях били около 26 000 деца, разделени от своите семейства. Хиляди от тях избягали в бежански лагери в Етиопия, където прекарали три години. Принудени да напуснат, за една година те се придвижили обратно през Судан до северна Кения, като през това време били нападани от войници, бандити, болести и диви животни. Само половината от децата преживели тези изтощителни пътувания и именно те накрая станали основата на лагера в Какума. Агенциите за помощ ги наименували „изгубените момчета от Судан“.

Лагерът в Какума вече е международно убежище за бежанци от Судан, Сомалия, Етиопия и други страни. При пристигането си в лагера всеки бежанец получава основни материали за построяването на дом и брезент за покрив. Два пъти месечно на всеки се полагат 6 килограма брашно, 1 килограм боб, малко олио и сол. Много бежанци разменят част от своята дажба, за да се сдобият с други необходими неща.

Някои от тези изгубени момчета отново са намерили семействата си или са се преместили в други страни. Но според Бюрото по пренастаняване на бежанци „има още хиляди, които остават в прашните, гъмжащи от мухи бежански лагери, където отчаяно трябва да търсят храна и да се борят за образование“.

[Източник]

Courtesy Refugees International

[Карта на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КЕНИЯ

Лагерът Какума

Езеро Туркана

Лодуър

Елдорет

Найроби

[Снимка на страница 23]

Условията на живот в лагера не са лесни

[Снимка на страница 23]

Водата в лагера в Какума е разпределяна на дажби

[Снимка на страница 23]

Свидетели от Кения предприемат тежко пътуване на север, за да насърчат събратята си

[Снимка на страница 24]

Мисионер превежда доклад, изнасян от местен специален пионер

[Снимка на страница 24]

Басейн за покръстване

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Разпределяне на водата и Бежански лагер Какума: Courtesy Refugees International