Възкресението — великолепна перспектива

УЧЕНИЕТО за възкресението е широко разпространено. Свещената книга на исляма, Коранът, съдържа цяла глава за възкресението. Част от 75 сура гласи: „Кълна се в Деня на възкресението. ... Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му? ... И пита: „Кога е Денят на възкресението?“ Нима Той не е способен да съживи мъртвите?“ (Сура 75:1–6, 40)

В „Нова британска енциклопедия“ се казва: „Сред ученията на зороастризма са тези за крайната победа над Злото, за общото възкресение на праведни и неправедни, за Страшния съд и за възстановяването на един чист свят за праведните.“

Енциклопедия „Юдаика“ определя възкресението като „учение, при което мъртвите в крайна сметка биват съживени в техните физически тела и живеят отново на земята“. В същата тази енциклопедия се споменава, че учението, възприето и в юдаизма, че човек има безсмъртна душа, поставя дилема. Казва се: „Всъщност двете учения за възкресението и за безсмъртната душа си противоречат.“

Индуизмът учи, че човек преминава през серия от прераждания, или превъплъщения. Ако това е вярно, човек трябва да има душа, която да преживява смъртта. В свещената индуска книга „Бхагавад Гита“ се казва: „Душата, която изпълва всяка една част от тялото, е неунищожима. Никой не е в състояние да унищожи безсмъртната душа.“

Будизмът се отличава от индуизма по това, че отрича съществуването на безсмъртната душа. Въпреки това днес много будисти от Далечния изток вярват в преселението на една безсмъртна душа. a

Объркване по въпроса за възкресението

На погребалните служби, провеждани от т.нар. християнство, често се говори, че душата продължава да живее след смъртта, но също се споменава и възкресението. Например англиканските духовници обикновено цитират думите: „Тъй като такава е волята на Всемогъщия Бог, в проява на голямата си милост да вземе при себе си душата на покойния ни скъп брат, затова ние предаваме тялото му на земята; земя при земя, пепел при пепелта, прах при праха; имайки уверението в сигурната надежда на възкресението за вечен живот чрез нашия Господар Исус Христос.“ („Книга с общи молитви“)

Това изказване може да породи у някого въпроса дали Библията съдържа учението за възкресението, или за безсмъртната душа. Обърни внимание обаче  на изказването на френския протестант професор Оскар Кулман. В своята книга „Безсмъртието на душата или възкресението на мъртвите?“ той пише: „Има голяма разлика между надеждата на християните за възкресение на мъртвите и гръцкото учение за безсмъртието на душата. ... Въпреки че по–късно християнството направило връзка между тези две учения и че днес обикновеният християнин не ги различава, не виждам причина защо аз и болшинството учени да крием какво смятаме за истина. ... В съдържанието на Новия завет напълно преобладава вярата за възкресението. ... Човекът, който е наистина мъртъв, е върнат отново към живот като ново сътворително дело на Бога.“

Не е чудно, че хората като цяло са объркани относно смъртта и възкресението. За да изясним нещата, трябва да погледнем в Библията, която съдържа истини, разкрити от Създателя на човека, Йехова Бог. В Библията са документирани много възкресения. Нека да разгледаме четири от тях и да разберем какво разкриват те за това учение.

„Жени приемаха мъртвите си възкресени“

В своето писмо към юдеите, станали християни, апостол Павел казал, че жени, които били познати с вярата си, ‘приемали мъртвите си възкресени’. (Евреи 11:35) Една от тези жени живяла в Сарепта, финикийски град близо до Сидон, на средиземноморския бряг. Тя била вдовица, която проявила гостоприемство към Божия пророк Илия и дори го хранела по време на голям глад. За съжаление синът на тази жена се разболял и умрял. Илия незабавно го отнесъл в горната стая и започнал да умолява Йехова да върне живота на детето. Чудото станало и момчето ‘оживяло’. Илия го върнал на майка му и казал: „Виж, синът ти е жив.“ Как реагирала тя? Радостна, майката отвърнала: „Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.“ (3 Царе 17:22–24)

На около сто километра южно от Сарепта живяло едно мило семейство, което се грижело за приемника на Илия, пророк Елисей. Жената била от заможните хора в родния си град Сунам. Двамата със съпруга ѝ решили да направят за Елисей горна стая в дома си. Те били тъжни, че нямали деца, но скоро тъгата им се обърнала в радост, защото жената родила син. Когато момчето пораснало, то често отивало с жетварите на полето, за да бъде с баща си. Но един ден внезапно ги сполетяла трагедия. Момчето плачело, че го боли главата. Един слуга го отнесъл бързо в дома му. Майка му го взела в скута си, но след малко детето издъхнало. Разстроена, майката решила да се обърне към Елисей за помощ. Заедно с един слуга тя се отправила на северозапад към планината Кармил, където бил Елисей.

Пророкът изпратил своя слуга Гиезий напред. Той установил, че момчето наистина е мъртво. Елисей и жената идвали след него, но какво се случило, когато накрая пристигнали в Сунам?  В повествованието от 4 Царе 4:32–37 се казва: „Когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу. Тогава се качи, та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето. После се оттегли, та ходеше насам–натам из къщата, тогава пак се качи, та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече ѝ: Вземи сина си. И тя влезе, падна на нозете му, та се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.“

Както вдовицата от Сарепта, жената от Сунам също знаела, че това, което се случило, било резултат от Божията сила. И двете жени изпитали голяма радост, когато Бог върнал към живот децата, които те много обичали.

Възкресения по време на службата на Исус

Около 900 години по–късно, северно от Сунам, извън град Наин, се случило друго възкресение. Когато Исус Христос и неговите ученици тръгнали от Капернаум и наближили портата на Наин, срещнали погребално шествие. Исус забелязал вдовицата, която загубила единствения си син. Исус ѝ казал да не плаче. Лука, който бил лекар, описва какво се случило: „Тогава [Исус] се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.“ (Лука 7:14, 15) Онези, които станали свидетели на чудото, славели Бога. Новината за възкресението се разнесла на юг до Юда и околностите. Учениците на Йоан Кръстител също чули за чудото и му го разказали. Тогава той ги изпратил да намерят Исус и да го питат дали е очакваният Месия. Исус им казал: „Идете и разкажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.“ (Лука 7:22)

Най–известното възкресение, извършено от Исус, е това на неговия близък приятел Лазар. В този случай било минало време от смъртта на Лазар до пристигането  на Исус в дома му във Витания — Лазар бил мъртъв от четири дни. Когато Исус наредил да бъде отместен камъкът, затварящ пещерата, Марта възразила: „Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.“ (Йоан 11:39) Но това, че тялото на Лазар било започнало да се разлага, не било пречка за възкресението. След като Исус го повикал, ‘умрелият излязъл, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа’. Последвалите действия на неприятелите на Исус доказват, че наистина Лазар е бил този, който бил възкресен. (Йоан 11:43, 44; 12:1, 9–11)

Какво разбираме от тези четири разказа? Всеки един от възкресените се върнал към живот като същата личност. Всеки бил разпознат дори от най–близките си роднини. Никой от възкресените не разказал, че нещо се било случило през краткото време, докато са били мъртви. Никой не казал, че е преминал в друг свят. Явно всички били върнати към живот в добро здраве. За тях било сякаш са заспали за малко и след това са се събудили, както Исус бил казал. (Йоан 11:11) Въпреки това, след известно време всеки един от тях отново умрял.

Отново с близките си — великолепна перспектива

Кратко време след трагичната смърт на Оуен, споменат в предишната статия, баща му отишъл при съседа си. Там на масата видял покана за публичен доклад в залата на Свидетелите на Йехова. Заглавието на доклада „Къде са мъртвите?“ го заинтригувало. Точно това се питал и той. Посетил събранието и намерил истинска утеха от Библията. Разбрал, че мъртвите не страдат. Те не са подложени на мъчения в ада, нито Бог ги взема, за да станат ангели на небето. Не, мъртвите, сред които е и Оуен, чакат в гроба, докато дойде времето да бъдат събудени чрез възкресението. (Еклисиаст 9:5, 10; Езекиил 18:4)

Дали твоето семейство е било сполетяно от подобна трагедия? Дали и ти като бащата на Оуен се чудиш къде са твоите близки починали сега и има ли възможност да ги видиш отново? Ако е така, ние те каним да разбереш какво допълнително учи Библията за възкресението. Може би се питаш: „Кога ще има възкресение? Кой ще бъде възкресен?“ Моля, прочети следващите статии, в които се обсъждат тези и други въпроси.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Йехова използвал Елисей, за да възкреси сина на сунамката

[Снимка на страница 5]

Илия умолявал Йехова да върне живота на момчето

[Снимка на страница 6]

Исус възкресил сина на вдовицата от Наин

[Снимка на страница 7]

Възкресението ще обедини отново роднините с техните починали близки