Възкресението — учение, което те засяга

‘Надявам се на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни.’ — ДЕЯНИЯ 24:15.

1. Как темата за възкресението станала спорен въпрос в Синедриона?

 КЪМ края на своето трето мисионерско пътуване през 56 г., апостол Павел бил в Йерусалим. След като бил арестуван от римляните, той получил разрешение да се обърне към юдейския висш съд, Синедрионът. (Деяния 22:29, 30) Като наблюдавал членовете на съда, Павел разбрал, че някои от тях са садукеи, а други — фарисеи. Тези две религиозни групи имали различни мнения по един важен въпрос. Садукеите отричали възкресението, а фарисеите го приемали. За да изрази своята позиция по въпроса, Павел заявил: „Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.“ Като казал това, в съда настанало объркване. (Деяния 23:6–9)

2. Защо Павел бил подготвен да защити вярата си във възкресението?

² Години по–рано, когато бил на път за Дамаск, Павел имал видение, в което чул гласа на Исус. Той дори го попитал: „Какво да сторя, Господи?“ Исус отговорил: „Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко, що ти е определено да сториш.“ Когато пристигнал в Дамаск, Анания, ученик на Христос, помогнал на Павел, като му обяснил: „Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника [възкресеният Исус] и да чуеш глас от Неговите уста.“ (Деяния 22:6–16) Не е изненадващо тогава, че Павел бил подготвен да защити вярата си във възкресението. (1 Петър 3:15)

Публично изявление на надеждата за възкресение

3, 4. Защо може да се каже, че Павел добре защитавал възкресението, и какво можем да научим от неговия пример?

³ По–късно Павел се явил пред управителя Феликс. Тогава Тертил, „говорител“ (НС) на юдеите, обвинил Павел, че е водач на секта и че подклажда размирици. Павел без колебание отговорил: „Но това ... изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес [секта — НС], така служа на бащиния ни Бог.“ След това, стигайки до предмета на спора, той продължил: „И ... се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.“ (Деяния 23:23, 24; 24:1–8, 14, 15)

⁴ Около две години по–късно наследникът на Феликс, Порций Фест, поканил цар Ирод Агрипа да се присъедини към разпита на затворника Павел. Фест обяснил, че обвинителите не са съгласни с твърдението на Павел, че „Някой си Исус, Който бил умрял, ... е жив“. В своя защита Павел попитал: „Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?“ След това заявил: „С помощта, която получих от Бога, стоя до  тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде, сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.“ (Деяния 24:27; 25:13–22; 26:8, 22, 23) Колко умело Павел защитавал възкресението! Ние също като него можем с убедителност да възвестяваме, че ще има възкресение. Но какъв отклик да очакваме от хората? Вероятно същия, какъвто срещнал Павел.

5, 6. (а) Каква била реакцията на хората, когато апостолите проповядвали възкресението? (б) Какво е важно за нас, за да можем да изразяваме надеждата си за възкресение?

⁵ Да разгледаме какво се случило по–рано при второто мисионерско пътуване на Павел (около 49–52 г.), когато бил в Атина. Той разисквал с хората, които вярвали в много божества, и ги насърчил да обърнат внимание на целта на Бога да съди справедливо населената земя чрез човека, когото е назначил. Този човек бил самият Исус Христос. Павел обяснил, че Бог ни е дал гаранция, като възкресил Исус. Каква била реакцията на хората? В повествованието четем: „А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.“ (Деяния 17:29–32)

⁶ Този отклик бил подобен на отклика, който срещнали Петър и Йоан скоро след Петдесетница през 33 г. Отново садукеите участвали активно в спора. От Деяния 4:1–4 разбираме какво се случило: „И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха върху тях, възмутени, загдето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението на мъртвите.“ Други обаче откликнали благоприятно. „Мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.“ Явно можем да очакваме различни реакции, когато говорим за надеждата за възкресението. Като имаме предвид това, е много важно да укрепваме вярата си във възкресението.

Вярата и възкресението

7, 8. (а) Кога вярата би била напразна, както е показано в писмото към сбора в Коринт през първи век? (б) Как правилното разбиране на надеждата за възкресение отличава истинското християнство?

⁷ Не всички, които станали християни през първи век, приели с готовност надеждата за възкресение. Някои, за които това било трудно, били от сбора в Коринт. На тях Павел писал: „Първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията.“ После потвърдил тази истина, като казал, че възкресеният Христос се ‘явил на повече от петстотин братя’, и добавил, че повечето от тях били още живи. (1 Коринтяни 15:3–8) След това продължил с разсъжденията: „Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.“ (1 Коринтяни 15:12–14)

⁸ Наистина, учението за възкресението е толкова основно учение, че ако не се приема като реалност, християнската вяра е напразна. Всъщност правилното разбиране за възкресението отделя истинските християни от фалшивите. (Битие 3:4; Езекиил 18:4) Затова Павел смятал учението за възкресението за ‘първоначално учение’ на християнството. Нека бъдем решени да „се стремим към съвършенство [зрялост — Ве]“. „И това ще сторим — поощрил Павел, — ако Бог позволи.“ (Евреи 6:1–3)

 Надеждата за възкресение

9, 10. Какво се има предвид в Библията, когато се говори за възкресение?

⁹ За да укрепим още повече вярата си във възкресението, нека да разгледаме следните въпроси: Какво се има предвид в Библията, когато се говори за възкресение? Как учението за възкресението величае любовта на Йехова? Отговорите на тези въпроси ще ни приближат повече до Йехова и в същото време ще ни помогнат да учим другите за възкресението. (2 Тимотей 2:2; Яков 4:8)

¹⁰ Думата „възкресение“ е превод на гръцка дума, която буквално означава „ставане отново“. Какво означава този израз? Според Библията надеждата за възкресение е убеждение, че мъртвият човек ще живее отново. Тя допълнително показва, че на човека е възстановено физическото тяло или му е дадено духовно тяло, в зависимост от това дали има земна, или небесна надежда. Нима не се възхищаваме от любовта, мъдростта и силата на Йехова, които са проявени чрез тази чудесна перспектива за възкресение?

11. Какво представлява надеждата за възкресение за помазаните служители на Бога?

¹¹ При възкресението Исус и неговите помазани братя получават духовно тяло, което е подходящо за службата им в небесата. (1 Коринтяни 15:35–38, 42–53) Заедно те ще служат като управители в Месианското Царство, което ще възстанови райските условия на земята. Под главенството на Исус като Първосвещеник, помазаните съставляват царско свещенство. В новия свят на праведността те ще приложат ползата от изкупителната жертва на Христос за човечеството. (Евреи 7:25, 26; 9:24; 1 Петър 2:9; Откровение 22:1, 2) Междувременно онези от помазаните, които все още са живи на земята, искат да запазят одобрението на Бога. При смъртта си те ще получат своята „награда“ (НС) чрез възкресение за безсмъртен живот като духовни създания в небесата. (2 Коринтяни 5:1–3, 6–8, 10; 1 Коринтяни 15:51, 52; Откровение 14:13) Павел писал: „Ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото.“ (Римляни 6:5) А онези, за които възкресението ще означава живот на земята като хора? Как надеждата за възкресението ги приближава към Бога? Можем да научим много от примера на Авраам.

Възкресението и приятелството с Йехова

12, 13. Какви основания имал Авраам да вярва във възкресението?

¹² Авраам, наречен „Божий приятел“, бил човек със забележителна вяра. (Яков 2:23) Павел споменал вярата на Авраам три пъти, когато изброявал верните мъже и жени в 11 глава на Евреи. (Евреи 11:8, 9, 17) Третият път насочва вниманието към вярата, която Авраам проявил, когато послушно се приготвил да принесе своя син Исаак в жертва. Авраам бил убеден, че обещанието на Йехова за семето чрез Исаак било сигурно. Дори ако Исаак трябвало да умре като жертва, Авраам ‘смятал, че Бог ще може да го възкреси дори и от мъртвите’.

 ¹³ Но когато Йехова видял колко силна е вярата на Авраам, той направил така, че животно да бъде принесено в жертва, вместо сина му. Въпреки това случилото се с Исаак ни служи като нагледен пример за възкресението, както обяснил Павел: „Откъдето [Авраам], като символ на възкресението, го и получи [Исаак] обратно.“ (Евреи 11:19, Ве) Освен това Авраам вече имал солидни основания за вярата си във възкресението. Нима Йехова не възобновил възпроизводителната сила на Авраам, за да могат той и съпругата му Сара в напреднала възраст да се сдобият със син, Исаак? (Битие 18:10–14; 21:1–3; Римляни 4:19–21)

14. (а) Какво очаквал Авраам според Евреи 11:9, 10? (б) Какво трябва да стане с Авраам, за да получи благословиите в новия свят? (в) Как ние можем да изпитаме благословиите на Царството?

¹⁴ Павел описал Авраам като пришелец, живеещ в шатри, който ‘очаквал града, имащ вечни основи, чийто архитект и строител е Бог’. (Евреи 11:9, 10) Това не бил буквален град като Йерусалим, където бил Божият храм. Не, това бил символичен град. Това било Божието небесно Царство, съставено от Исус Христос и неговите 144 000 съвладетели. За 144 000 в тяхната небесна слава се казва също, че са „светият град, новият Йерусалим“, и „невястата“ на Христос. (Откровение 21:2) През 1914 г. Йехова възкачил на престола Исус като месиански Цар на небесното Царство и му наредил да владее сред враговете си. (Псалм 110:1, 2; Откровение 11:15) За да се радва на благословиите от управлението на Царството, Авраам, „Божият приятел“, трябва да живее отново. За да изпитаме благословиите на Царството, ние също трябва да сме живи в новия свят на Бога, било то като част от „голямото множество“ преживяло Армагедон, или като бъдем възкресени. (Откровение 7:9, 14) Какви са основанията за надеждата ни за възкресение?

Божията любов — основа за надеждата за възкресение

15, 16. (а) Как първото пророчество в Библията ни дава основания за надеждата ни за възкресение? (б) Как вярата ни във възкресението ни приближава до Йехова?

¹⁵ Близките ни взаимоотношения с нашия небесен Баща, силната ни вяра, като тази на Авраам, и послушанието спрямо Божиите заповеди дават основания на Йехова да ни счита за праведни и за негови приятели. Това ни предоставя възможност да се възползваме от благословиите на Царството. Всъщност още първото пророчество, записано в Божието Слово, в Битие 3:15, ни дава основания да се надяваме на възкресение и на приятелство с Бога. То предсказва не само поразяването на Сатана в главата, но също и нараняването на петата на Семето на Божията жена. Смъртта на Исус на мъченическия стълб представлява нараняването на петата. Възкресението му на третия ден, тоест изцеляването на раната, отваря пътя за решителни действия срещу „онзи, който може да причинява смърт, тоест Дяволът“. (Евреи 2:14, НС)

¹⁶ Павел ни припомня, че „Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“. (Римляни 5:8) Признателността ни за тази незаслужена милост ни приближава до Исус и до нашия любещ небесен Баща. (2 Коринтяни 5:14, 15)

17. (а) Каква надежда изразил Йов? (б) Какво разкрива Йов 14:15 за Йехова, и как те кара да се чувстваш това?

 ¹⁷ Йов, друг мъж със забележителна вяра от предхристиянски времена, също се надявал на възкресение. Той пострадал много от ръката на Сатана. За разлика от своите т.нар. приятели, които не споменавали възкресението, Йов намирал утеха в тази надежда и попитал: „Ако умре човек, ще оживее ли?“ Йов сам отговорил на въпроса си: „През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.“ Обръщайки се към своя Бог Йехова, той казал: „Ще повикаш и аз ще Ти се отзова.“ Относно чувствата на нашия любещ Създател, Йов отбелязал: „Ще пожелаеш [ще копнееш за — НС] делото на ръцете Си.“ (Йов 14:14, 15) Да, Йехова копнее за времето, когато верните му служители ще бъдат върнати към живот чрез възкресението. Когато размишляваме над любовта и „незаслужената милост“, която Йехова проявява към нас, въпреки че сме несъвършени, това несъмнено ни приближава към Него! (Римляни 5:21, НС; Яков 4:8)

18, 19. (а) Каква надежда има Даниил да живее отново? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁸ Пророк Даниил, наречен от ангел на Бога „възлюбен мъж“, бил дългогодишен верен Божи служител. (Даниил 10:11, 19) Той запазил своята лоялност към Йехова от изгнанието си през 617 г. пр.н.е. до смъртта си, известно време след като получил видение през 536 г. пр.н.е., третата година от управлението на царя на Персия, Кир. (Даниил 1:1; 10:1) През тази трета година от управлението на Кир Даниил получил видение за развитието на световните сили, което ще завърши през идващата „голяма скръб“. (Даниил 11:1 — 12:13) Тъй като не разбрал напълно видението, Даниил попитал ангела пратеник: „Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?“ В отговора си ангелът насочил вниманието към „времето на края“, когато ‘онези, които притежават прозрение, щели да разберат’. А какво щяло да бъде бъдещето на Даниил? Ангелът казал: „Ще почиваш, но ще станеш за своя дял в края на дните.“ (Даниил 12:8–10, 13, НС) Даниил ще се върне „във възкресението на праведните“ по време на Хилядолетното управление на Христос. (Лука 14:14)

 ¹⁹ Днес живеем дълбоко във „времето на края“ и сега сме по–близо до започването на Хилядолетното управление на Христос, отколкото когато сме повярвали. Затова трябва да си зададем въпроса: „Ще бъда ли там, в новия свят, за да общувам с Авраам, Йов, Даниил и други верни мъже и жени?“ Ще бъдем, ако останем близо до Йехова и ако спазваме неговите заповеди. В следващата статия ще разгледаме по–подробно надеждата за възкресението, за да разберем кой ще бъде възкресен.

Спомняш ли си?

• Какъв бил откликът на хората, когато Павел изявявал своята надежда за възкресение?

• Защо надеждата за възкресение отличава истинските християни от фалшивите?

• Откъде знаем, че Авраам, Йов и Даниил вярвали във възкресението?

[Въпроси]

[Снимка на страница 8]

Павел, изправен пред управителя Феликс, изявявал с убедителност надеждата си за възкресение

[Снимка на страница 10]

Защо Авраам вярвал във възкресението?

[Снимка на страница 12]

Йов намерил утеха в надеждата за възкресение

[Снимка на страница 12]

Даниил ще се върне сред живите при възкресението на праведните