‘Въздържайте се винаги при сблъсък със зло’
‘Въздържайте се винаги при сблъсък със зло’
„Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, ... търпелив [да се въздържа винаги при сблъсък със зло — НС].“ — 2 ТИМОТЕЙ 2:24.
1. Защо понякога, докато сме заети с християнските си дейности, се срещаме с хора, които говорят грубо?
КАК постъпваш, когато се срещнеш с хора, които не са благоприятно разположени към тебе или към това, което ти представяш? Когато описвал последните дни, апостол Павел предсказал, че хората щели да бъдат „хулители, ... клеветници, невъздържани“. (2 Тимотей 3:1–5, 12) Може да се срещнеш с такива хора, докато проповядваш или докато вършиш нещо друго.
2. Кои стихове могат да ни помогнат да постъпим мъдро, когато някой ни говори грубо?
2 Но ако някой използва нагрубяващи думи, това не означава, че напълно отхвърля доброто. Големите трудности или разочарования могат да накарат хората да нападат словесно другите, които са около тях. (Еклисиаст 7:7) Мнозина постъпват така, защото живеят и работят в среда, в която грубата реч е нещо обичайно. Това не прави такава реч приемлива за нас християните, но ни помага да разберем защо другите я използват. Как трябва да постъпим, когато някой ни говори грубо? В Притчи 19:11 се казва: „Благоразумието на човека възпира гнева му.“ И в Римляни 12:17, 18 сме съветвани: „Никому не връщайте зло за зло, ... ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ (Римляни 12:17, 18)
3. По какъв начин миролюбивостта е част от посланието, което проповядваме?
3 Ако наистина сме миролюбиви, това ще си личи от нагласата ни. То ще се отразява в думите и в делата ни, а също в изражението на лицето ни и в тона на гласа ни. (Притчи 17:27) Когато изпратил апостолите си да проповядват, Исус ги посъветвал: „А когато влизате в дома, поздравявайте го [казвайки: мир на тая къща! — СИ]. И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.“ (Матей 10:12, 13) Посланието, което носим, е добра новина. Библията я нарича „благовестието [добрата новина — НС] на мира“, „благовестието на Божията благодат“ и „това благовестие на царството“. (Ефесяни 6:15; Деяния 20:24; Матей 24:14) Целта ни не е да критикуваме вярванията на другия човек или да спорим с него относно възгледите му, а да му кажем добрата новина от Божието Слово.
4. Как можем да продължим разговора, когато някой каже „Това не ме интересува“ още преди да сме му обяснили причината за своето посещение?
4 Без дори да ни изслуша, домакинът може внезапно да каже: „Това не ме интересува.“ В повечето случаи можем да отговорим: „Исках да Ви прочета само тази кратка мисъл от Библията.“ Домакинът може да не възрази на това. В други случаи ще е подходящо да кажем: „Исках да споделя с Вас това, че ще дойде време, когато няма да съществува несправедливост и хората ще се научат да се обичат помежду си.“ Ако това не предизвика веднага интерес, може да добавим: „Но както виждам, сега не Ви е удобно да разговаряме.“ Дори ако домакинът не откликне миролюбиво, трябва ли да направим заключението, че той ‘не е достоен’? Независимо от реакцията на хората, помни библейския съвет да бъдеш ‘кротък към всички, ... търпелив [да се въздържаш винаги при сблъсък със зло — НС]’. (2 Тимотей 2:24)
Дързък, но заблуден
5, 6. Как Савел се отнасял към последователите на Исус, и защо постъпвал така?
5 През първи век един мъж на име Савел бил добре известен с неуважителната си реч и с агресивното си поведение. Библията казва, че той ‘дишал заплашване и убийство против Господните ученици’. (Деяния 9:1, 2) По–късно Савел признал, че бил „хулител, гонител и пакостник [дързък човек — НС]“. (1 Тимотей 1:13) Макар че по това време някои от роднините му може вече да са били християни, той казал каква била нагласата му към последователите на Христос: „В чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.“ (Деяния 23:16; 26:11; Римляни 16:7, 11) По нищо не личи, че учениците се опитвали да разискват със Савел от Писанията на някое обществено място, по времето, когато се държал по такъв начин.
6 Защо Савел постъпвал така? Години след това той написал: „Като невеж, сторих това в неверие.“ (1 Тимотей 1:13) Той бил един от фарисеите, ‘изучен строго в предадения от бащите им закон’. (Деяния 22:3) Макар че Гамалиил, учителят на Савел, явно бил по–толерантен, първосвещеникът Каиафа, с когото Савел често общувал, се оказал фанатик. Каиафа бил главният организатор на заговора, довел до екзекутирането на Исус Христос. (Матей 26:3, 4, 63–66; Деяния 5:34–39) След това Каиафа се погрижил апостолите на Исус да бъдат бити и строго им наредил да престанат да проповядват въз основа на Исусовото име. Каиафа председателствал в Синедриона по време на онова напрегнато съдебно заседание, когато отвели Стефан, за да го убият с камъни. (Деяния 5:27, 28, 40; 7:1–60) Савел наблюдавал убийството и след това Каиафа го упълномощил да продължи да преследва последователите на Исус, като ги арестува в Дамаск. (Деяния 8:1; 9:1, 2) Под влиянието на Каиафа Савел си мислел, че поведението му е доказателство за неговата пламенност към Бога, но в действителност му липсвала истинска вяра. (Деяния 22:3–5) В резултат на това Савел не осъзнавал, че Исус бил истинският Месия. Но Савел дошъл на себе си, когато възкресеният Исус по чудодеен начин му проговорил по пътя за Дамаск. (Деяния 9:3–6)
7. Какво станало със Савел в резултат на срещата му с Исус по пътя за Дамаск?
7 Скоро след това ученикът Анания бил изпратен да свидетелства на Савел. Дали ти щеше с нетърпение да отидеш? Анания се притеснявал, но говорил на Савел по мил начин. След чудодейната му среща с Исус по пътя за Дамаск, нагласата на Савел се била променила. (Деяния 9:10–22) По–късно той станал известен като апостол Павел, един пламенен християнски мисионер.
С мек нрав, но смел
8. Как Исус отразявал нагласата на Баща си към хората, които били извършили лоши неща?
8 Исус бил пламенен възвестител на Царството, който бил с мек нрав, но смел в отношенията с хората. (Матей 11:29) Той отразявал нагласата на своя небесен Баща, който подтиква злите да се върнат от лошите си пътища. (Исаия 55:6, 7) Когато общувал с грешни хора, Исус забелязвал, когато те правели положителни промени, и ги насърчавал. (Лука 7:37–50; 19:2–10) Вместо да съди другите по външността им, Исус подражавал на милостта, въздържаността и дълготърпението на Баща си, за да ги доведе до разкаяние. (Римляни 2:4) Волята на Йехова е да се разкаят и да се спасят „всякакви хора“. (1 Тимотей 2:3, 4, НС)
9. Какво можем да научим от начина, по който пророчеството от Исаия 42:1–4 се изпълнило в лицето на Исус?
9 Като показва как Йехова гледал на Исус Христос, евангелистът Матей цитира следното пророческо изказване: „Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; ще положа Духа Си на Него, и Той ще възвести съдба на народите. Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите; смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа. И в Неговото име народите ще се надяват.“ (Матей 12:17–21; Исаия 42:1–4) В съгласие с това пророческо изказване, Исус не се впускал в шумни спорове. Дори когато бил под натиск, той изявявал истината по начин, който привличал хората с честни сърца. (Йоан 7:32, 40, 45, 46)
10, 11. (а) Защо Исус свидетелствал на някои фарисеи, макар че те били сред най–яростните му противници? (б) Как Исус отговарял понякога на противниците си, но какво не им позволил да направят?
10 По време на своята проповедна служба Исус говорел с много фарисеи. Макар че някои от тях се стремели да го хванат в капан въз основа на думите му, Исус не направил заключението, че всички имали лоши подбуди. Симон, един фарисей, който бил донякъде критичен, очевидно искал да се запознае отблизо с Исус и го поканил на гости. Исус приел поканата и свидетелствал на присъстващите там. (Лука 7:36–50) При друг случай един виден фарисей, на име Никодим, отишъл при Исус под прикритието на нощта. Исус не го укорил за това, че изчакал да се стъмни и тогава дошъл. Вместо това той свидетелствал на Никодим за любовта, която Бог проявил, като изпратил Сина си, за да отвори пътя за спасението на онези, които щели да повярват. Исус също любезно посочил колко е важно подчинението спрямо Божията уредба. (Йоан 3:1–21) По–късно Никодим защитил Исус, когато други фарисеи омаловажили едно благоприятно сведение относно него. (Йоан 7:46–51)
11 Исус не бил сляп за лицемерието на онези, които се опитвали да го хванат. Той не позволил на противниците да го въвлекат в безполезни разисквания. Но когато било подходящо, той давал кратки, убедителни отговори, като използвал принцип, словесна илюстрация или цитирал стих. (Матей 12:38–42; 15:1–9; 16:1–4) В други случаи Исус просто не отговарял, когато било очевидно, че отговорът му няма да доведе до добър резултат. (Марко 15:2–5; Лука 22:67–70)
12. Как Исус успявал да помага на хората дори когато му крещели?
12 Понякога имало хора, които под влиянието на нечисти духове крещели на Исус. Когато това ставало, той проявявал въздържаност и дори използвал дадената му от Бога сила, за да им помогне. (Марко 1:23–28; 5:2–8, 15) Ако някои хора се ядосат и ни се разкрещят, докато проповядваме, ние, подобно на Исус, трябва да бъдем въздържани и да се стараем да се справим със ситуацията по любезен и тактичен начин. (Колосяни 4:6)
Да проявяваме въздържаност в семейството
13. Защо понякога членовете на семейството се противопоставят на някого, който започва да изучава Библията със Свидетелите на Йехова?
13 Необходимостта последователите на Исус да проявяват въздържаност често проличава най–вече в семейството. Някой, чието сърце е дълбоко развълнувано от библейските истини, жадува и другите от семейството му да откликнат по същия начин. Но както казал Исус, членовете на семейството може да са враждебно настроени. (Матей 10:32–37; Йоан 15:20, 21) Има различни причини за това. Например, макар че библейските учения могат да ни помогнат да станем честни и отговорни хора, които проявяват уважение, Писанието също ни учи, че каквато и ситуация да възникне, преди всичко сме отговорни пред нашия Създател. (Еклисиаст 12:1, 13; Деяния 5:29) Някой член на семейството може да се обиди, защото смята, че вече няма толкова голямо влияние вкъщи, поради лоялността ни към Йехова. Само колко важно е, когато се справяме с подобна ситуация, да следваме примера на Исус да проявяваме въздържаност! (1 Петър 2:21–23; 3:1, 2)
14–16. Какво накарало някои хора, които преди се противопоставяли на своите роднини, да се променят?
14 Много служители на Йехова са изпитали противопоставяне от своя брачен партньор или от друг член на семейството заради промените, които са правели, когато са започнали да изучават Библията. Противниците може да са чули отрицателни изказвания за Свидетелите на Йехова и вероятно са се страхували от някакво нежелателно влияние в дома. Какво ги е накарало да променят нагласата си? В много случаи добрият пример е бил от голямо значение. Тъй като вярващият непоколебимо е прилагал библейските принципи — редовно е посещавал християнските събрания и е участвал в проповедната служба, като същевременно се е грижел за задълженията си в семейството и е проявявал въздържаност, въпреки че са го обиждали, — противопоставянето в семейството понякога е отслабвало. (1 Петър 2:12)
15 Противникът може също да отказва да слуша каквото и да било обяснение от Библията поради предразсъдъци или гордост. Такъв бил случаят с един мъж от Съединените щати, който твърдял, че е голям патриот. Веднъж когато съпругата му била на конгрес, той си събрал багажа и се изнесъл. Друг път излязъл от дома с оръжие в ръка и заплашил да се самоубие. Той обвинявал нейната религия за неразумното си поведение. Но съпругата му се стараела да продължава да прилага библейските съвети. Двайсет години след като тя станала Свидетелка на Йехова, той също станал Свидетел. В Албания една жена се ядосала, защото дъщеря ѝ изучавала Библията със Свидетелите на Йехова и след това се покръстила. Дванайсет пъти майката унищожавала поредната Библия на дъщеря си. Един ден тя отворила една нова Библия, която дъщеря ѝ била оставила на масата. По случайност отгърнала на Матей 10:36 и разбрала, че казаното там се отнася за нея. Все още загрижена за добруването на дъщеря си, майката я придружила до кораба, когато тя щяла да замине с други Свидетели на конгрес в Италия. Когато видяла любовта, прегръдките и усмивките на групата и чула радостния им смях, чувствата ѝ започнали да се променят. Скоро след това тя се съгласила да изучава Библията. Днес тази жена се старае да помага на други, които също в началото се противопоставят.
16 При друг случай един мъж извадил нож срещу съпругата си и я обиждал грубо, докато тя наближавала Залата на Царството. Тя любезно отвърнала: „Ела в Залата на Царството и се убеди сам.“ Той отишъл и след време станал християнски старейшина.
17. Кой библейски съвет може да помогне, ако обстановката в християнския дом понякога стане напрегната?
17 Дори ако всички в дома ти са християни, може би има моменти, когато обстановката в семейството е напрегната и използваме груби думи поради човешкото ни несъвършенство. Струва си да отбележим, че на християните в древния Ефес бил даден следният съвет: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас.“ (Ефесяни 4:31) Очевидно средата, която заобикаляла християните в Ефес, както и собственото им несъвършенство, а в някои случаи и техният предишен начин на живот, им влияели. Какво щяло да им помогне да се променят? Те трябвало ‘да се обновят в духа на своя ум’. (Ефесяни 4:23) Когато изучавали Божието Слово, размишлявали как то трябва да повлияе на живота им, общували със събратя християни и се молели усърдно, тогава щели да проявяват по–пълно плодовете на Божия свети дух в своя живот. Те щели да се научат да ‘бъдат един към друг благи, милосърдни, да си прощават един на друг, както и Бог в Христа бил простил на тях’. (Ефесяни 4:32) Независимо от това, което другите правят, ние трябва да бъдем въздържани, мили, състрадателни и да прощаваме. Всъщност не бива ‘на никого да връщаме зло за зло’. (Римляни 12:17, 18) Винаги правилният начин на постъпване е да проявим искрена любов, като подражаваме на Бога. (1 Йоан 4:8)
Съвет към всички християни
18. Защо съветът във 2 Тимотей 2:24 бил подходящ за някой, който служел като старейшина в древния Ефес, и как може да бъде от полза за всички християни?
18 Съветът ‘да се въздържаме винаги при сблъсък със зло’ се отнася за всички християни. (2 Тимотей 2:24, НС) Но най–напред бил отправен към Тимотей, който се нуждаел от такъв съвет, когато служел като старейшина в Ефес. Някои хора в този сбор доста настоятелно изразявали своите идеи и поучавали погрешни доктрини. Понеже не проумели напълно целта на Моисеевия Закон, те не разбрали колко важни били вярата, любовта и чистата съвест. Гордостта ги довела до препирни относно различни думи, като в същото време не разбирали същността на Христовите учения и важността на богоугодната преданост. За да се справи с тази ситуация, Тимотей трябвало непоколебимо да подкрепя библейската истина, но и да постъпва по мил начин с братята си. Както и днешните старейшини, така и той знаел, че „стадото“ не му принадлежи и че трябва да се отнася към другите по начин, чрез който да допринася за любовта и единството сред християните. (Ефесяни 4:1–3; 1 Тимотей 1:3–11; 5:1, 2; 6:3–5)
19. Защо е важно за всеки един от нас да ‘търси кротост’, или мекота?
19 Бог подтиква своите служители ‘да търсят кротост’, или мекота. (Софония 2:3) Гръцкият израз за мекота означава нагласа, която дава възможност на човек търпеливо да издържа на някаква несправедливост, без да изпитва раздразнение или да си отмъщава. Нека горещо молим Йехова за помощ, за да проявяваме въздържаност и да го представяме по подходящ начин, дори в трудни обстоятелства.
Какво научи?
• Кои стихове могат да ти помогнат, когато се срещнеш с хора, които говорят грубо?
• Защо Савел постъпвал дръзко?
• Как примерът на Исус ни помага да общуваме по подходящ начин с всякакви хора?
• Каква полза ще извлечем, ако вкъщи проявяваме въздържаност по отношение на речта си?
[Въпроси]
[Снимка на страница 26]
Въпреки лошата репутация на Савел, Анания се отнесъл по мил начин с него
[Снимка на страница 29]
Когато християните вярно се грижат за задълженията си, това може да отслаби противопоставянето в семейството
[Снимка на страница 30]
Християните допринасят за любовта и единството