Йехова пази онези, които се надяват на него
Йехова пази онези, които се надяват на него
„Нека твоята любеща милост и твоята истинност непрестанно ме пазят.“ — ПСАЛМ 40:11, НС.
1. Какво поискал от Йехова цар Давид, и как тази молба понастоящем е удовлетворена?
ДАВИД, един от царете на древния Израил, ‘искрено се надявал на Йехова’ и бил подтикнат да каже, че Йехова ‘приклонил ухото си към него и чул вика му за помощ’. (Псалм 40:1, НС) Много пъти той лично виждал как Йехова пази онези, които Го обичат. Затова поискал от Йехова непрестанно да го пази. (Псалм 40:11) Давид е изброен сред верните мъже и жени, на които е обещано „по–добро възкресение“. Той се намира на сигурно място в паметта на Йехова, затова ще получи тази награда. (Евреи 11:32–35) Бъдещето му е подсигурено по най–добрия възможен начин. Името му е записано във ‘възпоменателната книга’ на Йехова. (Малахия 3:16)
2. Как Писанието ни помага да разберем какво означава да сме пазени от Йехова?
2 Макар че верните служители, изброени в 11 глава на Евреи, са живели преди пребиваването на Исус Христос на земята, те са живели в съгласие с неговите думи: „Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.“ (Йоан 12:25) Следователно това, че сме пазени от Йехова, не означава, че сме предпазени от страдания или преследване. Това по–скоро означава, че сме защитени в духовно отношение, така че да сме в състояние да запазим одобрена позиция пред Бога.
3. Какво доказателство имаме, че Христос Исус бил пазен от Йехова, и какъв бил резултатът от това?
3 Самият Исус понесъл жестоко преследване и укори, и накрая враговете му успели да го подложат на най–позорната и болезнена смърт. Но това не означава, че Бог нарушил обещанието си да пази Месията. (Исаия 42:1–6) Възкресението на Исус на третия ден след позорната му смърт доказва, че Йехова чул вика му за помощ, също както чул вика на Давид. В отговор Йехова дал на Исус необходимата сила да запази моралната си безкомпромисност. (Матей 26:39) Тъй като бил пазен по този начин, Исус придобил безсмъртие в небесата, и милиони хора, които проявяват вяра в откупа, имат перспективата за вечен живот.
4. Какво уверение е дадено на помазаните християни и на „другите овце“?
4 Можем да бъдем уверени, че Йехова има същото желание и същата способност да пази своите служители в днешно време, точно както го е правил в дните на Давид и на Исус. (Яков 1:17) Сравнително малкият брой от помазани братя на Исус, които са все още на земята, могат да разчитат на обещанието на Йехова: „За наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.“ (1 Петър 1:4, 5) „Другите овце“, които имат земна надежда, също могат да разчитат на Бога и на неговото обещание, изразено чрез псалмиста: „Възлюбете Господа, всички Негови светии [лоялни — НС]; Господ пази верните.“ (Йоан 10:16; Псалм 31:23)
Пазени в духовно отношение
5, 6. (а) Как са пазени Божиите служители в днешно време? (б) Какви взаимоотношения имат помазаните християни с Йехова, и какви взаимоотношения имат с него християните със земна надежда?
5 В днешно време Йехова е взел мерки да пази своите служители в духовно отношение. Макар че не ги предпазва от преследване или от трудностите и трагедиите, обичайни за днешния живот, той лоялно им оказва помощ и им дава насърчение, необходими, за да запазят близките си взаимоотношения с него. Основата, върху която са изградили тези взаимоотношения, е вярата им в откупа като любеща мярка от Бога. Някои от тези верни християни са помазани със светия дух, за да станат съвладетели с Христос в небесата. Те са обявени за праведни като духовни синове на Бога и за тях се отнасят следните думи: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете.“ (Колосяни 1:13, 14)
6 Милиони други верни християни са уверѐни, че те също могат да извлекат полза от откупа като мярка от Бога. Ние четем: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Марко 10:45) Тези християни очакват времето, когато ще се радват на „славната свобода на Божиите чада“. (Римляни 8:21) Междувременно те ценят личното си приятелство с Бога и искрено се стремят да укрепват взаимоотношенията си с него.
7. Как днес Йехова се грижи за духовното благополучие на своите служители?
7 Един начин, по който Йехова пази духовното благополучие на служителите си, е, като осигурява програма за постепенно напредващо обучение. Това им позволява да придобиват все по–точно познание на истината. Йехова дава непрекъснато ръководство чрез своето Слово, организация и светия си дух. Получавайки напътствия от „верния и разумен роб“, служителите на Бога по целия свят са като едно международно семейство. Класът на роба се грижи за духовните, а понякога дори и за физическите нужди на целосветското семейство от служители на Йехова, независимо от техния национален произход или социално положение. (Матей 24:45, НС)
8. В какво е уверен Йехова относно лоялните си служители, и в какво ги уверява самият той?
8 Йехова не предпазил физически Исус от яростната атака на неговите врагове. Той не предпазва и християните днес по този начин. Дали това не е показател за Божието неодобрение? Съвсем не! Това показва увереността на Бога, че служителите му ще застанат на негова страна в спорния въпрос за всемирното върховенство. (Йов 1:8–12; Притчи 27:11) Йехова никога няма да изостави лоялните си служители, „защото Господ обича правосъдие, и не оставя светиите Си [онези, които са му лоялни — НС]; до века те ще бъдат опазени“. (Псалм 37:28)
Пазени чрез любеща милост и истинност
9, 10. (а) Как истинността на Йехова предпазва неговите служители? (б) Как Библията показва, че Йехова пази лоялните си служители чрез любещата си милост?
9 В своята молитва, записана в 40 псалм, Давид се молил да бъде пазен чрез любещата милост и истинност на Йехова. Истинността на Йехова и неговата любов към праведността изискват ясно да изложи стандартите си. Тези, които живеят според неговите стандарти, до голяма степен са предпазени от бедите, страховете и проблемите, изпитвани от онези, които ги пренебрегват. Например, ако избягваме злоупотребата с наркотици и алкохол, безразборната смяна на сексуалните партньори и насилствения начин на живот, можем да предпазим себе си и близките си от много болезнени проблеми. Но дори онези, които са се отклонили от пътя на истинността на Йехова — както се случвало с Давид понякога, — могат да бъдат уверени, че Бог все още е „прибежище“ за тях, ако се разкайват за злото, което са вършили. Те с радост могат да кажат: „Ти ще ме пазиш от скръб.“ (Псалм 32:7) Само какъв израз на Божията любеща милост!
10 Друг пример за проява на любещата милост на Бога е, че предупреждава своите служители да странят от този порочен свят, който скоро ще бъде унищожен. Ние четем: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, — не е от Отца, но е от света.“ Като се вслушваме в това предупреждение и постъпваме в съгласие с него, ние буквално можем да запазим живота си за цялата вечност, тъй като по–нататък се казва: „И светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.“ (1 Йоан 2:15–17)
Пазени чрез мисловните способности, проницателността и мъдростта
11, 12. Обясни как мисловните способности, проницателността и мъдростта ни предпазват.
11 За онези, които се надяват да спечелят Божието одобрение, Соломон, синът на Давид, бил вдъхновен да напише: „Мисловните ти способности ще бдят над тебе, проницателността ще те закриля.“ Той също подканил: „Придобий мъдрост ... Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я — и ще те варди.“ (Притчи 2:11, НС; 4:5, 6)
12 Ние използваме мисловните си способности, като размишляваме над това, което сме научили от Божието Слово. Размисълът ни помага да развием по–голяма проницателност, така че да можем правилно да подреждаме нещата по важност. Това е необходимо, защото, както повечето от нас знаят вероятно от личен опит — проблемите възникват, когато хората съзнателно, или не, определят неразумно приоритетите си. Светът на Сатана поставя пред нас като цели материалното богатство, известността, властта, докато Йехова ни насърчава да се съсредоточаваме върху духовните неща, които са по–важни. Ако не успеем да дадем предимство на духовните неща, това може да доведе до разпадане на семейството, до разрушаване на приятелства и до загуба на духовните цели. В резултат на това човек може само да пожъне тъжните последици, описани с думите на Исус: „Какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марко 8:36) Мъдростта ни подтиква да се вслушаме в съвета на Исус: „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33)
Опасността от това да станем егоцентрични
13, 14. Какво означава да си егоцентричен, и защо е неразумно да сме такива?
13 По природа хората са загрижени за себе си. Но когато личните желания и интереси станат най–важното нещо в живота ни, това ще доведе до неприятности. Затова, за да запазим приятелството си с Йехова, самият той ни наставлява да не бъдем егоцентрични. Да си егоцентричен означава „да си загрижен единствено за своите собствени желания, нужди и интереси“. Нима това значение не описва нагласата на много хора в днешно време? Забележително е предсказанието в Библията, че „в последните дни“ на порочната система на Сатана „човеците ще бъдат себелюбиви“, или егоцентрични. (2 Тимотей 3:1, 2)
14 Християните разбират колко е мъдро да спазват библейската заповед да проявяват интерес към другите и да ги обичат както себе си. (Лука 10:27; Филипяни 2:4) Хората като цяло могат да смятат това за неприложимо, но то е изключително важно, ако искаме да се радваме на успешен брак, щастливи семейни взаимоотношения и удовлетворяващи приятелства. Следователно един истински служител на Йехова никога не бива да допуска нормалната загриженост за себе си да надделее в живота му, така че да не обръща внимание на по–важните интереси. А това са именно интересите на Йехова — Богът, на когото той се покланя.
15, 16. (а) До какво може да доведе егоцентричната нагласа, и кой ни служи като пример в това отношение? (б) Какво всъщност прави човек, който е бърз да съди другите?
15 Егоцентричната нагласа може да накара някого да се смята за твърде праведен, което от своя страна може да го направи дребнав и самонадеян. Библията подходящо казва: „Ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.“ (Римляни 2:1; 14:4, 10) Религиозните водачи в дните на Исус били толкова убедени в собствената си праведност, че смятали, че с право критикуват Исус и неговите последователи. Правейки това, те поставяли себе си в позицията на съдии. Като били слепи за собствените си недостатъци, те всъщност сами осъдили себе си.
16 Юда, един от последователите на Исус, който го предал, допуснал да стане човек, който съди другите. Когато във Витания сестрата на Лазар, Мария, помазала Исус с миро, Юда силно се възпротивил. Той изразил възмущение, като казал: „Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?“ Библейският разказ продължава с обяснението: „А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.“ (Йоан 12:1–6) Нека никога не бъдем като Юда и като религиозните водачи, които били бързи да съдят другите, но с това осъждали себе си.
17. Поясни с пример опасността от самохвалството и от това да бъдем прекалено самоуверени.
17 За съжаление някои християни през първи век, въпреки че не били крадци като Юда, станали жертва на гордостта със своето самохвалство. За тях Яков писал: „А вие се гордеете със своите самохвални приказки.“ После добавил: „Всяка такава гордост е зла.“ (Яков 4:16, НС) Самохвалството относно това какво сме извършили или относно привилегиите ни в службата на Йехова действа против самите нас. (Притчи 14:16) Спомняме си какво станало с апостол Петър, който в момент на прекалена самоувереност се хвалел: „Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна. ... Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб.“ В действителност ние нямаме с какво да се хвалим. Всичко, на което се радваме, е благодарение на любещата милост на Йехова. Като помним това, ще избягваме самохвалството. (Матей 26:33–35, Ве, 69–75)
18. Как гледа Йехова на гордостта?
18 „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането“ — се казва в Библията. Защо? Йехова отговаря: „Аз мразя гордост и високоумие.“ (Притчи 8:13; 16:18) Нищо чудно, че Йехова се разгневил поради „надменното сърце на асирийския цар, и славенето на надигнатите му погледи“! (Исаия 10:12) Йехова го наказал заради надменността му. Скоро целият свят на Сатана, заедно с гордите му, значими в собствените си очи водачи, видими и невидими, също ще бъде наказан. Нека никога не отразяваме своеволната нагласа на противниците на Йехова!
19. С какво Божиите служители се гордеят и в същото време запазват смирение?
19 Всъщност истинските християни имат основания да се гордеят с това, че са служители на Йехова. (Йеремия 9:24) В същото време имат основания и да останат смирени. Защо? „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римляни 3:23) Следователно, за да запазим одобрена позиция като служители на Йехова, трябва да имаме нагласата на апостол Павел, който казал, че „Христос Исус дойде на света да спаси грешните“, след което добавил „от които главният съм аз“. (1 Тимотей 1:15)
20. Как Йехова пази служителите си в днешно време, и как ще ги пази в бъдеще?
20 Тъй като служителите на Йехова с радост поставят личните си интереси на заден план, а Божиите — на преден, можем да сме сигурни, че Йехова ще продължава да ги пази в духовно отношение. Но можем да бъдем уверени също, че когато настъпи „голямата скръб“, Йехова ще пази своите служители не само духовно, но и физически. Когато влизат в новия свят, те ще извикат: „Ето! Това е нашият Бог. Надявахме се на него, и той ще ни спаси. Това е Йехова. Надявахме се на него. Нека се радваме и се веселим в спасението му.“ (Исаия 25:9, НС)
Спомняш ли си?
• Как цар Давид и Исус Христос били пазени?
• Как служителите на Йехова са пазени в днешно време?
• Защо трябва да избягваме да бъдем егоцентрични?
• С какво можем да се гордеем и в същото време да бъдем смирени?
[Въпроси]
[Снимки на страница 9]
Как Йехова пазел Давид и Исус?
[Снимки на страници 10, 11]
По какви начини служителите на Бога са пазени в духовно отношение днес?
[Снимки на страница 12]
Макар че се гордеем да бъдем служители на Йехова, винаги трябва да бъдем смирени