Какво стана със световното единство?

„За първи път след Втората световна война международната общественост е обединена. ... Светът ще може да използва това като възможност да осъществи дългоочакваното обещание за един нов световен ред.“

ТОВА са думите на президента на Съединените щати в последното десетилетие на XX век. По онова време международните събития навеждаха на мисълта, че световното единство е много близо. Тоталитарни правителства падаха едно след друго. Берлинската стена беше премахната, полагайки началото на една нова ера за Европа. Съветският съюз, за който мнозина на Запад смятаха, че стои в основата на световните конфликти, изчезна пред учудения поглед на света. Студената война свърши и така започнаха да се чуват оптимистични изказвания за разоръжаване, включващо и атомното оръжие. Макар че избухна война в Персийския залив, тя изглеждаше само като една кратковременна пречка, подсилваща стремежа на по–голямата част от света за изграждане на един мирен свят.

Вдъхващи оптимизъм белези имаше не само в политиката, но и в други сфери на живота. В много части на света стандартът на живот се подобри. Напредъкът в медицината позволи на лекарите да правят неща, които само преди десетилетия биха били смятани за чудеса. Икономическото развитие в много страни нарастваше с темпове, които сякаш щяха да доведат до благополучие в световен мащаб. Изглеждаше, че всичко върви в правилната посока.

Днес, няколко години по–късно, не можем да не се запитаме: „Какво стана? Къде е обещаното световно единство?“ Ако изобщо нещо става, то е, че светът явно се движи в обратна посока. Сведения за самоубийствени атентати, терористични атаки, увеличаващ се арсенал от оръжия за масово поразяване и други смущаващи  събития вече редовно се срещат в средствата за масова информация. Изглежда тези неща все повече и повече отдалечават света от единството. Един известен финансист каза наскоро: „Оплитаме се в един порочен кръг от нарастващо насилие.“

Световно единство или повсеместно разединение?

Една от основните цели за сформирането на Организацията на обединените нации беше „да се създадат приятелски отношения между народите, основаващи се на зачитане на принципа на равноправие и правото на самоуправление“. Дали след почти 60 години тази благородна цел беше постигната? Съвсем не! Вместо от „приятелски отношения“, народите изглежда се интересуват повече от израза „самоуправление“. Борейки се помежду си за своята идентичност и суверенитет, народите и етническите групи все повече разделят света. При създаването на ООН страните членки бяха 51. Днес те са 191.

Както вече видяхме, в края на XX век се усещаше надеждата за един обединен свят. Но оттогава насам тази надежда се превръща в тревога, като наблюдаваме увеличаващото се разединение на световното общество. Насилственото разпадане на Югославия, сблъсъците между Чечения и Русия, войната в Ирак и продължаващите кръвопролития в Средния изток — всичко това е доказателство за едно небивало досега разединение.

Няма съмнение, че много от опитите за установяване на мир са искрени и добронамерени. Но въпреки това световното единство изглежда непостижимо. Затова мнозина се питат: „Защо световното единство все така ни убягва? Накъде е тръгнал светът?“

[Информация за източника на снимката на страница 3]

AP Photo/Lionel Cironneau

Arlo K. Abrahamson/AFP/ Getty Images