Накъде е тръгнал светът?

СВЕТОВНО ЕДИНСТВО. Тази фраза звучи толкова добре. Не искат ли всички точно това? Наистина, много се говори за единство. На срещите на световните лидери този въпрос бива обсъждан отново и отново. През август 2000 г. в централата на ООН в Ню Йорк присъстваха над 1000 религиозни водачи за Световната мирна конференция на хилядолетието. Бяха обсъдени възможните решения на световните конфликти. Самата конференция обаче беше отражение на постоянните противоречия в света. Например един мюфтия от Йерусалим отказа да участва в нея заради присъствието на еврейски равин. Други бяха обидени от това, че последният Далай Лама не беше поканен за първите два дни, за да се избегне враждебно настроение от страна на Китай.

През октомври 2003 г. в Тайланд, на срещата на Азиатско–тихоокеанския форум за икономическо сътрудничество (АПЕК), страните от тихоокеанския регион обсъдиха въпроси, свързани със сигурността в света. Присъстващите 21 страни тържествено обещаха да премахнат терористичните групировки. Беше постигнато и съгласие по проекти за увеличаване на международната сигурност. Въпреки това още по време на срещата някои от  представителите изразиха несъгласието си с думите на един министър–председател, окачествени като презрително обвинение към евреите.

Защо няма единство?

Макар че за обединение на света се говори много, видимите резултати са твърде малко. Защо въпреки искрените усилия на мнозина и през XXI век световното единство все така убягва на човечеството?

Част от отговора личи в изказването на един от министър–председателите, присъствали на срещата на АПЕК. Той каза: „Важна роля играе националната гордост.“ Наистина, човешкото общество е силно повлияно от национализма. Всички народи и етнически групи са водени от желанието за самоопределяне. Националният суверенитет заедно с духа на надпревара и алчност образуват една избухлива смес. В много случаи, когато се стигне до конфликт между националните и глобалните интереси, националните интереси биват поставяни на преден план.

Национализмът е подходящо представен от псалмиста с израза „гибелен мор“. (Псалм 91:3) Наистина, като една ужасна болест, която измъчва човечеството, национализмът е водел до невиждани страдания и с произлизащата от него омраза към другите народи съществува вече векове наред. Човешките управници не са успели да го спрат, затова и днес той продължава да причинява разделение.

Според много представители на властта национализмът и личният интерес са коренът на световните проблеми. Например бившият генерален секретар на ООН, У Тант, отбелязва: „Много от проблемите, с които се сблъскваме днес, се дължат на погрешни виждания или са резултат от тях, ... както идеята на ограничения национализъм, изразена с фразата: „Няма значение дали нещо е правилно или погрешно, стига да идва от моята страна.“ Завладени от национализъм, днес народите все повече надигат глас в защита на собствения си суверенитет. Онези, които имат известно преимущество, не желаят да отстъпят дори малко в това отношение. За Европейския съюз например „Интернешънъл Хералд Трибюн“ писа следното: „Съперничеството и недоверието  остават основни характеристики на европейската политика. За повечето страни членки на ЕС все още е неприемливо друга страна да спечели по–силно влияние и да поеме лидерството.“

Божието слово, Библията, точно описва резултата от човешкото управление като цяло, казвайки: ‘Човек властва над човека за негова вреда.’ (Еклисиаст 8:9) Като разделят света на свои собствени територии, групи от хора, а също и отделни личности са изпитали изпълнението на следния библейски принцип: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ (Притчи 18:1)

Нашият Създател, който знае какво е най–добро за нас, никога не е имал за цел хората да установяват свои собствени правителства и да се управляват сами. Правейки това, те са пренебрегнали целта на Бога, както и факта, че всичко е негово. В Псалм 95:3–5 се казва: „Господ [Йехова — НС] е велик Бог, и велик Цар над всички богове. В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови. Негово е морето, дори Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата.“ Бог е законният Върховен владетел и всички трябва да признават неговото управление. Стремейки се да запазят своята собствена независимост, народите вървят против волята му. (Псалм 2:2)

Какво е необходимо?

Единственият начин светът да се обедини е чрез едно световно управление, което да работи за интересите на всички. Много мислещи хора виждат тази необходимост. Те обаче често търсят правилното решение на неправилното място. Например голям брой наблюдатели, включително религиозни водачи, насърчават хората да очакват, че Обединените нации ще постигнат световното единство. И все пак, човешките организации никога не са били в състояние да разрешат международните проблеми на човечеството, колкото и благородни да са били намеренията им. Вместо това, повечето от тях просто са се превърнали в отражение на разединението, съществуващо между различните народи.

Библията ни предупреждава да не се надяваме на човешките институции, като казва: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ.“ (Псалм 146:3) Дали това ни оставя в безизходица, що се отнася до световното единство? Съвсем не. Има и друг начин.

Много хора не знаят, че Бог вече е установил правителство, което е способно да обедини света. В Библията Йехова Бог казва: „Аз поставих Царя Си на Сион, светият Мой хълм. Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, и земните краища за твое притежание.“ (Псалм 2:6, 8) Обърни внимание, че според записаното тук, Йехова е ‘поставил царя си’, когото в седми стих нарича ‘Мой син’. Това не е никой друг освен най–великият духовен син на Бога, Исус Христос, на когото е дадена власт над всички народи.

Как ще бъде постигнато световното единство

Повечето хора не признават установеното от Бога небесно управление. Народите упорито държат на това, което според тях им се полага — правото на суверенна власт. Но Бог няма да толерира онези, които отказват да признаят неговото върховенство и правителството, което е установил. В Псалм 2:9 се казва какво ще направи с тези хора Синът, Исус Христос: ‘Ще ги съкруши с желязна тояга, ще ги строши като грънчарски съд.’ Независимо дали осъзнават, или не, народите са поели по път, който ще ги доведе до сблъсък с Бога. Последната книга на Библията говори за „царете на цялата вселена“, които биват събирани „за войната във великия ден на всемогъщия Бог“. (Откровение 16:14) Народите и тяхното разделящо влияние ще бъдат премахнати. Така ще стане възможно Божието правителство да изпълни целта си, без да има кой да пречи.

Като Върховен владетел на вселената, чрез своя Син, Йехова Бог мъдро ще използва силата си, за да направи промените, необходими за един обединен свят. Божието  правителство ще донесе истинско единство и ще бъде благословия за всички, които обичат праведността. Защо не отделиш няколко минути, за да прочетеш 72 псалм в своята Библия? В него е дадено пророческо описание на това, което управлението на Божия син ще донесе за човечеството. Хората ще се радват на истинско световно единство и всички техни проблеми — потисничество, насилие, бедност и други — ще останат завинаги в миналото.

В днешния разединен свят мнозина смятат, че подобна надежда изглежда твърде нереалистична. Но би било погрешно да се мисли така. Божиите обещания никога не са се проваляли и никога не ще се провалят. (Исаия 55:10, 11) Би ли искал да видиш тази промяна? Това е възможно. Всъщност вече има един народ, който се подготвя за това време. Той се състои от хора от всички народи, които вместо да воюват, обединено се подчиняват на Божието върховенство. (Исаия 2:2–4) Кои са те? Известни са като Свидетели на Йехова. Защо не приемеш поканата да посетиш местата, където се събират? Вероятно там ще се насладиш на освежаващо общуване с хора, които могат да ти помогнат да приемеш Божията власт и да се радваш на единство, което никога няма да има край.

[Снимки на страница 7]

Хора от всички народи се подготвят за живота в един обединен свят

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Saeed Khan/AFP/Getty Images

[Информация за източника на снимката на страница 5]

Скърбяща жена: Igor Dutina/AFP/Getty Images; протестиращи: Said Khatib/AFP/Getty Images; бронирани коли: Joseph Barrak/AFP/Getty Images