Противоречията във връзка с работата

„Да работиш! Да, да работиш!“ Само каква огромна наслада доставя това да знаеш, че те чака още хубава работа.“ — Катрин Мансфилд, писателка (1888–1923 г.)

ДАЛИ споделяш гореспоменатия идеалистичен възглед за работата? Как ти лично гледаш на нея? Дали за тебе работата е дълъг мрачен преход между почивните дни? Или работата те увлича до такава степен, че си пристрастен към нея?

За повечето хора по–голямата част от времето, в което са будни, е посветено на работата. Често от работата ни зависи това къде живеем и какъв начин на живот водим. За мнозина работата е единствената дейност, която оказва толкова голямо влияние върху живота им още от младежките години, докато се пенсионират. Някои от нас намират огромно лично удовлетворение от своя труд. Други оценяват стойността на работата според това колко печелят от нея или колко е престижна тя. Трети гледат на работата просто като на начин да си запълват времето или дори като на нещо, което им губи времето.

Някои работят, за да живеят, а други живеят, за да работят. Някои умират на работата си или вследствие от нея. Според едно неотдавнашно сведение на ООН, работата причинява повече болка и смърт „отколкото войните или злоупотребата с наркотици и алкохол, взети заедно“. Във връзка с това сведение в лондонския вестник „Гардиън“ пише: „Всяка година умират над два милиона души при трудови злополуки или вследствие на свързани с работата болести ... Това, че [хората] са изложени на прах, химикали, шум и радиация, причинява рак, сърдечни заболявания и удар.“ Принудителният труд и експлоатирането на деца са само два други примера от жестоката реалност относно условията за работа в днешно време.

Освен това съществува явлението, описано от психолога Стивън Бърглас, при което усърдният работник достига връхната точка на кариерата си, а след това започва да изпитва „постоянен страх, безпокойство, безизходица или да страда от депресия поради представата, че е в хватката на работата, на пътеката към кариерата, от която не може да избяга, нито пък може да изпитва душевно удовлетворение“.

Усърден работник или работохолик?

В този свят, в който много хора се трудят часове наред, е необходимо да правим разлика между онези, които са усърдни работници, и онези, които са работохолици. За много работохолици работното място е пристан в този опасен, нестабилен свят. За трудолюбивия човек работата е нещо необходимо, понякога е дори възнаграждаваща задача. Работохолиците позволяват на работата им да измести всичко друго от техния живот, докато  усърдните работници знаят кога да изключат компютъра, кога да превключат умствено на друга тема, както и да направят така, че да са заедно със семейството си, за да отпразнуват годишнината от сватбата си, например. Работохолиците получават вътрешно удовлетворение като работят прекалено много и това им действа стимулиращо. При усърдните работници обаче не е така.

В съвременното общество да работиш извънредно много се представя като нещо привлекателно и така се губи ясното разграничаване между усилната работа и работохолизма. Чрез мобилните телефони и подобна техника границата между работното място и дома се губи. Тъй като всяко място може да се превърне в работно място и всяко време да стане работно време, някои хора работят до изнемога.

Как реагират някои хора на това? Социолозите наблюдават тенденция сред хората, които работят прекалено много и са под извънредно голям стрес, да внасят духовност в работата си. Така те съчетават религиозния си живот с професионалния. Във вестник „Сан Франциско екзаминър“ пише, че „смесването на духовния живот с работата става все по–често срещано явление“.

В едно сведение неотдавна се казваше следното относно Силиконовата долина, която е център на високите технологии в САЩ: „Работодателите броят свободните места за паркиране на работното място, които се увеличават все повече с намаляването на състава на работниците. По същото време почти няма свободни места за паркиране там, където се провеждат вечерни библейски уроци.“ Каквото и да означават тези думи, много хора по света са разбрали, че Библията оказва положително въздействие на възгледа им за работата, което им помага да водят по–уравновесен живот.

Как Библията може да ни помогне да развием уравновесен възглед за работата? Дали в нея се съдържат принципи, които могат да ни помогнат да се справим успешно с предизвикателствата на работното място в днешния свят? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.