Работата — благословия или проклятие?

„Няма по–добро за човека освен ... да се наслаждава от доброто на труда му.“ — Еклисиаст 2:24

„ИЗТОЩЕН в края на работния ден.“ В едно неотдавнашно проучване всеки трети споделил, че често се чувства по този начин. Това никак не ни учудва, имайки предвид стреса, на който са подложени много хора днес. Те работят дълги часове извънредно и допълнително си вземат работа, която да свършат у дома, като при това началниците им рядко изразяват признателност за труда им.

С навлизането на промишленото производство много работници се чувстват като винтче в огромна, безлична машина. Често вдъхновението и творчеството в работата биват потъпквани. Съвсем естествено това се отразява на нагласата на хората към работата и те лесно губят интерес към нея. Желанието старателно да се върши качествена работа може да бъде смазано. Всичко това може да породи у човек нежелание за работа, дори омраза към нея.

 Да изследваме собствената си нагласа

Вярно е, че не винаги можем да променим обстоятелствата, в които се намираме. Не си ли съгласен обаче, че можем да променим нагласата си? Ако осъзнаеш, че отрицателният възглед на някои хора към работата ти е повлиял до известна степен, ще бъде добре да помислиш за Божия възглед в това отношение, както и да разгледаш някои принципи, свързани с работата. (Еклисиаст 5:18) Мнозина са установили, че съобразяването с тези принципи им е помогнало да изпитват щастие и удовлетворение в работата си.

Бог е Най–великият работник. Бог е работник. Може би не сме си мислили за него по този начин, но това е първото нещо, с което той представя себе си в Библията. Повествованието в Битие започва с това как Йехова създал небето и земята. (Битие 1:1) Помисли само за многото различни роли, които Бог изпълнявал, когато започнал да създава — той бил дизайнер, организатор, инженер, художник, специалист по подбор на материала, изпълнител на проекта, химик, биолог, зоолог, програмист, лингвист и много други. (Притчи 8:12, 22–31)

Какво било качеството на работата на Бога? В повествованието от Библията се казва, че всичко, което той направил, било „добро“, дори „твърде добро“. (Битие 1:4, 31) Да, творенията „разказват славата Божия“ и ние също трябва да го възхваляваме! (Псалм 19:1; 148:1)

Бог обаче не престанал да работи след създаването на физическите небе и земя, нито след сътворението на първата човешка двойка. Синът на Йехова, Исус Христос, казал: „Отец Ми работи досега, и Аз работя.“ (Йоан 5:17) Да, Йехова продължава да работи, като се грижи за творенията си, осигурява необходимото на създанията си и спасява верните си поклонници. (Неемия 9:6; Псалм 36:6; 145:15, 16) Бог дори използва хора, негови „съработници“, които му помагат при изпълнението на различни задачи. (1 Коринтяни 3:9)

Работата може да бъде благословия. Нима в Библията не пише, че работата е проклятие? От записаното в Битие 3:17–19 може да изглежда, че Бог наказал Адам и Ева за техния бунт, налагайки върху тях бремето на труда. Когато произнесъл присъдата над първите хора, Бог казал на Адам: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята.“ Дали това щяло да се отнася по принцип за всяка работа?

Не. По–скоро означавало, че поради нелоялността на Адам и Ева спрямо Бога, разширяването на Едемския рай нямало да стане по онова време. Земята била прокълната от Бога. Човек трябвало да се труди с пот на лицето си, за да изкарва прехраната си от земята. (Римляни 8:20, 21)

Вместо да представя работата като проклятие, Библията показва, че тя е благословия, която трябва да ценим. Както беше посочено по–горе, Бог е усърден работник. Тъй като е създал хората по свой образ, Йехова им е дал способности и власт да се грижат за земното му творение. (Битие 1:26, 28; 2:15) Задачата хората да работят била дадена преди Бог да произнесе думите, записани в Битие 3:19. Ако работата беше проклятие и зло, Йехова никога нямаше да подканва хората да вършат каквато и да било работа. Ной и семейството му трябвало да свършат много работа преди и след Потопа. По–късно последователите на Исус също били насърчавани да работят. (1 Солунци 4:11)

Въпреки това всички знаем, че в днешно време работата може да бъде бреме. Стрес, различни опасности, отегчение, разочарование, надпревара, измама и несправедливост са само някои от фигуративните „тръни и бодили“, свързани с работата. Но сама по себе си тя не е проклятие. В Еклисиаст 3:13 работата и плодовете на труда са описани като дар от Бога. (Виж блока „Как да се справиш със стреса на работното място“.)

Можеш да възхваляваш Бога със своя труд. Качествената работа и старанието при вършенето ѝ винаги се ценят високо. В Библията многократно се подчертава колко е важно работата да се върши качествено. Работата, която Бог върши, винаги е с най–високо качество. Той ни е дарил с таланти и способности и иска да използваме уменията  си за полезна цел. Например при строежа на скинията в древния Израил Йехова дал на хора като Веселеил и Елиав мъдрост, разбиране и познание, като така те могли да създават художествени и други практични изделия. (Изход 31:1–11) Това показва, че Бог много се интересувал от начина, по който щяла да протече работата им, от изкусната изработка, от дизайна и от другите подробности във връзка с построяването на скинията.

Онова, което научаваме от този пример, е тясно свързано с начина, по който гледаме на личните си умения и навици за работа. То ни помага да ги смятаме за дарове от Бога, които не бива да се приемат за даденост. Затова християните биват подканвани да вършат работата си така, сякаш Бог лично ще проверява как са се справили с нея: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци.“ (Колосяни 3:23) От Божиите служители се изисква да  вършат работата си добре. Като правят това, посланието, което носят като християни, става по–привлекателно за техните колеги и за другите хора. (Виж блока „Да прилагаме библейските принципи на работното място“.)

В светлината на онова, което разгледахме досега, ще бъде добре да се запитаме колко високо е качеството на нашата работа и с какво старание я вършим. Дали Бог ще е доволен от работата ни? Дали ние сме напълно удовлетворени от начина, по който изпълняваме задачите, които са ни възложени? Ако отговорът е не, тогава имаме върху какво да работим. (Притчи 10:4; 22:29)

Уравновесявай работата с духовните неща. Макар че усилната работа си заслужава, още нещо е важно, ако искаме да намираме удовлетворение в работата и в живота. Става дума за нашата духовност. Цар Соломон, който работел усърдно и се радвал на цялото богатство и всички удобства, които човек може да има в живота, стигнал до следното заключение: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Еклисиаст 12:13)

Ясно е тогава, че във всичко, което правим, трябва да мислим за това каква е волята на Бога. Дали действаме в хармония с Неговата воля, или в действителност  постъпваме против нея? Дали се стремим да угодим на Бога, или се опитваме да угодим на себе си? Ако не изпълняваме волята на Бога, болезнените последствия за нас ще бъдат отчаяние, самота и празнота.

Стивън Бърглас препоръчва на работниците, които страдат от изтощение, да ‘си определят цел, която имат голямо желание да постигнат, и да я направят част от своя живот’. Няма цел, която да си заслужава повече от целта да служим на Онзи, който ни е дал уменията и способностите да вършим смислена работа. Ако вършим работа, която е угодна на нашия Създател, няма да останем неудовлетворени. Както виждаме от примера на Исус, работата, която Йехова му възложил, била полезна, удовлетворяваща и освежаваща като храната. (Йоан 4:34; 5:36) Помни също, че Бог, Най–великият работник, ни кани да станем негови „съработници“. (1 Коринтяни 3:9)

Като служим на Бога и растем духовно, ние сме по–добре подготвени да поемаме отговорности и да вършим възнаграждаваща работа. Тъй като работата често е изпълнена с напрежение, конфликти и големи изисквания, нашата силна вяра и духовността ни ще бъдат източник на така необходимата сила в старанието ни да бъдем по–добри работници или работодатели. От друга страна, действителността в този безбожен свят може да ни държи нащрек по отношение на различни области, в които имаме нужда да растем във вярата си. (1 Коринтяни 16:13, 14)

Когато работата ще бъде благословия

Тези, които усилено се стараят да служат на Бога днес, могат да гледат с увереност напред към времето, когато той ще възстанови рая и по цялата земя ще има изобилие от възнаграждаваща работа. Един от пророците на Йехова, Исаия, предсказал следното относно живота тогава: „Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде. ... Избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.“ (Исаия 65:21–23)

Само каква благословия ще бъде работата тогава! Като научаваш повече за това каква е волята на Бога за тебе и действаш в хармония с нея, ти също можеш да бъдеш сред благословените от Йехова и винаги ‘да се наслаждаваш от доброто на всичкия си труд’. (Еклисиаст 3:13)

[Текст в блока на страница 8]

Бог е Най–великият работник: Битие 1:1, 4, 31; Йоан 5:17

[Текст в блока на страница 8]

Работата може да бъде благословия: Битие 1:28; 2:15; 1 Солунци 4:11

[Текст в блока на страница 8]

Можеш да възхваляваш Бога със своя труд: Изход 31:1–11; Колосяни 3:23

[Текст в блока на страница 8]

Уравновесявай работата с духовните неща: Еклисиаст 12:13; 1 Коринтяни 3:9

[Блок/Снимка на страница 6]

КАК ДА СЕ СПРАВИШ СЪС СТРЕСА НА РАБОТНОТО МЯСТО

Професионалистите в областта на медицината определят стреса във връзка с работата като професионален риск. Той може да причини язва, депресия или дори да доведе до самоубийство. На японски има дума за това — „кароши“, което означава „смърт, вследствие на прекалено натоварване на работното място“.

Съществуват различни фактори, свързани с работата, които могат да причинят стрес. Това може да са: промяна в работното време или в условията за работа, проблеми с управата, промени в отговорностите или в естеството на работата, също ако човек се пенсионира или бъде уволнен. В такива случаи някои хора се опитват да избягат от този стрес, като сменят работата си или променят средата, в която живеят или работят. Други се опитват да потискат стреса, което пък води до това той да се проявява в други области от живота им, най–често в семейството. Има и много хора, които страдат в емоционално отношение, като изпадат в отчаяние или в депресия.

Християните са добре подготвени да се справят със стреса при работа. В Библията са ни осигурени многобройни основни принципи, които могат да ни подкрепят в трудни обстоятелства и да укрепват духовното и физическото ни здраве. Например Исус казал: „Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.“ С това той ни насърчава да се съсредоточим само над проблемите, които имаме за деня, а не над утрешните тревоги. По този начин няма да правим проблемите си твърде големи, с което само бихме увеличили напрежението. (Матей 6:25–34)

Изключително важно е за християните да разчитат на силата от Бога, а не на своята собствена сила. Когато имаме чувството, че не издържаме повече, Бог може да ни даде своя мир, радост в сърцата ни и мъдростта, необходима, за да се справим с всякакви трудности. Апостол Павел писал: „Заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.“ (Ефесяни 6:10; Филипяни 4:7)

Освен това дори изпълнените с напрежение обстоятелства могат да допринесат за положителен резултат. Изпитанията ни подтикват да се обръщаме към Йехова, да го търсим и да разчитаме на него. Те също могат да ни подтикнат да продължаваме да развиваме християнската личност и способността да постоянстваме, независимо от трудностите, в които се намираме. Павел ни съветва: „Нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.“ (Римляни 5:3, 4)

Следователно стресът може дори да допринесе за духовния ни напредък, вместо да е източник на скръб и отчаяние.

[Блок/Снимка на страница 7]

ДА ПРИЛАГАМЕ БИБЛЕЙСКИТЕ ПРИНЦИПИ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Нагласата на един християнин и поведението му на работното място може да направи библейското послание привлекателно за колегите му и за другите хора. В писмото си към Тит апостол Павел подканил онези, които били в положение, подобно на работници, „да се покоряват на [началниците] си, да им угаждат във всичко, да им не противоречат, да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител“. (Тит 2:9, 10)

Например обърни внимание какво писал един бизнесмен до световната централа на Свидетелите на Йехова: „С това писмо искам да ви помоля за разрешение да вземам на работа Свидетели на Йехова, защото съм сигурен, че са честни, искрени и мога да им имам доверие, че няма да ме излъжат. Единствените, на които наистина оказвам доверие, са Свидетелите на Йехова. Моля ви да ми помогнете.“

Кайл е християнка, която работи на рецепцията в едно частно училище. Станало недоразумение и една колежка наругала Кайл пред няколко ученици. Тя разказва: „Трябваше да бъда внимателна да не нанеса укор на името на Йехова.“ През следващите пет дена Кайл си мислела как може да приложи библейските принципи. Един такъв принцип е записан в Римляни 12:18: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ Тя написала на колежката си съобщение по електронната поща и ѝ се извинила за възникналото между тях недоразумение. Кайл поканила колежката си да останат след работа, за да поговорят и да изяснят случилото се. След техния разговор колежката ѝ се отнесла по–мило и признала, че постъпката на Кайл била много разумна. Тя ѝ казала: „Това трябва да е заради твоята религия.“ След това я прегърнала и се разделили. Какво разбрала Кайл от случилото се? „Никога няма да сгрешим, ако прилагаме библейските принципи.“

[Снимка на страници 4, 5]

Много работници се чувстват като винтче в една безлична машина

[Източник]

Japan Information Center, Consulate General of Japan in NY

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Земното кълбо: NASA photo