Словото на Йехова е живо

Основни моменти от Трета книга на царете

„КОГАТО праведните са на власт, людете се радват; но когато нечестивият началствува, людете въздишат.“ (Притчи 29:2) Съдържанието на Трета книга на царете от Библията по жив начин онагледява истинността на тази мисъл. В нея е записан разказът за живота на Соломон, при чието царуване древният Израил се радва на мир и голямо благополучие. В Трета книга на царете е записан и разказът за разделянето на народа след смъртта на Соломон и за управлението на следващите 14 царе, някои от които били на власт в Израил, а други в Юда. Само двама от тези царе били напълно верни на Йехова. Освен това в книгата се разказва за дейността на шест пророка, един от които е Илия.

Писана в Йерусалим и в Юда от пророк Йеремия книгата обхваща период от 129 години — от 1040 до 911 г. пр.н.е. Докато я писал, Йеремия явно използвал за справка древни писмени източници, един от които била например „книгата на Соломоновите дела“. Тези източници вече не съществуват. (3 Царе 11:41; 14:19; 15:7)

ЕДИН МЪДЪР ЦАР ПОДКРЕПЯ МИРА И БЛАГОПОЛУЧИЕТО

(3 Царе 1:1 — 11:43)

Трета книга на царете започва с интересното повествование за опита на Адония, син на цар Давид, да присвои царската власт на баща си. Благодарение на бързите действия на пророк Натан, планът е осуетен и синът на Давид, Соломон, е поставен за цар. Йехова е доволен от молбата на нововъзкачения цар и му дава „мъдро и разумно сърце“, заедно с „богатство и слава“. (3 Царе 3:12, 13) Соломон е несравним по мъдрост и богатство. Израил се радва на период, изпълнен с мир и благополучие.

Сред строителните проекти, които Соломон завършва, са храмът на Йехова и различни административни сгради. Йехова уверява Соломон, че ‘ще утвърди престола на царството му над Израиля довека’, но при условие, че царят остане покорен. (3 Царе 9:4, 5) Истинският Бог го предупреждава и за последствията от неподчинението. Въпреки това Соломон си взема за жени много чужденки. Под тяхно влияние той започва да се покланя на фалшиви богове през старините си. Йехова предсказва, че царството на Соломон ще бъде разделено. През 997 г. пр.н.е. Соломон умира и това е краят на неговото 40–годишно управление. Синът му Ровоам се възкачва на престола.

Отговори на библейски въпроси:

1:5: Защо Адония се опитал да превземе престола, докато Давид бил още жив? В Библията това не е записано. Но е логично да направим заключението, че след като по–големите братя на Адония, Амнон и Авесалом не били живи, като това вероятно се отнасяло и за сина на Давид, Хилеав, Адония си мислел, че има правото да бъде цар, като най–голям от останалите синове на Давид. (2 Царе 3:2–4; 13:28, 29; 18:14–17) Като си осигурил подкрепата на могъщия предводител на войската Йоав и на влиятелния първосвещеник Авиатар, Адония вероятно се чувствал уверен в успеха си. В Библията не се казва дали той знаел за намерението на Давид Соломон да наследи престола. Но Адония не поканил Соломон и другите лоялни служители на Давид да присъстват на принасянето на жертвата.  (3 Царе 1:9, 10) Това показва, че смятал Соломон за съперник.

1:49–53; 2:13–25: Защо Соломон наредил да убият Адония, след като вече му бил простил? Макар че Витсавее не успяла да прозре истинското намерение зад молбата на Адония да получи Ависага за жена, Соломон успял. Адония бил отправил тази молба към царя посредством Витсавее. Макар че Давид нямал сексуални отношения с нея, красивата Ависага била смятана за наложница на Давид. Според обичая по онова време само законният наследник на Давид имал правото да я притежава. Адония може би си мислел, че като вземе Ависага за жена, можел отново да предяви претенции за престола. Соломон изтълкувал молбата на Адония като проява на амбициите му да си осигури царското управление и затова оттеглил прошката си.

6:37 — 8:2: Кога бил осветен храмът? Храмът бил завършен в осмия месец на 1027 г. пр.н.е., през единайсетата година от управлението на Соломон. Изглежда, че са били необходими още единайсет месеца, за да се внесат вещите и да се направят други подготовки. Освещаването трябва да се е състояло в седмия месец на 1026 г. пр.н.е. След завършването на храма и преди неговото освещаване в разказа се описват други строителни проекти, очевидно, за да се дадат по–пълни сведения за строителната дейност. (2 Летописи 5:1–3)

9:10–13: Дали това, че Соломон подарил 20 града от Галилея на тирския цар Хирам, било в съгласие с Моисеевия Закон? Така, както е записан в Левит 25:23, 24, законът може да се е отнасял само за областта, населявана от израилтяните. Възможно е в градовете, които Соломон дал на Хирам, да не са живеели израилтяни, макар градовете да се намирали в границите на Обетованата земя. (Изход 23:31) Действията на Соломон може да показват също, че той не се съобразил напълно със Закона, както когато ‘си събрал много коне’ и си взел много жени. (Второзаконие 17:16, 17) Какъвто и да е бил случаят, Хирам не бил доволен от подаръка. Може би защото градовете не били добре поддържани от своите езически обитатели или защото нямали добро разположение.

11:4: Дали поради напредналата възраст Соломон започнал да постъпва невярно? Изглежда, че случаят не бил такъв. Соломон бил доста млад, когато започнал да управлява, и макар че управлявал 40 години, не доживял до дълбоки старини. Освен това той не изоставил напълно поклонението към Йехова. Очевидно се опитвал да смесва истинското поклонение с фалшиво.

Поуки за нас:

2:26, 27, 35. Това, което Йехова предсказва, винаги се сбъдва. С отстраняването на Авиатар, който бил потомък на  Илий, се изпълнило ‘словото, което Господ говорил за Илиевия дом’. Когато Авиатар бил заменен от Садок, който бил от линията на Финеес, това било в изпълнение на Числа 25:10–13. (Изход 6:25; 1 Царе 2:31; 3:12; 1 Летописи 24:3)

2:37, 41–46. Колко опасно е да мислим, че можем безнаказано да престъпваме наложените ни ограничения! Онези, които съзнателно се отклоняват от ‘тесния път, който води към живот’, ще понесат последствията от това неразумно решение. (Матей 7:14)

3:9, 12–14. Йехова отговаря на искрените молитви на служителите си за мъдрост, разбиране и ръководство, за да могат да извършат службата си. (Яков 1:5)

8:22–53. По какъв сърдечен начин Соломон благодарил на Йехова, Богът на любещата милост, който изпълнява обещания и слуша молитви! Като размишляваме над молитвата на Соломон за освещаването на храма, това ще увеличи благодарността ни към тези и към други аспекти от личността на Бога.

11:9–14, 23, 26. Когато след години Соломон станал непокорен, Йехова издигнал противници. Апостол Петър казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ (1 Петър 5:5)

11:30–40. Цар Соломон търсел възможност да убие Йеровоам заради онова, което предсказал Ахия за Йеровоам. Колко различно постъпил 40 години преди това, когато отказал да си отмъщава на Адония и на заговорниците! (3 Царе 1:50–53) Тази промяна в нагласата му била в резултат на това, че се отдалечил от Йехова.

ЦАРСТВОТО СЕ РАЗПАДА

(3 Царе 12:1 — 22:53)

Йеровоам и хората отиват при цар Ровоам и го молят да облекчи товара, наложен им от баща му, Соломон. Вместо да удовлетвори молбата им, Ровоам заплашва да го увеличи. Десет от племената се вдигат на бунт и поставят Йеровоам за свой цар. Царството е разделено. Ровоам управлява над южното царство, съставено от племената Юда и Вениамин, а Йеровоам управлява над десетплеменното северно царство Израил.

С цел хората да не отиват да се покланят в Йерусалим, Йеровоам поставя две златни телета, едното в Дан, а другото във Ветил. Сред царете, които управляват в Израил след Йеровоам са Надав, Ваас, Ила, Зимрий, Тивний, Амрий, Ахаав и Охозия. А в Юда след Ровоам са Авия, Аса, Йосафат и Йорам. Пророците, които действали в дните на тези царе, били Ахия, Семаия, един неназован служител на Бога, а също Ииуй, Илия и Михей.

Отговори на библейски въпроси:

18:21: Защо хората мълчали, когато Илия им казал да следват или Йехова, или Ваал? Може би разбрали, че не отдавали на Йехова изключителната преданост, която изисква, и затова се почувствали виновни. Или може би съвестта им била притъпена до такава степен, че  не виждали нищо погрешно в това да се покланят на Ваал, макар и да твърдят, че са поклонници на Йехова. Едва след като Йехова проявил силата си, те казали: „Йехова, Той е Бог; Йехова, Той е Бог.“ (3 Царе 18:39)

20:34: Защо след като Йехова му дал победа над сирийците, Ахаав пощадил сирийския цар Венадат? Вместо да порази Венадат, Ахаав сключил договор с него, според който улици в сирийската столица Дамаск, щели да бъдат дадени на Ахаав, явно с търговска цел. По–рано бащата на Венадат по подобен начин си взел улици от Самария за същата цел. Следователно Венадат бил освободен, за да установи търговските взаимоотношения в Дамаск.

Поуки за нас:

12:13, 14. Когато вземаме важни решения в живота си, трябва да търсим съвета на мъдри и зрели хора, които имат познание от Библията и високо ценят богоугодните принципи.

13:11–24. Ако имаме съмнения относно някакъв съвет или предложение, дори то да идва от добронамерен събрат по вяра, трябва да го съпоставим с мъдрото ръководство от Божието Слово. (1 Йоан 4:1)

14:13. Йехова ни изследва, за да намери доброто в нас. Без значение колко малко може да е то, той може да го увеличи, ако даваме най–доброто от себе си, за да Му служим.

15:10–13. Трябва смело да отхвърляме отстъпничеството и да подкрепяме истинското поклонение.

17:10–16. Вдовицата от Сарепта разбрала, че Илия е пророк и се отнесла към него като към такъв, и Йехова я благословил заради това, че постъпила с вяра. Днес Йехова също забелязва, когато постъпваме с вяра, и възнаграждава онези, които подкрепят дейността на Царството по различни начини. (Матей 6:33; 10:41, 42; Евреи 6:10)

19:1–8. Можем да сме уверени в подкрепата на Йехова, когато се сблъскваме със силно противопоставяне. (2 Коринтяни 4:7–9)

19:10, 14, 18. Истинските поклонници никога не са сами. Те имат Йехова и световното братство.

19:11–13. Йехова не е Бог на някаква природна сила или нейна персонификация.

20:11. Когато Венадат се хвалел, че разрушил Самария, царят на Израил отвърнал: „Оня, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва“, като се връща от победоносна битка. Когато ни е възложена нова задача, трябва да избягваме самоувереността и да не се хвалим. (Притчи 27:1; Яков 4:13–16)

От изключителна стойност за нас

Когато припомнил на израилтяните как им бил даден Законът на планината Синай, Моисей казал: „Ето, днес поставям пред вас благословение и проклетия: благословението, ако слушате заповедите на Господа, вашият Бог, които днес ви заповядвам; и проклетията, ако не слушате заповедите на Господа, вашият Бог, но се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам.“ (Второзаконие 11:26–28)

Само по колко ясен начин е представена тази изключително важна истина в Третата книга на царете! Както разбрахме, тази книга съдържа и други ценни поуки за нас. Да, нейното послание е живо и притежава сила. (Евреи 4:12)

[Снимка на страница 29]

Храмът и други сгради построени от Соломон

[Снимка на страници 30, 31]

След като Йехова проявил силата си, хората възкликнали: „Йехова, той е Бог!“