Бориш ли се с чувствата си?

ПРЕЗ голяма част от живота си Лена се борела с отрицателни чувства към себе си. Тя казва: „В детството си бях малтретирана сексуално години наред и това унищожи до голяма степен чувството ми за собствено достойнство. Чувствах се напълно безполезна.“ Симоне разказва нещо подобно за младежките си години: „Дълбоко в себе си чувствах празнота и смятах, че нямам голяма стойност.“ Днес много хора са измъчвани от такива чувства. От една телефонна служба за помощ на младежите съобщават, че почти половината от младите хора, които им се обаждат, споделят, че изпитват „постоянно чувство за малоценност“.

Някои специалисти смятат, че хората започват да изпитват чувство за малоценност, когато другите ги карат да се чувстват безполезни. Някой може да развие такъв възглед за себе си, ако постоянно е обвиняван, че не се е справил с нещо както трябва, ако е унижаван с непрестанни груби критики или е използван безмилостно от другите. Каквито и да са причините за тези чувства, последствията от подобно отношение може да са потискащи и дори пагубни. При едно неотдавнашно  изследване в областта на медицината беше установено, че хората, които изпитват отрицателни чувства към себе си, са склонни да проявяват недоверие в себе си и в другите, като така несъзнателно разрушават отношенията си с останалите или приятелствата си. Сведенията от това проучване показват, че „в известен смисъл те ‘създават’ точно тези ситуации, от които най–много са се опасявали“.

Хората, които изпитват такива чувства, често стават жертва на онова, което Библията нарича ‘мислите, които ги безпокоят’. (Псалм 94:19, НС) Те смятат, че никога не са достатъчно добри като личности. Когато нещо не стане както трябва, те автоматично обвиняват себе си. Макар че другите може да ги хвалят за постиженията им, дълбоко в себе си те се чувстват като един измамник, който рано или късно ще бъде разобличен. Тъй като смятат, че не са достойни да са щастливи, започват да се държат по начин, по който навреждат на самите себе си, но чувстват, че нямат сили да предприемат нещо. Поради липсата на самоуважение Лена, спомената по–горе, развила сериозно разстройство на хранителното поведение. Тя признава: „Чувствах, че не мога да променя нищо.“

Дали хората, измъчвани от ‘мислите, които ги безпокоят’, са обречени да страдат така до края на живота си? Могат ли да направят нещо, за да се преборят с тези чувства? В Библията намираме принципи и практично ръководство, които са помогнали на мнозина да се справят в тази борба. Кои са някои от тези принципи и как те помагат на хората с такива проблеми да намерят радост в живота? Това ще бъде обяснено в следващата статия.