Кога имаш основание да се чувстваш обиден?

БИБЛИЯТА казва в Еклисиаст 7:9, НС: „Обиждането е това, което почива в обятията на глупавите.“ Този стих показва, че когато някой ни обиди, не бива да се обиждаме бързо, а да му простим.

Но дали в Еклисиаст 7:9 се казва, че никога не бива да се чувстваме обидени от нещо или от някого, че трябва да прощаваме винаги, независимо от това колко жестоко или колко пъти са ни обидили, и че не бива да предприемаме никакви действия? Дали трябва да останем равнодушни, когато обидим някого с думите или с действията си, защото знаем, че той трябва да ни прости? Не, това не е вярно.

Йехова Бог е олицетворение на любовта, милостта, прошката и дълготърпението. Но в Библията на много места се казва, че хората са го обиждали. Когато жестоко са обиждали Бога, той е предприемал действия срещу тях. Да разгледаме някои примери.

Обиди спрямо Йехова

В 3 Царе 15:30 се говори за греховете на Йеровоам, с които обидил Йехова и ‘чрез които направил Израиля да греши’. Във 2 Летописи 28:25 се казва във връзка с юдейския цар Ахаз: „Във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи [обиди — НС] Господа, Богът на бащите си.“ Друг пример намираме в Съдии 2:11–14: „Израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите, и ... разгневиха [обидиха — НС] Господа. ... Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители.“

Йехова се е чувствал обиден и от други неща, заради които трябвало да предприема сериозни действия. Например в Изход 22:18–20 пише: „Магесница жена да не оставиш. Всеки скотоложник непременно да се умъртви. Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление.“

Йехова не прощавал до безкрай големите обиди от страна на хората от древния Израил, когато го обиждали и не се разкайвали искрено. Тъй като не проявявали искрено разкаяние и не показвали с действията си, че са се отвърнали от лошите си пътища и че са послушни на Йехова, той накрая премахнал такива хора. Това се случило с целия народ, когато през 607 г. пр.н.е. Йехова предал Израил в ръцете на вавилонците, и също през 70 г. — в ръцете на римляните.

Да, Йехова се чувства обиден, когато хората казват и правят лоши неща, и дори унищожава онези, които вършат сериозни грехове и не се разкайват. Но дали според Еклисиаст 7:9 Йехова не трябва да се обижда? Не. Той има основания да се чувства обиден от сериозните грехове на хората и винаги съди справедливо. Библията казва за Йехова: „Делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:4)

Големи обиди, нанесени на хора

Според Закона, който Бог дал на древния Израил, онези, които нанасяли  големи обиди на други хора, щели да понесат сериозни последствия. Например, ако един крадец се промъкне посреднощ в нечия къща и домакинът го убие, домакинът не носел кръвна вина, защото бил невинна жертва на сериозно престъпление. Затова в Изход 22:2 се казва: „Ако се завари крадецът, когато подкопава, и го ударят, та умре, няма да се пролее кръв за него.“

Жена, която била изнасилена, имала пълното право да се чувства дълбоко обидена, тъй като това е сериозно престъпление в Божиите очи. Под Моисеевия Закон, ако един мъж изнасили жена, той трябвало да умре, както когато „някой се спусне върху ближния си и го убие“. (Второзаконие 22:25, 26) Макар че вече не сме под Закона, той ни дава прозрение за чувствата, които изпитва Йехова относно изнасилването — един ужасен грях.

Днес също изнасилването е сериозно престъпление, което се наказва тежко. Жертвата има пълното право да съобщи за случилото се в полицията. Така съответните власти могат да накажат извършителя. Ако жертвата е непълнолетна, родителите може да предприемат съответните действия.

По–малки обиди

Но не всяка обида изисква действия от страна на властите. Затова не бива да  се засягаме от сравнително незначителните грешки на другите, а трябва да прощаваме. Колко често да прощаваме? Апостол Петър попитал Исус: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти — до седемдесет пъти по седем.“ (Матей 18:21, 22)

От друга страна, необходимо е постоянно да работим върху своята християнска личност, за да се опитаме да не обиждаме другите. Например, когато общуваш с другите, дали понякога се отнасяш към тях грубо, нетактично и ги засягаш? Така най–вероятно ще ги обидиш. Вместо да вини жертвата, че се чувства обидена, и да смята, че тя трябва просто да му прости, виновникът трябва да осъзнае, че той е причината другият да се чувства обиден. Необходимо е той да работи върху самоконтрола над действията и речта си, така че изобщо да не обижда другите. Като полагаме такива усилия, ще засягаме по–малко хората около нас. Библията ни напомня: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18) Ако обидим някого, дори и да е неволно, най–добрият начин да поправим ситуацията е като се извиним.

Божието Слово показва, че ние трябва да „търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание“. (Римляни 14:19) Когато сме тактични и любезни, прилагаме изказването: „Дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове.“ (Притчи 25:11) Какво приятно и чудесно впечатление създаваме така! Милите, тактични думи могат дори да променят неотстъпчивата нагласа на другите: „Мек език троши кости.“ (Притчи 25:15)

Затова Божието Слово ни съветва: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6) Изразът „подправено със сол“ означава да говориш по приятен начин на другите, като така ще намалиш вероятността да ги обидиш. Както с думи, така и с дела християните се стремят да прилагат библейския съвет: ‘Търси мир и се стреми към него.’ (1 Петър 3:11)

Следователно думите от Еклисиаст 7:9 означават, че не бива да се обиждаме от сравнително незначителните грешки на другите. Те може да бъдат в резултат на човешкото несъвършенство, но дори и да са съзнателни, може да не са сериозни. Но когато обидата е сериозен грях, е разбираемо, че жертвата ще се чувства обидена и може да реши да предприеме необходимите действия. (Матей 18:15–17)

[Снимка на страница 14]

През 70 г. Йехова предал неразкайващия се народ на Израил в ръцете на римляните

[Снимка на страница 15]

„Дума казана на място е като златни ябълки“