„Смъртта е погълната завинаги“

ПРЕДСТАВИ си, че четеш горното заглавие във вестник, вместо случая с малкото момиче, което се самоубило. Разбира се, никой вестник не би могъл да публикува такова изявление. Но гореспоменатите думи се намират в една книга, писана преди хилядолетия — Библията.

В Библията смъртта е ясно обяснена. От нея разбираме не само защо умираме, но също и какво е състоянието на мъртвите. Тя ни дава и надежда за нашите починали близки. И накрая тя говори за забележителното време, когато ще бъде заявено: „Смъртта е погълната завинаги.“ (1 Коринтяни 15:54, НС)

Писанието не обяснява смъртта с мистериозни понятия, а напротив — с познати за нас думи. Например неколкократно смъртта е сравнена със сън и за починалите се казва, че ‘спят в смъртта’. (Псалм 13:3; 1 Солунци 4:13, НС; Йоан 11:11–14) Смъртта е определена също като „враг“. (1 Коринтяни 15:26) Нещо по–важно Писанието ни дава възможност да разберем защо смъртта е като сън, защо измъчва човечеството и как този враг най–накрая ще бъде победен.

Защо умираме?

В първата книга на Библията се обяснява как Бог направил първия човек Адам, и го заселил в райски дом. (Битие 2:7, 15) В началото на своя живот Адам получил работни задачи и една строга забрана. Относно едно определено дърво в градината Едем, Бог му казал: „Да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш  от него, непременно ще умреш.“ a (Битие 2:17) Следователно Адам разбрал, че смъртта не е неизбежна. Тя била пряко следствие от нарушаването на Божия закон.

За съжаление Адам и неговата съпруга Ева не се подчинили. Те избрали да пренебрегнат волята на своя Създател и пожънали последиците от това. „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“ — казал Бог, посочвайки резултата от техния грях. (Битие 3:19) Те придобили сериозен дефект — несъвършенството. Тяхното несъвършенство, или греховност, довело до смъртта им.

Този дефект — грехът — бил предаден на потомството на Адам и Ева, тоест на цялото човечество. В известен смисъл той бил като наследствено заболяване. Адам не само загубил възможността да живее живот, освободен от бича на смъртта, но предал несъвършенството на своето потомство. Човечеството било пленено от греха. Библията казва: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)

„Грехът влезе в света“

Този унаследен дефект — грехът, не може да бъде видян под микроскоп. Грехът е морален и духовен недостатък, който ни е предаден от нашите прародители и от който има физически последствия. Но Библията ни разкрива, че Бог е осигурил лекарство. Апостол Павел обяснява: „Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 6:23) В своето първо писмо до коринтяните Павел добавил едно уверение, което било от голямо значение за него: „Както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Коринтяни 15:22)

Явно Исус Христос играе ключова роля в премахването на греха и смъртта. Той казал, че дошъл на земята „да даде живота Си откуп за мнозина“. (Матей 20:28) Може да сравним това с едно отвличане, при което свободата на заложника се получава само чрез определено заплащане. Така че откупът, който може да ни освободи от греха и смъртта, е съвършеният човешки живот на Исус. b (Деяния 10:39–43)

За да осигури откупа, Бог изпратил Исус на земята да даде живота си като жертва. „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син ..., който вярва в Него, ... да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Преди да даде живота си в жертва, Христос ‘свидетелствал за истината’. (Йоан 18:37) И по време на публичната си служба, той се възползвал от някои събития, за да разкрие истината за смъртта.

„Момичето ... спи“

Докато бил на земята, Исус се сблъсквал със смъртта. Той изпитвал мъката поради смъртта на хората около него и напълно съзнавал, че самият той трябвало да умре преждевременно. (Матей 17:22, 23) Явно няколко месеца преди Исус да бъде  убит, умрял неговият близък приятел Лазар. Този случай ни дава разбиране за възгледа на Исус относно смъртта.

Скоро след като разбрал за смъртта на Лазар, Исус казал: „Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.“ Учениците разсъждавали, че ако Лазар просто си почивал, след това щял да се почувства по–добре. Затова Исус ясно казал: „Лазар умря.“ (Йоан 11:11–14) Явно Исус гледал на смъртта като на сън. Макар че може да ни е трудно да разберем какво е смъртта, ние разбираме какво е сънят. Когато спим, ние нямаме представа за времето, нито за нещата, които стават около нас, защото сме в състояние на временно безсъзнание. Така Библията обяснява състоянието на мъртвите. В Еклисиаст 9:5 се казва: „Мъртвите не знаят нищо.“

Освен това Исус сравнил смъртта със сън, защото хората могат да бъдат събудени от смъртта, благодарение на силата на Бога. При един случай Исус влязъл в дома на опечалено семейство, чието малко момиче току–що било издъхнало. „Момичето не е умряло, но спи“ — казал Исус. След това се приближил до мъртвото момиче, хванал го за ръката и то ‘станало’. С други думи то възкръснало от мъртвите. (Матей 9:24, 25)

Исус възкресил също своя приятел Лазар от мъртвите. Но преди да го направи той утешил Марта, сестрата на Лазар, с думите: „Брат ти ще възкръсне.“ Тя уверено отвърнала: „Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ (Йоан 11:23, 24) Тя явно вярвала, че всички служители на Бога ще бъдат възкресени в един определен бъдещ момент.

Какво означава всъщност възкресението? Гръцката дума за възкресение (ана̀стасис) буквално означава „ставане“ — ставане от мъртвите. Това може да звучи невероятно за някои, затова след като казал, че мъртвите ще чуят гласа му, Исус продължил с думите: „Недейте се чуди на това.“ (Йоан 5:28) Възкресенията, които самият Исус извършвал на земята, ни дават увереност в библейското обещание, че мъртвите, които са в паметта на Бога, ще се събудят от техния продължителен „сън“. В Откровение 20:13 е предсказано: „Морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът [общият гроб на човечеството] предадоха мъртвите, които бяха в тях.“

Дали тези мъртви ще бъдат възкресени само за да остареят и да умрат отново подобно на Лазар? Целта на Бога не е такава. Библията ни уверява, че ще дойде време, когато „смърт не ще има вече“, така че никой няма да остарява и да умира. (Откровение 21:4)

Смъртта е враг. Човечеството има много други подобни врагове, като болестите и старостта, които също причиняват много страдания. Бог обещава да победи всички тях и накрая да наложи наказание над най–големия враг на хората. „И смъртта, най–последен враг, и тя ще бъде унищожена.“ (1 Коринтяни 15:26)

Когато се изпълни това обещание, човечеството ще се радва на съвършен живот, без грях и смърт. Междувременно можем да намерим утеха, като знаем, че нашите починали близки спят в смъртта и че ако  са в паметта на Бога, те ще бъдат възкресени в определеното от него време.

Разбирането на смъртта осмисля живота ни

Ясното разбиране на смъртта и надеждата за мъртвите може да промени възгледа ни за живота. Иън, споменат в предишната статия, научил библейското обяснение за смъртта, когато бил малко над 20–годишен. „Винаги съм се надявал, баща ми да продължава да живее някъде — казва той. — Затова, когато научих, че той просто спи в смъртта, първоначално бях малко унил.“ Но когато прочел за обещанието на Бога да възкреси мъртвите, той бил извън себе си от радост, че ще може да види баща си отново. „За първи път в живота си се успокоих“ — спомня си той. Правилното разбиране за смъртта му донесло душевен мир.

Клив и Бренда загубили 21–годишния си син Стивън във фаталната катастрофа, спомената в предишната статия. Въпреки че знаели какво казва Библията за смъртта, те все пак били съкрушени от внезапната загуба. Това е така, защото смъртта е враг, чието жило е много болезнено. Тяхното библейско познание за състоянието на мъртвите постепенно намалило скръбта им. Бренда казва: „Разбирането ни за смъртта ни позволи да преустроим живота си и да продължим с нормалните дейности. Разбира се, не минава ден без да мислим за времето, когато Стивън ще се събуди от дълбокия си сън.“

„О, смърт, где ти е жилото?“

Разбирането на състоянието на мъртвите може да ни помогне да имаме уравновесен възглед за живота. Не е нужно смъртта да бъде загадка за нас. Можем да се радваме на живота, без да изпитваме ужасяващ страх от този враг, надвиснал над нас. И като осъзнаваме, че има възможност смъртта да не заличи живота ни завинаги, отстраняваме всеки подтик да живеем само заради удоволствията, според общоприетото мнение, че „животът е толкова кратък“. Като знаем, че починалите ни близки са в паметта на Бога, че спят в смъртта и че ги очаква възкресение, това ни дава утеха и събужда в нас желанието да продължаваме да живеем.

Да, можем с увереност да гледаме в бъдещето, когато Йехова Бог, Дарителят на живота, ще погребе смъртта завинаги. Каква благословия ще бъде тогава, когато с право попитаме: „О, смърт, где ти е победата? О, смърт, где ти е жилото?“ (1 Коринтяни 15:55)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Непослушанието на Адам и Ева довело до смърт

[Снимка на страница 6]

Исус хванал мъртвото момиче за ръката и то станало

[Снимка на страница 7]

Мнозина очакват времето, когато техните близки починали ще бъдат събудени от смъртта, както Лазар