Менонити търсят библейската истина

ЕДНА сутрин през ноември 2000 г. няколко мисионери Свидетели на Йехова в Боливия погледнали през прозореца на малкия си дом. Те видели група скромно облечени мъже и жени да стоят неспокойно пред входната врата. Когато мисионерите отворили вратата, първите думи на посетителите били: „Искаме да намерим истината от Библията.“ Тези хора били менонити. Мъжете били облечени с гащеризони, а жените носели тъмни престилки. Те говорели помежду си на немски диалект. Менонитите гледали уплашено. Постоянно се обръщали, за да видят дали някой не ги е проследил. Въпреки това още като се качвали по стълбите, преди да влязат в къщата, един от младите мъже казал: „Искам да се запозная с хората, които използват Божието име.“

След като седнали вътре и им предложили нещо за ядене и пиене, посетителите постепенно се отпуснали. Те били дошли от отдалечена земеделска колония. В продължение на шест години те получавали там списание „Стражева кула“ по пощата. „Прочетохме, че земята ще стане рай. Вярно ли е това?“ — попитали те. Свидетелите им показали отговора от Библията. (Исаия 11:9; Лука 23:43; 2 Петър 3:7, 13; Откровение 21:3, 4) Единият от мъжете се обърнал към останалите: „Видяхте ли! Вярно е. Наистина ще има рай на земята!“ Другите казвали: „Намерихме истината.“

Кои са менонитите? В какво вярват те? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем назад до XVI век.

Кои са менонитите?

В началото на XVI век настъпил подем в превеждането и печатането на Библията на повечето езици, говорени в Европа, и това събудило отново интереса към изследването на Библията. Мартин Лутер и други реформатори отхвърлили много от ученията на католическата църква. Новообразуваните протестантски църкви обаче запазили редица небиблейски обичаи. Например повечето от тях смятали, че всяко новородено бебе трябва да бъде покръстено в църквата. Но някои хора, които изследвали Библията и търсели истината, разбрали, че за да стане член на християнския сбор, човек трябва да вземе осведомено решение, преди да бъде покръстен. (Матей 28:19, 20) Пламенните проповедници, които  поддържали това вярване, започнали да обикалят по градове и села, като учели другите на Библията и покръствали зрели хора. Така те започнали да се наричат анабаптисти, което означава „онези, които се покръстват повторно“.

Един човек, който заедно с анабаптистите търсел истината, бил Мено Симонс — католически свещеник във Витмарсум, село в северната част на Холандия. През 1536 г. той бил прекъснал всякакви връзки с църквата и бил обявен за издирване. През 1542 г. Карл V, императорът на Свещената римска империя, лично обещал награда от 100 гулдена за онзи, който хване Мено. Въпреки това Мено сформирал няколко анабаптистки сбора. Скоро той и последователите му били наричани менонити.

Менонитите днес

Поради преследването след време хиляди менонити се преместили от Западна Европа в Северна Америка. Там те имали възможността да продължат да изследват истината и да разпространяват посланието си на много други хора. Но менонитите загубили голямата пламенност на своите предшественици за непрекъснато изучаване на Библията и проповядване на всички. Повечето от тях се придържали към небиблейски учения, като например троицата, безсмъртието на човешката душа и огнения ад. (Еклисиаст 9:5; Езекиил 18:4; Марко 12:29) Днес менонитите съсредоточават усилията си повече върху медицински и социални услуги, отколкото върху евангелизирането.

Данните показват, че в днешно време в 65 страни живеят около 1 300 000 менонити. Но те тъгуват поради липсата на единство, както Мено Симонс преди векове. През Първата световна война различните мнения относно световните конфликти причинили големи разделения. Много от живеещите в Северна Америка менонити отказали военна служба поради библейски причини. Но в книгата „Въведение към историята на менонитите“ се казва: „През 1914 г. отказът от военна служба бил само част от миналото на менонитските църкви в Западна Европа.“ Днес някои менонитски групи са възприели малко или много от съвременните идеи. Други още закопчават дрехите си с телени копчета, а не с друг вид копчета, и смятат, че мъжете не бива да се бръснат.

Някои групи менонити, решени да се държат отделени от съвременния свят, се преместват в места, където местното правителство им позволява да живеят, без някой да ги смущава. Например според данните, в Боливия живеят 38 000 менонити в няколко отдалечени колонии, като във всяка има различни правила на поведение. Някои колонии забраняват използването на моторни превозни средства и позволяват само коне и каруци. Други забраняват радиото, телевизията и музиката. Трети забраняват дори ученето на езика на страната, в която живеят. „За да ни държат под контрол, проповедниците не ни позволяват да учим испански“ — каза един жител на колония. Мнозина се чувстват потиснати и живеят в страх от това да бъдат отстранени от общността — ужасна перспектива за всеки, който не е живял вън от колонията.

Как било посято семето на истината

Именно при такива обстоятелства живял Йохан, един менонитски фермер. Той видял един брой на списание „Стражева кула“ в дома на свой съсед. Семейството на Йохан емигрирало от Канада в Мексико и по–късно се преместило в Боливия. Но Йохан  винаги искал някой да му помогне да намери библейската истина. Той помолил да вземе списанието за известно време.

По–късно, когато бил в града, за да продаде продукцията на своята ферма, Йохан се обърнал към една Свидетелка, която предлагала „Стражева кула“ на пазара. Тя го насочила към немско говорещ мисионер и скоро Йохан започнал да получава по пощата „Стражева кула“ на немски. Всеки брой бил внимателно изучаван и предаван от семейство на семейство в колонията, докато списанието вече не ставало за четене. Понякога семействата се събирали заедно и изучавали „Стражева кула“ до полунощ, като четели посочените библейски стихове. Йохан се убедил, че Свидетелите на Йехова са единствените хора, които обединено вършат Божията воля по целия свят. Преди да умре, той казал на съпругата и децата си: „Не преставайте да четете „Стражева кула“. Това списание ще ви помогне да разбирате Библията.“

Някои членове от семейството на Йохан започнали да разговарят със съседите си за нещата, които научавали от Библията. Те казали: „Земята няма да бъде унищожена, но Бог ще я превърне в рай. И Бог не измъчва хората в огнен ад.“ Скоро проповедниците на църквата разбрали за тези разговори и заплашили семейството на Йохан, че ако не спрат да говорят с другите, ще ги изгонят от колонията. По–късно, по време на едно семейно обсъждане относно натиска, който менонитските старейшини им оказвали, един млад мъж казал ясно: „Не разбирам защо се оплакваме от старейшините на църквата. Всички знаем коя е истинската религия, но не сме направили нищо за нея.“ Тези думи докоснали сърцето на бащата на младия човек. Скоро десет души от семейството тръгнали тайно да търсят Свидетелите на Йехова и стигнали до дома на мисионерите, за което стана дума в началото.

На следващия ден мисионерите отишли да посетят новите си приятели в колонията. Колата на мисионерите била единственото моторно средство на пътя. Като карали бавно и се разминавали с теглени от коне каруци, те си разменяли учудени погледи с местните хора. Скоро мисионерите седели на една маса заедно с десет менонити, представители на две семейства.

Този ден те изучавали четири часа първата глава от книгата „Познанието, което води към вечен живот“ a. За всеки абзац заинтересуваните били намерили допълнителни стихове от Библията и искали да знаят дали прилагали стиховете правилно. Всеки въпрос за изучаване бил последван от няколко минути пауза, докато фермерите се съветвали помежду си на немски диалект, и после един говорител на групата отговарял от името на всички на испански. Това било незабравим ден, но ги очаквали сериозни проблеми. Заинтересуваните щели да се сблъскат с изпитания, точно както Мено Симонс, когато започнал да търси библейската истина преди почти пет века.

Изпитания заради истината

Няколко дни по–късно старейшините на църквата дошли в дома на семейството на Йохан и поставили ултиматум на всички заинтересувани: „Чухме, че Свидетелите на Йехова са ви посетили. Трябва да им забраните да идват тук и ако не ни дадете да изгорим литературата им, ще бъдете изгонени от колонията.“ Това било голямо изпитание за тях, понеже били изучавали само веднъж със Свидетелите.

 „Ние не можем да направим това, което искате от нас — отговорил главата на едното семейство. — Тези хора дойдоха да ни учат на Библията.“ Как реагирали старейшините? Те ги изгонили, защото изучавали Библията! Да, това бил жесток удар. Каруцата, която използвали в мандрата на колонията, подминавала дома на едното семейство, без да вземе млякото, като така то било лишено от единствения си източник на доходи. Главата на едното семейство бил уволнен от работа. А на другия не му било позволено да пазарува от магазина на колонията и десетгодишната му дъщеря била изключена от училище. Съседите наобиколили единия дом, за да отведат съпругата на един от младите мъже, като твърдели, че тя не може да живее с изгонения си съпруг. Въпреки всичко това семействата, които изучавали Библията, не се отказали да търсят истината.

Мисионерите продължили дългите си пътувания всяка седмица, за да провеждат библейското изучаване. Само колко укрепващи били тези изучавания за семействата! Някои членове на семействата пътували два часа с каруца, за да присъстват. Колко вълнуващо било, когато семействата за първи път поканили един от мисионерите да каже молитва. В тези колонии менонитите не се молят на глас, така че никога не били чували някой да се моли от тяхно име. Мъжете се просълзили. Представи си само колко учудени били, когато мисионерите донесли един касетофон! В тяхната колония не било позволено да се слуша музика. Прекрасните „Мелодии на Царството“ толкова много им харесали, че решили след всяко изучаване да пеят песни на Царството. Но останал въпросът: Как ще се справят с новите обстоятелства?

Намират любещо братство

Откъснати от своята общност, семействата започнали сами да произвеждат сирене. Мисионерите им помогнали да намерят купувачи. Един дългогодишен Свидетел в Северна Америка, който израснал в менонитска колония в Южна Америка, чул за трудностите на семействата и много искал да им помогне. След една седмица той пристигнал със самолет в Боливия, за да ги посети. Освен че ги насърчил духовно, той им помогнал да си купят един пикап, за да могат да присъстват на събранията в Залата на Царството и също да превозват стоката си до пазара.

Една от жените споделя: „Положението беше трудно, след като бяхме изгонени от общността. Пътувахме до Залата на Царството с мрачно настроение, но се връщахме радостни.“ Местните Свидетели проявили разбиране към тяхното положение и им предложили помощ. Някои научили немски, а няколко немско говорещи Свидетели от Европа дошли в Боливия, за да подкрепят воденето на християнските събрания на немски език. Скоро 14 души от менонитите проповядвали добрата новина за Царството на другите хора.

На 12 октомври 2001 г., по–малко от една година след първото посещение при мисионерите, 11 души, които преди били анабаптисти, били покръстени отново, но този път в символ на отдаването си към Йехова. Оттогава насам и други предприеха тази стъпка. Един мъж каза по–късно: „След като научихме истината от Библията, се чувстваме като роби, на които им е върната свободата.“ Друг мъж отбеляза: „Много менонити се оплакват, че в общността им липсва любов. Но Свидетелите на Йехова проявяват загриженост помежду си. Сред тях се чувствам в безопасност.“ Ако искаш да разбереш по–добре истината от Библията, и ти може да се сблъскаш с трудности. Но ако търсиш помощта на Йехова и проявяваш вяра и смелост както тези семейства, и ти ще постигнеш успех и ще бъдеш щастлив.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 25]

Те се радват, когато получават библейска литература на немски

[Снимка на страница 26]

Макар че преди музиката била забранена за тях, сега те пеят песни след всяко библейско изучаване