Ползата от това да бъдеш лоялен

В НЯКОИ страни децата обичат да се закачат помежду си, като слагат репеи по вълнените си пуловери. Репеите се закачат за вълната и каквото и да прави другото дете — да ходи, да тича, да скача или да си отърсва дрехите — те остават здраво закрепени. Единственият начин да се отърве от тях е да ги изчисти един по един. За децата това е много забавно.

Естествено не всеки обича да има репеи по дрехите си, но всички се възхищаваме на това как те остават здраво закрепени за дрехата. Лоялният човек прилича на тях. Той остава близо до другия и поддържа добри взаимоотношения с него. Такъв човек вярно изпълнява дълга и отговорностите, идващи с приятелството, дори когато това не е лесно поради съществуващите обстоятелства. Думата „лоялност“ ни напомня за добродетели като вярност, преданост и отдаденост. Но макар че навярно ти харесва другите да са лоялни към тебе, дали ти си решен да бъдеш лоялен към тях? Ако да, спрямо кого трябва да бъдеш лоялен?

Верността в брака — основна потребност

Една област, в която лоялността е изключително важна, е бракът. За съжаление често това качество липсва в брака. Когато обаче съпругът и съпругата остават верни на брачния си обет да останат заедно и да се грижат за доброто на другия, те правят важна стъпка напред към намирането на щастие и сигурност. Защо можем да кажем това? Защото хората са създадени с потребността както да проявяват лоялност, така и това качество да бъде проявявано към тях. Когато в градината Едем Адам и Ева станали съпруг и съпруга, Бог заявил: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си.“ Същото се отнасяло и за жената. Тя трябвало да се привърже към мъжа си. Съпругът и съпругата трябвало да си бъдат верни и да си сътрудничат. (Битие 2:24; Матей 19:3–9)

Това станало преди хиляди години. Дали тогава да направим заключението, че лоялността в брака днес вече не е толкова актуална? Повечето хора биха отговорили с „не“. Проучвания, направени в Германия, показват, че 80% от жителите там смятат верността в брака за нещо много важно. Било направено и друго проучване, за да се установи кои са най–желателните качества в мъжете и жените. Определен брой мъже били помолени да изброят пет качества, които най–много харесват в жените, а група жени трябвало да направят същото за качествата, които харесват в мъжете. Качеството, което било оценено най–високо и от двете групи, било верността.

Наистина, лоялността е част от добрата основа за един успешен брак. Както обаче видяхме в предишната статия, хората често ценят това качество, но рядко го проявяват. Високият брой на разводите в много страни е доказателство за ширещата се нелоялност. Как брачните партньори могат да се противопоставят на тази тенденция и да останат лоялни един към друг?

 Лоялността допринася за един траен брак

Лоялността в семейството се вижда, когато партньорите търсят възможности да показват на практика, че са предани един на друг. Например по принцип е по–добре да наричат нещата „наши“, отколкото „мои“ — „нашите приятели“, „нашите деца“, „нашият дом“, „нашите преживявания“ и т.н. Когато съпругът и съпругата правят планове и вземат решения, независимо дали във връзка с жилището, с работата, с възпитанието на децата, с развлеченията, с отпуската или относно религиозните дейности, ще бъде добре и двамата да вземат предвид чувствата и мнението на другия партньор. (Притчи 11:14; 15:22)

Лоялността се вижда също и когато брачните партньори постъпват по начин, който кара другия да се чувства нужен и ценен. Ако единият в семейството се държи прекалено приятелски с някого от противоположния пол, тогава другият ще се чувства несигурен. Библията съветва съпрузите да останат привързани към „жената на младостта си“. Съпругът не бива да позволява в сърцето му да се развие желание да получава възхищение и внимание от друга жена. Той в никакъв случай не бива да развива неморални отношения с чужда жена. Библията предупреждава: „Оня, който прелюбодействува с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.“ От съпругите се очаква да спазват същите високи стандарти за вярност в семейството. (Притчи 5:18; 6:32)

Дали си заслужава усилията да проявяваш вярност в брака? Разбира се. По този начин бракът става по–здрав и по–траен и брачните партньори поотделно също извличат полза от това. Например, когато съпругът вярно и предано се грижи за добруването на съпругата си, тя се чувства сигурна и това я подтиква да проявява най–добрите си качества. Същото е вярно и в обратния случай. Освен това ако съпругът е решен да бъде лоялен към съпругата си, това ще му помогне да следва лоялно праведните принципи във всички области на своя живот.

Когато съпругът и съпругата се сблъскват с различни трудности, лоялността ще помогне и на двамата да се чувстват сигурни. Ако обаче в брака това качество липсва, когато възникнат проблеми, най–често съпрузите се разделят или искат развод. Подобно действие обаче съвсем не е крачка към разрешаването на проблемите, а често води до други проблеми. През осемдесетте години на миналия век един известен консултант в областта на модата се разделил със съпругата си и децата си. Дали бил по–щастлив след това? Двайсет години по–късно той признал, че след раздялата се е чувствал ‘самотен и неспокоен, нощем не можел да заспи и искал да каже „лека нощ“ на децата си’.

Лоялност в отношенията между родителите и децата

Ако родителите са лоялни един към друг, тогава е много вероятно и децата им да развият това качество. На децата, израснали в  лоялно и любещо семейство, след време ще им бъде по–лесно да се отнасят отговорно към брачните си партньори и към родителите си, когато понасят несгодите на старостта. (1 Тимотей 5:4, 8)

Разбира се, не при всички случаи родителите се разболяват първи. Понякога детето може да се нуждае от някого, който вярно да се грижи за него. Херберт и Гертруд, които са Свидетели на Йехова, били в подобна ситуация в продължение на четирийсет години. Синът им Дитмар цял живот страдал от мускулна дистрофия. Преди да умре през ноември 2002 г., в продължение на седем години Дитмар непрекъснато се нуждаел от внимание и грижи. Неговите родители любещо му осигурявали всичко това. Те дори монтирали в дома си медицински уреди и се научили как да му оказват медицинска помощ. Какъв хубав пример за проява на лоялност в семейството!

Лоялността е изключително необходима между приятели

„Човек може да е щастлив и без да има брачен партньор, но едва ли може да е щастлив без приятели“ — казва една жена, на име Биргит. Вероятно ще се съгласиш с това. Независимо дали си семеен, или не, лоялността, проявявана от добрия приятел, стопля сърцето и обогатява живота. Разбира се, ако си семеен, твоят най–близък приятел трябва да е брачният ти партньор.

Приятел не е просто някой познат. Всички имаме много познати — съседи, колеги и хора, с които се срещаме от време на време. За истинското приятелство обаче са необходими време, сили и емоционална привързаност. Да бъдеш приятел на някого е голяма чест. Приятелството може да ти донесе богати благословии, но то включва и отговорност.

Не можем да имаме приятели, без да поддържаме добро общуване. Понякога сме подтикнати да разговаряме с приятелите си, защото изпитваме нужда от това. Биргит споделя за своята приятелка: „Ако едната от нас има проблем, ние се чуваме по телефона веднъж или два пъти в седмицата. Утешително е да зная, че тя е на разположение и е готова да ме изслуша.“ Разстоянието не е пречка за приятелството. Герда и Хелга живеят на хиляди километри една от друга, но са добри приятелки повече от 35 години. Герда казва: „Редовно си пишем писма, разказваме си случки и споделяме най–съкровените си чувства, независимо дали са радостни или тъжни. Когато имам писмо от Хелга, съм много щастлива. Двете просто мислим еднакво.“

Лоялността е изключително необходима за едно приятелство. Дори само една проява на нелоялност може да провали дългогодишни приятелства. Приятелите често се съветват по лични въпроси. Те говорят от сърце, без да се страхуват, че другият ще омаловажи чувствата им или че няма да оправдае доверието им. Библията казва: „Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда.“ (Притчи 17:17)

След като приятелите оказват влияние на нашите мисли, чувства и действия, тогава е важно да търсим приятели сред онези, чийто начин на живот съответства на нашия. Уверявай се, че твоите приятели споделят същите вярвания, същите възгледи относно морала и следват същите стандарти за правилно и погрешно. Ако имаш такива приятели, те ще ти помагат да постигаш целите си. Освен това, защо да се сближаваш с хора, чиито стандарти и чийто морал са различни от твоите? Библията показва колко е важно да избираме подходящи приятели, като казва: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20)

Всеки може да се научи да бъде лоялен

Когато едно дете се научи да закача репеи по дрехите на другите, най–вероятно то ще иска да повтаря това отново и отново.  Същото може да се каже и за човека, който проявява лоялност. В какъв смисъл? Колкото повече проявяваме лоялност, толкова по–лесно става това за нас. Ако човек се научи отрано да проявява лоялност в семейството, по–нататък ще му бъде по–лесно да развива приятелства, основани на това качество. Такива здрави и трайни приятелства може да отворят възможността той (или тя) след време да проявява лоялност в своя брак. Това също ще му помогне да бъде лоялен в най–важното приятелство, което може да има човек.

Исус казал, че най–голямата заповед е да обичаме Йехова Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила. (Марко 12:30) Това означава, че дължим на Бога абсолютна лоялност. Когато сме лоялни към него, ние биваме богато възнаградени. Бог никога няма да ни разочарова, защото сам казва за себе си: „Аз съм лоялен.“ (Йеремия 3:12, НС) Да, лоялността, или верността, към Бога носи вечни благословии. (1 Йоан 2:17)

[Текст в блока на страница 6]

Лоялността, проявявана от добрия приятел, стопля сърцето

[Снимка на страница 5]

Членовете на семейството, които проявяват лоялност, се грижат един за друг