Кой бил Понтий Пилат?

„НАДМЕНИЯТ, скептично настроен Пилат е историческа личност, която често занимава умовете на хората. За някои той е светец, за други е олицетворение на човешката слабост, съвършен пример за политик, който с готовност жертва човек, за да запази стабилността.“ („Понтий Пилат“ от Ан Роу)

Независимо дали споделяш някои от тези възгледи, или не, Понтий Пилат си създал име заради начина, по който се отнесъл към Исус Христос. Кой бил Пилат? Какво знаем за него? Ако имаме по–добра представа за позицията му, ще разбираме по–добре най–важните събития, случили се някога на земята.

Позиция, задължения и власт

През 26 г. римският император Тиберий назначил Пилат за управител на провинция Юдея. Тези управители, или префекти, били мъже от т.нар. конническо съсловие — по–нисша благородническа степен, за разлика от аристократите от сенаторското съсловие. Пилат вероятно се присъединил към войската като трибун, или младши командир, постепенно се издигнал до различни длъжности и бил назначен за управител, преди да навърши 30 години.

Военната униформа на Пилат се състояла от кожена туника и метален нагръдник. Когато бил пред народа, той бил облечен в бяла тога, обшита покрая с пурпурен цвят. Вероятно имал късо подстригана коса и бил гладко избръснат. Макар и някои да твърдят, че произхождал от Испания, от името му разбираме, че е принадлежал към племето понтий — самнитски благородници от южна Италия.

Префектите от съсловието на Пилат обикновено били изпращани във варварски територии. Римляните смятали Юдея за такава област. Освен че се грижел за спазването на реда, Пилат надзиравал събирането на косвените данъци и на поголовния данък, често свързван с правото за гласуване. За раздаването на правосъдие всеки ден се грижели юдейските съдилища, а случаите, които изисквали смъртно наказание, явно били предавани на управителя, който изпълнявал висшата съдебна власт.

Пилат и съпругата му живеели в пристанищния град Кесария заедно с няколко чиновници, слуги и пратеници. Пилат командвал пет пехотни кохорти, като всяка се състояла от 500 до 1000 души, а също и кавалерия, наброяваща 500 конници. Неговите войници често приковавали на стълб нарушителите на закона. В мирно време, преди да бъдат извършени екзекуциите, се провеждали кратки съдебни дела, но по време на въстания, бунтовниците били убивани на място и то масово. Например римляните приковали на стълб 6000 роби, за да потушат въстанието, предвождано от Спартак. Ако имало опасност от безредици в Юдея, управителят обикновено можел да се обърне за помощ към императорския легат  в Сирия, който командвал легиони. Но през голяма част от управлението на Пилат, легатът отсъствал и Пилат трябвало бързо да потушава безредиците.

Управителите редовно контактували с императора. Относно въпроси, засягащи неговото достойнство или представляващи заплаха за римската власт, те трябвало да пишат отчети до императора и той издавал заповеди. Управителят може да е бързал да представи пред императора своята версия за събитията в провинцията си, преди други да успеят да се оплачат. Тъй като в Юдея назрявали проблеми, Пилат може да е изпитвал наистина такива притеснения.

Освен повествованията в евангелията, основните източници на информация за Пилат са трудовете на историците Йосиф Флавий и Филон. Римският историк Тацит също съобщава, че Пилат екзекутирал Христос, от когото християните носят името си.

Предизвиква недоволство сред юдеите

Според Йосиф Флавий римските управители избягвали да влизат в Йерусалим, носейки военни знамена с образа на императора, тъй като знаели, че юдеите не одобрявали правенето на изображения. Понеже Пилат не се спрял пред това, възмутени юдеи бързо тръгнали към Кесария, за да се оплачат. През следващите пет дни Пилат не направил нищо. На шестия ден той заповядал на войниците си да наобиколят протестиращите и да ги заплашат със смърт, ако не се разпръснат. Когато юдеите казали, че предпочитат да умрат, отколкото да гледат как нарушават Закона им, Пилат отстъпил и заповядал да приберат изображенията.

Пилат не се колебаел да използва сила. При един случай, записан от Йосиф Флавий, префектът започнал строежа на акведукт, който да снабдява Йерусалим с вода, и използвал средства от съкровищницата на храма, за да финансира проекта. Пилат не просто взел парите, защото знаел, че ограбването на храма било светотатство и щяло да накара разгневените юдеи да поискат от Тиберий да го отстрани от длъжността му. Затова изглежда, че Пилат получил подкрепа от високопоставените служители в храма. В съгласие със закона, дарените средства, наричани „курбан“, можели да бъдат използвани за обществена работа в полза на града. Но хиляди юдеи се събрали, за да изразят недоволството си.

Пилат заповядал на войниците си да се смесят с тълпата и да не използват мечовете си, а да удрят протестиращите с пръчки. Явно искал да усмири тълпата, без да се стига до кръвопролитие. Изглежда, че това довело до желания резултат, макар че имало жертви. Вероятно онези, които съобщили на Исус, че Пилат бил смесил кръвта на галелияните с техните жертви, имали предвид този случай. (Лука 13:1)

„Що е истина?“

Това, което носи позорна слава на Пилат, е случаят, когато той проверявал дали са верни обвиненията на юдейските главни свещеници и старейшини, че Исус се представял за цар. Като чул, че Исус имал задачата да свидетелства за истината, Пилат разбрал, че затворникът не представлява никаква заплаха за Рим. „Що е истина?“ — попитал той, като явно смятал, че истината е прекалено трудна за разбиране, за да заслужава голямо внимание. До какъв извод стигнал той? „Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.“ (Йоан 18:37, 38; Лука 23:4)

Това трябвало да бъде краят на съдебния процес на Исус, но юдеите продължавали да твърдят, че той покварявал народа.  Главните свещеници му предали Исус, подбудени от завист, и Пилат бил наясно с това. Той знаел също, че ако освободи Исус, това ще му създаде неприятности, а той искал да ги избегне. Вече си имал достатъчно проблеми, тъй като Варава и други юдеи били в затвора заради бунт и убийство. (Марко 15:7, 10; Лука 23:2) Освен това предишни разногласия с юдеите опетнили репутацията на Пилат пред Тиберий, който бил известен със суровото си отношение към лошите управители. Но ако отстъпел пред юдеите, това щяло да бъде проява на слабост. Така Пилат бил изправен пред дилема.

Като чул откъде е Исус, Пилат се опитал да прехвърли случая на Ирод Антипа, областният управител на Галилея. Когато не успял с това, Пилат се постарал да подтикне събралото се множество пред двореца му да поиска Исус да бъде освободен в съгласие с обичая по време на Пасхата да бъде освобождаван по един престъпник. Хората викали да пусне Варава. (Лука 23:5–19)

Може би Пилат искал да постъпи правилно, но искал и да запази позицията си и да угоди на тълпата. Накрая той сметнал, че кариерата му е по–важна от това да постъпи справедливо и според съвестта си. Той помолил да му донесат вода, измил ръцете си и казал, че не носи вина за смъртната присъда, която одобрил. a Въпреки че бил уверен в невинността на Исус, Пилат наредил той да бъде бит с камшици и позволил на войниците си да му се присмиват, да го удрят и да го заплюват. (Матей 27:24–31)

Пилат направил последен опит да освободи Исус, но тълпата викала, че ако направи това, не е приятел на кесаря, тоест на императора. (Йоан 19:12) Тогава Пилат отстъпил. Един учен казал следното за постъпката на Пилат: „Решението било лесно — да бъде екзекутиран човекът. Всичко, което щяло да бъде загубено, бил животът на един явно незначителен юдей. Би било глупаво да позволи да се стигне до безредици заради него.“

Какво станало с Пилат?

Последният записан случай от управлението на Пилат бил един друг конфликт. Според Йосиф Флавий множество въоръжени самаряни се събрали на планината Гаризин, надявайки се да открият съкровища, за които се предполагало, че били заровени там от Моисей. Пилат се намесил и войниците му убили много хора от тълпата. Самаряните се оплакали на Луций Вителий, управител на Сирия, който имал по–висока длъжност от Пилат. Дали Вителий смятал, че Пилат бил стигнал твърде далече, не се казва. Във всеки случай той наредил на Пилат да отиде в Рим, за да отговаря пред императора за своите действия. Но преди Пилат да пристигне там, Тиберий умрял.

В един източник се казва: „Оттук нататък историята не казва нищо за Пилат, неговото име се среща само в легендите.“ Но мнозина се опитали да запълнят липсващите подробности. Според някои сведения Пилат станал християнин. „Християните“ в Етиопия го направили светец. Евсевий, който писал в края на трети и началото на четвърти век, бил първият от многото писатели, които твърдели, че Пилат, подобно на Юда Искариотски, се самоубил. Но какво точно станало с Пилат е въпрос на предположения.

Пилат може да е бил упорит, високомерен и суров, но се задържал на позицията си десет години, докато повечето префекти на Юдея управлявали за много по–кратко време. Затова римляните смятали, че Пилат бил добър управител. Той бил наречен страхливец, който заслужава порицание, защото позволил Исус да бъде измъчван и убит само за да се защити. Други твърдят, че главното задължение на Пилат не било да въздава справедливост, а да поддържа мира и да защитава интересите на Рим.

Времето, в което живял Пилат, е много различно от нашето. Но никой съдия не може с право да осъди човек, когото смята за невинен. Все пак, ако не беше случаят с Исус, Понтий Пилат щеше да бъде само едно от многото имена в историческите книги.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 11]

Този надпис, показващ, че Понтий Пилат бил префект на Юдея, беше намерен в Кесария