Отхвърляй погрешното мислене!

КОГАТО изпитвал големи страдания, патриархът Йов бил посетен от тримата си приятели Елифаз, Валдад и Софар. Те дошли да изразят съчувствието си към него и да го утешат. (Йов 2:11) Най–влиятелният и може би най–възрастният от тримата бил Елифаз. Той първи започнал да говори и казал най–много неща. Какъв начин на мислене се вижда от неговите три речи?

Като припомнил едно свое свръхестествено преживяване, Елифаз казал: „Дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха; той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух тоя глас.“ (Йов 4:15, 16) Какъв бил този дух, който повлиял на мисленето на Елифаз? Критичният тон на следващите му думи показва, че духът определено не бил от праведните ангели на Бога. (Йов 4:17, 18) Той бил зло духовно създание. Иначе защо Йехова ще порицава Елифаз и двамата му приятели за това, че са говорели лъжи? (Йов 42:7) Да, Елифаз бил под влиянието на демон. От изказванията му се вижда, че неговият начин на мислене не бил угоден на Бога.

Какъв начин на мислене личи от изказванията на Елифаз? Защо е важно да се пазим от погрешно мислене? И какви мерки можем да предприемем, за да отхвърлим такова мислене?

„Той не се доверява на слугите Си“

И в трите си речи Елифаз твърдял, че Бог е толкова взискателен, че каквото и да правят служителите му, той не е доволен от тях. „Ето, Той не се доверява на слугите Си, и в ангелите Си намира недостатък.“ (Йов 4:18) По–късно Елифаз казал за Бога: „На светите Си ангели Той не се доверява, и небесата не са чисти в очите Му.“ (Йов 15:15) И попитал: „Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва?“ (Йов 22:3) Валдад бил съгласен с това мнение, защото казал: „Самата луна не е светла, и звездите не са чисти пред [Бога].“ (Йов 25:5)

Трябва да се пазим да не бъдем повлияни от такова мислене. То може да ни накара да мислим, че Бог изисква прекалено много от нас. Този възглед застрашава нашите взаимоотношения с Йехова. Освен това, ако се поддадем на такова мислене, как ще откликнем, когато заслужаваме да бъдем дисциплинирани? Вместо смирено да приемем поправянето, сърцето ни може ‘да негодува против Господа’ и ние може да натрупаме неприязън към Йехова. (Притчи 19:3) Колко пагубно ще бъде това в духовно отношение!

„Може ли човек да бъде полезен Богу?“

Тясно свързан с твърдението, че Бог е твърде взискателен, е възгледът, че той смята хората за безполезни. В третата реч  на Елифаз се задава въпросът: „Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.“ (Йов 22:2) Елифаз намеквал, че хората са безполезни в Божиите очи. Подобно на това Валдад повдигнал съмнението: „Как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?“ (Йов 25:4) Предвид тази линия на разсъждение, как така Йов се осмелявал да си мисли, че той, простосмъртният човек, има праведна позиция пред Бога?

Днес някои хора се измъчват от отрицателни мисли за себе си. Фактори като семейното възпитание, натискът на живота или това да си жертва на расова или етническа омраза допринасят за такива чувства. Но Сатана и демоните му изпитват удоволствие, когато карат хората да се чувстват съкрушени. Ако успеят да повлияят на някого, така че той да си мисли, че каквото и да прави, то не е достатъчно за Всемогъщия Бог, човекът ще е по–склонен да се чувства унил. След време той може да се отклони, дори да се отдалечи от живия Бог. (Евреи 2:1; 3:12)

Напредналата възраст и здравословните проблеми поставят ограничения пред нас. Може да ни се струва, че не участваме достатъчно в проповедната служба в сравнение с времето, когато сме били по–млади, по–здрави и по–силни. Колко е важно да осъзнаем, че Сатана и демоните му искат да мислим, че каквото и да правим, то не е достатъчно за Бога! Трябва да отхвърляме такова мислене.

Как да отхвърляме отрицателното мислене

Въпреки страданията, които Сатана Дяволът му причинил, Йов казал: „Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене.“ (Йов 27:5) Подтикнат от любовта си към Бога, Йов бил решен да запази непорочността си, или моралната си безкомпромисност, каквото и да му се случи, и нищо не можело да му попречи. Това е основният фактор, който ни помага да отхвърляме отрицателното мислене. Трябва да разбираме добре Божията любов и да развиваме искрена признателност за нея. Необходимо е също да засилваме любовта си към Бога. Ще постигнем това, като изучаваме редовно Божието Слово и размишляваме в молитва върху онова, което научаваме.

Например в Йоан 3:16 се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син.“ Йехова проявява дълбока любов към човечеството и това личи от отношенията му с хората през вековете. Като размишляваме върху примерите от миналото, трябва да увеличаваме признателността си към Йехова и да засилваме любовта си към него. Това ще ни помогне да отхвърляме погрешното или отрицателното мислене.

Да разгледаме отношението на Йехова към Авраам, когато наближавало унищожението на Содом и Гомор. Авраам осем пъти питал Йехова относно неговата присъда. Йехова не показал нито за миг, че се е раздразнил или че се е ядосал. Вместо това с отговорите си той вдъхнал увереност на Авраам и го утешил. (Битие 18:22–33) Когато по–късно Бог спасил Лот и семейството му от Содом, Лот помолил Бога да отиде в близкия град, вместо да бяга в планините. Йехова отговорил: „Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.“ (Битие 19:18–22) Дали тези разкази представят Йехова като взискателен, нелюбещ и деспотичен владетел? Не. Те го описват такъв, какъвто е в действителност — любещ, добър, милостив и проявяващ разбиране Господар.

Примерите на Аарон, Давид и Манасия от древния Израил опровергават твърдението, че Бог търси само грешките на хората и че никой не може да заслужи неговото одобрение, каквото и да прави. Аарон извършил три сериозни прегрешения. Той направил златното теле, критикувал Моисей заедно със сестра си Мариам и не осветил Бога и не му отдал почит при Мерива. Въпреки това Йехова видял доброто в него и му позволил да продължи да служи  като първосвещеник до смъртта си. (Изход 32:3, 4; Числа 12:1, 2; 20:9–13)

Цар Давид извършил сериозни грехове по време на своето управление. Той допуснал прелюбодейство, замислил смъртта на невинен човек и наредил незаконно преброяване на народа. Но Йехова видял разкаянието на Давид и останал верен на договора за Царството, като позволил на Давид да царува до края на живота си. (2 Царе 12:9; 1 Летописи 21:1–7)

Юдейският цар Манасия издигнал олтари на Ваал, принасял децата си в жертва, подкрепял спиритизма и направил олтари на фалшиви богове в дворовете на храма. Но когато искрено се разкаял, Йехова му простил, освободил го от плен и го възстановил като цар. (2 Летописи 33:1–13) Дали би постъпил така един Бог, за когото никога не е достатъчно каквото и да прави човек? Със сигурност не!

Онзи, който обвинява, всъщност сам е виновен

Не бива да се изненадваме, че Сатана е самото олицетворение на всичко, за което обвинява Йехова. Сатана е суров и взискателен. Това се вижда много ясно от обичая деца да се принасят в жертва, свързан с фалшивото поклонение в миналото. Израилтяните, които били отстъпили от Йехова, изгаряли синовете и дъщерите си в огън — нещо, което Йехова изобщо не си е помислял. (Йеремия 7:31)

Именно Сатана е онзи, който търси грешки в другите, а не Йехова. В Откровение 12:10 Сатана е наречен „клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“. От друга страна, псалмистът пял за Йехова: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои? При Тебе, обаче, има прощение.“ (Псалм 130:3, 4)

Когато никой вече няма да мисли погрешно

Какво облекчение трябва да са изпитали ангелите, когато Сатана Дяволът и неговите демони били изхвърлени от небесата! (Откровение 12:7–9) След това тези зли духове не можели повече да оказват влияние върху дейността на небесното семейство на Йехова, състоящо се от ангели. (Даниил 10:13)

Скоро жителите на земята ще се радват. Един ангел, който ще слезе от небесата и ще държи в ръката си ключа на бездната и голяма верига, ще завърже Сатана и демоните му и ще ги хвърли в бездната, за да не мами Сатана никого повече. (Откровение 20:1–3) Какво облекчение ще почувстваме, когато това стане!

В същото време трябва да бъдем нащрек относно погрешното мислене. Винаги когато разберем, че в ума ни се прокрадват погрешни или отрицателни мисли, трябва да ги отхвърляме, като се съсредоточаваме върху любовта на Йехова. Тогава ‘Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ни и мислите ни’. (Филипяни 4:6, 7)

[Снимка на страница 26]

Йов отхвърлил отрицателното мислене

[Снимка на страница 28]

Лот научил, че Йехова е Господар, който проявява разбиране