Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Страхът от Йехова това е мъдрост“

„Страхът от Йехова това е мъдрост“

„Страхът от Йехова това е мъдрост“

„НЕКА чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Еклисиаст 12:13) Само до какъв мъдър извод под вдъхновение от Бога стигнал Соломон, който бил цар на древния Израил! Патриархът Йов също разбирал колко е ценен страхът от Бога, защото казал: „Ето, страхът от Йехова — това е мъдрост, и да се отклоняваш от злото, е разбиране.“ (Йов 28:28, НС)

Библията набляга на това колко е важен страхът от Йехова. Защо е мъдро да развиваме почтителен страх от Бога? Каква полза извличаме от това като отделни личности и като група истински поклонници? В Притчи 14 глава, от 26 до 35 стих намираме отговора на тези въпроси. a

Източник на „силна увереност“

Соломон казва: „В страха от Господа има силна увереност, и Неговите чада ще имат прибежище.“ (Притчи 14:26) Човекът, който изпитва страх от Бога, се уповава единствено на лоялния и всемогъщ Бог, Йехова. Затова не е чудно, че такъв човек посреща бъдещето със силна увереност! Очаква го дълъг и удовлетворяващ живот в бъдеще.

Но какво да кажем за бъдещето на онези, които полагат доверието си в света, в неговите планове, организации, идеологии и материални притежания? На каквото и бъдеще да се надяват, няма да е задълго, защото Библията казва: „Светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.“ (1 Йоан 2:17) Тогава нима си струва да ‘обичаме света, или каквото е на света’? (1 Йоан 2:15)

Какви мерки могат да вземат боящите се от Бога родители, за да са сигурни, че техните деца „ще имат прибежище“? Псалмистът пял: „Дойдете, чада, послушайте мене; ще ви науча на страх от Господа.“ (Псалм 34:11) Когато чрез своя пример и напътствия родителите учат децата си да изпитват страх от Бога, тогава е по–вероятно те да израснат като мъже и жени със силна увереност в Йехова. (Притчи 22:6)

Соломон продължава: „Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.“ (Притчи 14:27) Страхът от Йехова е „извор на живот“, защото истинският Бог е „изворът на живите води“. (Йеремия 2:13) Като поемаме познание за Йехова и за Исус Христос, може да получим вечен живот. (Йоан 17:3) Страхът от Бога също ни отклонява от примките на смъртта. По какъв начин? В Притчи 13:14 се казва: „Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.“ Нима когато се боим от Йехова, подчиняваме се на законите му и позволяваме на неговото Слово да ръководи стъпките ни, не сме предпазени от навреждащи действия и чувства, които могат да доведат до преждевременна смърт?

‘Слава за царя’

През по–голямата част от своето управление Соломон бил боящ се от Бога цар, който се подчинявал на Йехова. Това допринесло за успешното му царуване. Какво определя това колко добре управлява един цар? В Притчи 14:28 се отговаря на този въпрос: „Когато людете са многочислени, слава е за царя, а когато людете са малочислени, съсипване е за княза.“ Успешното управление на царя се определя от благополучието на неговите поданици. Ако много хора искат да останат под негова власт, това показва, че той е добър владетел. Соломон владеел „от [Червено] море до [Средиземно] море, и от Ефрат до краищата на земята“. (Псалм 72:6–8) Неговото управление се отличавало с мир и благополучие в небивала дотогава степен. (3 Царе 4:24, 25) Управлението на Соломон било изключително успешно. От друга страна, ако народът не одобрява своя владетел, това е позор за него.

Какво тогава да кажем за славата на по–великия Соломон, месианският Цар, Исус Христос? Да помислим за поданиците, които той има още днес. От единия до другия край на земята над шест милиона боящи се от Бога мъже и жени са избрали да живеят под управлението на Христос. Те проявяват вяра в Исус и са обединени в истинското поклонение на живия Бог. (Йоан 14:1) Всички хора, които са в паметта на Бога, вече ще са възкресени в края на хилядолетното управление. Тогава райската земя ще бъде пълна с щастливи, праведни хора, които проявяват благодарност към своя Цар. Какво чудесно доказателство ще бъде това за успеха на Христовото управление! Нека се държим здраво за нашата чудесна надежда за Царството!

Полза в духовно и физическо отношение

Почтителният страх от Бога може да ни даде душевен мир и спокойствие, защото сред многобройните фасетки на мъдростта са добрата преценка и благоразумието. В Притчи 14:29 се казва: „Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.“ Благоразумието ни помага да осъзнаем, че неконтролираният гняв оказва опустошително влияние върху духовността ни. ‘Враждите, разприте, ревнуванията, яростите’ са сред делата, които могат да ни попречат да ‘наследим Божието царство’. (Галатяни 5:19–21) Ние сме съветвани да не изпитваме дори и основателен гняв. (Ефесяни 4:26, 27) Що се отнася до липсата на търпение, това може да ни накара да говорим и да постъпваме безразсъдно, за което по–късно да съжаляваме.

Като посочва отрицателните физически последствия от гнева, царят на Израил казва: „Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.“ (Притчи 14:30) Гневът и яростта причиняват проблеми с дишането, високо кръвно налягане, увреждат черния дроб и панкреаса. Според лекарите изпитването на гняв и ярост също влошава здравословното състояние на човека при язва, уртикария (обриви), астма, кожни болести и храносмилателни проблеми, или дори причинява такива заболявания. От друга страна, „мирното сърце дава живот на тялото“. (Притчи 14:30, „Нов международен превод“) Следователно ще постъпим мъдро, като „търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание“. (Римляни 14:19)

Страхът от Бога ни помага да бъдем непредубедени

Соломон казва: „Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към сиромаха, показва почит Нему.“ (Притчи 14:31) Онзи, който изпитва страх от Бога, осъзнава, че всички хора имат един Създател — Йехова Бог. Следователно бедният е човек също като него и начинът, по който се отнася към бедния, е от значение за Създателя на хората. За да прославяме Бога, трябва да се отнасяме честно и непредубедено към другите. Християните, които разполагат с малко средства, трябва да получават духовна помощ както всички други. Ние трябва да достигнем с добрата новина за Божието Царство както до бедните, така и до богатите хора.

Мъдрият цар говори и за друга полза от страха от Бога: „Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си [моралната си безкомпромисност — НС] има упование.“ (Притчи 14:32) Как е смазан нечестивият? Според някои библейски учени това означава, че той няма да може да се възстанови, когато го сполети бедствие. От друга страна, когато го връхлети нещастие, човекът, който изпитва страх от Бога, намира упование в своята морална безкомпромисност към Бога. Като проявява пълно доверие в Йехова дори до смърт, той показва същата решителност като тази на Йов, който казал: „Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си [моралната си безкомпромисност — НС] от мене.“ (Йов 27:5)

За да запазим моралната си безкомпромисност, е нужно да изпитваме страх от Бога и да притежаваме мъдрост. Къде да намерим мъдрост? Отговорът намираме в Притчи 14:33: „В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.“ Да, мъдростта се намира в сърцето на разумния. Но как се явява тя между безумните, или глупавите? Според един справочник „глупавият човек, който няма търпение да се покаже мъдър, казва необмислено това, което смята, че е мъдро, но след време то се оказва глупост“.

„Възвишава народ“

След като посочва какво влияние оказва страхът от Бога върху отделния човек, царят на Израил насочва вниманието ни към това как страхът от Бога влияе върху целия народ: „Правдата възвишава народ, а грехът е позор за племената.“ (Притчи 14:34) Колко ясно е показан този принцип от случилото се с народа на Израил! Когато се придържали към високите стандарти на Бога, израилтяните били възвеличени над заобикалящите ги народи. Но постоянното им непокорство ги довело до позор и накрая Йехова ги отхвърлил. Този принцип се отнася и за Божия народ днес. Хората от християнския сбор се различават от хората в света, защото се придържат към праведните принципи на Бога. Но за да запази тази възвеличена позиция, всеки един от нас трябва да води морално чист начин на живот. Ако вършим грях, сами ще си навлечем позор и ще нанесем укор върху името на сбора и на Бога.

Като говори за онова, което радва царя, Соломон казва: „Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му против онзи, който докарва срам.“ (Притчи 14:35) В Притчи 16:13 се съдържа подобна мисъл: „Праведните устни са благоприятни на царете, и те обичат онзи, който говори право.“ Да, на нашия водач и цар, Исус Христос, му е много угодно, когато ние постъпваме праведно и благоразумно и използваме устните си, за да проповядваме за Царството и да правим ученици. Да, нека винаги бъдем заети с тази дейност, като се радваме на благословиите, които произтичат от това да изпитваме страх от истинския Бог.

[Бележки под линия]

a За обсъждане на Притчи 14:1–25, виж „Стражева кула“ от 15 ноември 2004 г., 26–29 страница, и от 15 юли 2005 г., 17–20 страница.

[Снимка на страница 15]

Можем да се научим на страх от Бога