Дали съвестта ти е добре обучена?

ДАЛИ някога си казвал „Дълбоко в сърцето си знам, че това не е правилно“ или „Не мога да направя това, което искаш. Нещо в мене ми подсказва, че е погрешно“? Това е „гласът“ на твоята съвест, или вътрешното чувство, което ти помага да различаваш правилното от погрешното и което те оправдава или те осъжда. Да, съвестта е вродено в нас чувство.

Въпреки че са се отчуждили от Бога, хората имат способността да различават правилното от погрешното. Това е така, защото сме направени по образа на Бога, така че до известна степен отразяваме Божиите качества мъдрост и праведност. (Битие 1:26, 27) Апостол Павел бил вдъхновен от Бога да напише следното по този въпрос: „Когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта * им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават.“ (Римляни 2:14, 15)

Тази морална характеристика, наследена от първия човек, Адам, действа като „закон“, или правило на поведение, за хората от всички раси и националности. Това е способността да изследваме и да преценяваме себе си. (Римляни 9:1) Адам и Ева проявили тази своя способност, като се скрили веднага след като нарушили Божия закон. (Битие 3:7, 8) Друг пример за действието на съвестта е начинът, по който цар Давид реагирал, когато разбрал, че е съгрешил, предприемайки преброяване на населението. Библията казва, че ‘сърцето му го изобличило’. (2 Царе 24:1–10)

Способността да анализираме миналите си действия и да преценяваме поведението си в морално отношение може да ни подбуди да предприемем важната стъпка на приемливото за Бога разкаяние. Давид писал: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден. Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалм 32:3, 5) Следователно будната съвест може да възстанови отношенията на грешника с Бога, като му помогне да осъзнае, че се нуждае от прошката на Бога и от това да следва Неговите пътища. (Псалм 51:1–4, 9, 13–15)

Съвестта също ни предупреждава или ни напътства, когато трябва да вземем някакво решение или сме изправени пред морална дилема. Вероятно именно този аспект на съвестта е помогнал на Йосиф да осъзнае, че прелюбодейството е нещо погрешно и е грях против Бога. Конкретен закон за прелюбодейството бил записан едва по–късно в Десетте заповеди, дадени  на израилтяните. (Битие 39:1–9; Изход 20:14) Явно ще имаме по–голяма полза, когато съвестта ни е обучена да ни ръководи, а не само да ни осъжда. Дали твоята съвест действа по този начин?

Как да обучим съвестта си да взема правилни решения

Въпреки че съвестта ни е унаследена, този дар за съжаление е дефектен. Макар че хората имали съвършено начало, ‘всички съгрешили и не заслужават да се прославят от Бога’. (Римляни 3:23) Тъй като сме грешни и несъвършени, нашата съвест може да бъде увредена и вече да не действа напълно според начина, който Йехова имал предвид. (Римляни 7:18–23) Освен това съвестта ни може да бъде повлияна и от странични фактори. Това може да са възпитанието, местните обичаи, различните вярвания и обкръжението ни. Несъмнено деградиралият морал и западащите стандарти на света не могат да бъдат еталон за добра съвест.

Затова християните трябва да имат допълнителна помощ от неизменните и праведни стандарти в Божието Слово, Библията. Тези стандарти могат да ръководят съвестта ни да преценява добре нещата и да ги поправя, когато е необходимо. (2 Тимотей 3:16) Когато е обучена според Божиите стандарти, съвестта може по–добре да ни служи като средство за предпазване от морална опасност, позволявайки ни ‘да разпознаваме доброто и злото’. (Евреи 5:14) Ако не се ръководим от Божиите стандарти, съвестта може да не ни предупреди, когато се отклоним от правия път. Библията казва: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (Притчи 16:25; 17:20)

В някои области на живота Божието Слово ни осигурява ясни напътствия, от които, ако ги следваме, ще имаме полза. От друга страна, има много ситуации, за които няма конкретни указания в Библията. Те може да обхващат избора на работа, въпроси във връзка със здравето, развлеченията, облеклото, външния вид и други. Не е лесно да преценим как да постъпим във всеки от случаите и да вземем правилното решение. Затова трябва да имаме нагласата на Давид, който се молел: „Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и учи ме; защото Ти си Бог на Спасението ми.“ (Псалм 25:4, 5) Колкото по–добре разбираме гледната точка на Бога и неговите пътища, толкова по–добре ще можем да преценяваме правилно обстоятелствата си и да вземаме решения с чиста съвест.

Така че, когато трябва да вземем някакво решение, първо трябва да помислим  върху библейските принципи, свързани с него. Някои от тях са: да уважаваме уредбата за главенството (Колосяни 3:18, 20); да сме честни във всяко отношение (Евреи 13:18); да мразим злото (Псалм 97:10); да се стремим към мир (Римляни 14:19); да се подчиняваме на установените власти (Матей 22:21; Римляни 13:1–7); да отдаваме изключителна преданост на Бога (Матей 4:10); да не бъдем част от света (Йоан 17:14); да избягваме лошите другари (1 Коринтяни 15:33); да имаме скромен външен вид (1 Тимотей 2:9, 10) и да не спъваме другите (Филипяни 1:10). Като разберем съответния библейски принцип, това ще укрепи съвестта ни и ще ни помогне да вземем правилно решение.

Слушай съвестта си

За да ни помага съвестта, трябва да се вслушваме в нея. Само ако веднага откликваме на напомнянията на нашата обучена от Библията съвест, тогава може да имаме полза от нея. Можем да сравним обучената си съвест със сигналните лампички на таблото за управление на един автомобил. Да си представим, че светва лампичката, показваща, че налягането на маслото е ниско. Какво ще стане, ако не обърнем веднага внимание на проблема и продължим да караме? Това може да повреди сериозно двигателя. По подобен начин нашата съвест, или вътрешният ни глас, може да ни сигнализира, че дадено действие е погрешно. Като сравнява библейските стандарти и ценности с действията, които вършим или които смятаме да извършим, тя ни предупреждава, както лампичката на таблото за управление. Вслушването в предупреждението ще ни помогне не само да избегнем лошите последствия от погрешната постъпка, но и да запазим правилното действие на съвестта си.

Какво ще стане, ако решим да пренебрегнем предупреждението? След време съвестта ни ще стане безчувствена. Резултатът от непрекъснатото пренебрегване или потискане на съвестта може да се сравни с обгаряне на плътта с нагорещено желязо. Обгорялата плът, загубила нервните си окончания, вече не е чувствителна. (1 Тимотей 4:2) Такава съвест не реагира на вършенето на грях, нито предпазва от повтаряне на греха. Безчувствената съвест пренебрегва библейските стандарти за добро и зло, поради което е лоша съвест. Такава съвест е опетнена, тъй като нейният притежател е ‘изгубил всякакво чувство за морал’ и се е отчуждил от Бога. (Ефесяни 4:17–19, НС; Тит 1:15) Какъв трагичен резултат!

„Имайте чиста съвест“

За да имаме чиста съвест, е необходимо да полагаме постоянни усилия. Апостол  Павел казал: „Старая се да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.“ (Деяния 24:16) Като християнин, Павел постоянно изследвал и поправял поведението си, за да е сигурен, че не е извършил никакво престъпление спрямо Бога. Павел знаел, че в крайна сметка Бог е този, който ще определи дали постъпките ни са правилни, или погрешни. (Римляни 14:10–12; 1 Коринтяни 4:4) Павел казал: „Всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.“ (Евреи 4:13)

Той споменал също, че не е извършил престъпление спрямо хората. Такъв пример е неговият съвет към християните в Коринт относно „яденето от идоложертвено“. Той посочил, че дори ако дадено действие само по себе си не е погрешно от гледна точка на Божието Слово, е важно да имаме предвид съвестта на другите. Ако не правим това, може да причиним духовната ‘гибел на нашите братя, за които е умрял Христос’. Може да загубим и взаимоотношенията си с Бога. (1 Коринтяни 8:4, 11–13; 10:23, 24)

Затова продължавай да обучаваш съвестта си и да я пазиш чиста. Когато вземаш решения, търси Божието ръководство. (Яков 1:5) Изучавай Божието Слово и позволявай на неговите принципи да въздействат на ума и сърцето ти. (Притчи 2:3–5) Когато си изправен пред сериозни решения, се съветвай със зрели християни, за да си сигурен, че правилно разбираш библейските принципи, свързани с дадения въпрос. (Притчи 12:15; Римляни 14:1; Галатяни 6:5) Помисли как твоето решение ще повлияе на съвестта ти, на другите и най–вече на взаимоотношенията ти с Йехова. (1 Тимотей 1:5, 18, 19)

Съвестта ни е чудесен дар от любещия ни небесен Баща, Йехова Бог. Ако я използваме в съгласие с неговата воля, ще се приближаваме все по–близо до него. Колкото повече се стремим ‘да имаме чиста съвест’ във всичко, което правим, толкова по–ясно ще показваме, че сме направени по Божия образ. (1 Петър 3:16; Колосяни 3:10)

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 13]

Дали съвестта ти е обучена да те ръководи, а не само да те осъжда?

[Снимка на страница 14]

Добре обучената съвест е резултат от научаването и прилагането на библейските принципи

[Снимки на страница 15]

Не пренебрегвай предупрежденията на твоята съвест