Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Основни моменти от Първа книга на летописите

Основни моменти от Първа книга на летописите

Словото на Йехова е живо

Основни моменти от Първа книга на летописите

ИЗМИНАЛИ са около 77 години от завръщането на юдеите от Вавилонски плен в родната им страна. Храмът, който управителят Зоровавел построява отново, съществува вече 55 години. Главната причина за връщането на юдеите е възстановяването на истинското поклонение в Йерусалим. На хората обаче им липсва пламенност за поклонението към Йехова. Те се нуждаят неотложно от насърчение и именно това им осигурява Първа книга на летописите.

Освен родословните данни в Първа книга на летописите са описани събитията през един период от около 40 години — от смъртта на цар Саул до смъртта на цар Давид. Смята се, че тази книга е написана от свещеника Ездра през 460 г. пр.н.е. Тя е от интерес за нас, защото съдържа много подробности за поклонението, принасяно в храма, и за родословната линия на Месията. Като част от вдъхновеното Слово на Бога, посланието в тази библейска книга укрепва вярата ни и увеличава разбирането ни на Библията. (Евреи 4:12)

ВАЖЕН СПИСЪК С ИМЕНА

(1 Летописи 1:1 — 9:44)

Подробният родословен списък, който Ездра съставя, е необходим най–малко поради три причини: да осигури само упълномощени мъже да служат като свещеници, да помогне при определянето на наследството на племената и да запази сведенията на родословната линия, водеща до Месията. Тези сведения проследяват историята на юдеите чак до дните на първия човек. От Адам до Ной има десет поколения и до Авраам още десет. След като са изброени синовете на Исмаил, синовете на Хетура, наложницата на Авраам, и синовете на Исав, в повествованието се набляга на родословната линия на дванайсетте синове на Израил. (1 Летописи 2:1)

За потомците на Юда са дадени повече подробности, защото те са част от родословната линия на цар Давид. От Авраам до Давид има четиринайсет поколения и още четиринайсет до насилственото преселване във Вавилон. (1 Летописи 1:27, 34; 2:1–15; 3:1–17; Матей 1:17) След това Ездра посочва кои са потомците на племената от източната страна на река Йордан, както и родословната линия на синовете на Левий. (1 Летописи 5:1–24; 6:1) После споменава някои от другите племена, живеещи на запад от река Йордан, и подробно описва семейството на Вениамин. (1 Летописи 8:1) Също така изброява имената на първите жители на Йерусалим, завърнали се от Вавилонски плен. (1 Летописи 9:1–16)

Отговори на библейски въпроси:

1:18: Кой бил бащата на Сала — Каинан или Арфаксад? (Лука 3:35, 36) Бащата на Сала бил Арфаксад. (Битие 10:24; 11:12) Вероятно изразът „Каинан“ в Лука 3:36 е изопачен вариант на думата „халдейци“. Ако това наистина е така, тогава текстът в оригинала може да е гласял „син на халдееца Арфаксад“. Възможно е дори имената Каинан и Арфаксад да се отнасят за един и същ човек. Не бива да пренебрегваме и факта, че в някои древни ръкописи не се среща изразът „син на Каинан“.

2:15: Дали Давид бил седмият син на Йесей? Не. Йесей имал осем синове и Давид бил най–малкият от тях. (1 Царе 16:10, 11; 17:12) Единият от синовете на Йесей явно умрял, без да има деца. Тъй като този син нямало да окаже влияние на сведенията за родословията, Ездра пропуснал името му.

3:17, НС: Защо в Лука 3:27 се казва, че Йехониевият син Салатиил бил син на Нирий? Бащата на Салатиил бил Йехония. Но очевидно Нирий дал дъщеря си за жена на Салатиил. Затова Лука говори за зетя на Нирий като за негов син, точно както нарича Йосиф син на Илий, който бил бащата на Мария. (Лука 3:23)

3:17–19: Каква била родствената връзка между Зоровавел, Федаия и Салатиил? Зоровавел бил син на Федаия, който бил брат на Салатиил. Въпреки това в Библията понякога Зоровавел е наричан син на Салатиил. (Матей 1:12; Лука 3:27) Може би причината за това е, че Федаия починал и Зоровавел бил отгледан от Салатиил. Или тъй като Салатиил починал, без да има деца, Федаия вероятно изпълнил длъжността на девер и Зоровавел бил първородният му син. (Второзаконие 25:5–10)

5:1, 2: Какво означавало за Йосиф това, че получил правото на първороден? Това означавало, че Йосиф получил двоен дял от наследството. (Второзаконие 21:17) Така той станал баща на две племена — Ефремовото и Манасиевото племе. Другите синове на Израил били бащи само на едно племе.

Поуки за нас:

1:1 — 9:44. Родословните линии на действителни личности са доказателство, че цялата уредба за истинското поклонение е основана на факти, а не на митове.

4:9, 10. Йехова отговорил на пламенната молитва на Явис да бъдат разширени границите на земята му по мирен начин, за да могат да живеят там повече боящи се от Бога хора. Така и ние трябва да се молим искрено броят на Божиите служители да се увеличава и в същото време пламенно да участваме в дейността по правенето на ученици.

5:10, 18–22. В дните на цар Саул племената, живеещи на изток от река Йордан, победили в битка агаряните, въпреки че по брой агаряните били над два пъти повече от тях. Те успели да победят, защото храбрите мъже от тези племена разчитали на Йехова и търсели помощ от него. Нека оказваме пълно доверие на Йехова, когато водим духовната си битка срещу превъзхождащите ни по брой противници. (Ефесяни 6:10–17)

9:26, 27. Левитите, които пазели портите на дома на Йехова, изпълнявали много отговорна задача. На тях им бил поверен ключът от входа към светите помещения в храма. Те вярно се грижели за задълженията си да отварят портите на храма всеки ден. На нас ни е възложена отговорността да достигнем хората в своя район и да им помогнем да станат поклонници на Йехова. Нима не трябва и ние да бъдем лоялни и достойни за доверие както тези левити, които пазели портите?

ДАВИД УПРАВЛЯВА КАТО ЦАР

(1 Летописи 10:1 — 29:30)

Разказът започва с това как цар Саул и тримата му синове умират в битка срещу филистимците при хълма Гелвуе. Давид, синът на Йесей, става цар над племето Юда. Мъже от всички племена идват в Хеврон и го поставят за цар над целия Израил. (1 Летописи 11:1–3) Скоро след това Давид превзема Йерусалим. По–късно израилтяните донасят ковчега на договора в Йерусалим ‘с възклицание, с глас от рог, като свирят с псалтири и с арфи’. (1 Летописи 15:28)

Давид желае да построи дом за истинския Бог. Йехова запазва тази привилегия за Соломон, но сключва с Давид договор за Царство. Йехова дава на Давид победа след победа, когато той воюва против враговете на Израил. В резултат на едно незаконно преброяване на народа умират 70 000 души. След като чрез един ангел получава напътствия да издигне олтар на Йехова, Давид купува място от евусееца Орна. Царят започва „голямо приготовление“ за строежа на „извънредно великолепен“ дом на Йехова на това място. (1 Летописи 22:5) Давид организира службата на левитите, която на никое друго място в Писанието не е описана по–подробно, както в Първа книга на летописите. Царят и народът дават щедри дарения за храма. След като царува 40 години, Давид умира „сит от дни, богатство и слава; и вместо него [започва да царува] син му Соломон“. (1 Летописи 29:28)

Отговори на библейски въпроси:

11:11: Защо броят на убитите бил 300, а не 800 души, както се казва в паралелното повествование във 2 Царе 23:8? Главният военачалник на тримата най–силни мъже на Давид бил Ясовеам, или Йосев–васевет. Другите двама храбри мъже били Елеазар и Сама. (2 Царе 23:8–11) Вероятно разликата в двете повествования се дължи на това, че в тях се говори за различни дела, извършени от един и същ човек.

11:20, 21: Каква била позицията на Ависей спрямо тримата най–силни мъже на Давид? Ависей не бил един от тримата най–силни мъже, които служели на Давид. Но както е записано във 2 Царе 23:18, 19, той командвал 30 войници и получил повече слава от когото и да било от тях. Репутацията, която имал Ависей, можела да се сравни с тази на тримата най–силни мъже, защото той извършил могъщо дело, подобно на Ясовеам.

12:8: В какво отношение лицата на воините от племето Гад били като „лъвови лица“? Тези храбри мъже били заедно с Давид в пустинята. Косата им била пораснала дълга. Техните буйни коси им придавали страшен вид като на лъв.

13:5: Какво представлявал „египетският поток“? Някои предполагат, че този израз се отнася до едно разклонение на река Нил. Но повечето хора смятат, че става дума за „долината на Египетския поток“ (НС) — дълго дефиле, което представлявало югозападната граница на Обетованата земя. (Числа 34:2, 5; Битие 15:18)

16:30: Какво означава изразът „треперете“ пред Йехова? Изразът „треперете“ е използван във фигуративен смисъл, за да покаже почтителния страх и дълбокото уважение, които трябва да изпитваме към Йехова.

16:1, 37–40; 21:29, 30; 22:19: Каква уредба за поклонение била в сила в Израил от времето, когато ковчегът на договора бил донесен в Йерусалим, докато бил построен храмът? Когато Давид донесъл ковчега в Йерусалим и го поставил в шатъра, който бил направил, ковчегът от години вече не бил в скинията. След това ковчегът останал в този шатър в Йерусалим. Скинията се намирала в Гаваон, където първосвещеникът Садок заедно с братята си принасял жертвите, изисквани от Закона. Тази уредба останала в сила до завършването на храма в Йерусалим. Когато храмът бил готов, скинията била преместена от Гаваон в Йерусалим и ковчегът бил поставен в Най–святото на храма. (3 Царе 8:4, 6)

Поуки за нас:

13:11. Вместо да се ядосваме и да обвиняваме Йехова за своя неуспех, ние трябва да размишляваме върху положението и да се опитаме да разберем причината за неуспеха си. Несъмнено Давид постъпил така. Той извлякъл поука от грешката си и по–късно успешно пренесъл ковчега на договора в Йерусалим по подходящия начин. *

14:10, 13–16; 22:17–19. Преди да предприемем нещо, което ще повлияе на духовността ни, трябва винаги да се обръщаме към Йехова в молитва и да търсим неговото ръководство.

16:23–29. Поклонението към Йехова трябва да бъде на първо място в живота ни.

18:3. Йехова изпълнява обещанията си. Чрез Давид той изпълнил обещанието си да даде на семето, или потомството на Авраам цялата Ханаанска земя, която се простирала „от Египетската река до голямата река, реката Ефрат“. (Битие 15:18; 1 Летописи 13:5)

21:13–15. Йехова заповядал на ангела да спре погубването на израилтяните, защото Той изпитва съчувствие към хората си, когато страдат. Да, „Неговите милости са твърде много“. *

22:5, 9; 29:3–5, 14–16. Въпреки че не му била възложена задачата да построи храм на Йехова, Давид проявил щедър дух. Защо? Защото осъзнавал, че всичко, което бил придобил, дължал на добротата на Йехова. Ако изпитваме същото чувство на благодарност, и ние ще бъдем подтикнати да проявяваме щедър дух.

24:7–18. Когато ангелът на Йехова се явил пред Захария, бащата на Йоан Кръстител, и му съобщил за предстоящото раждане на Йоан, действала уредбата за 24 свещенически групи, установена от Давид. Като член на „Авиевия отред“, дошъл редът на Захария да служи в храма. (Лука 1:5, 8, 9) Истинското поклонение е свързано с исторически, а не с митични личности. Ние получаваме много благословии, когато лоялно сътрудничим на „верния и разумен слуга“ в добре организираното поклонение на Йехова днес. (Матей 24:45)

Служи на Йехова „с драговолна душа“

В Първа книга на летописите не са записани само родословни линии. В нея се разказва за това как Давид донесъл ковчега на договора в Йерусалим, за големите му победи, за приготовленията за строежа на храма и за организирането на службата на левитските свещеници по групи. Безспорно всичко, което Ездра посочва в Първа книга на летописите, било полезно за израилтяните, като им помогнало да подновят пламенността си за поклонението, което принасяли на Йехова в храма.

Само какъв пример ни дал Давид, като поставял поклонението към Йехова на първо място в живота си! Вместо да се стреми към специални привилегии за себе си, Давид съсредоточавал усилията си върху вършенето на Божията воля. Ние сме насърчени да прилагаме съвета му да служим на Йехова „с цяло сърце и с драговолна душа“. (1 Летописи 28:9)

[Бележки под линия]

^ абз. 2 За други поуки от опита на Давид да пренесе ковчега в Йерусалим, виж „Стражева кула“ от 15 май 2005 г., 16–19 страница.

^ абз. 6 За други поуки относно незаконното преброяване, извършено от Давид, виж „Стражева кула“ от 15 май 2005 г., 16–19 страница.

[Таблица/Снимки на страници 8—11]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Поколенията от Адам до Ной (1056 години)

4026 г. пр.н.е. Адам

130 год ⇩

Сит

105 ⇩

Енос

90 ⇩

Каинан

70 ⇩

Маалалеил

65 ⇩

Яред

162 ⇩

Енох

65 ⇩

Матусал

187 ⇩

Ламех

182 ⇩

2970 г. пр.н.е. роден е НОЙ

Поколенията от Ной до Авраам (952 години)

2970 г. пр.н.е. Ной

502 години ⇩

Сим

100 ⇩

ПОТОПЪТ 2370 г. пр.н.е.

Арфаксад

35 ⇩

Сала

30 ⇩

Евер

34 ⇩

Фалек

30 ⇩

Рагав

32 ⇩

Серух

30 ⇩

Нахор

29 ⇩

Тара

130 ⇩

2018 г. пр.н.е. роден е АВРААМ

От Авраам до Давид: 14 поколения (911 години)

2018 г. пр.н.е. Авраам

100 год.

Исаак

60 ⇩

Яков

ок. 88 ⇩

Юда

Фарес

Есрон

Арам

Аминадав

Наасон

Салмон

Вооз

Овид

Йесей

1107 г. пр.н.е. роден е ДАВИД