Ще ходиш ли с Бога?
Ще ходиш ли с Бога?
„Да ходиш смирено със своя Бог.“ — МИХЕЙ 6:8.
1, 2. Как чувствата на Йехова към нас могат да бъдат сравнени с чувствата на един родител, който учи детето си да ходи?
БЕБЕТО, залитайки, протяга ръчички към отворените обятия на майка си или баща си и прави първите си няколко крачки. Това може да изглежда нещо незначително, но за майката и бащата то е важно събитие, момент, изпълнен с надежди за бъдещето. Родителите с нетърпение очакват да ходят заедно с детето си, ръка за ръка, през месеците и годините след това. За в бъдеще те се надяват да осигурят на детето си ръководство и подкрепа в много отношения.
2 Йехова Бог изпитва подобни чувства към своите земни деца. Веднъж той казал за народа си Израил, или Ефрем: „Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му. ... Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов.“ (Осия 11:3, 4, РИ–2000) Тук Йехова описва себе си като любещ родител, който търпеливо учи детето си да ходи, дори го взема на ръце, когато то пада. Йехова, най–добрият Родител, силно желае да ни научи как да ходим, или как да живеем. Той също се радва да бъде до нас, когато постигаме напредък. Както показва стихът, върху който е основана тази статия, ние можем да ходим с Бога! (Михей 6:8) Но какво означава да ходим с Бога? Защо е необходимо да правим това? Как е възможно? И какви благословии произтичат от това да ходим с Бога? Нека да обсъдим тези четири въпроса един по един.
Какво означава да ходим с Бога?
3, 4. (а) Защо е забележително описанието как ходим с Бога? (б) Какво означава да ходим с Бога?
3 Разбира се, един човек от плът и кръв буквално не може да ходи заедно с Йехова, който е духовна личност. (Изход 33:20; Йоан 4:24) Затова когато Библията казва, че хората ходят с Бога, тя използва фигуративен език. Тя представя едно забележително описание, което докосва сърцата на хора от всеки народ, с различно възпитание и обичаи, независимо от времето, в което живеят. Наистина, на кое място или през кой период от време хората не биха могли да разберат мисълта как двама души вървят заедно? Нима това описание не излъчва топлота и близост? Тези чувства ни помагат да разберем какво означава да ходим с Бога. Но нека да разгледаме въпроса по–подробно.
4 Спомни си верните мъже Енох и Ной. Защо се казва за тях, че ходели с Бога? (Битие 5:24; 6:9) В Библията глаголът „ходя“ често означава следвам определен начин на постъпване. Енох и Ной избрали начин на живот, който бил в съгласие с волята на Йехова Бог. За разлика от хората около тях, те търсели ръководство от Йехова и били послушни на напътствията му. Те му оказвали доверие. Дали това означава, че Йехова вземал решения вместо тях? Не. Йехова дал на хората свободна воля и иска ние да използваме този дар заедно със своите „мисловни способности“. (Римляни 12:1) Но когато вземаме решения, ние смирено позволяваме мисловните ни способности да бъдат ръководени от разума на Йехова, който далеч превъзхожда нашия. (Притчи 3:5, 6; Исаия 55:8, 9) Да, така когато ходим по пътя на живота, ние вървим заедно с Йехова.
5. Защо Исус говорил за прибавянето на един лакът към продължителността на човешкия живот?
5 Библията често сравнява живота с пътуване или ходене. Понякога това сравнение е пряко, а в други случаи се подразбира. Например Исус казал: „Кой от вас, като се безпокои, може да прибави дори малко [буквално: един лакът] към продължителността на живота си?“ (Матей 6:27) Защо Исус говорил за прибавяне на „един лакът“ към „продължителността на живота“ на човек, след като лакътят е мярка за разстояние, а животът се измерва с единица за време? a Очевидно Исус представил живота като пътуване. Всъщност той поучавал, че като се притесняваш, не можеш да направиш и една малка крачка повече по пътя на живота. Трябва ли обаче да стигнем до заключението, че нищо не можем да направим относно това колко дълго ще ходим с Бога? Съвсем не! Така стигаме до втория въпрос: защо е необходимо да ходим с Бога?
Защо е необходимо да ходим с Бога?
6, 7. От какво се нуждаят изключително много несъвършените хора, и защо трябва да се обръщаме към Йехова, за да удовлетворяваме тази потребност?
6 Една причина, поради която е необходимо да ходим с Йехова Бог, е обяснена в Йеремия 10:23: „Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ Следователно ние, хората, не притежаваме нито способността, нито правото да направляваме своя живот. Ние се нуждаем изключително много от ръководство. Онези, които настояват да ходят по своя път, независими от Бога, правят грешката, която направили Адам и Ева, като си присвоили правото сами да определят какво е добро и зло. (Битие 3:1–6) Това право просто ‘не ни е дадено’.
7 Нима не изпитваш необходимост от ръководство в живота? Всеки ден ние трябва да вземаме решения, било то малки или големи. Някои от тях са трудни и могат да повлияят на бъдещето ни — както и на бъдещето на нашите близки. Но представи си, че някой, който е много по–възрастен и по–мъдър от нас, се радва да ни дава любещи съвети при вземането на такива решения! За съжаление повечето хора днес предпочитат да се доверяват на собствената си преценка и да насочват сами стъпките си. Те пренебрегват истинността на думите от Притчи 28:26: „Който уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави.“ Йехова иска ние да избегнем проблемите, с които се сблъсква човек, когато се доверява на своето измамливо сърце. (Йеремия 17:9) Той иска ние да постъпваме мъдро, да разчитаме на него като на Онзи, който е мъдър и ни води и напътства. Ако правим това, животът ни ще бъде сигурен и удовлетворяващ.
8. Къде обикновено ни отвеждат грехът и несъвършенството, но какво иска Йехова за нас?
8 Друга причина, поради която е необходимо да ходим с Бога, е продължителността на живота ни. Библията казва една тъжна истина. В известен смисъл всички несъвършени хора вървят към едно и също място. Като се описват проблемите, които настъпват с напредването на възрастта, в Еклисиаст 12:5 се казва: „Човек отива във вечния си дом, и жалеещите обикалят улиците.“ Какво представлява „вечният дом“? Това е гробът, където грехът и несъвършенството обикновено ни отвеждат. (Римляни 6:23) Но Йехова иска за нас нещо повече от един кратък, изпълнен с проблеми живот от люлката до гроба. (Йов 14:1) Само ако ходим с Бога, ще можем да се надяваме да ходим толкова дълго, колкото той бил замислил в началото — вечно. Нима не желаеш това? Тогава е ясно, че е необходимо да ходиш със своя Баща.
Как можем да ходим с Бога?
9. Защо понякога Йехова бил скрит за своите служители, но какво уверение дал според Исаия 30:20?
9 Заслужава си да обърнем най–голямо внимание на третия въпрос от нашето обсъждане — как можем да ходим с Бога? Отговорът намираме в Исаия 30:20, 21, НС: „Великият ти наставник вече няма да бъде скрит за тебе и с очите си ще виждаш своя Велик наставник. И ушите ти ще чуват иззад тебе слово, което казва: ‘Това е пътят. Ходете по него’, в случай че тръгнете надясно, или в случай че тръгнете наляво.“ Думите на Йехова, записани в двайсети стих от този насърчителен откъс, напомняли на служителите му, че когато те се бунтували срещу него, той бил скрит за тях. (Исаия 1:15; 59:2) Но тук Йехова не е представен като скрит за тях, а като стоящ открито пред своите верни служители. Можем да си представим как един учител стои пред учениците си и им показва какво иска те да научат.
10. В какъв смисъл може ‘да чуваш иззад тебе слово’ от своя Велик наставник?
10 В двайсет и първи стих се съдържа друго описание за Йехова. За него се казва, че върви зад служителите си, като ги напътства да ходят по правилния път. Според някои библейски учени този пример може да се основава на начина, по който един пастир понякога върви след овцете си, като със силен глас ги насочва и предпазва да не тръгнат по погрешен път. Как този стих се отнася за нас? Когато търсим напътствия от Божието Слово, ние четем изказвания, които са били записани преди хиляди години. Те идват, образно казано, иззад нас, далече от миналото. Но днес тези думи са точно толкова приложими, както по времето, когато били записани. Библейските съвети могат да ни ръководят при вземането на решения всеки ден и да ни помогнат да начертаем пътя, по който да ходим в бъдеще. (Псалм 119:105) Когато искрено търсим такива съвети и ги прилагаме, тогава можем да кажем, че Йехова ни води. Така ние ходим с Бога.
11. Каква подкана отправил Йехова към своите служители според Йеремия 6:16, но как откликнали те?
11 Дали наистина позволяваме на Божието Слово да ни ръководи толкова отблизо? Струва си от време на време да спрем и да си направим честен самоанализ. Да разгледаме един стих, който ще ни помогне в това отношение: „Така казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте, и попитайте за древните пътеки, где е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си.“ (Йеремия 6:16) Тези думи може да ни напомнят за един пътник, който спира на кръстопът, за да попита по кой път да продължи. В духовно отношение бунтовните израилтяни трябвало да направят нещо подобно. Те трябвало да намерят обратно пътя към „древните пътеки“. „Добрият път“ бил пътят, по който ходели техните верни прародители, пътят, от който народът безразсъдно се бил отклонил. За съжаление израилтяните не откликнали охотно на това любещо напомняне от страна на Йехова. Стихът продължава: „Но те рекоха: Не щем да ходим в него.“ Но днес служителите на Йехова откликват по по–различен начин на този съвет.
12, 13. (а) Как откликват помазаните последователи на Христос на съвета в Йеремия 6:16? (б) Как можем да изследваме своя начин на живот?
12 От края на XIX век насам помазаните последователи на Христос прилагат съвета от Йеремия 6:16 спрямо себе си. Като група те охотно застават начело към пътя, водещ обратно към „древните пътеки“. За разлика от отстъпническото псевдохристиянство, те вярно се придържат към „образеца на здравите думи“, който бил установен от Исус Христос и към който се придържали неговите верни последователи през първи век. (2 Тимотей 1:13) И до днес помазаните си помагат взаимно, помагат и на своите съобщници от „другите овце“, за да водят здрав и щастлив начин на живот, който псевдохристиянството е изоставило. (Йоан 10:16)
13 Като осигурява духовна храна навреме, класът на верния роб помага на милиони хора да намерят „древните пътеки“ и да ходят с Бога. (Матей 24:45–47) Дали ти си сред тези хора? Ако е така, тогава какво можеш да направиш, за да не се отклониш от правилния път и да започнеш да следваш собствен път? Ще постъпиш мъдро, ако от време на време спираш, за да изследваш начина си на живот. Ако редовно четеш Библията и основаните на нея издания и посещаваш учебните програми, подкрепяни от помазаните днес, тогава се учиш как да ходиш с Бога. И ако смирено прилагаш съветите, които получаваш, така ще ходиш с Бога, следвайки „древните пътеки“.
Ходи, сякаш ‘виждаш Невидимия’
14. Как, ако Йехова е реален за нас, това ще се отрази на личните решения, които вземаме?
14 За да ходим с Йехова, той трябва да бъде реален за нас. Помни, че Йехова уверил верните израилтяни в древността, че не бил скрит за тях. Днес той по подобен начин се разкрива на хората като Великия наставник. Дали Йехова е толкова реален за тебе, сякаш стои пред тебе, за да те поучава? Ако искаме да ходим с Бога, ни е необходима точно такава вяра. Моисей притежавал същата вяра, ‘тъй като бил непоколебим, сякаш виждал Невидимия’. (Евреи 11:27) Ако Йехова е реален за нас, тогава при вземането на решения ще имаме предвид неговите чувства. В такъв случай дори няма да си помислим да извършим нещо погрешно и после да се опитваме да скрием греховете си от християнските старейшини или от семейството си. Вместо това ние се стараем да ходим с Бога дори когато никой не може да ни види. Подобно на цар Давид от древността и ние сме решени на това: „Ще ходя с незлобливо [неразделено — НС] сърце всред дома си.“ (Псалм 101:2)
15. Как общуването с християнските ни братя и сестри ни помага Йехова да бъде реален за нас?
15 Йехова разбира, че ние сме несъвършени създания от плът и кръв и че понякога ни е трудно да вярваме в това, което не можем да видим. (Псалм 103:14) Той ни помага по много начини, за да преодолеем тази слабост. Например той събира „народ за своето име“ от хора от всички народи по земята. (Деяния 15:14) Като служим обединено, ние черпим сили един от друг. Когато разберем как Йехова е помогнал на наш събрат по вяра да преодолее слабост или да премине през трудно изпитание, тогава нашият Бог става още по–реален за нас. (1 Петър 5:9)
16. Как това, което научаваме за Исус, ни помага да ходим с Бога?
16 Най–вече Йехова ни е дал примера на своя Син. Исус казал: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Бащата освен чрез мене.“ (Йоан 14:6) Един от най–добрите начини да направим Йехова по–реален за нас е, като изследваме живота на Исус на земята. Всичко, което Исус казал или направил, съвършено отразявало личността и начина на постъпване на неговия небесен Баща. (Йоан 14:9) Когато вземаме решения, трябва внимателно да помислим как Исус би постъпил на наше място. Когато от нашите решения се вижда, че сме обмислили въпроса внимателно и в молитва, тогава ние следваме стъпките на Христос. (1 Петър 2:21) Така също ще ходим с Бога.
На какви благословии ще се радваме?
17. Какъв „покой“ ще намерим за душите си, ако ходим по пътя на Йехова?
17 Да ходиш с Йехова Бог, означава да се радваш на много благословии в живота. Не забравяй какво обещал Йехова на своите служители, когато търсят „добрия път“. Той казал: „Ходете по него, и ще намерите покой за душите си.“ (Йеремия 6:16) Какво означава ‘да намерим покой’? Дали това е лесен и спокоен живот, изпълнен с удоволствия и разкош? Не. Йехова осигурява нещо много по–добро, което дори най–богатите хора често не намират. ‘Да намериш покой за душата си’, означава да намериш вътрешен мир, радост, задоволство и духовно удовлетворение. Този „покой“ означава, че можеш да бъдеш уверен, че си избрал най–добрия път в живота. Този вътрешен мир е истинска благословия в днешния изпълнен с проблеми свят!
18. Каква благословия иска Йехова да получиш, и на какво си решен?
18 Разбира се, животът сам по себе си е голяма благословия. Дори и да е кратък, животът е ценен, в сравнение с това изобщо да не си живял. Йехова обаче никога не е имал предвид животът ти да бъде като едно кратко пътуване от силата на младостта до болките на старостта. Да, Йехова иска да се радваш на възможно най–голямата от всички благословии. Той иска да ходиш с него завинаги! Тази мисъл е добре изразена в Михей 4:5: „Всичките племена ходят всеки в името на своя Бог; а ние ще ходим в името на Господа, нашият Бог, до вечни векове.“ Искаш ли да получиш тази благословия? Искаш ли да се радваш на живота, който Йехова така привлекателно описва като „истинския живот“? (1 Тимотей 6:19) Тогава на всяка цена бъди решен да ходиш с Йехова днес, утре и всеки ден след това, да, през цялата вечност!
[Бележки под линия]
a В някои преводи на Библията думата „лакът“ в този стих е променена с единица за време, като например „един миг“ („Емфатичен двуезичен превод“) или „дори една минута“ („Превод на езика на обикновените хора“ от Чарлз Уилямс). Но думата, използвана на езика на оригинала, означава лакът, който бил мярка за дължина, равна на около 45 сантиметра.
Как ще отговориш?
• Какво означава да ходиш с Бога?
• Защо смяташ, че е необходимо да ходиш с Бога?
• Какво ще ти помогне да ходиш с Бога?
• На какви благословии ще се радват онези, които ходят с Бога?
[Въпроси]
[Снимки на страница 23]
Чрез страниците на Библията ние чуваме гласа на Йехова иззад нас да казва: „Това е пътят“
[Снимка на страница 25]
На събранията ние получаваме духовна храна навреме