Ходи с Бога и ще пожънеш добро

„Посяха вятър, затова ще пожънат вихрушка.“ — ОСИЯ 8:7.

1. Как можем да ходим с Йехова?

 ПЪТУВАНЕТО през една опасна местност ще бъде по–безопасно, ако опитен водач показва пътя. Ще постъпим разумно, ако ходим заедно с такъв водач, вместо да ходим сами. В някои отношения положението, в което се намираме, е подобно. Йехова предлага да ни води, образно казано, през огромната пустиня на днешния зъл свят. Ще постъпим мъдро, ако ходим с него, вместо да се опитваме сами да насочваме стъпките си. Как можем да ходим с Бога? Като следваме ръководството, което той ни осигурява в своето Слово.

2. Какво ще разгледаме в тази статия?

² В предишната статия обсъдихме символичната драма, описана в книгата Осия, от първа до пета глава. Както разбрахме, тази драма съдържа поуки, които могат да ни помогнат да ходим с Бога. Нека сега да разгледаме някои основни моменти от шеста до девета глава на Осия. Ще бъде от полза да започнем с общ преглед на тези четири глави.

Кратък преглед

3. Предай накратко съдържанието на книгата Осия, от шеста до девета глава.

³ Йехова възложил на Осия да пророкува главно за северното десетплеменно царство Израил. Този народ, познат също като Ефрем по името на най–голямото си племе, се бил отвърнал от Бога. В Осия, от шеста до девета глава, се посочва, че народът проявил нелоялност, като престъпил договора на Йехова и вършил зли дела. (Осия 6:7) Хората разчитали на съюзите си с други народи, вместо на Йехова. Тъй като сеели зло, те щели да пожънат зло. С други думи ги очаквала неблагоприятна присъда. Но пророчеството на Осия съдържа и стоплящо сърцето послание. Хората били уверѐни, че можели да се върнат при Йехова и да им бъде оказана милост, ако проявят искрено разкаяние.

4. Какви важни поуки от пророчествата на Осия ще разгледаме?

⁴ От тези четири глави на пророческата книга на Осия можем да получим допълнително ръководство, което ще ни помогне да ходим с Бога. Нека да разгледаме четири поуки, които ще извлечем: (1) искреното разкаяние се показва чрез дела, не само чрез думи, (2) за да сме угодни на Бога, не е достатъчно само да принасяме жертви, (3) Йехова изпитва болка, когато поклонниците му се отвръщат от него, и (4) за да пожънем добро, трябва да посеем добро.

От какво личи искреното разкаяние

5. Каква е същността на казаното в Осия 6:1–3?

⁵ От пророчеството на Осия можем да научим много за разкаянието и милостта. В Осия 6:1–3 се казва: „Дойдете, да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще превърже раната ни. Подир два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него. Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, и ще дойде при нас, както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята.“

6–8. Какъв бил проблемът с разкаянието на израилтяните?

⁶ Кой изрекъл думите, записани в тези стихове? Някои учени приписват тези думи  на неверните израилтяни и казват, че непокорните хора се престрували, че се разкайват, за да се възползват от Божията милост. Други обаче смятат, че пророк Осия говорел, умолявайки хората да се върнат при Йехова. Независимо от това кой изрекъл тези думи, за нас е важно да разберем дали като цяло хората от десетплеменното царство Израил се върнали при Йехова, като проявили искрено разкаяние. Отговорът на този въпрос е „не“. Йехова казва чрез Осия: „Що да ти сторя, Ефреме? Що да ти сторя, Юда? Защото добротата ви е като утринния облак, и като росата, която рано прехожда.“ (Осия 6:4) Само какво доказателство за плачевното духовно състояние на Божия народ! Любещата милост, или лоялната любов, почти била изчезнала, подобно на утринната мъгла, която бързо се вдига с изгряването на слънцето. Макар че хората явно си давали вид, че се разкайват, Йехова не намерил основания да прояви милост. Какъв бил проблемът?

⁷ Израилтяните не се разкаяли искрено, от сърце. В Осия 7:14 е описано неодобрението на Йехова спрямо неговия народ: „Не Ме призоваваха от сърце, но лелекат на леглата си.“ В 16 стих се добавя: „Връщат се, но не при Всевишния“, тоест не се връщат към възвишеното поклонение на Бога. Хората не искали да се върнат към възвишеното поклонение на Йехова и да направят необходимите промени, за да възобновят взаимоотношенията си с Него. Наистина, те не искали да ходят с Бога.

⁸ Имало и друг проблем с разкаянието на израилтяните. Те продължавали да вършат грях — всъщност най–различни грехове, като измама, убийство, кражба, идолопоклонство и безразсъдно сключване на съюзи с други народи. В Осия 7:4 хората са сравнени с „пещ“ за печене на хляб, явно защото злите им желания горели като огън в тях. Като се има предвид плачевното духовно състояние на израилтяните, дали те заслужавали да получат милост? Разбира се, че не! Осия казал на тези, които се бунтували, че Йехова „ще помни беззаконието им“ и „ще накаже греховете им“. (Осия 9:9) Нямало да има милост за тях!

9. Какво научаваме за разкаянието и милостта от думите на Осия?

⁹ Какво научаваме за разкаянието и милостта от думите на Осия? Предупредителният пример на израилтяните, които не проявявали вяра, ни показва, че за да извлечем полза от милостта на Йехова, трябва да покажем искрено разкаяние. Как можем да покажем такова разкаяние? Йехова не може да бъде заблуден със сълзи или с думи. Искреното разкаяние личи от действията. За да получи милост, съгрешилият трябва напълно да изостави грешното си поведение и да приведе живота си в съгласие с високите стандарти на възвишеното поклонение на Йехова.

 За да сме угодни на Йехова, не е достатъчно само да принасяме жертви

10, 11. Защо не е достатъчно само да принасяме жертви, за да сме угодни на Йехова, както се вижда от случая на Израил?

¹⁰ Нека сега да обсъдим и втората поука, която може да ни помогне да ходим с Йехова. Тя е: за да сме угодни на Йехова, не е достатъчно само да принасяме жертви. В Осия 6:6 се казва: „Защото [аз, Йехова] милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.“ Обърни внимание, че Йехова иска да проявяваме качеството любеща милост, или лоялна любов, а също и да притежаваме познание за Него. Но може би се питаш: „Защо в този стих се казва, че Йехова не иска ‘жертва’ и ‘всеизгаряния’? Нима това не било изискване на Моисеевия Закон?“

¹¹ Законът изисквал принасянето на жертви и всеизгаряния, но имало сериозен проблем със съвременниците на Осия. Явно някои израилтяни принасяли всеизгаряния само по задължение, за да покажат пред другите колко са предани на Бога. Но в същото време вършели грях. Със своето грешно поведение те показвали, че не проявяват лоялна любов. Също така показвали, че са отхвърлили познанието за Бога, като не живеели в съгласие с него. От какво значение били техните жертви, щом нямали правилна нагласа на сърцето и не водели правилен начин на живот? Със своите жертви израилтяните обиждали Йехова Бог.

12. Какво предупреждение отправят думите в Осия 6:6 за хората днес?

¹² Думите на Осия отправят предупреждение към много хора днес, които са религиозни. Те принасят жертви на Бога, като спазват религиозни обичаи. Но тяхното поклонение не оказва почти никакво влияние на ежедневното им поведение. Дали такива хора наистина са угодни на Бога, щом като сърцата им не ги подтикват да приемат точно познание за Него и след това да го прилагат, като оставят грешните си дела? Нека никой да не си мисли, че може да бъде угоден на Бога само като спазва религиозни обичаи. Йехова не одобрява хората, които се опитват да спечелят благоволението му с формално поклонение, вместо наистина да живеят според неговото Слово. (2 Тимотей 3:5)

13. Какви жертви принасяме на Бога, но какво трябва да помним, за да имат стойност те?

¹³ Като истински християни, ние знаем, че за да сме угодни на Бога, не е достатъчно само да принасяме жертви. Вярно е, че не принасяме на Йехова животински жертви. Вместо това „принасяме на Бога жертва на възхвала, плодът на устните, които изявяват пред всички неговото име“. (Евреи 13:15) Изключително важно е да не станем като вършещите грях израилтяни в дните на Осия и да си мислим, че можем да заличим погрешната си постъпка, като принасяме на Бога такива духовни жертви. Да разгледаме какво се случило с една млада християнка, която тайно извършила сексуална неморалност. По–късно тя споделила: „Увеличих проповедната си служба, като си мислих, че това ще покрие някак греха ми.“ По подобен начин се опитали да постъпят непокорните израилтяни. Йехова ще приеме нашата жертва на възхвала, ако я принасяме с правилна нагласа на сърцето и имаме угодно на Бога поведение.

 Йехова изпитва болка, когато поклонниците му се отвръщат от него

14. Какво разкрива пророчеството на Осия относно чувствата на Бога?

¹⁴ Третата поука, която извличаме от шеста до девета глава на книгата Осия, е относно чувствата, които изпитва Йехова, когато поклонниците му се отвръщат от него. Бог изпитва както силни, така и нежни чувства. Той проявява нежни чувства на радост и състрадание към хората, които се разкайват за греховете си. Но когато те не се разкайват, той предприема строги, решителни действия. Понеже е силно загрижен за нашето добруване, Бог се радва, когато ходим вярно с него. В Псалм 149:4 се казва: „Господ има благоволение към людете Си.“ А как се чувства Бог, когато служителите му постъпват невярно към него?

15. Как постъпвали някои израилтяни според Осия 6:7?

¹⁵ Имайки предвид неверните израилтяни, Йехова казва: „Те ... както Адам, престъпиха завета; там постъпиха коварно към Мене.“ (Осия 6:7) Думата на еврейски, преведена като „постъпиха коварно“, също означава „постъпиха измамно“ или „постъпиха невярно“. В Малахия 2:10–16 същата еврейска дума е използвана, за да се опише нелоялното поведение на израилтяните, които постъпили невярно към своите брачни партньори. В един справочник се казва, че този израз в Осия 6:7 е употребен като „метафора относно брака, която придава лични качества на отношенията ... Ситуацията е лична, в която връзката на любов е била разрушена“.

16, 17. (а) Как постъпили израилтяните спрямо договора, който Бог сключил с тях? (б) Какво трябва да помним относно действията си?

¹⁶ Йехова гледал на народа на Израил като на своя символична съпруга поради договора, който сключил с него. Затова, когато хората от неговия народ нарушили постановленията на този договор, те сякаш извършили прелюбодейство. Бог бил като верен съпруг, но неговите служители го изоставили!

¹⁷ А ние? Бог е загрижен за това дали ходим с него, или не. Ще бъде добре да помним, че „Бог е любов“ и че нашите  действия влияят на чувствата му. (1 Йоан 4:16) Ако постъпваме погрешно, може да причиним болка на Йехова и безспорно няма да му бъдем угодни. Като помним това, то може да ни предпази да не се поддадем на изкушение.

Как можем да пожънем добро

18, 19. Какъв принцип се съдържа в Осия 8:7, и как той се оказал верен за израилтяните?

¹⁸ Нека да разгледаме четвъртата поука, която извличаме от пророчеството на Осия — как можем да пожънем добро. Относно израилтяните и тяхното безразсъдно и егоистично поведение, показващо липса на вяра, Осия пише: „Посяха вятър, затова ще пожънат вихрушка.“ (Осия 8:7) Тези думи съдържат един принцип, който трябва да помним: съществува пряка връзка между това, което вършим сега, и това, което ще ни се случи по–късно. Как този принцип се оказал верен в случая на нелоялните израилтяни?

¹⁹ Вършейки грях, тези израилтяни сеели зло. Дали можели да продължат да постъпват така, без да пожънат лоши последствия? Несъмнено нямало да избегнат неблагоприятната присъда. В Осия 8:13 се казва: „[Йехова] ще си спомни беззаконието им, и ще накаже греховете им.“ И в Осия 9:17 се допълва: „Бог мой ще ги отхвърли, защото не Го послушаха; и ще бъдат скитници между народите.“ Йехова щял да потърси сметка от израилтяните за техните грехове. Тъй като посели зло, те щели да пожънат зло. Бог изпълнил присъдата си срещу тях през 740 г. пр.н.е., когато асирийците превзели десетплеменното царство Израил и отвели жителите му в плен.

20. Какво научаваме от случилото се с израилтяните?

²⁰ От случилото се с израилтяните научаваме една основна истина: каквото посеем, това ще пожънем. Божието Слово ни предупреждава: „Не се заблуждавайте — никой не може да се подиграва с Бога. Защото каквото посее човек, това и ще пожъне.“ (Галатяни 6:7) Ако посеем зло, ще пожънем зло. Например онези, които водят неморален начин на живот, ще пожънат горчиви последствия. Неразкайващите се грешници ги очаква тъжен край.

21. Как можем да пожънем добро?

²¹ Тогава как можем да пожънем добро? На този въпрос можем да отговорим с един прост пример. Ако един земеделец иска да пожъне реколта от жито, дали ще посее ечемик? Разбира се, че не! Той трябва да посее това, което иска да пожъне. По подобен начин, ако искаме да пожънем добро, ние трябва да посеем добро. Искаш ли винаги да жънеш добро — да водиш удовлетворяващ живот сега с перспективата да живееш вечно в Божия нов свят? Ако е така, трябва постоянно да сееш добро, като ходиш с Бога и живееш в съгласие с неговите праведни стандарти.

22. Какви поуки извлякохме от шеста до девета глава на книгата Осия?

²² От шеста до девета глава на книгата Осия извлякохме четири поуки, които могат да ни помогнат да ходим с Бога: (1) искреното разкаяние се показва чрез дела, (2) за да сме угодни на Бога, не е достатъчно само да принасяме жертви, (3) Йехова изпитва болка, когато поклонниците му се отвръщат от него, и (4) за да пожънем добро, трябва да посеем добро. Как и последните пет глави от тази библейска книга могат да ни помогнат да ходим с Бога?

Как ще отговориш?

• Как се показва искреното разкаяние?

• Защо не е достатъчно само да принасяме жертви, за да сме угодни на нашия небесен Баща?

• Как се чувства Бог, когато поклонниците му се отвръщат от него?

• Какво трябва да посеем, ако искаме да пожънем добро?

[Въпроси]

[Снимка на страница 23]

Подобно на „утринния облак“, лоялната любов на израилтяните изчезнала

[Снимка на страница 23]

Злите желания на израилтяните били като огън в пещ

[Снимка на страница 24]

Защо Йехова отхвърлил жертвите на своите служители?

[Снимка на страница 25]

За да пожънем добро, трябва да посеем добро