Чудесата на творението възвеличават Йехова

ЙЕХОВА БОГ е много по–велик, отколкото могат да си представят несъвършените хора. Неговите дела на сътворение на земята и в небето му носят възхвала, а нас ни изпълват със страхопочитание. (Псалм 19:1–4)

Като Създател и Върховен владетел на вселената, несъмнено Йехова заслужава да бъде чут, когато говори. Но колко ли изумени щяхме да бъдем, ако той говореше с нас, хората на земята! Представи си, че Бог се обръща към тебе, може би чрез един ангел. Със сигурност ще обърнеш внимание на думите му. Праведният мъж Йов трябва да е слушал много внимателно, когато Бог се обърнал към него преди около 3500 години. Какво можем да научим от думите на Бога към Йов относно земята и физическото небе?

Кой основал земята и кой има власт над морето?

Бог говорил на Йов от една буря и му задавал въпроси относно земята и морето. (Йов 38:1–11) Никой човешки архитект не е определял колко голяма трябва да бъде земята и след това да е помагал при оформянето ѝ. Сравнявайки земята със сграда, Бог пита Йов: „Кой положи краеъгълния ѝ камък?“ Това не бил някой човек! Когато Йехова създавал тази планета, ангелските синове на Бога наблюдавали и се радвали.

По отношение на времето морето е като новородено в сравнение с Бога, който символично казва, че го облича с дрехи. То ‘се изтръгнало, та излезнало като из утроба’ (СИ). Бог сякаш държи морето затворено зад лостове и заключени врати и силите на привличане на луната и слънцето влияят на приливите и отливите.

В „Световна енциклопедия“ се казва: „Вятърът е причина за образуването на повечето океански вълни — от малките вълни до гигантските вълни, високи над 30 метра. ... След като вятърът утихне, вълните продължават да се движат по повърхността на океана и могат да изминат голямо разстояние от мястото, където са се образували. Те стават по–полегати и по–дълги. Накрая вълните стигат до брега, където се разбиват и образуват прибой, или крайбрежно вълнение.“ Морето се подчинява на Божията заповед: „До тук ще дохождаш, но не по–нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни.“

Кой кара зората да изгрява?

След това Бог пита Йов за действието на светлината и за други неща, които е създал. (Йов 38:12–18) Никой човек няма власт над смяната на деня и нощта. Утринната светлина образно казано хваща краищата на земята и изтърсва злите, както се изтупва прах от една дреха. Хората може да вършат нечестиви дела, когато „се мръкне“. (Йов  24:15, 16) Но зората кара много от злите да се крият.

В ръката на Бога утринната светлина е като печат, който оставя върху земята красив отпечатък. Благодарение на слънчевата светлина виждаме много цветове, като така земята изглежда облечена в прекрасни дрехи. Но Йов нямал никакъв принос за това, нито бил ходил в морските дълбочини, за да опише съкровищата им. Да, все още изследователите нямат пълно познание за живота в океана!

Кой притежава съкровищниците на снега и градушката?

Никой човек не е придружавал светлината или тъмнината до техния дом, нито е влизал в съкровищниците на снега и градушката, които Бог пази за „ден на бой и на война“. (Йов 38:19–23) Когато при Гаваон Йехова използвал градушка от камъни срещу своите врагове, ‘умрелите от камъните на градушката били по–много от ония, които израилтяните убили с нож’. (Исус Навиев 10:11) Може би той ще използва градушка от камъни, за чийто размер нищо не се казва, за да унищожи злите хора, които ще бъдат водени от Гог, или Сатана. (Езекиил 38:18, 22)

През юли 2002 г. градушка с големина на яйце уби 25 души и рани други 200 души в китайската провинция Хенан. Относно една градушка през 1545 г. италианският скулптор Бенвенуто Челини писал: „Бяхме на един ден път от Лион ..., когато изведнъж започна да гърми и да трещи. ... След гръмотевиците от небето се разнесе толкова силен и ужасен тътен, че си помислих — това е краят на света. Спрях за малко с коня си и тогава от небето започна да вали град без нито една капка дъжд. ... Градушката достигна размерите на голям лимон. ... Бурята бушуваше още известно време, но накрая спря ... Показвахме си един на друг драскотините и натъртванията, но след около километър и половина пред нас се откри гледка, която не можеше да се опише, тъй като опустошението беше далеч по–ужасно от това, което преживяхме. Всички дървета бяха обрулени и с изпотрошени клони, на земята лежаха трупове на животни, много говедари също бяха загинали, видяхме колко едра беше градушката, чиито ледени късове човек не можеше да побере в дланите си.“ („Автобиография“ [книга II, 50], „Харвардска класика“, 31 том, 352 и 353 страница)

Какво ще стане, когато Йехова отвори съкровищниците си на снега и градушката срещу своите врагове? Те няма да могат да оцелеят, когато Йехова използва снега или градушката, за да извърши волята си.

Кой е направил дъжда, росата, сланата и леда?

След това Йехова задава въпроси на Йов за дъжда, росата, сланата и леда. (Йов 38:24–30) Бог е великият Творец, който е направил дъжда, и дори „пустинята, гдето няма човек“, извлича полза от дъжда. Дъждът, ледът и сланата нямат човешки баща или творец.

В „Бюлетин за природата“ се казва: „Най–странното и може би най–важното свойство [на леда] е, че водата се разширява, когато  замръзва ... Ледената покривка, която се образува и се задържа на повърхността на един воден басейн през зимата, дава възможност на водните растения и животни (риби и др.) да оцелеят във водата под леда. Ако ... водата се свиваше и придобиваше по–голяма плътност, когато замръзва, ледът щеше да е по–тежък от водата и да потъва. Непрестанно щеше да се образува нов лед на повърхността, докато водният басейн не замръзне напълно. ... В по–студените части на земята реките, езерата и дори океаните щяха да бъдат вечно замръзнали.“

Колко благодарни трябва да бъдем, че водните басейни не замръзват напълно! И несъмнено сме признателни, че дъждът и росата, като творения на Йехова, поддържат растителността по земята.

Кой е установил законите на небето?

Бог пита Йов и относно небето. (Йов 38:31–33) Плеядите представляват звезден куп, състоящ се от седем големи и редица по–малки звезди, намиращи се на около 380 светлинни години от Слънцето. Човек не може да ‘върже връзките на Плеядите’, като държи близо една до друга тези звезди. Никой човек не може да ‘развърже въжетата на Орион’, едно друго съзвездие. Макар че не знаем кои съзвездия Йов нарекъл Мазарот и Мечката, човекът няма власт над тях и не може да направлява движението им. Хората не могат да променят „законите на небето“, законите, които действат във вселената.

Бог основал законите, които ръководят небесните тела, оказващи влияние върху времето на земята, приливите и отливите, атмосферата и върху съществуването на живота на тази планета. Да вземем за пример Слънцето. Относно него в „Американска енциклопедия“ (издание 1996 г.) се казва: „Слънчевите лъчи осигуряват на земята топлина и светлина, подпомагат развитието на растенията и изпаряването на водата от океаните и от другите водни басейни, оказват влияние върху образуването на ветровете и изпълняват много други функции, които са изключително важни за съществуването на живот на земята.“ В същия справочник се казва: „За да разберем огромната сила на слънчевата светлина,  трябва само да се замислим, че всичката сила, която притежават ветровете, язовирите, реките, и всичката енергия, която се съдържа в природните горива като дървата, въглищата и нефта, не е нищо друго освен слънчева енергия, складирана в една малка планета [Земята], намираща се на 50 милиона километра от Слънцето.“

Кой е вложил мъдрост в облаците?

Йехова казва на Йов да обърне внимание на облаците. (Йов 38:34–38) Човекът не може да заповяда дори на едно облаче да се появи и от него да започне да вали. Но колко зависими са хората от кръговрата на водата, който е установил Създателят!

Какво представлява кръговратът на водата? В един справочник се обяснява: „Кръговратът на водата се състои от четири различни процеса: складиране, изпаряване, валеж и оттичане на водата. Водата може да бъде складирана временно в почвата, в океаните, езерата и реките, в ледените шапки и ледниците. Тя се изпарява от повърхността на земята, кондензира се, като образува облаци, пада обратно на земята като валеж (дъжд или сняг) и накрая се влива в моретата или се изпарява отново в атмосферата. Почти всичката вода на земята участва безброй пъти в кръговрата на водата.“ („Майкрософт Енкарта рефърънс лайбръри 2005 г.“)

Дъждовните облаци са като съдове, пълни с вода в небето. Когато Йехова ги излее, от тях може да падне толкова много дъжд, че пръстта да се превърне в кал и буците пръст да се слепят. Бог може да направи така, че да вали дъжд или да не вали. (Яков 5:17, 18)

Дъждът често е придружен от светкавици, но човекът не може да ги накара да изпълняват неговата воля. Светкавиците са описани сякаш се представят пред Бога и казват: „Ето ни!“ В „Енциклопедия на Комптън“ се казва: „Светкавиците предизвикват важни химически промени в атмосферата. Когато във въздуха се разнесе гръм, той нагрява атмосферата невероятно много, което кара азота и кислорода да образуват азотни и други съединения. Тези съединения падат на земята заедно с дъжда. По този начин атмосферата може непрестанно да попълва запаса от хранителни вещества в почвата, които са необходими за растенията.“ За човека, който няма пълно познание за светкавиците, те си остават загадка, но не и за Бога.

Чудесата на творението донасят възхвала на Бога

Чудесата на творението наистина възвеличават Създателя на всички неща. (Откровение 4:11) Колко ли силно впечатление са направили на Йов думите на Йехова относно земята и небесните тела във вселената!

Чудесата на творението, които разгледахме, са само част от въпросите и описанията, представени на Йов. Но дори и тези, които обсъдихме, ни подтикват да възкликнем: „Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме.“ (Йов 36:26)

[Информация за източника на снимката на страница 14]

Снежинка: snowcrystals.net

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Плеяди: NASA, ESA and AURA/Caltech; риба: U.S. Fish & Wildlife Service, Washington, D.C./William W. Hartley