Доказателство за любов, вяра и послушание

СУТРИНТА на 16 май 2005 г. във Фермите на „Стражева кула“ в Уолкил (щата Ню Йорк) беше слънчево и се усещаше приятната свежест на въздуха. Добре окосената трева и цветните лехи блестяха от ранния утринен дъждец. Една патица се носеше плавно с осемте си патенца по гладката повърхност на водата в края на езерцето. Посетителите се възхищаваха на красивата гледка. Те говореха тихо, сякаш се бояха да не нарушат утринната тишина.

Посетителите бяха Свидетели на Йехова от 48 страни по целия свят. Но те не бяха дошли, за да се наслаждават на красивия пейзаж. Хората се интересуваха от онова, което ставаше вътре в голямата тухлена сграда — най–новото разширение на бетеловия комплекс в Уолкил. Когато влязоха в сградата, те отново бяха изпълнени с възхищение, макар че там обстановката съвсем не беше тиха и спокойна.

От една площадка между етажите посетителите можеха да видят истински лабиринт от машини. Върху гладкия бетонен под бяха разположени пет огромни печатарски преси, заемащи площ колкото шест големи футболни игрища. На това място се печатат Библии, книги и списания. Огромни роли хартия, всяка една от които тежи 1700 килограма, се въртят като колелата на бързо движещ се камион. Когато се развие, всяка рола е дълга 23 километра, но остава на печатарската машина само 25 минути. През това време мастилото се нанася и изсушава, а накрая хартията се охлажда, за да бъде готова за сгъване във формата на списания. Списанията се придвижват с голяма скорост по разположените нависоко конвейери, за да бъдат опаковани в кашони и разпратени до сборовете. На други преси се подготвят ко̀лите на книгите, които бързо  биват придвижвани до огромен склад с рафтове от пода до тавана, където чакат своя ред да бъдат изпратени в книговезницата. Целият процес е ръководен от компютър и се осъществява с невероятна прецизност.

След като излязоха от огромното помещение за печатане, посетителите разгледаха книговезницата. Машините в нея произвеждат книги с твърди корици и луксозни Библии, като производството достига до 50 000 екземпляра на ден. Тук ко̀лите на книгите се подреждат, подвързват и обрязват. След това се прикрепят кориците. Готовите книги се опаковат в кашони, които се запечатват, слагат им се етикети и се подреждат в палети. Целият процес се извършва автоматично. Освен това на друга поточна линия се правят и опаковат до 100 000 книги с меки корици дневно. Това отново е цял лабиринт от машини с безброй мотори, конвейери, зъбни предавки, колела и ремъци, като всичко се движи с изключително голяма скорост, за да се печата библейска литература.

Работещи с точността на майсторски изработен часовник, високоскоростните и модерни печатарски машини са истинско чудо на съвременната техника. Но както ще видим, печатницата е също доказателство за любовта, вярата и послушанието на Божиите служители. Защо обаче тя беше преместена от Бруклин в Уолкил?

Една от основните причини за това беше да се опрости печатането и експедицията на литературата, като всичко става на едно място. Години наред печатането и разпращането на книгите се извършваше в Бруклин, а на списанията — в Уолкил. Печатането на едно място щеше да намали броя на необходимите работници и така дарените средства щяха да се използват по–ефективно. Освен това, тъй като печатарските машини в Бруклин вече бяха остарели, от Германия бяха поръчани две нови преси МАН Роланд Литоман. Те обаче бяха прекалено големи, за да се поберат в печатницата в Бруклин.

Йехова подкрепя печатарската дейност

Целта на печатането винаги е била разпространяването на добрата новина за Божието Царство. Ясно се вижда, че Йехова благославя тази дейност от самото начало. От 1879 до 1922 г. книгите били печатани в частни печатници. През 1922 г. била наета една шестетажна сграда на ул. „Конкорд“ № 18 в Бруклин и там било инсталирано закупеното оборудване за печатане на книги. Тогава някои хора се съмнявали дали братята ще се справят с тази работа.

Един от скептиците бил директорът на печатницата, в която дотогава се печатали повечето от нашите книги. Когато посетил сградата ни на ул. „Конкорд“, той казал: „Ето, имате на разположение първокласно печатарско оборудване, а никой тук не знае как да борави с него. След шест месеца всичко ще е вече за боклука и ще установите, че трябва да печатате при хора, които са професионалисти и си разбират от работата.“

Робърт Дж. Мартин, който по онова време бил надзорник на печатницата, казал: „Това звучеше доста логично, но изключваше Господаря. А той винаги е бил с нас. ... Не след дълго вече печатахме и книги.“ През следващите осемдесет години Свидетелите на Йехова отпечатаха на своите печатарски преси милиарди екземпляри от различни издания.

На годишното събрание на Пенсилванското библейско и трактатно дружество „Стражева кула“, което се проведе на 5 октомври 2002 г., беше съобщено, че Ръководното тяло е одобрило печатарската дейност в САЩ да бъде преместена в Уолкил.  Бяха поръчани две нови преси, които трябваше да пристигнат през февруари 2004 г. Братята трябваше да проектират и да разширят печатницата, като свършат всичката работа за петнайсет месеца, преди да получат новите преси. След това за девет месеца трябваше да се завърши новата книговезница и всичко, свързано с експедицията на литературата. Може би някои хора са се съмнявали, че всичко ще бъде готово навреме, защото задачата изглеждаше почти невъзможна. Но братята знаеха, че с благословията на Йехова това ще стане.

„Щастлив дух на сътрудничество“

Уверени, че хората от народа на Йехова ще предоставят себе си с готовност, братята започнаха работата по проекта. (Псалм 110:3) Той беше толкова голям, че имаше нужда от повече работници, отколкото бяха на разположение в строителните отдели на Бетел. Над 1000 братя и сестри от САЩ и Канада, които имат опит в строителството, предоставиха себе си и работиха от една седмица до три месеца като временни доброволни служители. Международни служители и доброволци също бяха поканени да участват в проекта. Голяма помощ оказаха и регионалните строителни комитети.

Много от доброволните служители по проекта в Уолкил имаха големи разходи за път и трябваше да си вземат отпуска от работа. Но те се радваха да направят тези жертви. Членовете на бетеловото семейство имаха възможност да помогнат и да дадат всичко от себе си, като се погрижат за подслона и храната на тези допълнителни помощници. Над 535 души от бетеловото семейство в Бруклин, Патерсън и Уолкил работиха в събота като доброволци на строежа в допълнение на обичайните си задължения през седмицата. Огромната помощ, оказана от Божиите служители в това историческо начинание, беше възможна единствено благодарение на подкрепата на Йехова.

Други помогнаха във финансово отношение. Например братята получиха писмо от деветгодишната Аби. В него тя пишеше: „Толкова съм ви благодарна за всичко, което правите, за всички тези прекрасни книги. Може би скоро ще дойда да ви посетя. Татко ми каза, че ще дойдем догодина! Ще нося малка табелка, за да ме познаете. Изпращам ви 20 долара за новите печатарски машини. Това са джобните ми пари, но искам да ги дам на вас.“

Една сестра писа: „Моля, приемете моя скромен подарък от плетени шапки, които направих сама. Бих искала те да са за работниците по проекта в Уолкил. Казват, че зимата ще е много лоша. Не знам дали са прави, или не. Но знам, че голяма част от работата в Уолкил ще е навън, затова искам на братята и сестрите да им е топло на главата. Нямам уменията, от които се нуждаете, но мога да плета на една кука, затова реших да използвам това свое умение и да дам каквото мога.“ Тази сестра изпрати 106 шапки!

 Печатницата беше завършена в срок. Джон Ларсън, надзорникът на печатницата, каза: „Имаше такъв щастлив дух на сътрудничество. Нима някой можеше да се усъмни, че Йехова благославя работата? Нещата напредваха толкова бързо. Спомням си, че през май 2003 г. стоях в калта и наблюдавах как братята изливат основите на сградата. След по–малко от година стоях на същото място и наблюдавах как работи печатарската преса.“

Програмата за откриването

Програмата за откриването на новата печатница и на три жилищни сгради се състоя в Уолкил на 16 май 2005 г. С телевизионна връзка бяха свързани братята и сестрите от бетеловите комплекси в Патерсън и в Бруклин, а също и бетеловото семейство в Канада. Общо 6049 души можаха да се насладят на програмата. Председателстващ беше Тиодор Джаръс от Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, който припомни историята на печатарската дейност. Братята от Комитета на клона Джон Ларсън и Джон Кикот направиха преглед на историята на строежа и на печатарската дейност в САЩ с помощта на интервюта и видеопрезентации. Джон Бар, член на Ръководното тяло, изнесе последния доклад, с който новата печатница и трите жилищни сгради бяха посветени на Йехова Бог.

През следващата седмица бетеловите служители от Патерсън и от Бруклин имаха възможността да разгледат новите сгради. За този период общо 5920 души посетиха комплекса.

Как гледаме ние на печатницата?

В своя доклад за откриването брат Бар напомни на слушателите, че колкото и внушителна да е печатницата, основното в нея не са машините. Най–важното са хората. Литературата, която печатаме, оказва силно въздействие върху живота на хората.

Всяка една от новите печатарски преси може да произведе един милион  трактати за малко повече от час! А един–единствен трактат може да промени коренно нечий живот. Например през 1921 г. група мъже, отговарящи за поддръжката на южноафриканските железопътни линии, работели по релсите на една отсечка. Единият от тях, на име Кристиан, забелязал лист хартия, който се подавал изпод релсите. Това бил един от нашите трактати. Кристиан го прочел с голям интерес. Той бързо отишъл при своя зет и развълнувано му казал: „Днес открих истината!“ Скоро след това те писали за повече информация. От клона в ЮАР им изпратили още библейска литература. Двамата изучавали, покръстили се и споделяли истината от Библията с другите. Впоследствие мнозина приели истината. В началото на 90–те години на XX век повече от сто техни деца и внуци бяха станали Свидетели на Йехова — само поради това, че един човек намерил един трактат на железопътната линия!

Както каза брат Бар, литературата, която печатаме, помага на хората да научат истината и да останат в нея, подтиква ги да проявяват още по–голяма пламенност и ги обединява. А най–важното е, че литературата, в чието разпространение участваме всички ние, носи слава на нашия Бог, Йехова!

Как гледа Йехова на печатницата?

Брат Бар подкани слушателите да се замислят и за това как гледа Йехова на печатницата. Бог определено не зависи от нея. Той би могъл да накара и камъните да известяват добрата новина! (Лука 19:40) Освен това за Йехова сложността, размерът, скоростта и възможностите на машините не са толкова важни. Та нали той е създал цялата вселена! (Псалм 147:10, 11) Йехова знае много по–добри начини за произвеждане на литература, които хората досега не са открили, нито някога са си представяли. Тогава какво е особено ценно в неговите очи? Несъмнено в печатницата той вижда прекрасните качества на своите служители — тяхната любов, вяра и послушание.

В доклада беше даден следният пример относно любовта. Представи си, че едно малко момиче направи сладкиш за родителите си. Без съмнение те ще се трогнат. Независимо от това какъв ще стане сладкишът, родителите са трогнати от любовта на детето, която се вижда в милата му постъпка. По подобен начин се чувства и Йехова, когато гледа новата печатница. Той вижда нещо повече от сгради и машини. Преди всичко той вижда израз на любов към своето име. (Евреи 6:10)

Освен това, точно както за Йехова ковчегът бил израз на вярата на Ной, така и тази печатница за него е доказателство за нашата вяра. Но за каква вяра става дума? Ной вярвал, че онова, което Йехова бил предсказал, ще стане. Ние вярваме, че живеем в последните дни, че добрата новина е най–важното послание, известявано някога на земята, и че е жизненоважно хората да я чуят. Ние знаем, че библейското послание може да спаси техния живот. (Римляни 10:13, 14)

Несъмнено за Йехова печатницата е също израз на нашето послушание. Както знаем, Божията воля е добрата новина да се проповядва по целия свят, преди да дойде краят. (Матей 24:14) Тази печатница, подобно на останалите ни печатарски комплекси по света, ще играе важна роля в изпълнението на тази задача.

Да, любовта, вярата и послушанието, проявени при финансирането, построяването и експлоатирането на тези съоръжения, се виждат и в пламенната дейност на служителите на Йехова навсякъде, докато те продължават да известяват истината на всички, които искат да слушат.

[Блок/Снимки на страница 11]

РАЗРАСТВАНЕ НА ПЕЧАТАРСКАТА ДЕЙНОСТ В САЩ

1920 г.: Списанията се печатат на първата ротативна преса в сградата на „Миртъл Авеню“ № 35 (Бруклин).

1922 г.: Печатницата е преместена в шестетажна сграда на ул. „Конкорд“ № 18. Вече се печатат и книги.

1927 г.: Печатницата е преместена в новопостроената сграда на ул. „Адамс“ № 117.

1949 г.: Добавена е нова девететажна сграда и така големината на печатницата се увеличава двойно.

1956 г.: Печатницата на ул. „Адамс“ отново става двойно по–голяма с построяването на нова сграда на ул. „Сандс“ № 77.

1967 г.: Построена е десететажна сграда, като така свързаните помежду си помещения на печатницата имат десет пъти по–голяма площ от първоначалната сграда.

1973 г.: Построена е допълнителна печатница в Уолкил, най–вече за печатане на списания.

2004 г.: Цялата работа по печатането, подвързването и експедицията на литературата в САЩ се извършва на едно място — в Уолкил.