Словото на Йехова е живо

Основни моменти от Втора книга на летописите

КАТО отворим Библията на Втора книга на летописите, още в началото ще прочетем за управлението на цар Соломон над Израил. Книгата завършва с думите на персийския цар Кир към юдеите, които били изгнаници във Вавилония: „[Йехова] ми е заръчал да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен Йехова, неговият Бог, да бъде с него, нека възлезе [в Йерусалим].“ (2 Летописи 36:23) Тази книга била написана от свещеника Ездра през 460 г. пр.н.е. и обхваща период от 500 години — от 1037 до 537 г. пр.н.е.

Кир издал указ, чрез който дал възможност на юдеите да се върнат в Йерусалим и да възстановят поклонението към Йехова там. Но дългите години на вавилонския плен оказали отрицателно влияние върху Божия народ. Завърналите се изгнаници не познавали добре историята на своя народ. Във Втора книга на летописите те намерили живо обобщение на събитията, станали под управлението на царете от линията на Давид. Повествованието е от интерес и за нас, защото набляга на благословиите, които произтичат от послушанието спрямо истинския Бог, както и на последиците от непослушанието спрямо него.

ЕДИН ЦАР ПОСТРОЯВА ДОМ НА ЙЕХОВА

(2 Летописи 1:1 — 9:31)

Йехова дава на цар Соломон това, което той иска — мъдрост и познание, а също богатство и почит. Царят построява величествен дом на Йехова в Йерусалим, а хората са „с радостни и весели сърца“. (2 Летописи 7:10) Соломон ‘надминава всичките царе на света по богатство и мъдрост’. (2 Летописи 9:22)

След като управлява 40 години над Израил, Соломон ‘заспива с бащите си и вместо него се възцарява син му Ровоам’. (2 Летописи 9:31) Ездра не записал как Соломон се отклонил от истинското поклонение. Единствените отрицателни сведения, споменати за царя, били неразумното му придобиване на много коне от Египет и бракът му с дъщерята на фараона. По този начин авторът на Летописите  представя повествованието от положителната му страна.

Отговори на библейски въпроси:

2:14: Защо тук описанието на произхода на майстора се различава от описанието в 3 Царе 7:14? В Трета книга на царете се казва, че майката на майстора е „вдовица от Нефталимовото племе“, защото нейният мъж бил от това племе. Но всъщност тя произхождала от племето Дан. След смъртта на своя съпруг тя се омъжила за един мъж от Тир и от този брак бил роден майсторът.

2:18; 8:10: Според тези стихове броят на онези, които били упълномощени да надзирават работата на народа и да бъдат начело в нея, бил 3600 души заедно с други 250 души, а според 3 Царе 5:16; 9:23 те били 3300 души и още 550 души. Защо този брой е различен? Изглежда разликата е в начина, по който упълномощените служители са разпределени на групи. Може би във Второ летописи те са разделени на 3600 неизраилтяни и 250 израилтяни, а в Трето царе — на 3300 настойници, които били начело на работата, и 550 главни надзорници с по–висока позиция. Във всеки случай общият брой на упълномощените надзорници бил 3850 души.

4:2–4: Защо били използвани изображения на бикове (волове — РИ) за основа на леяното море? В Библията бикът е символ на сила. (Езекиил 1:10; Откровение 4:6, 7) Изображенията на бикове били подходящи, защото 12 медни бика служели като основа на огромното „море“, което тежало около 30 тона. Направата на бикове за тази цел по никакъв начин не била в противоречие с втората заповед, която забранявала правенето на предмети за поклонение. (Изход 20:4, 5)

4:5: Каква била цялата вместимост на леяното море? Когато било пълно до горе, леяното море можело да събере 3000 бата (вата), или около 66 000 литра вода. Но се предполага, че обикновено водата в него била две трети от капацитета му. В 3 Царе 7:26 се казва: ‘[Морето] побираше две хиляди бата [44 000 литра] вода.’

5:4, 5, 10: Коя част от принадлежностите на скинията била взета в храма на Соломон? Единствено ковчегът на договора бил запазен в храма на Соломон като част от скинията. След построяването на храма скинията била пренесена от Гаваон в Йерусалим и явно била държана там. (2 Летописи 1:3, 4)

Поуки за нас:

1:11, 12. Йехова разбрал от молбата на Соломон, че царят искрено желаел да придобие мъдрост и познание. Наистина, нашите молитви към Бога разкриват какви са желанията на сърцето ни. Ще постъпим мъдро, ако анализираме за какво се молим.

6:4. Като изпитваме искрена благодарност за любещата милост и добротата на Йехова, ще бъдем подтикнати да го благославяме — да възхваляваме Йехова, подбудени от обич и благодарност към него.

6:18–21. Въпреки че никоя сграда не била достатъчно голяма, за да бъде дом на Бога, храмът трябвало да служи като център на поклонението към Йехова. Днес такива центрове на истинското поклонение в даден район са Залите на Царството на Свидетелите на Йехова.

6:19, 22, 32. Йехова бил достъпен за всички хора — от царя до най–нисшия човек от народа, дори и за всеки чужденец, който искрено се обръщал в молитва към него. a (Псалм 65:2)

ЦАРЕТЕ ОТ ЛИНИЯТА НА ДАВИД

(2 Летописи 10:1 — 36:23)

Обединеното царство Израил е разделено на две — северното десетплеменно царство и южното двуплеменно царство на Юда и Вениамин. Свещениците и левитите в целия Израил подкрепят Соломоновия  син Ровоам от южното двуплеменно царство заради обещанието, което Йехова дал на Давид да благослови управлението на неговите потомци. След малко повече от 30 години след построяването на храма съкровищата му са ограбени.

След Ровоам управляват деветнайсет царе, петима от които са верни на Бога, трима проявяват вярност само в началото на своето управление, а един променя грешното си поведение. Останалите владетели вършат онова, което е погрешно в очите на Йехова. b В книгата се набляга на делата на петимата царе, които полагали доверието си в Йехова. Повествованията за Езекия, който възобновява принасянето на жертви в храма, и за Йосия, който организира празнуването на голяма Пасха, безспорно са били много насърчителни за юдеите, които искали да се възстанови поклонението на Йехова в Йерусалим.

Отговори на библейски въпроси:

13:5: Какво се има предвид с израза „завет със сол“? Поради свойството си да предпазва от разваляне, солта станала символ на дълготрайност и неизменност. Следователно „заветът със сол“ представя едно обвързващо споразумение.

14:2–5; 15:17: Дали цар Аса премахнал всичките „високи места“? Очевидно не. Вероятно Аса премахнал само високите места, свързани с поклонението на фалшиви богове, но не и онези места, където хората се покланяли на Йехова. Възможно е също високите места да са били издигнати отново в края на царуването на Аса. Те били премахнати от неговия син Йосафат. Всъщност високите места не били премахнати напълно дори по време на управлението на Йосафат. (2 Летописи 17:5, 6; 20:31–33)

15:9; 34:6: Какво било местоположението на племето Симеон след разделянето на царството Израил? Тъй като получило като наследство различни земи в пределите на Юда, в географско отношение племето Симеон се намирало в границите на царството на Юда и Вениамин. (Исус Навиев 19:1) Но в религиозно и политическо отношение племето се присъединило към северното царство. (3 Царе 11:30–33; 12:20–24) Затова племето Симеон било причислявано към десетплеменното царство.

35:3: Откъде Йосия пренесъл светия ковчег в храма? В Библията не се казва дали ковчегът бил преместен по–рано от някой от злите царе, или бил преместен от Йосия, за да бъде пазен по време на огромната работа по възстановяването на храма. Единствените исторически сведения за ковчега след дните на Соломон са, когато Йосия го занесъл в храма.

Поуки за нас:

13:13–18; 14:11, 12; 32:9–23. Само колко е важно да разчитаме на Йехова!

16:1–5, 7; 18:1–3, 28–32; 21:4–6; 22:10–12; 28:16–22. Съюзите с чужденци или невярващи водят до трагични последствия. Ще постъпим мъдро, ако избягваме всякакво ненужно общуване с хората от света. (Йоан 17:14, 16; Яков 4:4)

16:7–12; 26:16–21; 32:25, 26. Гордостта накарала цар Аса да постъпва по неправилен начин през последните години от живота си. Дух на гордост довел до падението на Озия. Езекия постъпил неразумно и може би горделиво, когато показал на пратениците от Вавилон своите съкровища. (Исаия 39:1–7) Затова Библията предупреждава: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ (Притчи 16:18)

16:9. Йехова помага на онези, чиито сърца са цялостни спрямо него, и охотно използва силата си в тяхна полза.

18:12, 13, 23, 24, 27. Подобно на Михей ние трябва да бъдем смели, когато говорим за Йехова и за неговите цели.

19:1–3. Йехова търси доброто в нас дори когато ние го разгневяваме.

20:1–28. Можем да бъдем уверени, че Йехова ще позволи да го намерим, когато смирено се обръщаме към него за напътствия. (Притчи 15:29)

 20:17. За да ‘видим избавлението’ от Йехова, е необходимо ‘да се поставим’, или да заемем позиция, като активно подкрепяме Божието Царство. Вместо да вземаме нещата в свои ръце, ние трябва да ‘застанем’, като положим цялото си доверие в Йехова.

24:17–19; 25:14. Идолопоклонството се оказало примка за Йоас и за сина му Амасия. Днес по същия начин идолопоклонството може да бъде примка за християните, особено когато е в прикрита форма като алчност или национализъм. (Колосяни 3:5; Откровение 13:4)

32:6, 7. Ние също трябва да бъдем смели и силни, когато ‘слагаме пълните бойни доспехи от Бога’ и участваме в духовната война. (Ефесяни 6:11–18)

33:2–9, 12, 13, 15, 16. Човек показва, че се разкайва искрено, като изостави погрешното поведение и полага решителни усилия да върши каквото е правилно. Дори онзи, който е постъпвал толкова лошо, колкото цар Манасия, може да получи милостта на Йехова, ако се разкае искрено.

34:1–3. Каквото и отрицателно влияние да сме изпитали в детството си, това не бива да ни възпира да опознаем Йехова и да му служим. Вероятно положителното влияние, което Йосия може да е изпитал през детските си години, идвало от страна на неговия разкаял се дядо Манасия. Но независимо кой оказвал положително влияние върху Йосия, накрая това довело до добри резултати. Същото може да стане и с нас.

36:15–17. Йехова е състрадателен и търпелив. Но неговото състрадание и търпение не са безкрайни. Хората трябва да откликнат благоприятно на проповедната дейност за Царството, ако искат да преживеят, когато Йехова ще унищожи тази зла система.

36:17, 22, 23. Това, което казва Йехова, винаги се сбъдва. (3 Царе 9:7, 8; Йеремия 25:9–11)

Подтикнат към действие от една книга

Във 2 Летописи 34:33 се казва: „Йосия отмахна всичките мерзости от всичките места, принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа, своя Бог.“ Какво подтикнало Йосия да направи това? Когато секретарят Сафан донесъл на цар Йосия книгата със Закона на Йехова, която бил намерил, царят заповядал тя да бъде прочетена на всеослушание. Думите, които Йосия чул, докоснали сърцето му и той пламенно подкрепял чистото поклонение до края на живота си.

Четенето на Божието Слово и размисълът върху него могат да ни окажат силно въздействие. Нима като размишляваме върху разказа за царете от линията на Давид, не сме насърчени да подражаваме на примера на онези, които положили доверието си в Йехова, и да избягваме да постъпваме като онези, които не направили това? Втора книга на летописите ни подбужда да отдаваме изключителна преданост на истинския Бог и да му бъдем верни. Несъмнено нейното послание е живо и оказва силно въздействие. (Евреи 4:12)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 18]

Знаеш ли защо биковете били подходящо изображение за основата на леяното море?

[Снимки на страница 21]

Макар че като дете не получил голяма помощ, Йосия израснал като верен служител на Йехова