‘Проповядвай освобождение на пленниците’

В НАЧАЛОТО на службата си Исус казал, че част от неговата задача е ‘да проповядва освобождение на пленниците’. (Лука 4:18) Следвайки примера на своя Господар, истинските християни проповядват добрата новина за Царството на „всякакви хора“, като им носят освобождение от духовно робство и им помагат да подобрят живота си. (1 Тимотей 2:4)

Днес тази дейност обхваща и проповядването на буквални пленници — хора, които са в затвора заради различни престъпления, но които ценят духовното освобождение. Наслади се на този насърчителен отчет от проповедната дейност на Свидетелите на Йехова в затворите на Украйна и други страни в Европа.

Наркомани стават християни

Сергий a, който е на 38 години, е прекарал вече двайсет години в затвора. Дори е завършил училище там. Той казва: „Преди години бях осъден за убийство и до изтичане на присъдата ми има още време. В затвора бях като тиранин — затова другите затворници се страхуваха от мене.“ Дали, постъпвайки така, той се чувствал свободен? Не. В продължение на много години Сергий бил роб на алкохола, цигарите и наркотиците.

По онова време един от затворниците споделил библейската истина с него. Това било като лъч светлина в тъмното. В рамките на няколко месеца Сергий се освободил от вредните си навици, започнал да проповядва добрата новина и бил покръстен. Сега той води изпълнен с дейности живот в затвора като целодневен служител на Йехова. Помогнал е на седем престъпници да се променят и да станат негови духовни братя. Шестима от тях вече са освободени, но Сергий продължава да е в затвора. Той не се притеснява от това, тъй като се радва, че може да помага на други затворници да се избавят от духовен плен. (Деяния 20:35)

Един от неговите изучаващи в затвора бил Виктор, бивш наркопласьор и наркоман. След излизането си от затвора Виктор продължил да напредва духовно и след  време дори завършил Училището за подготовка на служители в Украйна. Сега служи като специален пионер в Молдова. Той казва: „Започнах да пуша на осем години, да пия — на дванайсет и да вземам наркотици — на четиринайсет. Исках да променя живота си, но всичките ми опити се проваляха. После през 1995 г., точно когато със съпругата ми планирахме да се преместим далече от моите лоши другари, тя беше убита с нож от един психопат. Животът ми се помрачи напълно. ‘Къде е съпругата ми сега? Какво става, когато човек умре?’ Не спирах да си задавам въпроси, но не успявах да намеря отговорите. Започнах да вземам още повече наркотици, за да запълня празнотата. Бях арестуван за продажба на наркотици и осъден на пет години затвор. Там Сергий ми помогна да намеря отговорите на въпросите си. Много пъти бях опитвал да откажа наркотиците, но едва сега успях с помощта на Библията. Божието Слово е толкова силно!“ (Евреи 4:12)

Закоравели престъпници се променят

Васил никога не е вземал наркотици, но и той не избегнал затвора. „Кикбоксът беше моята страст — обяснява той. — Учех се да удрям хората така, че да не остават белези.“ Васил използвал своите насилнически умения, за да ограбва другите. „Бях в затвора три пъти, заради което жена ми се разведе с мене. По време на последната петгодишна присъда се запознах с литературата на Свидетелите на Йехова. Това ме подбуди да прочета Библията, но все още се занимавах с онова, което наистина обичах — боят без правила.

След шест месеца четене на Библията обаче нещо в мене се промени. Да спечеля боя вече не ми доставяше удоволствие, както преди. Така започнах да анализирам живота си в светлината на Исаия 2:4 и осъзнах, че ако не променя нагласата си, ще прекарам останалата част от живота си в затвора. Затова изхвърлих цялото си бойно оборудване и започнах да работя върху личността си. Не беше лесно, но размисълът и молитвата постепенно ми помогнаха да прекратя лошите си навици. Понякога със сълзи на очи умолявах Йехова да ми даде сила да превъзмогна склонността си към насилие. Накрая успях.

След като бях освободен от затвора, се събрах отново със семейството си. Сега работя в една каменовъглена мина. Така  имам достатъчно време, за да участвам в проповедната дейност заедно с моята съпруга и да изпълнявам отговорностите си в сбора.“

Микола и приятелите му обрали няколко банки в Украйна. Затова той бил осъден на десет години затвор. Преди да бъде лишен от свобода Микола бил на църква само веднъж, подготвяйки обира на тази църква. Опитът му се провалил, но посещението му там го накарало да мисли, че Библията е изпълнена със скучни разкази за православни свещеници, свещи и религиозни празници. Той казва: „Не знам точно защо, но започнах да чета Библията. Бях смаян, когато открих, че тя изобщо не е това, което си представях!“ Микола помолил за библейско изучаване и бил покръстен през 1999 г. Сега трудно може да повярваш, че този смирен помощник–служител е бил някога злонамерен и се е занимавал с въоръжени банкови обири!

Владимир получил смъртна присъда. Докато чакал нейното изпълнение, той се молел на Бога и обещал да Му служи, ако бъде помилван. Междувременно законът бил променен и неговото смъртно наказание било заменено с доживотен затвор. За да спази обещанието си, Владимир започнал да търси истинската религия. Той се записал да учи чрез кореспонденция и получил диплома от една адвентистка църква, но не бил удовлетворен.

След като обаче прочел няколко броя на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ в библиотеката на затвора, той писал до клона на Свидетелите на Йехова в Украйна и помолил да бъде посетен. Когато местните братя го посетили, Владимир вече се смятал за Свидетел и проповядвал в затвора. Той получил помощ, за да отговори на изискванията за вестител на Царството. Според сведенията той, заедно със седем други затворници, очаква да бъде покръстен. Но има един проблем. Тъй като затворниците с доживотни присъди са разпределени в килии според религиозните си вярвания, Владимир и съкилийниците му са от една и съща религия. Така че на кого ще проповядват? Те споделят добрата новина с надзирателите в затвора и като пишат писма.

Назар се преместил от Украйна в Чешката република, където се присъединил към една банда крадци. Това довело до три години и половина лишаване от свобода. Докато бил в затвора, той се радвал на посещенията на Свидетелите на Йехова от Карлови Вари, научил истината и бил реабилитиран. Като видял това, един от надзирателите казал на съкилийниците на Назар: „Ако всички бяхте като този украинец, щях да си сменя работата.“ Друг казал: „Тези Свидетели на Йехова са истински специалисти. Влизаш в затвора престъпник, излизаш порядъчен човек.“ Сега Назар е отново вкъщи. Той станал дърводелец, оженил се и сега заедно със съпругата си е в целодневна служба. Колко признателен е той за посещенията на Свидетелите!

Официално признание

Затворниците не са единствените, които са благодарни за работата, извършвана от Свидетелите на Йехова. Мирослав Ковалски, член на управата на един затвор в Полша, казал: „Ние сме много признателни за техните посещения. Някои затворници имат печално минало. Вероятно към тях никога не са се отнасяли като към хора. ... Помощта [на Свидетелите] е много ценна, тъй като нямаме достатъчно персонал и възпитатели.“

Управителят на друг затвор в Полша писа до клона с молба Свидетелите да увеличат дейността си в неговия затвор. Защо? Той обяснил: „По–честите посещения на представителите на „Стражева кула“ могат да помогнат на затворниците да развият обществено полезни качества, които да премахнат враждебността помежду им.“

В един украински вестник се съобщава за затворник, който бил в депресия и опитал да се самоубие, но впоследствие получил помощ от Свидетелите на Йехова. „В момента този човек е на път да се възстанови в емоционално отношение — се казва във вестника. — Той се придържа към установения ред в затвора и е пример за останалите затворници.“

 Полза отвъд стените на затвора

Ползата от извършваната от Свидетелите на Йехова дейност не се ограничава само в границите на затвора. Тя продължава и след освобождаването на затворниците. Две християнки, Бригите и Ренате, помагали на затворнички по този начин в продължение на години. В един немски вестник се казва за тях следното: „Те се грижат за затворничките около три до пет месеца след тяхното освобождаване, като ги насърчават да намерят цел в живота си. ... Официално са признати за доброволни надзирателки. ... Имат градивни и приятни отношения и с персонала на затвора.“ („Майн–Ехо Ашафенбург“) Голям брой затворнички са отдали живота си на Йехова в резултат на такава помощ.

Дори служителите на затвора извличат полза от библейската образователна дейност на Свидетелите на Йехова. Така например Роман бил майор и психолог в един затвор в Украйна. Когато Свидетелите го посетили в дома му, той приел библейско изучаване. След това научил, че на Свидетелите не им било позволено да се свързват с хората там, където той работел. Затова помолил управителя за разрешение да използва Библията в своята работа със затворниците. Молбата му била удовлетворена и около десет затворници проявили интерес. Роман редовно споделял с тях нарастващото си познание от Библията и усилията му дали отлични резултати. След като били освободени, някои затворници продължили да напредват и станали покръстени християни. Като видял каква сила има Божието Слово, Роман започнал да гледа на изучаването си по–сериозно. Напуснал службата си при военните и продължил със своята библейска образователна дейност. Сега той участва в проповедната дейност заедно с един бивш затворник.

Един затворник писал: „Тук животът ни зависи от Библията, библейските издания и библейското изучаване.“ Тези думи подходящо описват нуждата от библейска литература в някои затвори. Един сбор в Украйна дава следния отчет за образователната дейност в местен затвор: „Управата е признателна за литературата, която осигуряваме. Оставяме им по 60 екземпляра от всеки брой на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“.“ Друг сбор пише: „Грижим се за един затвор, в който има 20 малки библиотеки. Във всяка от тях оставихме от нашите основни издания. Това бяха общо 20 кашона с литература.“ В един затвор охраната поддържа архив с нашите списания, така че затворниците да могат да се възползват от всеки брой.

През 2002 г. клонът в Украйна създаде Отдел за връзка със затворите. Досега този отдел се е свързал с около 120 затвора и е назначил сборове, които да се грижат за тях. Всеки месец се получават по около 50 писма от затворници, повечето от които искат литература или библейско изучаване. Клонът им изпраща книги, списания и брошури, докато местните братя се свържат с тях.

„Помнете онези, които са в затворнически окови“ — писал апостол Павел на своите събратя християни. (Евреи 13:3) Той имал предвид онези, които били в затвора заради вярата си. Днес Свидетелите на Йехова помнят онези, които са лишени от свобода, като посещават затворите и ‘проповядват освобождение на пленниците’. (Лука 4:18)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 9]

Ограда на затвор в Лвов (Украйна)

[Снимка на страница 10]

Микола

[Снимка на страница 10]

Васил със своята съпруга Ирина

[Снимка на страница 10]

Виктор