Как доброто ще победи злото

Цар Давид бил добър човек. Той изпитвал силна любов към Бога, жажда за справедливост и любеща загриженост за обикновените хора. Въпреки това, същият този добър цар извършил прелюбодейство с жената на един от своите доверени служители. И след като разбрал, че тази жена, Витсавее, забременяла от него, Давид уредил нейният съпруг да бъде убит. След това се оженил за Витсавее, опитвайки се да скрие престъпленията си. (2 Царе 11:1–27)

ОЧЕВИДНО е, че хората могат да вършат много добри дела. Защо тогава вършат и толкова зли неща? Библията посочва няколко основни причини за това. Тя ни разкрива също как Бог чрез Христос Исус ще премахне злото веднъж завинаги.

Склонност към зло

Самият цар Давид посочил една от причините за злите дела. След като престъпленията му били разкрити, той поел цялата отговорност за тях. После, разкайвайки се, писал: „Ето, родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми.“ (Псалм 51:5) Целта на Бога никога не е била жените да раждат деца, които да грешат. Но когато Ева, а след това и Адам, съзнателно се разбунтували срещу Бога, те загубили способността да имат безгрешни деца. (Римляни 5:12) С нарастването на броя на несъвършените хора, станало ясно, че те имат склонност да вършат зло, тъй като в Битие 8:21 се казва: „Помислите на човешкото сърце са зло още от младините му.“

Ако не бъде контролирана, тази склонност към зло може да доведе до „блудство, ... вражди, разпри, ревност, гневни изблици, свади, разединение, отцепничество, завистничество“ и други вредни прояви, които Библията описва като ‘дела на  плътта’. (Галатяни 5:19–21) В случая на цар Давид той се поддал на плътска слабост и извършил блудство, което довело до конфликти. (2 Царе 12:1–12) Той можел да устои на склонността си към неморалност. Но вместо това, Давид продължил да мисли за желанието си да бъде с Витсавее и постъпил в същата последователност, която по–късно ученикът Яков описал така: „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И след като желанието зачене, ражда грях, а грехът, когато бъде извършен, донася смърт.“ (Яков 1:14, 15)

Масовите убийства, изнасилванията и грабежите, споменати в предишната статия, са крайни примери за това, което става, когато хората позволяват на грешните желания да определят действията им.

Липсата на познание подхранва злото

Случаят на апостол Павел изтъква втора причина, поради която хората вършат зло. Когато умрял, Павел вече си бил спечелил репутацията на внимателен и любещ човек. Той неегоистично използвал силите си в служба на християнските си братя и сестри. (1 Солунци 2:7–9) Но по–рано в своя живот, когато бил познат с името Савел, той ‘бълвал заплахи и настоявал за убийството’ на същата тази група от хора. (Деяния 9:1, 2) Защо Павел одобрявал и вършел зли дела срещу първите християни? „Защото нямах познание“ — казва той. (1 Тимотей 1:13) Да, преди Павел бил ‘пламенен в усилията си да служи на Бога, но не според точното познание’. (Римляни 10:2)

Подобно на Павел, много искрени хора са постъпвали лошо поради липсата на точно познание за Божията воля. Така например Исус предупредил последователите си: „Ще дойде час, когато всеки, който ви убие, ще си мисли, че принася свята служба на Бога.“ (Йоан 16:2) Свидетелите на Йехова в днешно време изпитват истинността на Исусовите думи. В много страни те са били преследвани и дори убивани от хора, които претендират, че служат на Бога. Очевидно такава криворазбрана пламенност не е угодна на Бога. (1 Солунци 1:6)

Главният виновник за злото

Исус посочил една основна причина за съществуването на злото. Обръщайки се към религиозните водачи, които възнамерявали да го убият, той казал: „Дяволът е вашият баща и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той беше убиец още когато започна да ходи по свой път.“ (Йоан 8:44) Именно Сатана, подбуден от егоизъм, подмамил Адам и Ева да се разбунтуват срещу Бога. Този бунт донесъл греха, а по този начин и смъртта в цялото човечество.

Убийствената нагласа на Сатана станала очевидна по–нататък в начина, по който постъпил с Йов. Когато Йехова му позволил да изпита лоялността на Йов, Сатана не се задоволил само с това да му отнеме притежанията. Той причинил и смъртта на десетте деца на Йов. (Йов 1:9–19) През изминалия век злото се е увеличило както поради човешкото несъвършенство и липсата на познание, така също  и в резултат на засилената намеса на Сатана в човешките дела. Библията разкрива, че Дяволът бил ‘изхвърлен долу на земята и ангелите му били изхвърлени долу заедно с него’. Същото пророчество предсказало съвсем точно, че наложеното ограничение на Сатана щяло да доведе до безпрецедентни ‘горести за земята’. Макар че Сатана не може да принуди хората да вършат зло, той е майстор в това да „заблуждава цялата населена земя“. (Откровение 12:9, 12)

Премахване на склонността към зло

За да може злото да бъде напълно отстранено от човешкото общество, трябва да бъдат премахнати вродената склонност на човека към зло, липсата на точно познание и влиянието на Сатана. Най–напред нека видим как вродената склонност към грях може да бъде изкоренена от сърцето на човека.

Никой хирург, нито направено от хората лекарство, не може да постигне това. Но Йехова Бог е осигурил лек за наследения грях и несъвършенството за всички онези, които желаят да го приемат. Апостол Йоан писал: „Кръвта на Исус ... ни очиства от всякакъв грях.“ (1 Йоан 1:7) Когато доброволно принесъл в жертва живота си, съвършеният човек Исус ‘понесъл нашите грехове върху тялото си на стълба, за да скъсаме ние с греховете и да заживеем за праведността’. (1 Петър 2:24) Исусовата жертвена смърт щяла да премахне последствията от лошата постъпка на Адам. Павел казва, че Христос Исус станал „съответстващ откуп за всички“. (1 Тимотей 2:6) Да, смъртта на Христос дава възможност на цялото човечество да си върне отново съвършенството, което Адам загубил.

Но все пак може да попиташ: „Ако смъртта на Исус преди около 2000 години е направила възможно хората да стигнат отново до съвършенство, защо злото и смъртта продължават да съществуват?“ Намирането на отговор на този въпрос може да ни помогне да премахнем втората причина за злото — липсата на познание за Божиите цели.

Добротата се засилва от точното познание

Приемането на точно познание за това, което Йехова и Исус правят сега, за да премахнат злото, може да предпази искрения човек от това несъзнателно да върши зло или дори по–лошо — да ‘се бори против Бога’. (Деяния 5:38, 39) Йехова Бог е готов да не се вглежда в миналите грешки, които са извършени поради липса на познание. Когато бил в Атина, апостол Павел казал: „Досега Бог беше оставил без внимание времето на това невежество, но сега казва на хората, че всички те навсякъде трябва да се разкаят, защото е определил ден, когато възнамерява да съди праведно населената земя посредством един назначен от него човек, и е дал уверение на всички хора за това, като го е възкресил от мъртвите.“ (Деяния 17:30, 31)

Павел знаел, че Исус бил върнат към живот, тъй като възкресеният Исус лично говорил с него и го възпрял от преследването на първите християни. (Деяния 9:3–7) След като получил точно познание за Божиите цели, Павел се променил и станал истински добър човек в подражание на Христос. (1 Коринтяни 11:1; Колосяни 3:9, 10) В добавка на това Павел пламенно проповядвал „тази добра новина за царството“. (Матей 24:14) През тези почти 2000 години от смъртта и възкресението си, Христос е избрал измежду хората онези, които, подобно на Павел, ще управляват с него в Царство Му. (Откровение 5:9, 10)

През изминалия век и досега Свидетелите на Йехова пламенно изпълняват задачата, възложена им от Исус: „Идете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Матей 28:19, 20) Онези, които откликват на това послание,  имат перспективата да живеят вечно на земята под небесното управление на Христос. Исус казал: „За да получат те вечен живот, е необходимо да приемат познание за тебе, единственият истински Бог, и за онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) Най–доброто, което човек може да направи за някого другиго, е да му помогне да придобие точно познание.

Онези, които приемат добрата новина за Царството, проявяват такива качества като „любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол“, въпреки злото, което ги заобикаля. (Галатяни 5:22, 23) В подражание на Исус те ‘на никого не връщат зло за зло’. (Римляни 12:17) Всеки един от тях се стреми да ‘побеждава злото с добро’. (Римляни 12:21; Матей 5:44)

Окончателна победа над злото

Хората никога няма да могат сами да победят основния източник на злото, Сатана Дяволът. Скоро обаче Йехова ще използва Исус, за да смаже главата на Сатана. (Битие 3:15; Римляни 16:20) Йехова ще нареди също на Исус да „строши и довърши“ всички политически системи, много от които са причинили толкова злини през историята. (Даниил 2:44; Еклисиаст 8:9) По време на този наближаващ ден на съд всички онези, които „не се подчиняват на добрата новина на нашия господар Исус ... ще понесат присъдата и наказанието на вечното унищожение“. (2 Солунци 1:8, 9; Софония 1:14–18)

След като Сатана и онези, които го подкрепят, бъдат премахнати, Исус ще помогне от небето на оцелелите да възстановят земята в първоначалното ѝ състояние. Той също ще възкреси всички хора, които са достойни за живот на възстановената земя. (Лука 23:32, 39–43; Йоан 5:26–29) Правейки това, Христос ще заличи някои последици от злото, което е понесъл човешкият род.

Йехова няма да принуждава хората да се подчиняват на добрата новина за Исус. Вместо това той им дава възможност да поемат познанието, което води към живот. Жизненоважно е да се възползваш от тази възможност още сега! (Софония 2:2, 3) Ако направиш това, ще научиш как да се справяш с всяко зло, което може да те сполети в живота. Ще видиш също как Христос ще извоюва окончателната победа над злото. (Откровение 19:11–16; 20:1–3, 10; 21:3, 4)

[Снимка на страница 5]

Савел одобрявал злите дела, тъй като нямал точно познание

[Снимка на страница 7]

Най–доброто, което човек може да направи за някого другиго, е да му помогне да придобие точно познание