Истинско благополучие в Божия нов свят

ДЕЙВИД *, който е християнски съпруг и баща, заминал за Съединените щати, като бил сигурен, че постъпва правилно. Макар че не искал да остави жена си и децата си, той смятал, че така ще им помогне да живеят по–добре, ако разполага с повече пари. Затова Дейвид приел поканата на свои роднини в Ню Йорк и скоро си намерил работа там.

Но с течение на времето неговата увереност започнала да намалява. Той вече нямал много време за духовни дейности. В един момент почти загубил вярата си в Бога. Едва след като се поддал на едно неморално изкушение, Дейвид осъзнал в какво положение се намирал в действителност. Това, че се съсредоточавал върху материалното благополучие, постепенно го отдалечавало от всичко, което наистина смятал за важно. Нещо трябвало да се промени.

Подобно на Дейвид, всяка година мнозина емигрират от бедната си родина с надеждата да подобрят икономическото  си положение. Но много често те правят това за сметка на духовността си. Някои се питат: „Може ли един християнин, който се стреми към материално богатство, да бъде богат същевременно и в духовно отношение?“ Някои известни писатели и религиозни водачи твърдят, че това е възможно. Но както са научили Дейвид и други като него, много е трудно да постигнеш едното, без да загубиш другото. (Лука 18:24)

Парите не са нещо лошо

Парите са измислени, разбира се, от хората. Подобно на много други изобретения, сами по себе си те не са нещо лошо или погрешно. Всъщност те са просто средство за размяна. Затова, когато са използвани правилно, с тях може да се постигне нещо полезно. Например Библията потвърждава, че „парите са защита“, особено срещу проблемите, свързани с бедността. (Еклисиаст 7:12) Изглежда, че поне за някои хора „парите са решението за всяко нещо“. (Еклисиаст 10:19, „Нов международен превод“)

Божието Слово осъжда мързела и поощрява усърдната работа. Ние трябва да осигуряваме необходимото за семейството си и ако имаме в повече, ще ‘има какво да дадем на онзи, който е в нужда’. (Ефесяни 4:28; 1 Тимотей 5:8) Освен това, вместо да ни подканя да се откажем напълно от притежанията си, Библията ни насърчава да им се радваме. Тя ни казва ‘да вземем дела си’ и да се наслаждаваме на плодовете от своя труд. (Еклисиаст 5:18–20) В нея са записани примери на верни на Бога мъже и жени, които били богати.

Верни на Бога мъже, които били богати

Авраам, един верен Божи служител, придобил много добитък, сребро и злато и голямо домочадие със стотици слуги. (Битие 12:5; 13:2, 6, 7) Праведният Йов също притежавал значително богатство — добитък, слуги, злато и сребро. (Йов 1:3; 42:11, 12) Авраам и Йов били богати дори според днешните стандарти, но в същото време били ‘богати и пред Бога’. (Лука 12:21)

Апостол Павел нарича Авраам „баща на всички, които имат вяра“. Авраам не бил скъперник, нито бил привързан прекалено към своите притежания. (Римляни 4:11; Битие 13:9; 18:1–8) Също така самият Бог описал Йов като „непорочен и правдив“. (Йов 1:8) Йов винаги бил готов да помага на бедните и потиснатите. (Йов 29:12–16) Както Авраам, така и Йов, се уповавали на Бога, а не на богатството си. (Битие 14:22–24; Йов 1:21, 22; Римляни 4:9–12)

Друг пример е цар Соломон. Като наследник на Божия престол в Йерусалим, той бил благословен не само с мъдрост от Бога, но и с изобилие от богатства и слава. (3 Царе 3:4–14) През по–голямата част от живота си той бил верен на Бога. Но когато бил в напреднала възраст, ‘сърцето му не било съвършено пред Господа’. (3 Царе  11:1–8) Всъщност неговият горчив опит показва ясно какви са основните клопки на материалното благополучие. Нека да разгледаме някои от тях.

Клопките на богатството

Най–сериозната опасност е това да не развиеш любов към парите и към онова, което може да се купи с тях. При някои желанието за повече богатство никога не може да бъде удовлетворено. В ранните години на своето управление Соломон забелязал тази склонност у другите. Той писал: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.“ (Еклисиаст 5:10) Първо Исус, а по–късно и апостол Павел, предупредили християните относно тази измамна любов. (Марко 4:18, 19; 2 Тимотей 3:2)

Когато парите станат център на нашето внимание, вместо просто да бъдат средство, с което да постигнем нещо, ние ставаме податливи на всякакъв вид изкушения, като например лъжа, кражба и предателство. Юда Искариот, един от апостолите на Христос, предал своя Господар само за 30 сребърни монети. (Марко 14:11; Йоан 12:6) Стигайки да крайност, някои дори се покланят на парите вместо на Бога. (1 Тимотей 6:10) Затова християните винаги трябва да се опитват честно да анализират какви са истинските им подбуди за печеленето на повече пари. (Евреи 13:5)

Стремежът към богатство крие и опасности, които са по–незабележими. Първо, изобилното богатство подхранва самоувереността. Исус споменал и това, когато говорел за „измамливата сила на богатството“. (Матей 13:22) По подобен начин библейският писател Яков предупредил християните да не забравят за Бога дори когато правят планове за някакъв бизнес. (Яков 4:13–16) Тъй като парите дават известна независимост на онзи, който ги притежава, винаги съществува опасността човек да започне да се уповава на тях вместо на Бога. (Притчи 30:7–9; Деяния 8:18–24)

Второ, както разбрал Дейвид, споменат по–рано, стремежът към забогатяване може да погълне много от времето и енергията на човек, което постепенно ще го отдалечи от духовните цели. (Лука 12:13–21) За богатите съществува постоянно и изкушението да използват притежанията си главно за развлечения или за удовлетворяването на лични стремежи.

Може ли да се каже, че в известна степен моралният упадък на Соломон се дължал на това, че позволил на охолния си начин на живот да притъпи чувствата му? (Лука 21:34) Той знаел категоричната забрана от Бога относно сключването на брак с жени от други народи. Въпреки това след време Соломон имал около хиляда жени. (Второзаконие 7:3) Готов да угоди на своите жени чужденки, той се опитал да смеси истинското поклонение с фалшиво. Както беше споменато по–рано, сърцето му постепенно се отклонило от Йехова.

Несъмнено тези примери показват колко са верни думите на Исус: „Не можете да бъдете роби и на Бога, и на парите.“ (Матей 6:24) Как тогава един християнин може да се справи с предизвикателствата в икономическо отношение, с които се сблъскват повечето хора днес? И още по–важно — има ли надежда за по–добър живот?

Скоро ще има истинско благополучие

За разлика от патриарсите Авраам и Йов, последователите на Исус имат задачата да ‘правят ученици сред всички народи’. (Матей 28:19, 20) За постигането на тази задача са нужни време и усилия, които иначе могат да бъдат използвани за светски стремежи. Ето защо ключът към успеха се крие във вършенето на това, което ни е заръчал Исус: „Продължавайте да търсите първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (Матей 6:33)

След като почти загубил семейството и духовността си, Дейвид в крайна сметка успял отново да насочи живота си в правилната посока. Както обещал Исус, когато Дейвид започнал пак да поставя на първо място в живота си изучаването  на Библията, молитвата и проповедната служба, останалите неща си дошли на мястото. Неговите взаимоотношения със съпругата и децата му постепенно се подобрили. Отново започнал да изпитва радост и задоволство. Той все още работи усърдно. Не е забогатял. Но все пак от своя горчив опит си е извлякъл някои ценни поуки.

Възгледът на Дейвид във връзка с това доколко е било разумно да се премести в САЩ се е променил. Той е решен никога повече да не допуска парите да определят какви решения ще взема. Сега знае, че най–ценните неща в живота — любещото семейство, добрите приятели и личните взаимоотношения с Бога — не могат да бъдат купени с пари. (Притчи 17:17; 24:27; Исаия 55:1, 2) Наистина, моралната безкомпромисност е далеч по–ценна от материалните богатства. (Притчи 19:1; 22:1) Заедно със семейството си Дейвид е твърдо решен да поставя най–важните неща на първо място. (Филипяни 1:10)

Човешките усилия за изграждането на богато общество с добри морални ценности непрекъснато се провалят. Но за да живеем щастливо, Бог е обещал, че неговото Царство ще осигури необходимите ни материални и духовни неща в изобилие. (Псалм 72:16; Исаия 65:21–23) Исус учел, че истинското благополучие започва с осъзнаването на духовните нужди. (Матей 5:3) Така че независимо дали сме бедни или богати материално, ако днес поставяме духовните неща на първо място в живота си, можем да се подготвим по най–добрия възможен начин за Божия нов свят, който е толкова близо. (1 Тимотей 6:17–19) В него ще живее едно общество, което ще преуспява както в материално, така и в духовно отношение.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 5]

Йов се уповавал на Бога, а не на богатството си

[Снимки на страница 7]

Най–ценните неща в живота не могат да бъдат купени с пари