Добрата новина достига отдалечените части на Боливия

НАШАТА група от двайсетина души се събра на речния бряг, очаквайки с нетърпение предстоящото ни пътешествие. През този ден щяхме да посетим различни села нагоре по течението на реката. Намирахме се в подножието на Андите, където река Бени стига до обширните равнини в басейна на река Амазонка. Мястото е невероятно красиво.

Ние обаче не бяхме туристи. В групата ни имаше местни жители, както и хора, които са дошли от далечни градове, за да живеят в Руренабаке, красиво градче с разцъфнали дървета, къщи със сламен покрив и тихи улички, обезпокоявани само от време на време от шума на някой мотоциклет, служещ като такси. Защо решихме да се отправим на това пътешествие?

Предприехме нещо, което правят и други хора в различни части на Боливия. Свидетелите на Йехова от по–големите градове и от други страни пътуват до по–малки градчета, за да проповядват добрата новина за Божието Царство. (Матей 24:14)

Боливия се намира в централната част на Южна Америка. Площта ѝ е два пъти по–голяма от площта на Франция, но населението ѝ е десет пъти по–малобройно. Повечето от жителите живеят или в големите градове и миньорските градчета, разположени високо над морското равнище, или в селскостопанските райони в долините. В тропическите равнинни територии обаче има отдалечени малки градчета, между които се простират обширни гори.

През 50–те и 60–те години на XX век смели мисионери започнали  да проповядват в много от отдалечените градчета. Някои от тези мисионери били Бети Джаксън, Елзи Майнбърг, Памела Моузли и Шарлот Томашевски. Те учели искрените хора на истината от Библията и помогнали за сформирането на малки сборове. През 80–те и 90–те години на миналия век броят на Свидетелите на Йехова в страната се увеличил шест пъти, като това станало най–вече в големите градове. Сега има сборове във всеки квартал. Свидетели има както в богатите райони, където хората работят във високи административни сгради, живеят в елегантни къщи и пазаруват в големи магазини, така и в крайните квартали, където хората живеят в кирпичени къщи, пазаруват в открити пазари и носят пъстроцветни дрехи, характерни за региона. Но как може да се помогне на повече хора в отдалечените райони да научат за Йехова?

Те се отказват от удобствата в града

През последните две десетилетия много хора от миньорските градчета и от селскостопанските райони се преместват да живеят в големите градове. Затова е много необичайно да се види обратното — човек да се премести от големия град в някое село. Много села са снабдени с един–единствен телефон и има електричество само по няколко часа на ден. Много Свидетели, които живеят там, се виждат със събратята си по вяра само на ежегодните конгреси, като пътуването до мястото на конгреса може да е скъпо, опасно и изтощително. В селските училища човек може да получи само основно образование. Тогава какво подтиква редица Свидетели на Йехова да се преместят от големите градове в селата?

Един Свидетел на име Луис разказва: „Имах възможност да изградя някаква кариера в Ла Пас. Но родителите ми винаги са ме учили, че най–добрата кариера е дейността по правенето на ученици. Затова завърших кратък курс по строителство. Когато веднъж бях на почивка в Руренабаке, ми направи впечатление с какво желание хората слушаха добрата новина. Видях колко малко вестители живеят там и това ме накара да се преместя, за да им помагам в проповедната дейност. Сега водя дванайсет библейски изучавания. Едното от тях е с млад мъж и съпругата му, които имат четири деца. Преди мъжът пиеше много и играеше хазарт, но вече прекрати тези навици и започна да разказва на своите приятели онова, което научава за Йехова. Той винаги се подготвя за изучаването. Когато му се налага да отсъства три–четири дни, за да сече дърва в гората, му става мъчно, защото не иска да пропусне нищо от духовните дейности. Като видя цялото семейство на християнските събрания, чувствам, че жертвата да дойда тук си е заслужавала.“

Хуана е самотна майка. Тя разказва: „Работех като домашна помощничка в Ла Пас.  Когато синът ми беше малък, станах целодневна проповедничка. При едно пътуване посетих Руренабаке и разбрах, че бих могла да правя много повече в проповедната служба, ако се преместя тук. Така и направихме и отново си намерих работа като домашна помощничка. В началото ни беше трудно да се справяме с горещините и с насекомите. Но вече седем години живеем тук. Всяка седмица водя много библейски изучавания и голяма част от тези хора проявяват признателността си, като посещават събранията.“ Хуана и синът ѝ също бяха в нашата група, която скоро щеше да се отправи с лодка нагоре по реката. Нека да ви разкажем какво стана по–нататък.

Пътешествието по реката

Моторът на лодката изръмжа и ние потеглихме към тесния планински пролом. Ято папагали се възпротиви на присъствието ни със силни крясъци. Мътната вода, идваща от планината, се въртеше бясно около нас, докато лодкарят умело насочваше лодката срещу течението. След няколко часа слязохме на брега на едно селце. Там ни посрещна един старейшина от сбора в Руренабаке, който ни показа къде да проповядваме.

Местните жители бяха много гостоприемни и ни канеха или под сянката на някое дърво, или в своята къща от бамбукови стъбла и с покрив от палмови листа. Запознахме се с младо семейство, което мачкаше захарна тръстика в ръчно изработена дървена преса. Сокът се изливаше в медна купа. Обикновено след това сокът се вари, докато се получи тъмна меласа, която се продава в града. Младото семейство ни покани в дома си и двамата задаваха много въпроси върху Библията.

Продължихме да пътуваме нагоре по реката и проповядвахме от село на село. Много хора се радваха да чуят обещанието от Библията, че болестите и смъртта ще бъдат премахнати. (Исаия 25:8; 33:24) Тъй като в района не се осигуряват достатъчно медицински грижи, повечето семейства преживяват ужасната трагедия да загубят дете. Голяма част от местните жители са земеделци и рибари и животът им е тежък и несигурен. Затова много от хората харесаха Божието обещание от 72 псалм за правителство, което ще премахне бедността. Но дали заинтересуваните хора в такива отдалечени райони биха положили усилия да посещават християнските събрания? Този въпрос си задавали Ерик и Вики, целодневни  служители в град Санта Роса, който се намира на три часа път с кола навътре в басейна на Амазонка.

Дали заинтересуваните хора ще дойдат?

Ерик и Вики се преместили от Калифорния в Боливия преди дванайсет години. Един пътуващ надзорник ги насърчил да се преместят в Санта Роса. Вики разказва: „В града има само два телефона и няма достъп до Интернет. Тук живеят най–различни диви животни. Когато пътуваме с мотоциклетите си извън града, виждаме алигатори, щрауси и големи змии. Но ние се интересуваме повече от хората, отколкото от животните. Изучаваме Библията със семейство Вака — млада двойка с четири малки деца, която живее на 26 километра от града. Преди бащата беше пияница, но вече се промени. Всяка седмица той води цялото си семейство и по–малката си сестра в Залата на Царството. Мъжът качва жена си с бебето на своето колело, деветгодишният му син качва сестричката си на друго колело, а осемгодишният му син кара колелото си сам. Необходими са им три часа, за да стигнат до Залата.“ Това семейство проявява истинска любов към Йехова и полага големи усилия, за да бъде заедно със сбора.

Само след 18 месеца трима души в Санта Роса вече отговаряли на изискванията да бъдат покръстени, а около 25 души посещават събранията в новата Зала на Царството там. Макар че много хора искат да изучават Библията, мнозина трябва да преодолеят големи пречки, за да служат на Йехова.

Предизвикателството да се узакони бракът

Марина и Осни, които служат като мисионери в един отдалечен град на границата с Бразилия, обясняват, че много хора в Боливия не гледат на брака като на траен съюз и често сменят партньорите си. Осни казва: „Това представлява проблем, поради който на хората тук им е трудно да напредват духовно. Когато решат да станат истински християни, те се сблъскват с трудности и с предизвикателства във финансово отношение. Някои трябва да прекратят предишните си връзки и след това да узаконят брака си. Въпреки трудностите, някои хора са разбрали, че според Библията човек трябва да е сключил законен брак, и затова работят усилено, за да спечелят необходимите пари да платят таксите, свързани с правните процедури.“ (Римляни 13:1, 2; Евреи 13:4)

Марина разказва следното за един човек на име Норберто. „Той живял с няколко жени, след което се преместил при една жена, която работела в пекарна. Тя е с около 35 години по–млада от него и има син, когото Норберто осиновил. Норберто искал да дава добър пример на момчето, докато то расте. Затова, когато един Свидетел отиде в пекарната и му предложи безплатно библейско изучаване, той прие, въпреки че тогава не можеше да чете и беше над 70–годишен. Когато той и жената, с която живееше, научиха какви са изискванията на Йехова, те узакониха брака си и след това се покръстиха. Момчето стана отговорен християнски младеж точно както се надяваше вторият му баща. Норберто се научи да чете и дори изнася доклади на събранията на сбора. Макар че се чувства слаб поради напредналата си възраст, той е пламенен проповедник на добрата новина.“

Духът на Йехова дава сили

Исус казал на последователите си през първи век: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене ... до най–отдалечените краища на земята.“ (Деяния 1:8) Колко е насърчително да се види как духът на Бога подтиква мъже и жени да се преместят  в отдалечени места! Например през 2004 г. трийсет пламенни Свидетели приеха да служат временно като специални пионери в отдалечени райони. Те следват примера на около 180 чужденци, които са дошли в Боливия, за да служат като пионери, пътуващи надзорници, бетелови работници или мисионери. Вестителите в Боливия, които наброяват 17 000 души, водят около 22 000 домашни библейски изучавания със заинтересувани хора.

Тези братя изпитват голяма радост, защото знаят, че ги ръководи духът на Йехова. Робърт и Кейти били назначени като мисионери в Камири. Този отдалечен град е разположен край една река сред зелени хълмове. Робърт казва: „Сякаш дойдохме в най–подходящото време. За две години около четирийсет души станаха вестители на добрата новина.“

Прекратяване на лоши навици

Когато хората, които изучават Библията, се променят, това прави силно впечатление на останалите. Например един ден преди четири години един пияница на име Ариел лежал с махмурлук в леглото си. Макар че, като комарджия другите го харесвали, той постоянно бил измъчван от мисли за нарастващите си дългове, семейните си проблеми и това, че пренебрегва дъщерите си. Размишленията му били прекъснати, когато един Свидетел на Йехова го посетил в дома му. Ариел слушал внимателно, докато Свидетелят му обяснявал стихове от Библията. По–късно Ариел отново лежал в леглото си, но този път четял за щастливия семеен живот, за рая и за службата към Бога. След време той приел да изучава Библията.

Когато мисионерите пристигнали в Камири, и съпругата на Ариел, Арминда, вече изучавала, но без особен ентусиазъм. Тя казала: „Ще опитам всичко, за да направя така, че той да спре да пие, но се съмнявам, че това ще стане. Той е безнадежден случай.“ Изучаването на Библията обаче се оказало по–интересно, отколкото очаквала. След една година тя се покръстила и вече свидетелствала на роднините си. Не след дълго някои от тях отдали живота си на Йехова.

На Ариел обаче не му било никак лесно да спре да пие, да пуши и да играе хазарт. Повратният момент настъпил, когато поканил всичките си познати на Възпоменанието на Исусовата смърт. Той си казал: „Повече няма да общувам с онези, които не дойдат. А с онези, които дойдат, ще изучавам Библията.“ По този начин той започнал три библейски изучавания. Още преди да стане член на сбора, Ариел изучавал Библията със свой роднина, който напреднал и се покръстил заедно с него. Арминда казва: „Сякаш предишният Ариел вече не съществува.“

Робърт разказва: „Вече 24 души от това семейство посещават редовно събранията. Десет от тях са покръстени, а осем са непокръстени вестители. Други забелязаха промяната в поведението им и също започнаха да изучават Библията и да посещават събранията. Броят на присъстващите на събранията нарасна от 100 на 190 души. С Кейти изучаваме Библията с около трийсет души и всички те идват на събранията. Щастливи сме, че служим тук.“

Онова, което става в отдалечените райони на Боливия, е само малка част от предсказаната в Откровение, 7 глава, целосветска дейност, при която в „деня на Господаря“ биват събирани онези, които ще преживеят голямото бедствие. (Откровение 1:10; 7:9–14) Никога досега в историята на човечеството не е имало милиони хора от всички народи, които да се покланят обединено на единствения истински Бог. Само какво вълнуващо доказателство е това, че наближава изпълнението на Божиите обещания!

[Снимка на страница 9]

Бети Джаксън

[Снимка на страница 9]

Памела Моузли

[Снимка на страница 9]

Елзи Майнбърг

[Снимка на страница 9]

Шарлот Томашевски, най–вдясно

[Снимка на страница 10]

Ерик и Вики са се преместили да служат там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма

[Снимка на страница 10]

Всяка седмица семейство Вака пътува три часа с колело до Залата на Царството

[Снимка на страница 11]

Жителите в селата край река Бени слушат внимателно добрата новина

[Снимка на страница 12]

Робърт и Кейти служат като мисионери в Камири