Древно потвърждение на библейския канон

ПУСНИ

Древно потвърждение на библейския канон

„ИЗГЛЕЖДА, че всеки негов ред е написан с цел да събуди любопитството на онези, които се интересуват от ранната история на християнството.“ Тези думи описват един древен документ. Знаеш ли кой е той?

Това е Мураториевият фрагмент. Независимо дали си чувал за него, или не, може да се питаш: „Защо той е толкова специален?“ Мураториевият фрагмент е най–старият съществуващ достоверен списък на каноничните книги на Християнските гръцки писания.

Може би приемаш за даденост факта, че определени книги са част от Библията. Ще се изненадаш ли обаче, ако научиш, че някога е имало съмнения относно това точно кои книги трябвало да бъдат включени в нея? Мураториевият фрагмент съдържа списък на книгите, за които се смята, че са вдъхновени от Бога. Сигурно разбираш, че точното съдържание на Библията е нещо изключително важно. Тогава какво разкрил този документ относно книгите, които днес съставляват Християнските гръцки писания? Нека да разгледаме първо някои подробности във връзка с произхода на документа.

Намирането на документа

Мураториевият фрагмент е част от един кодекс от ръкописи, състоящ се от 76 листа от пергамент, всеки от които е с размери 27 на 17 сантиметра. Лудовико Антонио Муратори (1672–1750 г.), един известен италиански историк, го открил в Амброзиевата библиотека в Милано. През 1740 г. Муратори публикувал своето откритие, откъдето идва и името Мураториев фрагмент. Изглежда кодексът бил направен през осми век в древния манастир в Бобио, близо до Пиаченца (северна Италия). Той бил преместен в Амброзиевата библиотека в началото на XVII век.

Мураториевият фрагмент съдържа 85 реда от текста на 10 и 11 лист на кодекса. Написан е на латински и явно е преписван от някой не особено старателен книжник. Но някои от грешките в него са били установени, след като е бил сравнен със същия текст в четири различни ръкописа от XI и XII век.

Кога бил написан?

Може би се питаш обаче кога първоначално са били записани сведенията в Мураториевия фрагмент. Изглежда, че оригиналният текст бил написан на гръцки език много векове преди текста на фрагмента, който е превод от гръцки на латински. Има един факт, който помага да се определи времето на написване на оригинала. Във фрагмента се споменава книгата „Пастир“, която не е част от Библията, и се казва, че един мъж на име Ерм я написал „неотдавна, в наше време, в град Рим“. Учените определят времето, когато Ерм написал своя „Пастир“, между 140 и 155 г. Така става ясно защо се смята, че оригиналният гръцки текст на латинския Мураториев фрагмент датира от времето между 170 и 200 г.

Прякото и непрякото споменаване на Рим в текста подсказва, че може би той бил написан в този град. Но има спор относно автора на текста. Някои предположения са за Климент Александрийски, Мелитон Сардиски и Поликрат Ефески. Повечето учени обаче сочат към Иполит, един плодотворен писател, който писал на гръцки и живял в Рим през периода, в който вероятно бил написан текстът на Мураториевия фрагмент. Тези факти може да не са от голям интерес, но вероятно ще искаш да знаеш нещо повече за съдържанието на фрагмента, което го прави толкова ценен.

Сведенията, които съдържа

Текстът на Мураториевия фрагмент не представлява просто списък на книгите в Християнските гръцки писания. Той съдържа и сведения относно тези книги и съответните им писатели. Ако го четеш, ще забележиш, че първите редове от ръкописа липсват, и изглежда също, че той завършва изведнъж. В началото се споменава Евангелието според Лука и се казва, че писателят на тази библейска книга бил лекар. (Колосяни 4:14) Казва се също, че Евангелието според Лука е третото поред, следователно в липсващата начална част вероятно се говорело за евангелията според Матей и според Марко. Подкрепа за това заключение намираме в Мураториевия фрагмент, където се казва, че четвърто по ред е Евангелието според Йоан.

Фрагментът потвърждава, че книгата Деяния на апостолите е написана от Лука за „уважаемия Теофил“. (Лука 1:3; Деяния 1:1) След това текстът продължава с изброяване на писмата на апостол Павел до коринтяните (две), до ефесяните, до филипяните, до колосяните, до галатяните, до солунците (две), до римляните, до Филимон, до Тит и до Тимотей (две). Писмото на Юда и две от писмата на Йоан също са споменати като вдъхновени от Бога книги. Първото писмо на апостол Йоан се споменава заедно с неговото евангелие. Откровението (или Апокалипсис) е последно в списъка на книгите, считани за боговдъхновени.

Интересно е, че в Мураториевия фрагмент се споменава книга, наречена Апокалипсисът на Петър, но се казва, че според някои тя не бива да бъде четена от християните. Писателят на фрагмента предупреждава, че по онова време вече се срещали фалшиви писания. Обяснява се също, че тези писания не трябвало да бъдат приемани, „защото не подобава да се смесва горчилка с мед“. В документа се споменава също и за други текстове, които не трябвало да бъдат включени сред светите писания. Това било така, защото били написани след времето на апостолите, както било с „Пастира“ на Ерм, или защото били написани в подкрепа на еретически твърдения.

Може би си забелязал от казаното по–горе, че писмото до евреите, двете писма на Петър и писмото на Яков не са споменати в този каталог на достоверните библейски книги. Но говорейки за работата на книжника, който е преписвал ръкописа, специалистът Джефри Марк Ханеман отбелязва, че „е логично да предположим, че фрагментът е съдържал и други препратки, които днес са загубени, и че Яков и Евреите (и 1 Петър) са били сред тях“. („Мураториевият фрагмент и развитието на канона“)

Следователно Мураториевият фрагмент потвърждава, че повечето от книгите, които днес се намират в Християнските гръцки писания, са били считани за канонични още през втори век. Разбира се, каноничността на библейските книги — тоест правото да бъдат включени в Библията — не зависи от това дали са били споменати в определен древен списък. Съдържанието на книгите е това, което доказва, че са резултат от действието на светия дух. Всички те подкрепят мисълта, че Йехова Бог е техният автор и са в пълно съгласие помежду си. Хармонията и равновесието на 66–те канонични книги на Библията, потвърждават тяхното единство и пълнота. Следователно е добре да ги приемаш за това, което в действителност са, а именно — Словото на Йехова, вдъхновената истина, запазена до наши дни. (1 Солунци 2:13; 2 Тимотей 3:16, 17)

[Снимка на страница 13]

Лудовико Антонио Муратори

[Снимка на страница 14]

Амброзиевата библиотека

[Снимка на страница 15]

Мураториевият фрагмент

[Източник]

Diritti Biblioteca Ambrosiana. Vietata la riproduzione. Aut. No. F 157 / 05

[Информация за източници на снимките на страница 13]

СТРАЖЕВА КУЛА (УЧЕБНО ИЗДАНИЕ)