„Уредба за управление“, която ще изпълни Божията цел

„[Бог] във всичко действа съгласно решението на своята воля.“ — Ефесяни 1:11.

1. Защо всички сборове на Свидетелите на Йехова ще се съберат на 12 април 2006 г.?

В СРЯДА вечерта на 12 април 2006 г. около 16 милиона души ще се съберат да честват Вечерята на Господаря. На всяко едно от местата за това събиране, ще има маса, върху която ще бъдат поставени безквасен хляб и вино, символизиращи тялото и пролятата кръв на Христос. Към края на доклада, в който се обяснява какво е значението на Възпоменанието за Исусовата смърт, тези символи — най–напред хлябът, а после и виното — ще бъдат подадени, за да минат през всички присъстващи. В сравнително малко сборове на Свидетелите на Йехова един или повече от посетителите ще вземат от символите. В повечето случаи обаче никой от присъстващите няма да вземе от тях. Защо само някои християни — онези, които имат надежда за живот в небето — ще вземат от символите, докато повечето други, които имат надежда да живеят вечно на земята, няма да вземат от тях?

2, 3. (а) Какво създал Йехова в съответствие с целта си? (б) С каква цел сътворил Йехова земята и хората?

² Йехова е Бог, който има цел. За да я изпълни, той „във всичко действа съгласно решението на своята воля“. (Ефесяни 1:11) Най–напред той създал своя единороден син. (Йоан 1:1, 14; Откровение 3:14) След това чрез този син Йехова сътворил едно семейство от духовни синове, а след време и физическата вселена, включително земята и хората. (Йов 38:4, 7; Псалм 103:19–21; Йоан 1:2, 3; Колосяни 1:15, 16)

³ Йехова не създал земята като място, на което хората да бъдат изпитвани, за да се определи дали са годни да бъдат част от небесното семейство от духовни синове, както учат много църкви на т.нар. християнство. Той я създал с ясно определена цел, със замисъла тя „да се населява“. (Исаия 45:18) Бог сътворил земята за човека и човека за земята. (Псалм 115:16) Тя трябвало да се превърне в рай, изпълнен с праведни хора, които да я обработват и да се грижат за нея. Пред двамата от първото човешко семейство никога не стояла перспективата след време да отидат на небето. (Битие 1:26–28; 2:7, 8, 15)

Целта на Йехова е оспорена

4. Как в началото на човешката история бил оспорен начинът, по който Йехова упражнява върховната си власт?

⁴ Един духовен син на Бога се разбунтувал и бил решен да осуети целта на Йехова, като злоупотребил с дадения му от Бога дар на свободната воля. Той разрушил мира, на който се радват всички, които любещо се подчиняват на върховенството на Йехова. Сатана накарал първата човешка двойка да поеме курс на независимост от Бога.  (Битие 3:1–6) Той не отрекъл, че Йехова притежава сила, но оспорил начина, по който Бог упражнява върховната си власт, а оттам и правото му да управлява. По този начин, още в началото на човешката история, на земята бил повдигнат основният спорен въпрос за върховенството на Йехова.

5. Какъв вторичен спорен въпрос бил повдигнат, и спрямо кого?

⁵ Тясно свързан със спорния въпрос за всемирното върховенство е вторичният въпрос, който Сатана повдигнал в дните на Йов. Сатана поставил под съмнение подбудите, с които творенията на Йехова се подчиняват на Създателя си и му служат. Сатана намекнал, че те правят това от егоистични подбуди и че ако са подложени на изпитание, ще се обърнат срещу Бога. (Йов 1:7–11; 2:4, 5) Макар че било повдигнато във връзка с човешки служител на Йехова, това предизвикателство обхващало също духовните Божии синове и дори единородния син на Йехова.

6. Как Йехова доказал, че е верен на името и целта си?

⁶ Верен на целта и значението * на името си, Йехова накарал сам себе си да стане Пророк и Спасител. Той казал на Сатана: „Вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15, „Цариградско издание на Библията“) Посредством семето на своята „жена“, тоест небесната част на своята организация, Йехова щял да даде отговор на предизвикателството на Сатана и да осигури на потомците на Адам надежда за избавление и живот. (Римляни 5:21; Галатяни 4:26, 31)

‘Свещената тайна на волята му’

7. Каква цел разкрил Йехова чрез апостол Павел?

⁷ В своето писмо до християните в Ефес апостол Павел по много хубав начин обяснява как Йехова направлява нещата, за да изпълни целта си. Павел писал: „[Бог] ни разкри свещената тайна на волята си. Според благоволението, което е замислил сам в себе си, тя се отнася за една уредба за управление на нещата, когато свършат определените времена, а именно — да събере отново всичко заедно при Христос — онова, което е на небесата, и онова, което е на земята.“ (Ефесяни 1:9, 10) Славната цел на Йехова е всички творения във вселената да бъдат обединени и любещо да се подчиняват на неговата върховна власт. (Откровение 4:11) Така неговото име ще бъде осветено, ще се докаже, че Сатана е лъжец и Божията воля ще бъде извършена „както на небето, така и на земята“. (Матей 6:10)

8. Какво означава думата, която е преведена като „уредба за управление“?

⁸ „Благоволението“ на Йехова, тоест неговата цел, щяло да бъде изпълнено посредством „една уредба за управление“. Павел  използва една дума, която буквално означава „водене на домакинство“. Тя не се свързва с някакво правителство, каквото е например месианското Царство, а с някакъв начин за ръководене на нещата. * Забележителният начин, по който Йехова щял да управлява нещата, за да изпълни целта си, бил част от една „свещена тайна“, която щяла да бъде разкривана постепенно през вековете. (Ефесяни 1:10; 3:9)

9. Как Йехова разкривал постепенно свещената тайна на волята си?

⁹ Чрез поредица от договори Йехова постепенно разкрил как целта му относно обещаното в Едем „семе“ щяла да бъде изпълнена. Обещанието, което той дал на Авраам чрез договора, който сключил с него, разкрило, че обещаното „семе“ щяло да дойде на земята в родословната линия на Авраам и щяло да бъде средството, чрез което ще се благословят „всичките народи на земята“. Този договор дал да се разбере, че и други щели да бъдат присъединени към главната част на „семето“. (Битие 22:17, 18, СИ) Договорът на Закона, сключен с физическия Израил, разкрил, че целта на Йехова е да има едно ‘царство от свещеници’. (Изход 19:5, 6) Договорът с Давид показал, че „семето“ ще бъде начело на едно царство и управлението му ще трае вечно. (2 Царе 7:12, 13, СИ; Псалм 88:4, 5, СИ [89:3, 4]) След като договорът на Закона ‘завел’ юдеите до Месията, Йехова разкрил допълнителни подробности относно изпълнението на целта си. (Галатяни 3:19, 24) Хората, които щели да бъдат присъединени към главната част на „семето“, щели да формират предсказаното ‘царство от свещеници’ и щели да бъдат включени в един „нов договор“ като новия  „Израил“, който е духовен, а не физически. * (Йеремия 31:31–34; Евреи 8:7–9)

10, 11. (а) Как Йехова разкрил кой ще бъде предсказаното „семе“? (б) Защо единородният син на Бога дошъл на земята?

¹⁰ В съответствие с изпълнението на Божията цел настъпило времето предсказаното „семе“ да дойде на земята. Йехова изпратил ангел Гавриил да каже на Мария, че ще роди син, който трябвало да бъде наречен Исус. Ангелът ѝ казал: „Той ще бъде велик и ще бъде наречен син на Всевишния Бог. И Йехова Бог ще му даде престола на баща му Давид, и той завинаги ще царува над дома на Яков, и царството му няма да има край.“ (Лука 1:32, 33) Сега вече станало ясно кой ще бъде обещаното „семе“. (Галатяни 3:16; 4:4)

¹¹ Единородният син на Йехова трябвало да дойде на земята и да бъде изпитан до краен предел. Съвършеният отговор на предизвикателството на Сатана зависел от Исус. Дали той щял да остане верен на Баща си? Това било част от една свещена тайна. По–късно апостол Павел обяснил каква била ролята на Исус, като казал: „Свещената тайна на предаността към Бога е велика: ‘Той беше направен явен в плът, беше обявен за праведен в дух, появи се пред ангели, за него проповядваха между народите, в него повярваха в света, беше приет в небесата в слава.’“ (1 Тимотей 3:16) Да, чрез своята непоколебима морална безкомпромисност до смъртта си Исус осигурил окончателния отговор на предизвикателството на Сатана. Но трябвало да бъдат разкрити още подробности от свещената тайна.

„Свещената тайна на Божието царство“

12, 13. (а) Какъв е един от аспектите на „свещената тайна на Божието царство“? (б) Какво означавало това Йехова да избере един ограничен брой хора, които да отидат на небето?

¹² По време на една от своите проповедни обиколки в Галилея Исус посочил, че свещената тайна била тясно свързана с неговото месианско царско правителство. Той казал на учениците си: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на небесното царство [„Божието царство“ — Марко 4:11].“ (Матей 13:11) Един от аспектите на тази тайна било това, че Йехова щял да избере едно „малко стадо“ от 144 000 души, които да се присъединят към неговия син като част от „семето“ и които да управляват с него в небето. (Лука 12:32; Откровение 14:1, 4)

¹³ Тъй като хората били създадени да живеят на земята, за да отидат някои от тях на небето, било необходимо Йехова да даде началото на едно „ново създание“. (2 Коринтяни 5:17) Говорейки като един от притежаващите тази изключителна небесна надежда, апостол Петър писал: „Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия господар Исус Христос, защото според огромната си милост той ни роди отново за една жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство. То е запазено на небесата за вас.“ (1 Петър 1:3, 4)

14. (а) Как и неюдеи участвали в „свещената тайна на Божието царство“? (б) Защо можем да разберем тези „дълбоки неща на Бога“?

¹⁴ Друга част от свещената тайна във връзка с бъдещото управление на Царството било това, че Божията воля била сред малкия брой хора, призовани да управляват с Христос в небето, да има и неюдеи. Павел обяснил тази фасетка на „уредбата за управление“ на Йехова, или с други думи, на начина, по който Йехова щял да ръководи нещата, за да изпълни целта си, като казал: „В другите поколения тази тайна не беше открита на човешките синове, както е открита сега на неговите свети апостоли и пророци чрез духа, а именно, че хората от другите народи ще бъдат сънаследници и части на същото тяло и ще бъдат съпричастни в обещанието заедно с нас, обединени с Христос Исус чрез добрата новина.“ (Ефесяни 3:5, 6) Разбирането на тази част от свещената тайна било открито на „светите апостоли“. По подобен начин и ние днес не бихме могли да разберем тези „дълбоки неща на Бога“ без помощта на  светия дух. (1 Коринтяни 2:10; 4:1; Колосяни 1:26, 27)

15, 16. Защо Йехова избрал измежду хората онези, които ще управляват заедно с Христос?

¹⁵ За „сто четирийсет и четирите хиляди“, които били видени да стоят с „Агнето“ на небесната планина Сион, се казва, че са „изкупени от земята“, „изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето“, Христос Исус. (Откровение 14:1–4) Йехова решил първият от небесните му синове да стане основната част на „семето“, обещано в Едем, но защо избрал съобщниците на Христос измежду хората? Апостол Павел обяснява, че този ограничен брой хора били „призовани в съгласие с неговата [на Йехова] цел“, ‘според неговото благоволение и воля’. (Римляни 8:17, 28–30; Ефесяни 1:5, 11; 2 Тимотей 1:9)

¹⁶ Целта на Йехова е да освети великото си и свято име и да реабилитира своето всемирно върховенство. Чрез своята несравнимо мъдра „уредба“, или начин за управление на нещата, Йехова изпратил първородния си син на земята, където той бил изпитан до краен предел. Нещо повече, Йехова определил в управлението на месианското Царство на неговия син да участват и хора, които до смъртта си ще подкрепят Божието върховенство. (Ефесяни 1:8–12; Откровение 2:10, 11)

17. Защо можем да се радваме, че Христос и онези, които ще управляват с него, са живели някога като хора на земята?

¹⁷ Йехова показал своята голяма любов към потомците на Адам, като изпратил Сина си на земята и избрал измежду хората онези, които щели да бъдат сънаследници с Исус в Божието царско правителство. Как това можело да донесе полза на останалите хора като Авел и онези след него, които доказали, че са верни на Йехова? Понеже са родени като роби на греха и смъртта, за несъвършените хора е необходимо да бъдат духовно и физически изцелени и доведени до съвършенство в съответствие с първоначалната цел на Йехова за човечеството. (Римляни 5:12) Колко утешително е за всички онези, които очакват с нетърпение да живеят вечно на земята, да знаят, че техният цар ще се отнася към тях с любов и разбиране, точно както се отнасял към своите ученици по време на земната си служба! (Матей 11:28, 29; Евреи 2:17, 18; 4:15; 7:25, 26) И колко насърчително е за тях да разберат, че онези, които ще бъдат съобщници на Христос като царе и свещеници, са били верни мъже и жени, които са се борили със своите слабости и са изпитвали предизвикателствата на живота точно като нас! (Римляни 7:21–25)

Неизменната цел на Йехова

18, 19. Защо думите на Павел от Ефесяни 1:8–11 са по–ясни за нас, и какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁸ Сега можем по–добре да разберем значението на намиращите се в Ефесяни 1:8–11 думи на Павел към помазаните християни. Той казал, че Йехова им е разкрил „свещената тайна на волята си“, че били „определени за наследници“ с Христос и че били „предопределени според целта на Онзи, който във всичко действа съгласно решението на своята воля“. Ние разбираме, че това съответства на великолепната „уредба“ на Йехова за управление на нещата, чрез която ще бъде изпълнена неговата цел. То ни помага също да разберем защо само малко от християните, които присъстват на Вечерята на Господаря, вземат от символите.

¹⁹ В следващата статия ще видим какво означава Възпоменанието на Христовата смърт за онези християни, които имат небесна надежда, и ще научим защо милионите други хора, имащи земна надежда, трябва да бъдат силно заинтересувани от това, което то символизира.

[Бележки под линия]

За преговор

• Защо Йехова създал земята и поставил хората на нея?

• Защо трябвало единородният син на Йехова да бъде изпитан на земята?

• Защо Йехова избрал измежду хората онези, които ще управляват заедно с Христос?

[Въпроси]