Библейската книга Естир

БИБЛЕЙСКАТА книга Естир е част от Еврейските писания. Името ѝ съответства на името на главната героиня в нея, макар че в някои издания на латинския превод „Вулгата“ книгата е наречена Асуир — по името на персийския цар, който е ключова фигура в повествованието. Тъй като този разказ сам по себе си е високо уважаван от евреите, те го наричат „Мегилат Естер“ или само „Мегила“, което означава „свитък“.

Писателят на книгата

В Свещеното писание не се казва кой е написал книгата Естир. Според някои учени това бил Ездра, но повечето доказателства сочат към Мардохей. Вероятно той познавал всички подробности, споменати в разказа, относно самия него и Естир, както и относно семейството на Аман и особено относно нещата, които се случвали в двореца в Суза. След като бил назначен за главен управител на Персия, Мардохей вероятно имал достъп до официалните документи, споменати в разказа. Точно както по друго време в историята Даниил, Ездра и Неемия заемали отговорни длъжности в персийското управление и написали книги от Библията, в които се разказва за взаимоотношенията на юдеите с тази световна сила, така и Мардохей най–вероятно бил този, който с благословията на Йехова написал книгата Естир.

Историческата обстановка

Действието се развива по времето на цар Асуир, който управлявал персийската империя, когато тя се разпростирала от Индия до Етиопия и се състояла от 127 провинции, или области. (Естир 1:1) Тези факти, както и това, че тази книга била прибавена към каноничните книги от Ездра, показват, че събитията от нея може да са станали само при управлението на някой от следните трима царе от историята — Дарий I, Ксеркс I и Артаксеркс Дългоръки. Но за Дарий I и за Артаксеркс Дългоръки се знае, че са направили различни неща в полза на юдеите преди дванайсетата година от управлението си, а това не отговаря на описанието на цар Асуир в книгата Естир, който явно не бил добре запознат с юдеите и с тяхната религия, нито бил склонен да ги облагодетелства по някакъв начин. Затова се смята, че Асуир от книгата Естир е Ксеркс I, син на персийския цар Дарий Велики. В някои преводи („Един американски превод“ и превода на Мофат) дори вместо Асуир в текста се съдържа името Ксеркс.

В книгата Естир годините на управлението на този цар явно започват да се броят от съвместното му царуване с неговия баща Дарий Велики. Тъй като събитията в началото на книгата се случили през третата година от управлението му, а останалата част от повествованието обхваща годините до края на царуването му, периодът, за който се разказва в книгата, явно започва през 493 г. пр.н.е. и завършва през 475 г. пр.н.е.

Писането на книгата Естир започнало след дванайсетата година на Ксеркс, явно в края на неговото управление (около 475 г. пр.н.е.). От живото описание на събитията изглежда, че книгата е писана от очевидец. Освен това разбираме, че нейният писател явно е имал достъп до правителствените документи (Естир 10:2), което показва, че е най–вероятно тя да е писана в Суза (провинция Елам), част от тогавашна Персия. В еврейския текст се срещат персийски и халдейски думи, което съответства на гореспоменатия период на написване на книгата, както и на мястото на написването ѝ — Персия.

Възможно е Ездра да е пренесъл книгата Естир от Вавилон в Йерусалим през 468 г. пр.н.е., тъй като тя била сред каноничните книги, събрани от Великата синагога в Йерусалим, която продължила да действа до около 300 г. пр.н.е.

Достоверна и канонична

Някои учени се съмняват дали книгата Естир е канонична, тъй като в Християнските гръцки писания тя не е спомената, нито са цитирани части от нея. Това обаче не е основателно възражение, защото същото се отнася и за други книги, за които е установено със сигурност, че са канонични, като например книгите Ездра и Еклисиаст. Сред онези, които не включили Естир в списъка си на каноничните книги, са Мелитон Сардиски, Григорий Назиански и Атанасий. Но Йероним, Августин и Ориген споменават книгата по име. Тя е включена в колекцията от ръкописи на Честър Бийти, като книгите Езекиил, Даниил и Естир са събрани в един кодекс, съставен вероятно през първата половина на трети век. Нищо не показва, че юдеите или първите християни като цяло някога са поставяли под съмнение достоверността на книгата Естир. В повечето Библии на юдеите тя се  намира сред Агиографите (Писанията) между книгите Еклисиаст и Даниил.

По–късно към книгата били направени апокрифни допълнения. Според някои учени те датират от около 100 г. пр.н.е., около триста години след като според общоприетото мнение бил завършен канонът на Еврейските писания.

Тъй като в книгата не се споменава пряко Божието име, някои учени смятат, че тя не е религиозна. Въпреки това в нея се казва, че юдеите постели и ‘викали за помощ’ (НС), което навежда на мисълта за молитва. (Естир 4:3, 16; 9:31) Освен това се вижда как Бог ръководел нещата, като в решаващата нощ царят не могъл да заспи (Естир 6:1), и се намеква, че Естир станала царица по Божията воля. (Естир 4:14) Също фактът, че Мардохей категорично отказал да се поклони пред Божия враг Аман, който бил агагец, вероятно амаличанин от царско потекло, показва, че Онзи, на когото Мардохей се покланял, бил Йехова. (Естир 3:1–6; Изход 17:14)

Исторически и археологически доказателства

Допълнителни доказателства за достоверността на книгата Естир намираме в историческите разкрития и в археологическите находки. Ще посочим само няколко примера за това. Начинът, по който персийците оказвали почит към някой човек, е описан съвсем точно. (Естир 6:8) Бяло и синьо (или виолетово) били цветовете, в които се обличали благородниците в Персия. В Естир 8:15 четем, че Мардохей носел „царски дрехи, сини и бели“ и морава мантия.

В разказа се съобщава, че Естир ‘застанала във вътрешния дом на царската къща, срещу царската къща; а царят седял на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата. И като видял царят царица Естир, че стои в двора, тя придобила благоволението му’. (Естир 5:1, 2) Археологическите разкопки разкриха, че подробностите в това описание са точни. От къщата на жените до вътрешния двор имало коридор, срещу изхода на който била дворцовата зала, в която се намирал престолът на царя. Царският престол бил разположен централно до по–далечната стена и от това място царят можел да наблюдава какво става зад завесата и да види царицата, която чакала да бъде приета. Други подробности от книгата разкриват колко добре нейният писател познавал двореца. Очевидно е, че критиките срещу книгата относно това, че не предава исторически точно обичаите и поведението на хората в Персия, не са основателни.

Много силно доказателство за достоверността на книгата е празникът Пурим, което означава жребий, като този празник се чества от евреите и до днес. На този ден в синагогите се чете цялата книга Естир. Смята се, че в един клинопис, който явно е от Борсипа, се говори за персийски държавник на име Мардука (Мардохей?), който бил в Суса (Суза) в края на управлението на Дарий I и в началото на царуването на Ксеркс I. („Списание за старозаветна наука“, 1940–1941 г., т. 58, стр. 243, 244; 1942–1943 г., т. 59, стр. 219)

Книгата Естир е в пълна хармония с останалата част на Свещеното писание и допълва разказа в книгите Ездра и Неемия, като разкрива какво е ставало с народа на Бога, докато е бил в плен в Персия. Както и останалата част на Библията, книгата Естир била написана, за да ни осигури насърчение, утеха и напътствия. (Римляни 15:4)