Въпроси на читатели

Какво имал предвид апостол Павел, когато казал, че жените трябва да „мълчат в сбора“?

Павел писал на християнския сбор в Коринт: „Както е навсякъде в сборовете на светите личности, нека жените мълчат в сбора, понеже не им е позволено да говорят.“ (1 Коринтяни 14:33, 34) За да разберем правилно тези думи, ще бъде от полза да разгледаме контекста на съвета на Павел.

В 14 глава на 1 Коринтяни Павел разглежда въпроси, свързани със събранията на християнския сбор. Той описва какво трябва да се обсъжда на тези събрания и дава съвети относно начина, по който трябва да бъдат провеждани. (1 Коринтяни 14:1–6, 26–34) След това подчертава целта на християнските събрания — ‘сборът да бъде укрепен’. (1 Коринтяни 14:4, 5, 12, 26)

Напътствието на Павел за ‘запазване на мълчание’ се появява три пъти в 14 глава на 1 Коринтяни. Всеки път то е насочено към различна група от хора в сбора, но винаги е дадено поради същата причина — ‘всичко да става с приличие и по организиран начин’. (1 Коринтяни 14:40)

Първо, Павел казал: „Ако се говори на език, нека това бъде ограничено най–много до двама или трима души, които се редуват, и нека някой да превежда. Но ако няма кой да превежда, нека мълчат в сбора и говорят на себе си и на Бога.“ (1 Коринтяни 14:27, 28) Това не означавало, че на такъв човек не му било разрешено да говори на събранията, но че имало случаи, при които трябвало да мълчи. Да не забравяме, че целта на събранията — да се укрепваме един другиго — нямало да бъде постигната, ако той говорел на език, който никой не разбирал.

Второ, Павел казал: „Нека говорят двама или трима пророци, а останалите нека преценяват какво означава казаното. Но ако на друг от седящите там бъде дадено откровение, нека първият замълчи.“ Това не означавало, че първият пророк трябвало да се въздържа да говори на събранията, но че  понякога се налагало да мълчи. Тогава този, който бил получил откровение от Бога, можел да се обърне към сбора и така целта на събранието — всички „да бъдат насърчени“ — щяла да бъде постигната. (1 Коринтяни 14:26, 29–31)

Трето, Павел се обърнал към християнките в сбора с думите: „Нека жените мълчат в сбора, понеже не им е позволено да говорят, но нека показват подчинение.“ (1 Коринтяни 14:34) Защо Павел дал такава заповед на сестрите? За да запази реда в сбора. Той казва: „Ако обаче искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи, защото е срамно жена да говори в сбора.“ (1 Коринтяни 14:35)

Може би някои сестри оспорвали онова, което се говорело в сбора. Съветът на Павел помогнал на сестрите да избягват духа на безредие и да приемат смирено своята позиция в установената от Йехова уредба за главенството, най–вече по отношение на своите съпрузи. (1 Коринтяни 11:3) Освен това с мълчанието си сестрите щели да покажат, че не се стремят да бъдат учители в сбора. Когато писал на Тимотей, Павел обяснил, че не е подходящо една жена да поема ролята на учител в сбора: „Не позволявам жена да поучава или да упражнява власт над мъжа, а да мълчи.“ (1 Тимотей 2:12)

Дали всичко това означава, че жените никога не бива да говорят по време на християнските събрания? Не. По времето на Павел имало случаи, при които някои християнки, вероятно подбудени от светия дух, се молели или пророкували в сбора. Тогава те признавали своята позиция, като носели покривало на главата си. * (1 Коринтяни 11:5) Освен това в дните на Павел, а също и днес, сестрите, както и братята, са насърчавани да изявяват своята надежда пред всички. (Евреи 10:23–25) Освен в проповедната служба, сестрите изявяват надеждата си и насърчават другите по време на християнските събрания, като дават добре обмислени отговори, когато бъдат поканени, и като приемат да участват в различни представяния или в задачи в Теократичното училище за проповедна служба.

Следователно християнките „мълчат“, като не се опитват да поемат ролята на мъжете и да наставляват сбора. Те не повдигат спорни въпроси, които биха подронили авторитета на онези, които поучават. Изпълнявайки своята роля в сбора, християнските сестри допринасят много за мирната атмосфера, в която „всичко [на събранията] става с цел укрепване“. (1 Коринтяни 14:26, 33)

[Бележки под линия]