Нещата, представени по „образен начин“, са от полза за нас

КОЛКО трудно щеше да бъде да разберем пълното значение на определени библейски откъси, ако други части от Библията не хвърляха светлина върху тях! Историческите разкази в Божието Слово веднага могат да се разберат, като се прочетат. Но някои от тях съдържат по–дълбоки истини, които не са толкова очевидни. Пример за това е разказът за две жени в дома на патриарха Авраам. Апостол Павел го нарекъл ‘неща, представени по образен начин’. (Галатяни 4:24)

Този разказ заслужава нашето внимание, защото действителните събития, представени чрез него, са изключително важни за всички, които искат да се радват на благословията на Йехова Бог. Преди да изследваме защо това е така, нека да разгледаме обстоятелствата, които подтикнали Павел да разкрие значението на този разказ.

През първи век възникнал проблем между християните в Галатия. Някои от тях ‘прилежно спазвали дните, месеците, определените времена и годините’, както заповядвал Моисеевият закон. Тези хора твърдели, че за да получат Божието благоволение, вярващите трябва да бъдат послушни спрямо Закона. (Галатяни 4:10; 5:2, 3) Но Павел знаел, че от християните не се изисквало да спазват тези неща. Като доказателство той се позовал на един разказ, който бил добре познат на всеки човек от юдейски произход.

Павел припомнил на галатяните, че Авраам — бащата на юдейския народ, имал двама синове Исмаил и Исаак. Първият бил роден от робинята Агар, а вторият — от свободната жена Сара. Онези християни в Галатия, които подтиквали другите към подчинение спрямо Моисеевия закон, без съмнение знаели, че първоначално Сара не можела да има деца и затова дала на Авраам робинята си Агар, за да роди вместо нея. Християните трябва да са знаели, че след като заченала Исмаил,  Агар презряла господарката си Сара. Но според обещанието на Бога, накрая Сара родила Исаак, макар и в напреднала възраст. По–късно Авраам отпратил Агар и Исмаил, защото Исмаил се отнасял зле към Исаак. (Битие 16:1–4; 17:15–17; 21:1–14; Галатяни 4:22, 23)

Две жени, два договора

Павел обяснил значението на този разказ, като писал: „Тези жени означават два договора: единият — идващ от планината Синай, който ражда деца за робство и който е Агар. ... Тя съответства на Йерусалим днес, защото е в робство заедно с децата си.“ (Галатяни 4:24, 25) Агар представяла физическия Израил, с неговата столица Йерусалим. Юдейският народ бил обвързан с Йехова посредством договора на Закона, даден при планината Синай. Като били подчинени на този договор, на израилтяните постоянно било напомняно, че са роби на греха и че се нуждаят от откуп. (Йеремия 31:31, 32; Римляни 7:14–24)

Тогава кого представяли „свободната жена“ Сара и нейният син Исаак? Павел посочил, че Сара, ‘бездетната жена’, по образен начин представяла Божията жена, небесната организация. Тази небесна жена била бездетна в смисъл, че преди да дойде Исус, тя нямала помазани с духа „деца“ на земята. (Галатяни 4:27; Исаия 54:1–6) Но на Петдесетница през 33 г. светият дух бил излян върху една група от мъже и жени, които по този начин били родени отново като деца на тази небесна жена. Децата, „родени“ от тази организация, били осиновени от Бога и станали негови синове и сънаследници с Исус Христос, като влезли в нови договорни отношения. (Римляни 8:15–17) Един от тези синове, апостол Павел, могъл да напише: „Горният Йерусалим — тя е свободна и е нашата майка.“ (Галатяни 4:26)

Децата на жените

Според библейския разказ Исмаил преследвал Исаак. Подобно на това през първи век децата на символичната робиня, Йерусалим, се подигравали и преследвали децата на горния Йерусалим. Павел обяснил: „Както тогава роденият според плътта [Исмаил] започна да преследва родения според духа [Исаак], така е и сега.“ (Галатяни 4:29) Когато Исус Христос дошъл на земята и започнал да известява за Царството, юдейските религиозни водачи постъпвали точно както Исмаил, синът на Агар, постъпвал спрямо Исаак,  законният наследник на Авраам. Те се присмивали на Исус Христос и го преследвали, като явно смятали себе си за законните наследници на Авраам, а Исус за самозванец.

Малко преди управниците на физическия Израил да го убият, Исус казал: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който убиваш пророците и пребиваш с камъни изпратените при тебе! Колко често исках да събера децата ти заедно, както квачката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте това. Ето, този дом бива изоставен, предаден на вас.“ (Матей 23:37, 38)

Вдъхновеното от Бога повествование за събитията през първи век показва, че от физическия народ, представен от Агар, не били взети автоматично синове, които да бъдат сънаследници с Исус. Юдеите, които гордо смятали, че имат право на такова наследство заради своя произход, били пропъдени, тоест Йехова ги отхвърлил. Разбира се, отделни личности от физическия Израил станали сънаследници с Христос. Но тази чест им била оказана въз основа на вярата им в Исус, а не заради техния произход.

На Петдесетница през 33 г. станало ясно кои щели да бъдат сънаследници с Христос. С течение на времето Йехова помазал и други като синове на горния Йерусалим.

Като обяснявал тези неща, представени по „образен начин“, Павел имал за цел да онагледи превъзходството на новия договор над договора на Закона с посредник Моисей. Никой не можел да придобие благоволението на Бога въз основа на дела според Моисеевия закон, тъй като всички хора са несъвършени и Законът просто наблягал на това, че те са роби на греха. Но както обяснил Павел, Исус дошъл, „за да освободи чрез откуп онези, които са подчинени на закон“. (Галатяни 4:4, 5) Затова вярата в стойността на Христовата жертва довела до освобождение от осъждането на Закона. (Галатяни 5:1–6)

Ползата за нас

Защо трябва да проявяваме интерес към вдъхновеното обяснение на Павел относно значението на този разказ? Една от причините е, че то ни дава прозрение върху значението на събития от Библията, които в противен случай щяха да останат неясни. Обяснението укрепва нашата увереност в единството и хармонията на Библията. (1 Солунци 2:13)

Освен това действителните събития, представени по образен начин чрез този разказ, са важни, за да имаме щастливо бъдеще. Ако не се беше изпълнило обещанието на Бога за синовете на горния Йерусалим, щяхме да останем роби на греха и смъртта. Но под любещото ръководство на Христос и на неговите сънаследници на Божието обещание, дадено на Авраам, „ще се благословят всичките народи на земята“. (Битие 22:18) Това ще стане, когато те бъдат освободени завинаги от последствията на греха, несъвършенството, болката и смъртта. (Исаия 25:8, 9) Наистина, какво чудесно време ще бъде тогава!

[Снимка на страница 11]

Договорът на закона бил сключен при планината Синай

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 12]

Какво е значението на нещата, представени по „образен начин“, за които говори апостол Павел?