Отговаряне на изискванията за християнско покръстване

„Какво ми пречи да бъда покръстен?“ — ДЕЯНИЯ 8:36.

1, 2. Как Филип започнал разговор с етиопския служител, и какво свидетелства за духовните интереси на този мъж?

ЕДНА или две години след смъртта на Исус един държавен служител пътувал на юг по пътя от Йерусалим към Газа. Предстоял му изтощителен преход, вероятно над 1500 километра, които трябвало да измине с колесница. Този силно религиозен мъж бил пропътувал цялото разстояние от Етиопия чак до Йерусалим, за да се поклони на Йехова. Връщайки се обратно в страната си, той използвал мъдро времето на дългото пътуване, за да чете Божието Слово — това било още едно доказателство за вярата на мъжа. Йехова забелязал този искрен мъж и посредством един ангел насочил ученика Филип да му проповядва. (Деяния 8:26–28)

² За Филип не било трудно да започне разговор, тъй като етиопският служител четял на глас, както било обичайно в онези дни. Така Филип успял да чуе, че той четял от свитъка на Исаия. Един прост въпрос, зададен от Филип, събудил интерес у човека: „Разбираш ли онова, което четеш?“ Това довело до обсъждане на текста в Исаия 53:7, 8. След това Филип ‘му известил добрата новина за Исус’. (Деяния 8:29–35)

3, 4. (а) Защо Филип покръстил етиопеца без забавяне? (б) Какви въпроси ще разгледаме сега?

³ За кратко време етиопецът разбрал каква е ролята на Исус в Божията цел, както и това, че е нужно да стане покръстен ученик на Христос. Като видял подходящ водоем, той попитал Филип: „Какво ми пречи да бъда покръстен?“ Разбира се, това били специални обстоятелства. Етиопският служител бил мъж с голяма вяра и вече се покланял на Бога като юдейски прозелит.  Вероятно скоро нямало да има друга възможност той да се покръсти. Още по–важно е това, че този мъж разбирал какво изисква Бог от него и искал да откликне с цялото си сърце. Филип с радост се съгласил да изпълни неговата молба и след като бил покръстен, етиопецът ‘радостно продължил пътя си’. Несъмнено той станал пламенен проповедник на добрата новина в своята страна. (Деяния 8:36–39)

⁴ Макар че стъпките към отдаване и покръстване не бива да бъдат предприемани лековато или прибързано, примерът на етиопския служител показва, че е имало случаи, при които някои хора са били покръстени скоро след като са чули истината от Божието Слово. * Затова е подходящо да разгледаме следните въпроси: Каква подготовка трябва да предхожда покръстването? Дали възрастта е от значение? Какъв духовен напредък трябва да бъде явен, преди човек да бъде покръстен? И преди всичко, защо Йехова изисква от служителите си да предприемат тази стъпка?

Тържествено споразумение

5, 6. (а) Как Божият народ в миналото откликнал на любовта на Йехова? (б) На какви близки взаимоотношения с Бога можем да се радваме, когато се покръстим?

⁵ След освобождението на израилтяните от Египет, Йехова искал да ги приеме като свое „собствено притежание“, да ги обича и пази, и да ги направи ‘свят народ’. Но за да получат тези благословии, хората трябвало да отговорят на Божията любов по точно определен начин. Те направили това, като се съгласили да изпълняват ‘всичко, което е казал Йехова’, и като сключили договор с него. (Изход 19:4–9) През първи век Исус наредил на последователите си да правят ученици сред всички народи и онези, които приели неговите учения, били покръстени. Добрите взаимоотношения с Бога зависели от вярата в Исус Христос, последвана от покръстване. (Матей 28:19, 20; Деяния 2:38, 41)

⁶ Тези библейски повествования показват, че Йехова благославя онези, които влизат в тържествено споразумение с него, като обещават да му служат, и спазват това обещание. За християните отдаването и покръстването са необходими стъпки, които водят до благословията на Йехова. Ние сме решени да следваме неговите пътища и да търсим неговото ръководство. (Псалм 48:14) В резултат на това Йехова, образно казано, ни хваща за ръка и ни води по пътя, по който трябва да вървим. (Псалм 73:23; Исаия 30:21; 41:10, 13)

7. Защо отдаването и покръстването трябва да бъде лично решение?

⁷ Това, което ни подбужда да предприемем тези стъпки, трябва да бъде любовта към Йехова и желанието да му служим. Не е редно някой да се покръсти, само защото му казват, че е изучавал достатъчно дълго време, или защото неговите приятели се покръстват. Естествено, родителите и други зрели християни може да насърчават даден човек да мисли за отдаване и покръстване. Апостол Петър подканил онези, които го слушали на Петдесетница, да ‘бъдат покръстени’. (Деяния 2:38) Въпреки това нашето отдаване е личен въпрос и никой друг не може да го направи вместо нас. Единствено ние самите можем да решим да вършим Божията воля. (Псалм 40:8)

Подходяща подготовка за покръстване

8, 9. (а) Защо покръстването на бебета не е в съгласие с Библията? (б) Какъв духовен напредък трябва да са постигнали младежите, преди да се покръстят?

⁸ Дали децата са в състояние да вземат разумно решение да се отдадат на Бога? Библията не поставя изисквания във връзка с възрастта за покръстване. Но е ясно, че бебетата не могат да изграждат вяра, да вземат решения, основани на вярата им, или да се отдадат на Бога. (Деяния 8:12) Относно християните от първи век историкът Аугустус Неандер пише в своята книга  „Обща история на християнската религия и църква“: „В началото били покръствани само възрастни, защото хората били свикнали да гледат на покръстването и вярата като на тясно свързани неща.“

⁹ Що се отнася до младежите, някои от тях развиват духовност на сравнително ранна възраст, докато други се нуждаят от повече време. Но преди да се покръсти, младежът трябва да има лични взаимоотношения с Йехова, да разбира добре основните учения от Писанието и да осъзнава ясно какво означава това да се отдаде на Бога — изисквания, които се отнасят и за възрастните.

10. Какви стъпки трябва да предхождат отдаването и покръстването?

¹⁰ Исус заповядал на учениците си да учат новите на всичко, което той бил наредил. (Матей 28:20) Така че новите първо трябва да придобият точно познание за истината, което на свой ред ще им позволи да развият вяра в Йехова и в неговото Слово. (Римляни 10:17; 1 Тимотей 2:4; Евреи 11:6) След това, когато библейската истина докосне сърцето на човека, тя го подтиква да се разкае и да промени житейския си път. (Деяния 3:19) Накрая човекът достига до момента, когато иска да се отдаде на Йехова и да се покръсти, както наредил Исус.

11. Защо е важно да участваме редовно в проповедната дейност, преди да се покръстим?

¹¹ Друга важна стъпка в напредъка към покръстване е участието в проповядването на добрата новина за Царството. Това е основната работа, която Йехова е възложил на своя народ по време на последните дни. (Матей 24:14) По този начин непокръстените вестители могат да изпитат радостта да говорят за вярата си с другите. Освен това участието в тази дейност ги подготвя за редовно и пламенно участие в проповедната служба след покръстването им. (Римляни 10:9, 10, 14, 15)

Дали нещо ти пречи да бъдеш покръстен?

12. Какво може да пречи на някои хора да се покръстят?

¹² Някои хора може да отлагат покръстването си, защото се въздържат да поемат отговорността, която носи то. Те осъзнават, че за да отговорят на изискванията на Йехова, трябва да направят важни промени в живота си. Или може да се страхуват, че ще им бъде трудно да живеят според Божиите стандарти след покръстването си. Някои може дори да си мислят: „Може би един ден ще направя нещо лошо и ще бъда изключен от сбора.“

13. Какво попречило на някои хора да станат последователи на Исус по негово време?

¹³ В дните на Исус някои хора позволили на личните интереси и семейните връзки да им попречат да станат негови ученици. Един книжник заявил, че ще следва Исус, където и да отиде той. Но Исус му обяснил, че често дори нямало къде да прекара нощта. Когато Исус поканил друг слушател да бъде негов последовател, този мъж отговорил, че първо трябвало да ‘погребе’ баща си. Вероятно той предпочел да остане у дома и да чака, докато умре баща му, за да се погрижи за тази семейна отговорност, когато бъде необходимо, отколкото да следва Исус. Накрая трети човек казал, че преди да последва Исус, трябвало да ‘се сбогува’ със семейството си. Исус описал подобно отлагане като ‘да гледаш към нещата зад себе си’. Изглежда, че онези, чието  желание е да отлагат колкото се може повече, винаги ще бъдат в състояние да си намерят извинение, за да пренебрегнат своите християнски отговорности. (Лука 9:57–62)

14. (а) Как откликнали Петър, Андрей, Яков и Йоан, когато Исус ги поканил да станат рибари на хора? (б) Защо не бива да се колебаем да приемем ярема на Исус?

¹⁴ Примерът на Петър, Андрей, Яков и Йоан е напълно противоположен. Когато Исус ги поканил да го следват и да станат рибари на хора, ‘те веднага оставили мрежите си и го последвали’. (Матей 4:19–22) Вземайки това решение с готовност, те лично изпитали казаното от Исус по–късно: „Сложете върху себе си моя ярем и се учете от мене, защото аз съм с мек нрав и смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си. Защото яремът ми е удобен за носене и товарът ми е лек.“ (Матей 11:29, 30) Макар че покръстването носи със себе си ярем от отговорности, Исус ни уверил, че той е удобен и лек за носене, и ще ни освежи извънредно много.

15. Как примерите на Моисей и Йеремия показват, че можем да разчитаме на Божията подкрепа?

¹⁵ Разбира се, нормално е човек да се съмнява, че е способен да носи голяма отговорност. И Моисей, и Йеремия в началото се чувствали неспособни да се справят със задачите, които им дал Йехова. (Изход 3:11; Йеремия 1:6) Как Бог им вдъхнал увереност? Той казал на Моисей: „Аз непременно ще бъда с тебе.“ А на Йеремия обещал: „Аз съм с тебе, за да те избавям.“ (Изход 3:12; Йеремия 1:8) Ние също можем да сме уверени в Божията подкрепа. Любовта към Бога и доверието в него могат да ни помогнат да преодолеем упоритите съмнения относно това дали ще бъдем в състояние да живеем според отдаването си. Апостол Йоан писал: „В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха.“ (1 Йоан 4:18) Едно малко момче може да се страхува, ако трябва да върви само, но е уверено, когато върви ръка за ръка с баща си. Подобно на това, ако се доверяваме на Йехова с цялото си сърце, той обещава да ‘оправя пътеките ни’, когато вървим с него. (Притчи 3:5, 6)

Събитие, изпълнено с достойнство

16. Защо покръстването включва пълно потапяне във вода?

¹⁶ Самото покръстване обикновено е предхождано от библейски доклад, обясняващ важността на християнското покръстване. В края на този доклад кандидатите са помолени да направят публично изявление на своята вяра, като отговорят на два въпроса за покръстване. (Римляни 10:10; виж блока на 22 страница) След това кандидатите биват потапяни във вода според примера на самия Исус. Библията показва, че след като се покръстил, Исус ‘излязъл  от водата’. (Матей 3:16; Марко 1:10) Явно Йоан Кръстител потопил Исус напълно. * Пълното потапяне е подходящ символ на забележителната промяна, която сме направили в живота си — символично сме умрели спрямо предишния си начин на живот и започваме нов живот в службата на Бога.

17. Как кандидатите за покръстване и наблюдателите могат да допринесат за достойнството на събитието?

¹⁷ Покръстването е както сериозно, така и радостно събитие. В Библията е записано, че Исус се молел, когато Йоан го потопил в река Йордан. (Лука 3:21, 22) В съгласие с този пример, кандидатите за покръстване днес трябва да показват подходящо достойно поведение. И след като Библията ни подканя да се обличаме със скромност в ежедневния си живот, колко повече трябва да следваме този съвет в деня на своето покръстване! (1 Тимотей 2:9) Наблюдателите също могат да покажат нужното уважение, като слушат внимателно доклада за покръстването и като наблюдават покръстването „по организиран начин“. (1 Коринтяни 14:40)

Благословии, на които се радват покръстените ученици

18, 19. Какви привилегии и благословии носи покръстването?

¹⁸ Щом се отдадем на Бога и се покръстим, ставаме част от едно специално семейство. Първо, Йехова става наш Баща и Приятел. Ние сме били отчуждени от Бога преди покръстването си, а сега се помиряваме с него. (2 Коринтяни 5:19; Колосяни 1:20) Чрез Христовата жертва ние сме се приближили до Бога и той се приближава до нас. (Яков 4:8) Пророк Малахия описва как Йехова внимава и слуша разговорите на онези, които използват и носят неговото име, и включва имената им в своята възпоменателна книга. Бог казва: „Тия ще бъдат Мои, ... и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи.“ (Малахия 3:16–18)

¹⁹ Освен това покръстването открива пред нас възможността да се присъединим към едно целосветско братство. Когато апостол Петър попитал какви благословии ще получат учениците на Христос заради жертвите, които са направили, Исус обещал: „Всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или деца, или ниви заради моето име, ще получи много повече и ще наследи вечен живот.“ (Матей 19:29) Години по–късно Петър писал за „цялото братство“, което се било разпространило „по света“. Той лично изпитал подкрепата и благословиите на любещото братство, и ние също можем да ги изпитаме. (1 Петър 2:17; 5:9)

20. Каква скъпоценна надежда ни дава покръстването?

²⁰ Нещо повече, Исус отбелязал, че онези, които го следват, ‘ще наследят вечен живот’. Да, отдаването и покръстването ни дават възможността да ‘се хванем здраво за истинския живот’ — вечният живот в Божия нов свят. (1 Тимотей 6:19) Каква по–добра основа за бъдещето бихме могли да изградим за себе си и за своите семейства? Тази скъпоценна надежда ще ни позволи да „ходим в името на Господа [Йехова — НС], нашият Бог, до вечни векове“. (Михей 4:5)

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Как и защо трябва да откликнем на любовта на Йехова?

• Какъв духовен напредък трябва да предхожда покръстването?

• Защо не бива да позволяваме на страха да не се провалим или на нежеланието да поемем отговорност да ни пречат да бъдем покръстени?

• На какви специални благословии могат да се радват покръстените ученици на Исус Христос?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

„Какво ми пречи да бъда покръстен?“

[Снимки на страница 29]

Покръстването е както сериозно, така и радостно събитие