Родители, давайте добър пример на децата си

„ПСИХОЛОЗИТЕ могат да прекратят своето стогодишно търсене на ключа за възпитаването на добро дете — не защото са го намерили, а защото такъв ключ не съществува.“ Това е част от прегледа, направен от списание „Тайм“, на една книга за възпитанието на децата. Авторът на книгата се опитва да докаже, че децата приемат ценностната система преди всичко на своите връстници, а не на родителите си.

Няма спор, че натискът от страна на връстниците е много силен и трябва да бъде взет под внимание. (Притчи 13:20; 1 Коринтяни 15:33) Журналистът Уилям Браун отбелязал: „Ако има нещо, което преобладава в живота на юношите, то това е желанието да бъдат приети от другите. ... Да бъде различен от връстниците си е най–ужасното нещо за един юноша.“ Когато не успяват да създадат сърдечна и приятна атмосфера в дома или не прекарват достатъчно време с децата си — като и двете ситуации са често срещани в днешния забързан свят, — родителите на практика позволяват на натиска от страна на връстниците да вреди на децата им.

Освен това в тези „последни дни“ семейната уредба се намира под прицел, защото, както е предсказано в Библията, хората са обзети от печеленето на пари, от удоволствия и от собствените си интереси. Трябва ли тогава да се изненадваме, когато виждаме, че децата стават ‘непослушни на родителите си, неблагодарни, нелоялни и безсърдечни’? (2 Тимотей 3:1–3)

Изразът на оригиналния език, преведен тук като „безсърдечни“, описва липсата на естествена привързаност между членовете на семейството. Тази привързаност подбужда родителите да се грижат за децата си и съответно децата да бъдат привързани към родителите си. Но когато на родителите им липсва такава любов, децата ще търсят емоционална подкрепа другаде — най–вече при връстниците си, като вероятно ще възприемат тяхната ценностна система и нагласа. Често обаче тази ситуация може да се избегне, ако родителите позволят на библейските принципи да ръководят семейния им живот. (Притчи 3:5, 6)

Семейството — уредба, създадена от Бога

След като съчетал Адам и Ева като съпруг и съпруга, Бог им дал следната заповед: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята.“ Така възникнало семейството — баща, майка и деца. (Битие 1:28; 5:3, 4; Ефесяни 3:14, 15) За да помогне на хората да отглеждат децата си, Йехова ги създал с някои основни родителски инстинкти. За разлика от животните обаче, хората се нуждаят от допълнителна помощ и затова Бог им дал писмени напътствия. Сред тях има и наставления относно морални и духовни въпроси и относно подходящото дисциплиниране на децата. (Притчи 4:1–4)

 Обръщайки се специално към бащите, Бог казал: „Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:6, 7; Притчи 1:8, 9) Обърни внимание на това, че родителите трябвало да вложат Божия закон първо в своите сърца. Защо това било важно? Защото поучаването, което е наистина въздействащо, не се основава единствено на думи, но и на подбудите на сърцето. Само когато поучават от сърце, родителите ще достигнат и сърцата на децата си. Така ще им служат и като хубав пример, защото децата бързо разбират, когато някой не е искрен. (Римляни 2:21)

Християнските родители са съветвани да учат децата си от най–ранно детство чрез „учението и възпитанието и съветите и напомнянията на Господаря“. (Ефесяни 6:4, „Пространна Библия“; 2 Тимотей 3:15) Да, от най–ранно детство! Една майка писала: „Понякога ние, родителите, не отдаваме дължимото внимание на децата си. Подценяваме способностите им. А те имат потенциал. И ние, родителите, трябва да го използваме.“ Наистина, децата обичат да учат и когато са възпитавани от богоугодни родители, ще се научат и на любов. Такива деца ще се чувстват сигурни и в безопасност в рамките от ограничения, които поставят родителите им. Следователно родителите, които постигат добри резултати с децата си, се стремят да бъдат любещи приятели, да общуват пълноценно с тях, да бъдат търпеливи, но същевременно твърди учители, осигуряващи на децата ползотворна среда, в която да се развиват. *

Защитавайте децата си

Един загрижен директор на училище в Германия писал до родителите: „Бихме искали да ви насърчим, драги родители, да обръщате повече внимание на възпитанието на децата си и да не оставяте това на телевизията или на приятелите им, тъй като това всъщност е вашият дял от отговорността за развитието на тяхната личност.“

Да оставиш детето си да се учи от телевизията или от приятелите си, означава на практика да позволиш на духа на света да влияе на възпитанието му. (Ефесяни 2:1, 2) Духът на света се противопоставя на Божия дух и като силен вятър разнася семената на ‘земното, животинско и демонично’ мислене и ги посява изобилно в ума и сърцето на неопитните и глупавите. (Яков 3:15) Такова мислене, което е навреждащо както плевелите, в крайна сметка покварява сърцето. Исус обяснил какво става, когато сърцето е покварено от зло мислене: „Добрият човек изнася добри неща от доброто съкровище на сърцето си, а злият човек изнася зли неща от злото си съкровище, защото устата му говори от изобилието на сърцето.“ (Лука 6:45) Затова Библията ни подканя: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23)

Разбира се, децата са си деца и някои дори са по–склонни да се инатят и да бъдат непослушни. (Битие 8:21) Какво могат да направят родителите? „Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него“ — се казва в Библията. (Притчи 22:15) Някои смятат, че този метод е груб и остарял.  В действителност Библията е против насилието и малтретирането в каквато и да било форма. „Тоягата“, макар и понякога буквална, представя родителският авторитет, който се проявява твърдо, но любещо и подходящо, подбуждан от загриженост за вечното добруване на детето. (Евреи 12:7–11)

Радвай се на развлечения с децата си

Известно е, че за да се развиват добре, децата имат нужда от игри и забавления. Мъдрите родители използват различни възможности да укрепват връзката между себе си и своите деца, като участват в различни забавления с тях винаги когато имат възможност. По този начин родителите не само могат да ръководят децата си при избора на развлечения, но и ще им покажат колко много се радват да бъдат с тях.

Един баща, който е Свидетел, казва, че когато се върнел от работа, често играел на топка със сина си. Една майка си спомня, че игрите на шах, дама и други подобни игри били любимо занимание с децата ѝ. Една жена си спомня, че когато била малка, в семейството ѝ обичали да карат велосипеди заедно. Всички тези деца са вече зрели хора, но любовта им към техните родители — и към Йехова — е все така силна и продължава да расте.

Наистина, родителите, които с думи и с дела показват, че обичат децата си и искат да бъдат с тях, им оказват силно положително влияние, което остава за цял живот. Например много от завършилите Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ споделят, че тяхното желание да бъдат в целодневна служба, се дължи до голяма степен на примера и насърчението на родителите им. Какво прекрасно наследство за децата и каква благословия за родителите! Вярно е, че не всички деца имат възможността да участват в целодневната служба, когато пораснат, но несъмнено всички те ще извлекат полза от своите боящи се от Бога родители, които почитат и които са техни най–близки приятели и пример за подражание. (Притчи 22:6; Ефесяни 6:2, 3)

Самотните родители могат да имат успех

Много деца днес растат в семейство с един родител. Макар че тогава предизвикателството на възпитаването на детето е по–голямо, пак може да бъде постигнат успех. Самотните родители могат да бъдат насърчени от библейския пример на Евникия, една християнка с юдейски произход през първи век. Тъй като била омъжена за невярващ, Евникия вероятно не получавала духовна подкрепа от съпруга си. Въпреки това тя била образцова по отношение на обучението на Тимотей. Нейното добро влияние върху Тимотей още от най–ранната му възраст, както и това на Лоида, неговата баба, се оказали по–силни от отрицателното влияние, което Тимотей вероятно изпитвал от страна на връстниците си. (Деяния 16:1, 2; 2 Тимотей 1:5; 3:15)

Днес много младежи, които са израснали с невярващ родител или в семейство с един родител, проявяват същите хубави качества като младия Тимотей. Например Райън, който е на 22 години и е целодневен служител, израснал с по–големите си брат и сестра в семейство с един родител. Баща  им бил алкохолик и напуснал семейството, когато Райън бил на четири години. „Майка ми беше решена семейството ни да продължава да служи на Йехова — спомня си Райън — и тя постъпваше в съгласие със своята решимост от цялото си сърце.“

Той продължава: „Например майка ми се стараеше ние, децата, да изпитваме положително влияние от страна на връстниците си. Тя никога не ни позволяваше да общуваме с онези, които Библията описва като лоши приятели — било то в сбора, или извън него. Освен това ни помогна да развием правилен възглед за светското образование.“ Макар че майката на Райън често била заета и уморена след работа, това не я спирало да проявява любещ интерес към децата си. Той казва: „Тя винаги искаше да бъде с нас и да си говорим. Беше търпелив, но строг учител, и правеше всичко възможно да имаме редовно семейно изучаване. По отношение на библейските принципи, никога не ставаше дума за компромис.“

Когато си спомня за детството си, Райън съзнава, че в неговия живот и в живота на брат му и сестра му, най–силно влияние е оказала майка им, която истински обичала Бога и децата си. Затова вие, християнски родители, независимо дали партньорът ви е вярващ, или не, или може би е починал, не се поддавайте на обезсърчението и временните пречки, докато полагате усилия да учите децата си. Понякога някои младежи може да се отклонят от истината, както блудния син. Но когато видят колко повърхностен и жесток е светът в действителност, може да се върнат обратно. Да, „чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него“. (Притчи 20:7; 23:24, 25; Лука 15:11–24)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 11]

Родителите на Исус били избрани от Бога

Когато изпратил сина си Исус да бъде роден като човек на земята, Йехова избрал внимателно тези, които щели да бъдат негови родители. Интересното е, че той избрал смирени, духовни личности, които не разглезили Исус, но го учили на Божието Слово и на това колко е важно да работи усърдно и да поема отговорност. (Притчи 29:21; Плачът на Йеремия 3:27) Йосиф научил Исус на дърводелство и несъмнено и той, и Мария разчитали на него, като техен първороден син, да им помага в грижите за другите им деца, които били поне шест на брой. (Марко 6:3)

Представи си семейството на Йосиф в периода на Пасхата — всички се подготвили заедно за ежегодното си пътуване до Йерусалим, при което трябвало да изминат 200 километра, без да разполагат със съвременния транспорт. Несъмнено едно семейство, състоящо се от девет души, или дори повече, трябвало да бъде много добре организирано за такова дълго пътуване. (Лука 2:39, 41) Въпреки предизвикателствата, Йосиф и Мария без съмнение ценели тези случаи, като може би ги използвали, за да учат децата си за минали библейски събития.

Докато растял, Исус ‘продължавал да се подчинява’ на родителите си, като ‘напредвал в мъдрост, във физически ръст и в благоволението на Бога и на хората’. (Лука 2:51, 52) Да, Йосиф и Мария се оказали достойни за доверието на Йехова. Какъв хубав пример са те за днешните родители! (Псалм 127:3)