Мелитон Сардиски — дали защитавал библейската истина?

ВСЯКА година истинските християни честват Вечерята на Господаря на датата, която съответства на 14 нисан според еврейския календар. По този начин те спазват заповедта на Исус: „Правете това като възпоменание за мене.“ На този ден през 33 г., след като празнувал Пасхата, Исус установил Възпоменанието на своята жертвена смърт. Той умрял преди края на този ден. (Лука 22:19, 20; 1 Коринтяни 11:23–28)

През втори век някои хора започнали да променят времето на това честване и начина, по който протичало то. В Мала Азия продължила да се спазва датата на смъртта на Исус. За разлика от това, както се казва в един справочник „обичаят в Рим и Александрия бил на следващата неделя да се чества възкресението“, като събитието било наричано Пасха на възкресението. Група хора, известни като квартодецимани (четиринадесетници), защитавали твърдението, че смъртта на Исус трябва да бъде чествана на 14 нисан. Мелитон Сардиски споделял същото мнение. Кой бил той? По какъв начин той защитавал тази и други библейски истини?

‘Велико светило’

Според записаното от Евсевий Кесарийски в труда му „Църковна история“, в края на втори век Поликрат Ефески изпратил писмо до Рим, в което защитавал честването на „четиринайсетия ден на Пасхата, както е в евангелието, без никога да се отклоняваме, но като следваме правилото на вярата“. Според това писмо Мелитон, епископ на Сардис (царство Лидия), бил един от защитниците на идеята честването да е на 14 нисан. В писмото се казва, че съвременниците на Мелитон го смятали за едно от ‘великите светила, което почива в мир’. Поликрат Ефески пише, че Мелитон не се бил оженил, живял „изцяло според Светия Дух и почива в Сардис, очаквайки повикването от небето, когато ще се въздигне от мъртвите“. Това би могло да означава, че Мелитон бил сред онези, които  вярвали, че възкресението щяло да бъде чак след завръщането на Христос. (Откровение 20:1–6)

Мелитон явно бил смел и решителен човек. Обръщайки се към римския император Марк Аврелий, управлявал от 161 до 180 г., той написал „Апология“ в защита на християните, едно от първите подобни произведения. Мелитон не се страхувал да защитава християнството и да изобличава злите и алчни хора. Такива личности нечестно използвали различни императорски укази като оправдание да преследват и да осъждат несправедливо християните, така че да си присвояват имуществото им.

Мелитон смело писал на императора: „Представяме пред тебе единствено това прошение, да изследваш сам онези, които са причина за това безредие [християните], и справедливо да прецениш дали те заслужават смърт и наказание, или безопасност и защита. Но ако този указ и това ново постановление, което би било срамно да се издаде дори срещу варварските ни врагове, не е от тебе, умоляваме те още повече да не ни изоставяш да бъдем безчестно ограбвани от преследвачите.“

Използвайки Светото писание в защита на християнството

Мелитон много се интересувал от изследването на Светото писание. Няма на разположение цялостен списък на неговите трудове, но някои заглавия разкриват интереса му към библейските теми. Сред тях са „За християнския живот и пророците“, „За човешката вяра“, „За сътворението“, „За кръщението, истината, вярата и Рождество Христово“, „За гостолюбието“, „Ключът“ и „За Дявола и Откровението на Йоан“.

Мелитон пътувал до библейските земи, за да изследва точния брой на книгите от Еврейските писания. Във връзка с това той писал: „Така, когато бях в източните земи, където тези неща са били проповядвани  и вършени, и след като разбрах кои точно са книгите от Стария завет, записах точно фактите и ти ги изпращам.“ В списъка не се включват книгите Неемия и Естир, но това е най–древният каталог на каноничните книги на Еврейските писания, съставян от някого, който се е наричал християнин.

По време на своето изследване, Мелитон събрал поредица от стихове от Еврейските писания, съдържащи пророчества относно Исус. Трудът му, наречен „Откъси“, показва, че Исус бил дългоочакваният Месия и че Моисеевият закон и пророците сочат към Христос.

Защитавайки стойността на откупа

В по–важните градове на Мала Азия имало силно юдейско влияние. Юдеите в Сардис, където живял Мелитон, чествали юдейската Пасха на 14 нисан. Мелитон написал проповед, озаглавена „Пасхата“, в която посочвал основателността да се чества Пасхата според Закона, и защитил християнското честване на Вечерята на Господаря на 14 нисан.

След като разгледал Изход, 12 глава, и посочил, че Пасхата предизобразявала Христовата жертва, Мелитон обяснил, че няма смисъл християните да честват Пасхата, тъй като Бог е премахнал Моисеевия закон. След това посочил защо била необходима жертвата на Христос: Бог поставил Адам в рай, за да се радва на щастлив живот. Първият мъж обаче не послушал заповедта да не яде от дървото за познаване на доброто и злото. Така възникнала нуждата от откуп.

Мелитон обяснил, че Исус бил изпратен на земята и умрял на стълб, за да изкупи вярващите хора от греха и смъртта. Интересно е да се отбележи, че Мелитон използвал гръцката дума ксѝлон, означаваща „дърво“, когато говорел за стълба, на който бил убит Исус. (Деяния 5:30; 10:39; 13:29)

Мелитон бил известен не само в Мала Азия. Тертулиан, Климент Александрийски и Ориген били запознати с трудовете му. Но историкът Раниеро Канталамеса казва: „Залезът на Мелитон, който постепенно довел до изчезването на произведенията му, започнал когато квартодециманите вече били смятани за еретици, след като се наложил обичаят за неделната Пасха.“ Впоследствие почти всички писания на Мелитон били изгубени.

Дали Мелитон бил жертва на отстъпничество?

Както било предсказано в Библията, след смъртта на апостолите отстъпничеството си проправило път сред истинското християнство. (Деяния 20:29, 30) Това явно се отразило и на Мелитон. Сложният стил в неговите трудове изглежда отразява духа на гръцките философски произведения и на римския свят. Може би затова Мелитон нарекъл християнството „нашата философия“. Той смятал също обединението на т.нар. християнство с Римската империя за „най–голямото доказателство ... за успех“.

Мелитон очевидно не следвал съвета на апостол Павел: „Внимавайте да не би някой да ви отвлече като своя плячка чрез философията и празната измама, основани на човешките обичаи, според основните представи на света, а не според Христос.“ Да, макар че Мелитон защитавал до известна степен библейската истина, в много отношения той се отдалечил от нея. (Колосяни 2:8)

[Снимка на страница 18]

Исус установил честването на Вечерята на Господаря на 14 нисан